За съжаление, по-голямата част от творчеството и на талантливите архитекти вече е загубено

Съсипването на бившата Трудова палата, болница „Свети Мина“ днес, е едно от големите градски архитектурни престъпления

Теодор Караколев

Пловдивската история на архитектурата от първата половина на миналия век помни имената на поне трима архитекти с името „Овчаров“. Имената и творчеството им често се преплитат, но всеки от тях има своя собствена индивидуалност, почерк и достойно място в нашия архитектурен пантеон. За съжаление, по-голямата част от творчеството и на тримата талантливи архитекти вече е загубено, но можем да си припомним какво са оставили за нас те в Пловдив и страната.

Георги Овчаров

Архитект Георги Овчаров безспорно е един от най-големите майстори на българската архитектура. Самият факт, че той е оставил отпечатък в Пловдив трябва да ни прави горди и да пазим неговото наследство.

Уви, наследството на Георги Овчаров в Пловдив е почти загубено. Овчаров започва да твори още от средата на 20-те. Тогава той прави всеизвестната къща на Сирак Скитник в София. По това време се проектира и сградата на днешния Биологически факултет към Софийския университет – също сграда с „тухлен“ акцент. Към 1930-те години стилът му вече е малко по-различен. Тогава, например, Овчаров проектира сградата на Община Бургас – впечатляваща, но доста различна сграда от по-ранните му проекти. Тогава той работи, заедно с Генко Попов, с когото имат доста общи проекти. Любопитно е, че специално за бургаския общински дом може да срещнете вместо Генко, името на пловдивския архитект Димитър Попов – което, разбира се, е грешка.

В Пловдив Георги Овчаров първо прави проекта за училищна сграда на гимназията „Екзарх Йосиф“ – сега СУ „Пейо Яворов“. Това се случва през 1936 година. В годините след първоначалното си строителство сградата е надстроена с един етаж и е загубила уникалното усещане. Най-впечатляващо в оригиналния проект е стълбището и красивото му остъкляване.

Другата сграда, която Георги Овчаров строи, е Трудовата палата – днес болница Свети Мина. Впечатляващото при нея бе извитата фасада, облицована с камък, която днес е покрита с изолация и замазка. Строителството на Трудовата палата става малко след това на училище „Яворов“ – през 1938 година. За съжаление днес и двете сгради са далеч от оригиналния си образ. Училището доста наподобява оригиналния проект и управителите му се грижат добре за архитектурната си ценност, докато съсипването на болница „Свети Мина“ – макар и общинска – е едно от големите градски архитектурни престъпления.

Все пак и в момента естетите могат да се насладят на невероятното фоайето с остъкления покрив – надеждата е то да не падне жертва, както фасадата, на амбициозен бюрократ в бъдещите планове за развитие на болницата.

Сава Овчаров

Сава Овчаров – е един от не най-известните български архитекти, които обаче са оставили свои сгради в цялата страна. Сред известните му проекти са сградата на общината в Сливен, както и Търговско-индустриалната камара в Бургас – в която днес се помещава тамошната Областна администрация. Почти през цялата си кариера Овчаров работи заедно в общо студио, заедно с Йордан Йорданов.

В Пловдив двамата проектират сградата на Пощата, построена през 30-те години на миналия век. Старата Поща в Пловдив е разширена през социализма и на практика погълната от днешната нова огромна сграда. „Остатъци“ от сградата, проектирана от Овчаров-Йорданов обаче може да се открият в една от залите за изпращане на пратки – вляво от централния вход под часовника. Там можем да видим изящните колони, красивите камъни, използвани за гишетата, семплите мозайки. Днес обаче доминира новата сграда, заради чието създаване се разрушават също Дом „Кудоглу“ и още няколко други красиви сгради.

Никола Овчаров

Последният Овчаров – Никола – е оставилият най-богато творчество в Пловдив. Той, все пак, е бил и базиран в града. Никола Овчаров е бил сред градските архитекти, ангажирани с общински проекти през 30-те години. Интересно е, че той участва като частно лице в конкурса за днешното училище „Патриарх Евтимий“. Той печели конкурса и реализира сградата, заедно с известния арх. Димитър Попов. Това е вероятно най-запазената сграда от всички, споменати в тази статия.

Никола Овчаров прави проекта на бюфета, известен като „Големия Бунарджик“ – силно преустрояван през социализма и окончателно разрушен преди няколко години, въпреки бурните граждански протести тогава. По негов дизайн, отново през 30-те, се прави и бюфетът на върха на Сахат тепе – също разрушен по време на социализма. Той прави и плановете за училище „Кочо Чистеменски“ в Мараша.

Въпреки, че понякога бива смесвано, наследството на тримата архитекти Овчарови е доста различно, но ценно – всяко по различен начин. Като достойни наследници на тези хора, ние трябва да се стремим да опазим и вградим в съвременната структура на града колкото се може повече от красивите им творения – вместо да ги събаяряме, надграждаме, налепяваме със стиропор или унищожаваме по друг начин.