Нововъведенията в банята и кухнята са прецедент за епохата си

Академици спорят по темата кой е изрисувал стените и фасадите

Стефка Георгиева

Пловдив безспорно е един от най-богатите градове на култура, изкуство и история у нас. Вековният Филипополис понесе тежки поражения и изгуби някои от паметниците на културата, но други все още съумява да опази и то в автентичен вид. Такава е къща Хиндлиян в Стария град, която до ден днешен посреща пловдивчани и гости на града с широко отворени врати, показвайки им запазената в автентичен вид сграда.

Къщата е построена между 1834 и 1835 година за Степан Манук, известен повече като Степан Хиндлиян, наричан още Хиндиуглу от турските населници. Той е бил известен търговец, чиито сделки в началото на XIX в. често са го отвеждали в Индия, откъдето произлиза и прозвището Хиндлиян, превърнало се в нарицателно за търговеца. Основоположник е на един от четирите най-заможни арменски родове в града на тепетата.

Майсторът, който се е заел с нелеката задача да вдигне красива къща в сложния парцел остава неизвестен, но работата му продължава да привлича и изумява хилядите гости. Къщата е една от малкото запазени в оригинал симетрични пловдивски сгради. Тя се простира на общо 254 кв. м. площ, като в това число не се включват пристройките в двора. Под интересна двуетажна сграда има изба, която обхваща цялото приземие.

Конструкцията е дървено-паянтова с дълбоки каменни основи и кирпичени тухли, върху които са нанесени 3 вида замазки. Най-външната е най-фина, подходяща за изографисване. Входът е разположен между двете симетрични крила на сградата, които бележат по-отворена в сравнение с други образци композиция, показваща възможностите на собственика и регистрираща особеностите на епохата – отслабването и разпадането на Османската империя.

Стаите на първия етаж са по-малки и по-закътани от чужди погледи, но и по-студени. Първото осигурява спокойствие и необезпокояване на живота на семейството, а второто – спасение от летните пловдивски жеги. Това е била и идеята за ориентиране на фасадата на север. Помислено е и за топлината в помещенията през зимата. Таваните тук са по-ниски, което осигурява по-бързо затопляне, а декоративното предназначение на алафрангите е заменено с практично – там се поставя печката. До втория етаж се стига по стръмна, странична, еднораменна стълба (характерна за ранносиметричните пловдивски възрожденски къщи).

Поради неправилната форма на ъгловия парцел, сградата има сложно  несиметрично решение на приземието, особено към ул. „Антраник". Главното лице към двора, обаче, е симетрично— с два странични ризалита и един портик с колонада в средата. Стръмния терен в двора, от друга страна, удачно е ползван за изграждането на допълнителни постройки.

Когато през 1915 г. започват турските гонения спрямо арменците, Хиндлиян заедно с челядта си напуска къщата и я предоставя за жилище на арменски бежанци. До 1974 г., когато къщата е обявена за паметник на културата от национално значение и започва реставрацията й, тук  живеят 23 арменски семейства.

Хиндлиян е една от перлите в короната на Стария град. Къщата е ненадмината по отношение на художествено-декоративната си украса, която обхваща не сам стените, но и таваните на сградата. В нея се поставя и началото на нова практика на зографите у нас – ползването на хартиен шаблон за по-нестандартни мотиви, които са поместени на първия етаж. Някои от тях са запазени в оригинал и сега.

На втория етаж все още могат да бъдат видени автентичните рисунки по стените, включително алафрангите, които са рисувани на ръка. В отделните стаи те са изрисувани по следния начин: В „Музикалната стая“ –  по средата на алафрангата е нарисуван Александрийския фар, горе в ляво пейзаж от Санкт-Петербург, горе вдясно мост Риалто във Венеция; в стаята, наречена „фенер“ (заради вътрешните прозорци, общо в стаята има 13 прозореца) по средата на алафрангата има стилизирана рисунка, приличаща на средновековна кула. Тълкуванията на тази рисунка са различни – едната версия е, че е пейзаж от Истанбул (даже има допускане, че това е Робърт колеж, макар колежът да е построен през 1863 г, а къщата през 1834 г.), другата версия е, че пейзажът е от Рим; в кабинета – по средата на алафрангата е изобразен Атинския акропол, а от двете страни горе има пейзажи от Стокхолм и Лисабон.

Интересни са фрагментите над няколко от вратите, които можете да видите. В северния двор, към улицата, се намира маазата (склад) с железни врати и прозорци, която служила за склад на домашни вещи. Тази малка сграда е изписана отвън по същия начин, както и самата жилищна сграда. Над вратата на маазта можете да видите огледален образ на къщата, който е служел и като своеобразен план на сградата. Със същата цел е и рисунката над вратата на кухнята - тя е огледален образ на неофициалната „черна“ част на къщата. Таваните в къщата също са част от цялостната концепция на помещенията и са рисувани в тон със съответната стая.

До скоро имената на двамата зографи, които са изрисували стените,  бяха неясни. До скоро се твърдеше, че чирпанските майстори Мока и Мавруди са изписали къщата само за 6 месеца, но Миглена Милчова оспорва твърдението в своя труд „От Алафрангата до Европа. Декоративната украса на възрожденските къщи в стария Пловдив“ (2013 г.), заявявайки че Мока и Мавруди са само бояджии, а не художници и декоратори.

Във времето, няколко пласта боя са нанесени върху красивите стенописи, но те все пак са оцелели. Красивите картини се появяват отново през 1974 година, когато къщата е реставрирана, а боята е свалена.

Това съвсем не са всички достойнства, които къща Хиндлиян притежава. Външното архитектурно оформяване на сградата също е богато и разнообразно. Фасадата към ул. „Артин Гидиков" е разработена несиметрично с четири еркера и силно раздвижени плоскости. Най-голямо вни­мание е обърнато на дворната фасада, която има симетрично решение с портик в средата, вдаден навътре от  фасадата.

Къщата е направила и няколко нововъведения във възрожденското строителство. Едно от тях е вграденият резервоар над покрива на кухнята, в който се събирала дъждовната вода, която се из­ливала по тръби в кухнята, пералнята и ба­нята. Самата кухня е разположена в източния двор, а до нея се намират стаите на домашната прислуга.

Освен това, в Хиндлиян е въведено и първото подово отопление, при това в банята. То е било изградено от глинени тръби, през които е преминавал топъл въздух. Въздухът се нагрявал в кухото пространство между стените на кухнята и на банята от огъня в огнището. Необходимата гореща вода за миене и къпане се загрявала в казани, а студената се черпела от цистерни, заредени от река Марица.  Банята е единствената такава по онова време в България, построена от мрамор и гипс. Изградена е на принципа на римските хипокаусти и  се състои от две помещения. Преддверието и същинската част са със сводести входове и куполи, през които влиза слънчева светлина и меко огрява помещението.  Макар влагата да е оказала действието си, тази баня е единствената от този тип, която е запазена до наши дни и може да се види в почти оригинален вид. В края на 2016-та година, банята бе реставрирана за първи път от 42 години насам.

Комплексът от обслужващи помещения – кухня, пералня, слугински помещения, които са изнесени извън основната сграда, е изцяло запазен. Маазата също е част от него. Тази самостоятелна каменна постройка на две нива, с многобройни тайници, тежки резета и метални врати е била непристъпна крепост за ценни вещи.

182 години след построяването на къщата, Хиндлиян продължава да посреща гости, посетители и дори семейни празненства. През летния сезон, превърналата се в туристически обект страда, работи от 09:00 до 18:00 часа, а през зимния – от 09:00 до 17:30 часа, всеки делничен ден.

Източници:

Архитект Христо Пеев „Пловдивската къща през епохата на Възраждането“ (1960г.), издателство „Техника“

Миглена Милчова „От Алафрангата до Европа. Декоративната украса на възрожденските къщи в стария Пловдив“ (2013 г.), БАН

Общински институт „Старинен Пловдив“

Снимки: 

Общински институт „Старинен Пловдив“

На снимката: Маазата в двора на къщата на Степан Хиндлиян. Разпределения, фасада и разрез

На снимката: Маазата в двора на къщата Степан Хиндлиян. Козирката над входа

 

Коментирай

Попълнете задължително отбелязаните с (*) Полета. HTML код не е позволен.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…