Във „втората“ България е останало доста по-образовано градско население

Княжеството също е имало свои предимства, от които българите са се възползвали при нужда

Теодор Караколев

Източна Румелия е имала различни предимства спрямо Княжество България и е била любопитен феномен като втора България, предлагаща конкурентни политически системи, от което ползи са изпитвали всички българи. Тази теза защити снощи преподавателят по стопанска история в УНСС доц. Пенчо Пенчев пред пловдивчани на лекция в Историческия музей. Той даде примери за предимства на Източна Румелия спрямо Княжеството в уредбата на законодателната и изпълнителната, съдебната система и други сфери на управлението.

Така, например, в Източна Румелия е съществувал Административен съд – нещо, което никога не се появява в Княжество България и се създава чак през 1911 година, вече в Царство България. Този факт може да звучи сухо, но всъщност е много важен – всеки гражданин е можел да обжалва административни решения спрямо него. До преди това, по цитат от вестник „Марица“, който доц. Пенчев предостави, даден чиновник е можел да ти разруши къщата и ти нямаш никаква възможност да защитиш своето право.
Любопитен момент в съдебната система е била нейната по-голяма независимост, спрямо Княжеството. В един случай, който преподавателят цитира, Административният съд е глобил директорът на дирекция „Правосъдие“ (т.е. правосъдният министър), тъй като е закъснявал да се явява на заседания, в качеството си на свидетел.

Любопитен факт е, че двете Българии в известен смисъл са се надпреварвали в устройството на държавата. Така, когато в определени години данъците върху имотите са станали твърде високи в Източна Румелия е започнало изселване на север от Стара планина, след което управителите в Пловдив са започнали обратно да свалят данъците. В последните години – 1883/84 и 1884/85 има и ясна тенденция за намаляване на данъците и свиване на публичните разходи, коментира Пенчев.

Според него, цитирайки статии в местната преса или от заседания на Областното събрание, тук парите са се харчили много по-внимателно. Местните са били много по-наясно, че чиновниците получават заплата от техните данъци и са знаели, че бюрократите са техни служители. Самите управници от своя страна са знаели колко трудно се събират данъците и са внимавали много, когато са харчели публични средства. Това е много по-силно изразено в Източна Румелия, отколкото в Княжеството, коментира Пенчев. Той приведе известния цитат от Емил де Лавеле, който е останал впечатлен как докато в Белград и София управниците живеят в големи палати, то в Пловдив генерал-губернаторът обитава постройка, която почти се разпада.

Разбира се, княжеството е имало свои предимства. Така, например, както е известно, по Берлинския договор и Органическия устав, Източна Румелия е доста по-зависима от Османската империя. Макар и в територията да няма разквартирувани войски на султана, то той винаги е имал пълно право да изпрати войски в Тракия. Това никога не се е случвало, но е било реална възможност. Източна Румелия е трябвало да плаща и вноска в общия бюджет на Османската империя – отново за годините на съществуване това никога не се случва, но също е било нещо, което винаги султана е можел да си поиска и да утежни бюджета на територията.

Съществуването на Източна Румелия е било от полза и за политическите емигранти от България. Докато в други моменти те бягат или в Русия, или в Турция, и почти се превръщат в национални предатели, то между 1878 година и 1885 година, това не се е случвало. Известно е, че в Пловдив пристигат много политически емигранти след суспендирането на конституцията от Александър I през 1881 година. Оставайки далеч от властта на Княжеството, но все пак в една друга България, те продължават да работят за националния интерес.

Доцент Пенчев цитира и любопитен момент от обсъждане на закон за задължителни паспорти за гражданите. Той е отхвърлен след усилени дебати, като например против него се обявява Константин Величков. Според източнорумелийските депутати, паспортите са уред, с който полицията да преследва всички граждани и да упражнява пълен контрол върху техния живот. Това се случва само в деспотичните държави, но не и в свободните, коментират народните представители.

Този дух на класически либерализъм е билмного по-осезаем в Източна Румелия. Стремежът към по-ниски данъци и опазване на личната свобода е бил ясно изразен през целия период.

Интересен е и момент, в който се обсъждат средства за литературни награди и държавни поръчки към писатели. Вестник „Марица“ се обявява против тази идея. Според тях е много по-добре на година да излизат по две произведения, но те да са истински и свободни, а не много повече литературни творби, но платени от държавата, което значи, че ще са „подлизурнически“ и в слуга на правителството. А не винаги правителството и народът имат един и същ интерес, се пише в статията на „Марица“.

Съединението е било много популярно сред населението и едва ли е имало хора, които са смятали това за грешка. Съществуването на двете български юрисдикции обаче е имало своите ползи, които са носили полза за жителите и на двете държави.