Развитието на културата в Пловдив в дългосрочен план. Това ще бистри администрацията и обществеността на утрешното крайно важно за бъдещето на града ни обсъждане в Дома на културата от 13ч. Стратегията на този етап е видяна от малко хора, предимно експерти в някоя от културните области. Някои от тях участваха и в разработката на така важния документ, в изготвянето на който основен дял се пада на консултантски екип на KULTUREXPERTEN/ACULTOS – проф. д-р Оливър Шейт и д-р Патрик Фьол и със съдействието на експерти от Византия Интернешънъл ЕООД.
Основните цели, които си поставя документът, са да се подобри нивото на образование, управление, взаимодействие и партньорство в сферата на културата, да очертае посоки и устойчиви политики за успешното позициониране и популяризиране на Пловдив на културната карта на Европа; да създаде благоприятна база за опазване и валоризиране на богатото културно наследство на града и за развитие на културните и творческите индустрии и културен туризъм като база за икономически и социален просперитет, пише увода на Стратегията.
Съдържанието на документа е структурирано в два раздела – аналитичен и стратегически. В аналитичната част са представени основните параметри на културната инфраструктура на Пловдив с анализ на силните и слабите страни на града, от който се открояват няколко ключови предизвикателства в полето на културата, които важат не само на местно, но и на европейско ниво: Валоризиране на миналото, Осмисляне на настоящето, Развитие на културната инфраструктура, Привличане на публики, Формулиране на дългосрочни политики в културния сектор, Създаване на партньорства, се казва още в резюмето на важния документ. Той е с обем 48 страници. Един от най-важните моменти е анализа на ситуацията, в който се обобщават и се сблъскват силните и слабите страни на Пловдив в културната карта на Европа. Представяме ви таблицата от SWOT анализа, както и част от заключенията под него:
| Силни страни | Слаби страни | 
| Пловдив е европейски град с богата история и култура 
 | Градът е непознат или слабо познат в европейски и световен мащаб 
 
 | 
| Благоприятно гео-стратегическо местоположение – точка на пресичане на основните национални оси и международен път, свързващ Европа и Азия 
 | Липса на ефективен културен маркетинг за привличане на международни публики и пазари 
 Недостатъчно развита пътна и транспортна инфраструктура 
 
 
 | 
| Културен център на Южен централен район 
 | |
| Запазено и експонирано археологическо, историческо и културно наследство 
 | Ограничен брой национални инструменти за финансиране, проучване, опазване и социализиране на културното наследство 
 Неефективни механизми за балансиране на публичния и частния интерес при управлението на културното наследство 
 | 
| Богато съчетание на архитектурни стилове и екстериор от различни епохи в градската среда 
 
 | Недостатъчно съвременни архитектурни и дизайнерски решения в градската среда 
 Проблеми със собствеността и поддръжката на сгради – паметници на културата 
 | 
| Уникален културен пейзаж, красив ландшафт и мек климат 
 
 | Неефективни механизми за подбор и експониране на културно съдържание в публичните пространства 
 Недостатъчни пешеходни зони, велоалеи, зони за спорт и почивка | 
| Културно многообразие, мултиетничен и мултирелигиозен профил на града 
 | Консервативни и херметизирани обществени нагласи 
 | 
| Дългогодишни традиции в сферата на изкуството 
 | Непроучени и диференцирани механизми за стимулиране и развитие на културните индустрии 
 | 
| Динамично развиваща се съвременна сцена 
 | Слабо застъпени иновативни маркетингови и мениджърски подходи в управлението на културни проекти 
 | 
| Богата културна инфраструктура и разнообразни артистични прояви 
 | Непълно използване на потенциала на публично-частните партньорства в областта на културата 
 Неефективни и кампанийни акции за социализиране на хората със специални потребности 
 | 
| Целогодишен културен календар | Ограничаване на достъпа до култура чрез съсредоточаване на културните събития в централната част на града 
 Липса на културен бранд на града и на единна информационна платформа за потребителите на култура и творчески индустрии 
 | 
| Богати, добре запазени и поддържани културни практики, фолклорни традиции и други форми на нематериалната култура | Ниско ниво на проучване и дигитализация на ресурсите и активите на културните и творческите индустрии 
 | 
| Солидна образователна и научна основа за развитие на културата чрез средни и висши училища по изкуствата | Липса на иновативни подходи в образованието по изкуства и слабо взаимодействие между културните и образователните институции | 
| Относително ниско средно ниво на общата безработица – около 6% 
 | Недостатъчно развито културно предприемачество | 
| Възможности | Заплахи | 
| Ресоциализиране на културното наследство, вкл. наследството от социалистическия период | Изтичане на ценен интелектуален и творчески ресурс, необходим за подобряването на културната среда и ревитализирането на градския живот 
 | 
| Обновяване и обживяване на музейната и читалищната мрежа | |
| Неусвоени места за култура, вкл. извън централната градска част, периферни зони и жилищни квартали | |
| Иновативни бизнес модели и европейски програми за финансиране | Социална поляризация, негативизъм, инерция | 
| Ефективно използване на ресурсите на града като академичен център | Отлив на млади и квалифицирани кадри, поради ниско заплащане и недостатъчна перспектива за професионален растеж 
 | 
| Активно интегриране на информационните технологии и новите медии в културния и образователния сектор | |
| Кандидатура на Пловдив за европейска столица на културата през 2019 | Голямо разминаване между действителните финансови ресурси на институциите и необходимите финансови ресурси | 
| Взаимодействие на местния бизнес с културния сектор, стимулиране на спонсорството и меценатството | Влияние на социални, икономически, културни, политически и демографски проблеми, свързани с кризата и прехода в страната 
 
 | 
| Активно сътрудничество между публичните и частните оператори в областта на културата и туризма с цел увеличаване на дела на културните и творческите индустрии в БВП на Пловдив | Обедняване на населението, водещо до ниска консумация на продуктите на културните и творческите индустрии | 
| Ефективно превръщане на ресурсите на културата и творческите индустрии в активи при създаването на културни и творчески продукти в Пловдив | |
| Утвърждаване на образа на Пловдив като бранд за многопластова културна история и богато наследство | Висока конкуренция на глобални културни продукти, водеща до заличаване на местната идентичност | 
| Създаване и поддържане на иновативно информационно и маркетингово обезпечаване на културата и творческите индустрии | |
| Превръщане на Пловдив в известна дестинация за културен туризъм в европейски мащаб | |
| Зони за визуално възприятие на природната идентичност на града и развиване на екокултурни модели | |
| Взаимодействие с околните общини | 
 | 
| Ориентиране на културните продукти към развиване на нови публики | Изолиране и маргинализиране на общности и етноси | 
| Повдигане и поддържане на активен обществен дебат върху културните ценности в контекста на явления от масовата култура и чалга културата | |
| Компактни райони с ромско население и най-голямото ромско гето в Европа | Ограничен обхват на изследвания и анализи върху промените в демографския, етническия и културния облик на Пловдив 
 | 
Потенциал и перспектива
На базата на анализа на силните и слабите страни на града се открояват няколко ключови предизвикателства в полето на културата:
- Валоризиране на миналото
Възприемането на Пловдив като един от най-старите европейски градове с праисторическа топография предоставя възможност да се формулират принципите за баланс между права и отговорности в отношението към богатото материално и нематериално културно наследство на града и неговите природни, археологически и архитектурни дадености.
- Осмисляне на настоящето
В изграждането на отношение между завещаните културни стойности и настоящето се откроява потребността от дебат, свързан със споделения социален контекст и ценности, вкл. и по отношение на наследството от социалистическия период.
- Развитие на културната инфраструктура
Усъвършенстването на инфраструктурата активира процесите на обогатяване на културната идентичност, стимулира процесите на децентрализация и демократизация на културата и съдейства за трайното повишаване качеството на живот.
- Привличане на публики
Подобряването на достъпа до култура, развитието и привличането на публики включва както образователните ресурси, така и разнообразни и иновативни модели на културно предприемачество.
- Формулиране на дългосрочни политики в културния сектор
В Пловдив е налице неизползван потенциал и ресурси, които могат да бъдат включени в нов, по-усъвършенстван модел за планиране на социална и културна трансформация, която се фокусира върху развитие на сектора на културните и творческите индустрии.
- Създаване на партньорства
Тази актуална тема засяга не само диалога между културните оператори, но и публично-частните партньорства, спонсорирането на културни проекти и меценатството и включването в европейски културни асоциации и мрежи, насърчаването на творческите и институционалните взаимодействия.
 
	 
				