Българите са напълно готови и достойни за свободата си, твърди Ламартин през 1834 г.
Големият френски държавник Едуард Ерио, още от железопътната гара тръгнал към Стария град, за да почете своя велик учител Ламартин
Владимир Балчев
В пътеписите на великия френски поет, общественик, политик и държавник Алфонс дьо Ламартин, бележките за Пловдив са твърде кратки. Ето какво пише Ламартин за посрещането си под тепетата: „…Вечерта на три левги от Филипополи забелязвам в равнината кавалкада от турски, арменски и гръцки конници, които се притичват към нас. Един красив млад човек, възкачен на великолепен кон, пристига пръв и докосва дрехата ми с пръст. След това застава до мен; говори на италиански и ми обяснява, че тъй като пръв ме е докоснал, трябва да приема неговата къща…“ Така вечерта на 2 август 1833 г. френският гост попада в дома на Георги Мавриди на връх Джамбаз тепе. Сградата съществува и днес. Това е известната сега къща „Ламартин“.
Тази сграда не е единствената, в която е отсядал Ламартин на българска земя. Но единствено тя запазва спомена и оцелява след земетресения, стихийни пожари и посегателства на невежи управници, унищожили множество прекрасни образци на българската възрожденска архитектура. Оцелява едновременно със спомена. Защото Ламартин е първият френски дипломат, който поставя официално въпроса за свободата на българите и правото им да имат собствена държава. Той твърди, че българите са напълно готови и достойни за свободата си. В реч пред френската Камара на депутатите на 1 януари 1834 г., той остро критикува политиката на турските власти спрямо християните в империята, като едновременно с това възхвалява добродетелите на българите.
Тези факти били почти неизвестни в Пловдив. Малцина знаели, че през същата 1833 г., когато Ламартин преминал тържествено през препълнените от множеството улици на Трихълмието, придружен от около 60-80 конника, започва политическата кариера на Ламартин. Тогава за първи път става депутат в Камарата, после стига до поста министър на външните работи на Франция. От тази позиция отправя един „Манифест към Великите сили”, като апелира за мир в света.
Минали години. Едва в началото на ХХ в. започнало да се говори под тепетата за Ламартин и визитата му в Пловдив. Първи са преподавателите от Френския мъжки колеж „Св. Августин“. Най-ревностният от тях е Гастон Сергерар, известен в Пловдив като пер Ален. Той издава във Франция няколко книги за българската история, анализира и френските пътеписи за България, събира сведения за Ламартин.
Първото официално честване на великия французин в Пловдив е на 6 май 1923 г. Още сутринта учениците от колеж „Св. Августин“ тръгнали из града да продават възпоменателна картичка по повод 90-годишнината от визитата на Ламартин в Пловдив. На централно място в картичката е къщата на Мавриди, а отстрани са отпечатани част от впечатленията на дипломата за българите. От 10 часа тръгнали празничните шествия на учениците от Френския колеж „Св. Августин“ и гимназията „Княз Александър“, възпитаничките на Френския девически колеж „Св. Йосиф“ и Девическата гимназия. Начело на всяко шествие било знамето на училището и духовия оркестър. Колоните се събрали пред къщата на Мавриди при кръстовището на улиците „Княз Церетелев“ и „Михаил Владос“ (сега ул. „Т. Самодумов“). За тържеството пристигнали от София министърът на просвещението Стоян Омарчевски и френският пълномощен министър Жорж Пике. Дошли и множество граждани. Така била осветена възпоменателната плоча за Ламартин. Министър Омарчевски заявил, „че българският народ ще пази този паметник, който напомня за един велик образ в културата на човечеството“.
Оттук-нататък в съобщенията на пресата изчезнало определението „къща на Мавриди“. Вместо него посочвали „къщата с възпоменателната плоча на Ламартин“, а в по-ново време - просто „Ламартинова къща“. Това название събира в едно както почитта към великия син на Франция, така и оценката за сградата като национален паметник на културата. Не случайно именно къщата с възпоменателната плоча на Ламартин е първата постройка в Стария град, ремонтирана с пари от държавния и общинския бюджет. Това става през далечната 1929 г. Само 4 години по-късно видният френски държавник Едуард Ерио още с пристигането си в Пловдив, настоява да тръгне за Стария град. Това станало точно 100 години и 4 дена след престоя на Ламартин в къщата на Трихълмието.
