Print this page

Има вероятност след реставрация емблематичната сграда на БНБ да бъде част от ескпозицията на Археологическия музей

Празникът на банкерите е поводът единственият дигитален гид за града под тепетата Lost in Plovdiv да да насочи вниманието ни днес към повече от стогодишната история на една от най-впечатляващите постройки на Главната улица. Наскоро наш репортер успя да надникне и да разгледа обстойно вътрешността на пловдивската сграда на Българската народна банка, за която тепърва ще се обсъждат нови планове за социализация и възможности за наслаждаване на нейната красота.

Тя е построена в края на по-миналия век. Проектант е архитект Якоб Хайнрих Майер. По-рано швейцарецът е бил главен архитект на Изложението в Пловдив. През 1899 година се открива сградата на БНБ, която е обявена за паметник на културата. В България Майер оставя почерка си на още много места – в Русе, Варна, Евксиноград. Той е автор и на Мавзолея на Александър Батенберг в София.

Работата на банката се увеличава и след Първата световна война се налага разширение на сградата. През 1929 година е достроен оперативният салон на финансовата институция. Умело с работата се справя архитект Камен Петков – макар и да не повтаря формите на Майер, разширението се вписва чудесно в по-старата сграда, като красивата фасада към Главната се запазва изцяло. По-късно - през 1974 година са изградени допълнителни два етажа и още едно крило, което има отражение само в интериора.

Преди няколко години общината придоби собственост над сградата, след като я замени с друг парцел, където бе преместен банковият център. В края на изминалата седмица кметът разведе и журналисти из впечатляващата вътрешност на постройката. Спиращ дъха е  централният касов салон, заемащ два етажа от банката. Запазени са голяма част от оригиналните архитектурни елементи – плочките и мраморните стълби, парапетите от ковано желязо, врати, прозорци, дръжки и др. Специфични за нея са и подземните етажи, в които са трезорите.

Предполага се, че след реставрация емблематичната сграда може да бъде част от ескпозицията на Археологическия музей, но все още бъдещите й функции не могат да бъдат потвърдени със сигурност.

За нас обаче, остава да се дивим на великолепието ѝ и честичко да я използваме за фон или обект на невероятните кадри от любимия Пловдив!

 
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…