Сградата е паметник на културата от местно значение, чиято славна история е урок за милосърдие, благородство и сътворение, а в по-новото време за това как бездействието на бюрокрацията може да бъде за добро

Скандално: Генерал-губернаторът на Източна Румелия Аркадий Столипин играе театър, за да събере средства за сиропиталището

Консервативните пловдивски нрави от края на XIX век са съвсем скандализирани, когато редом до него на сцената застава и жена му - княгиня Наталия

По документи сградата под формата на буквата "Ч" в имота на ул. „Димитър Цончев“ № 11 в центъра на град Пловдив се води 930 кв. м.

Съгласно писмо с вх.№ 17 МН242-1/10.07.2017г. на Министерство на културата сградата с идентификатор 56784.518.457.4, е декларирана като историческа недвижима ценност с предварителна категория „местно значение“, със заповед № РД9Д-023/21.12.2010 г. на МК, а останалите съгласно чл.79, ал.3 от ЗКН попадат в границата на имота на недвижимата културна ценност. С горецитираната заповед се допуска промяна на функцията на сградата, като новата бъде съобразена с първоначалната такава - за социални дейности в помощ на децата. Очакваме деня, в който ще се изпълни волята на дарителите и тази сграда ще остане за децата на Пловдив в нужда.

Още малко и реставрацията на първото сиропиталище в Пловдив може да се случи (СНИМКИ)

Поглед назад в историята 

Генерал-губернаторът на Източна Румелия ген. Аркадий Столипин и съпругата му княгиня Наталия Горчакова са двойката, провела редица инициативи и събрала средствата за първото пловдивско сиропиталище, което съвременните пловдивчани знаят като дом "Рада Киркович". Историческото здание съществува и до днес. Това е ниската постройка в ляво в двора на дома зад Четвъртък пазара.

Генерал-губернаторът на Източна Румелия ген. Аркадий

Столипин и съпругата му - княгиня Наталия Горчакова

След Санстефанския мирен договор Столипин става губернатор на Пловдив, а след Берлинския конгрес и генерал-губернатор на Източна Румелия и Одринско. Преди да сдаде властта на княз Алеко Богориди, генералът прави една голяма добрина на Пловдив – изграждането на първото пловдивско сиропиталище. Княгинята пристига в Пловдив в началото на 1878 г. Тогава градът е пълен с бежанци и деца, останали без родители през Априлското въстание и по време на войната.

Заема се да организира благотворително представление с идеята със събраните средства да се направи сиропиталище. Интересът към театралната постановка в Жълтото училище е голям. Сред гостите е дори възрастният генерал Тотлебен. Публиката ахва, когато на сцената излиза самият губернатор Аркадий Столипин. Това е нечувано за времето си – такъв голям човек да се превъплъти като актьор. Консервативните пловдивски нрави от края на XIX век обаче са съвсем скандализирани, когато редом до губернатора застава и жена му- княгиня Наталия. Дотогава женските роли в българското театро се изпълняват само от мъже, предрешени с дамски одежди. Княгинята набързо разбива на пух и прах тези закостенели разбирания. Въпреки големия успех на спектакъла, събраните средства се оказват малко. Генералшата обаче не се отказва – заедно със съпруга си отделят 30 000 златни рубли от собствените си спестявания и купуват стар турски конак край р. Марица. (бел.авт: източник: десант)

На 11 май 1879 г., в деня на просветителите Св. св. Кирил и Методий, най-сетне сиропиталището е открито.

Веднага след церемонията доброволките от Женското дружество и епископ Гервасий Левкийски започват нова акция по набиране на средства и успяват да привлекат рекордната сума от 140 000 златни гроша. Нова сграда за сирачетата е проектирана през 1883 г. от италианския архитект Гаетано. Тя е открита отново в Деня на славянската писменост, на следващата година. Заведението бива кръстено на учителката от Копривщица Рада Гугова-Киркович  (24 март 1848 – 2 декември 1941 г.), която е племенница на Найден Геров. Тя се обучава в училището на графиня Левашова и завършва със златен медал Фундуклеевската гимназия в Киев.

Близкото минало

Преди 5-6 години градската управа на Пловдив поркарваше идея да се събаря сградата. Оказа се, че искане за заличаването на историческата постройка дори е имало официално фходирано. Репортерските архиви пазят изявление на тогавашния зам.-кмет по строителство Димитър Кацарски. В края на месец май 2015-а година той казва, че опасната стара сграда в двора на бившия дом за деца, лишени от родителски грижи, "Рада Киркович" от години чака разрешение за събаряне от Министерството на културата.

 

"Действително сградата е в много лошо състояние, чакаме становище от министерството, тъй като обектът е паметник на културата от местно значение", каза тогава ресорният зам.-кмет Кацарски. Той бе категоричен, че постройката е опасна и трябва да бъде премахната. По думите му, констатацията за състоянието и искане за премахването ѝ е направено по времето на кметуването на Славчо Атанасов, но до май 2015-а няма отговор от държавата.

Това е един от малкото случаи в българската история, когато бездействието на бюрокрацията спасява паметник на културата.

Това изявление тогава ни накара да потърсим зам.-министъра на културата Амелия Гешева, след като я запознахме с казуса, тя заяви: „Няма как Министерство на културата и Институтът за недвижимо културно наследство да издадат такъв документ за събаряне.“ После назначи проверка на документацията по казуса и темата със събарянето приключи.

Тогава редакционният екип на Под тепето задълба в темата, с желанието споменът за тази славна история за милосърдие, благородство и сътворение, с общите усилия на предци и дарители, да не се заличава като ненужен и неважен, каквато тенденция се наблюдава в Пловдив през последните години. Участвахме в акции за почистване, обезопасяване и спасяване на изоставената сграда и искрено се зарадвахме на спечеленото фифансиране по проекта за реставрацията ѝ и превърщането в Център за деца с увреждания. Почти година след като той трябваше да бъде завършен, има светлина в тунела.

Още исторически данни за балготворителност към сираците в Пловдив и съдбата на имотите в новото време вижте в статията на Владимир Балчев "Къде са имотите, подарени за вечни времена на сираците под тепетата".

Източник: podtepeto.com

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…