На Балканите всички сме велики и всички се мразим. И всички мразят българите. Може би защото сме невероятни войници, но като граждани сме нула. Просто един механичен сбор от единици, които не се понасят помежду си, каза синът на големия преводач Георги Куфов – Христо Куфов, при поредната среща в литературния салон Spirt&Spirit в Петното на Роршах снощи. Събитието снощи бе по-особено за традицията на формата. То се организира в памет на родения и израснал в Пловдив творец, който преведе по неповторим начин книгите на Никос Казандзакис и който, според домакина на срещата Александър Секулов, сближи завинаги българската и гръцката култури. Писателят и драматург откри вчерашния епизод от поредицата на литературния салон като отвори пред себе си първо издание на романа „Алекси Зорбас” от 1973г. , за да разкрие пред публиката, че това е книгата, обърнала разбирането му за живота.

С Христо съвсем случайно се срещнахме и се запознахме. Това е знак от съдбата. Ще ми се да въздадем памет на дело, което трябва да осъзнаваме много дълбоко и ценим нарастващо, каза Секулов.

Аз съм извънредния и пълномощен посланик на баща си на този свят, обясни синът на Георги Куфов- Христо, като разясни на публиката, че фамилията на семейството идва от думата „дух”. Бащината му къща се е намирала в Стария град. Известна е на всички днес като емблематичното Балабан кафе. Христо е журналист, но почти не говори за себе си снощи. Уточни, че когато говора за баща си забравя за егото си.

Татко смяташе, че българският език е истинско чудо на този свят.  Но детската му мечта не е била да бъде преводач. Ние сме потомствени търговци и никога не сме бил долюбвани от властите. Дедите ми са били заможни хора, без да са били богати. През 30-те години се местят в София. Баща ми бе от буржоазно-аристократичен произход, а това, както можете да се досетите, не допадаше на тоталитарната власт. До 1947г. и през ум не му е минавало да превежда, но идва национализацията и всичко се променя. Баща ми бе човек, който никога не се предава. ДС го преследваше, за да го вербува, но той винаги казваше „Охи” (Не на гръцки език). Физическо малтретиране не е имало, но е имало много силен натиск, разказа Христо Куфов.

Георги Куфов бил изхвърлен от университета и останал без висше образование. Наложило му се да работи като хамалин и общ работник до 1957г., когато решава да започне с преводите. Първо от френски, тъй като е учил във френския колеж и бил абсолютен франкофон. Превежда 26 книги. После обаче поглежда към Казандзакис, за да му остане верен докрай. Първата книга на гръцкия гений, която превежда, е „Христос отново разпнат”. Това се случва през 1958г. После идва „Капитан Михалис”.

Тази книга промени представата на българите за гърците. Хората тук осъзнаха колко всъщност си приличаме. Имаме обща вяра, общ исторически враг, сходни съдби и близък темперамент. Дори по бабаитлък си приличаме, убеден е Христо Куфов.

През 1963г. баща му се захваща с „Алексис Зорбас”. Властта обаче се уплашва от съдържанието на книгата, от Казандзакис и от Георги Куфов. Не пуска книгата в печат цели десет години. През 1973г. обаче „Алексис Зорбас” вече е в ръцете на българския читател, за да предизвика фурор.

Баща ми беше перфектният преводач. Можеше да прекара 1 месец в библиотеката, за да преведе съвършено само един абзац. Това е труд, който не може да бъде възнаграден. Но така се приближаваше до съвършенството. Беше перфекционист. А аз бях първия му критик, читател и коректор. Той ми имаше пълно доверие, защото четях от 5-годишен. Последната му книга бе „Последното изкушение”, разкри Христо Куфов.

Не крие, че баща му е получил цялото уважение приживе и от двете държави- България и Гърция. Носител е на орден „Кирил и Методий”, почетен гражданин на София е. За първи път стъпва на гръцка земя през 1989г. В последствие получава голяма награда за заслуги към Елинизма.

С началото на промените двамата, баща и син, влизат и в политиката. Стават общински съветници от СДС в столичния местен парламент. Разбрахме обаче за какво иде реч, взехме си поуките и се оттеглихме, допълни Христо. И заяви, че свободата е най-важното нещо. А там, където се говори за нея, има несвобода.

На финал музикантът Янис Пантазис, който е част от мега проекта на пловдивския театър „Одисей“, свири пред публиката на антична арфа.

1 comment

  • Comment Link Христо Куфов Христо Куфов Фев 15, 2019

    БЛАГОДАРЯ ЗА ЧУДЕСНАТА ВЕЧЕР НА АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ И НА ВСИЧКИ, КОИТО ДОЙДОХА ДА ПОЧЕТАТ ПАМЕТТА НА МОЯ БАЩА ГЕОРГИ КУФОВ. в ГОРНИЯ ТЕКСТ ИМА НЯКОИ МАЛКИ НЕТОЧНОСТИ. иМЕТО НА МОЯТА ФАМИЛИЯ НЕ ИДВА ОТ "ДУХ", А ОТ НЕЩО МНОГО ПО-ПРОЗАИЧНО. НА ГРЪЦКИ ЕЗИК "КУФОС" ОЗНАЧАВА "ГЛУХ". НЯКОЙ ОТ ПРАДЕДИТЕ МИ Е ИМАЛ ТЕЖЪК СЛУХ, ВЕРОЯТНО СА МУ ВИКАЛИ "ГЛУХИЯ" И ЕТО КАК СЕ РАЖДАТ ФАМИЛНИТЕ ИМЕНА. ПРОПУСНАХ ДА СПОМЕНА СЪЩО, ЧЕ МОЯТ БАЩА БЕШЕ АКТИВЕН УЧАСТНИК ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, С ОРДЕН ЗА ХРАБРОСТ. ОЩЕ ВЕДНЪЖ - БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ МОИ СЪГРАЖДАНИ. ДА ЖИВЕЕ ПЛОВДИВ - ИСТИНСКАТА ДУХОВНА СТОЛИЦА НА БЪЛГАРИЯ!

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…