На днешния 27 август преди 191 години през 1828 г. е роден в Клисура, Пловдивски санджак (област, окръг) един велик българин Христо Груев Данов ‒ възрожденски учител и книжовник. Родоначалник на книгоиздаването в България. Учи в клисурското килийно училище. След него в класното училище на Сава Радулов в Панагюрище, а по‑късно и в Копривщица при Найден Геров и Йоаким Груев. През 1849 г. е учител в Пловдив.

Старопланинче. Календарь за 1856 / В ползу роду и народу

 

След 6 години през 1855 в Белград, Данов със свои собствени средства отпечатва през 1855 малкото календарче „Старопланинче“за високосната 1856 г. Така книжовникът поставя началото на организираното книгоиздаване в България. През 1857 г. заедно с учителя Ячо (Йоаким) Трувчев и книговезеца Нягул Бояджийски учредява „Дружествена книговезница“. Постепенно дружеството прераства в книжарница и издателство. До Освобождението отпечатва близо 300 издания, половината от тях учебници. През 1862 г. то се преименува на „Книгоиздателство Хр. Г. Данов и с-ие“. Като съдружник се включва и Йоаким Груев. Основават се клонове в Русе, Велес, София и Лом. В периода 1869‑1876 г. издава списание „Летоструй или домашен календар“.

„Летоструй“ е списание на Българската матица в Цариград. Подпомогнато е от Христо Г. Данов. Запознава читателя с произведенията и езика на видни български писатели. Публикува и икономически и медицински материали. Печата се в печатниците Христо Г. Данов в Пловдив, Коне Самарджиев и Интернационална печатница К. Тенчов в Солун. От списанието излизат общо 4 броя. Подзаглавието от 1910 година е Годишник на „Българска матица“.

 

След 1878 г. Христо Данов успява да купи от Виена и да пренесе в Пловдив своя собствена печатница. Самият той е автор на четири учебника: „Примери за краснописание“, „Кратка числителница за малки деца“, „Пространна числителница с прибавени задавки за всяко действие“, „Пространно священо битописание на църквата от вехтий и новий завет със 101 изображения“. Голямата му заслуга обаче е не само в издаването, а и в разпространението на книжовната продукция. От 1878 г. издава най-авторитетния вестник в България непосредствено след Освобождението ‒ „Марица“.

Първият български вестник след освобождението през 1878 г. Изданието, следващо европейските образци, се разпространявало от двете страни на Балкана и в чужбина.

 

Само три седмици след подписването на Берлинския договор, на 25 юли 1878 г., се появява първият брой на вестника, поставил си задача „да защитава целокупния български народ, който чужденци немилостиво разкъсаха“. Издава първите стенни географски карти в България. Неговият алманах „Летоструй“(1869-1876) е извънредно влиятелен като първото българско списание за всеки дом. Голям е приносът на Данов за т. нар. издателско-информационна библиография в България. Той съставя и издава първите търговски каталози на книги, наречени от него „расписи“. До края на живота си издава около 1000 заглавия, сред които учебници, научни съчинения, художествена литература, атласи и географски карти, портрети на велики българи.

Приет е за дописен член на Българското книжовно дружество (1881) и почетен член (1900). Народен представител в Областното събрание на Източна Румелия (1882). Кмет на Пловдив (1896-1899). За работата си като кмет Данов отказва да получава заплата. По-късно по негово желание му е гласувана заплата, но с изричното му условие тя да се дава на строящия се „пансион за сироти“. По време на неговия мандат прави магазините по угледни, съдейства да се открие театър, музей, нова баня, призовава учащите се да залесят „Бунарджика“, изработен е първият градоустройствен план на Пловдив от архитект Йосиф Шнитер. Умира на 11 декември 1911 г. Погребан е в църквата „Света Богородица“. Обявен за Почетен гражданин на Пловдив (1905) През 1999 г. Община Пловдив, Националният център за книгата и Министерството на културата учредяват национална награда за принос в книжовната култура на името на Христо Г. Данов, която се присъжда в девет категории ежегодно по случай 24 май в къщата музей „Христо Г. Данов“ в Пловдив.

*Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са  сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други,  събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

 

** Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“.

Още за книгата му може да видите ТУК.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…