Над 10 години продължи реставрацията на къща „Клианти“ в Стария град до откриването ѝ като музей преди малко повече от 3 месеца. От тогава тя вече е събрала стотици възхитителни реакции от посетилите я туристи и множество положителни послания в книгата за отзиви. Никой не си тръгва безразличен - а идват туристи от всички континенти, но и от самия Пловдив, които са чакали дълги години откриването на музея.

Обиколката за туристите започва от долния етаж, в който посетителите могат да видят детайл от предполагаем много по-голям пейзаж, който може би е обикалял като фриз всички стени. В стаята има запазено и красиво пано с букет цветя. На долния етаж посетителите могат да се запознаят накратко с историята на къщата и нейната реставрация с мултимедийна презентация на голям телевизор.

Истинските бижута обаче са на горния етаж. Най-голямата зала впечатлява с обилното си осветление. Макар и с изложение север-североизток, с множеството огромни прозорци, тя е обляна в светлина. Особено интересен е и таванът на едното странично помещение в централната зала. Едно от най-грабващите неща обаче е полуетажът. Това е помещение под цялото пространство на две от стаите на втория етаж, високо метър и петдесет. Възможно е то да е служило като склад, а има хипотеза и също, че е използвано за скривалище.

Къщата всъщност е една от най-старите все още запазени жилищни сгради в Пловдив от периода на Възраждането. Макар и преустроявана много пъти, нейното сигурно начало е в средата на 18 век. Няколко изследователи са проучвали къщата през годините и има редица установени факти. Къщата е претърпяла различни промени, била е разширявана, но и смалявана. Със сигурност по-голямата част от стенописите са създадени през 1817 година – както е записано от самия художник или майстор-декоратор върху пейзажите от Истанбул и Виена.

Стаята с градските пейзажи е едно от двете помещения, които са най-впечатляващи за гостите на Клианти. В нея е запазена изключително качествената стенопис на голямата алафранга. От двете страни пък има две ниши – едната, оригинална, с мраморен плот, е напълно запазена, а другата е нейно симетрично отражение. Стенописите имитират мраморни стени, а декорацията нагоре се превръща отново в цветя. Дървеният таван също е изработен ювелирно. 

Интересна част от историята на къщата и на стаята с двата пейзажа е изрязването на един от еркерите на югоизток. В началото на миналия век се взема решение съседната улица да бъде разширена по градоустройствени причини. Затова и еркерът се маха, а къщата и стаята се смаляват. Части от декорацията обаче се запазват по интересен начин – една от дъските,  с изрисувани цветя, които сега са представени обратно на стената на този еркер, е била използвана за ремонт на подовата настилка. 

Всъщност през годините след Освобождението в къщата се настаняват по-бедни семейства, имигранти от Армения, които нямат достатъчно възможности да се грижат за културната ценност. Къщата е разделяна на по-малки стаи, а поддръжката за прекрасните стенописи изобщо не е била приоритет. Съдбата на къщата не се подобрява нито през социализма, нито в годините след 10 ноември. Чак през 2005 година къща Клианти получава финансиране от Япония, с което започва нейното възстановяване. С уменията си се включват най-добрите реставратори, които по невероятен начин вдъхват нов живот на къщата, съблюдавайки изискванията за съответствия с автентичния първообраз. 

Сериозна реставрация е претърпяла и другата от двете стаи на втория етаж. В т.нар. „зелена стая“ туристите се наслаждават на интересен пейзаж с къща на фона на хълмист пейзаж. Според някои това е първообразът на къща „Клианти“ към периода на изграждането й, а според други – това е италиански пейзаж в близост до вулкан. Освен този пейзаж художникът е украсил стаята с флорални детайли,  изпълнени с много финес и лекота.

Най-впечатляващ в стаята обаче е таванът. Той е уникален със своите 12 стъклени декоративни елемента с форма на ромб, както и с майсторската си полихромна украса. В друга възрожденска къща е изработено копие на този таван.

Любопитно е, че под въпрос е дали изобщо името, с което къщата е известна – „Клианти“ има общо с Георгиос Клеантис. Според някои изследователи в къщата не е живял Георги Кашидоглу (по прякор – Клианти), а Ставри Бегликчията, както споменава в своя „Паметник на пловдивското население“ възрожденецът Константин Моравенов през 1869 година. Повече от половин век по-късно Никола Алваджиев свързва къщата с името „Клианти“, без да аргументира това твърдение с исторически документи. Името обаче остава.

Без значение дали къщата има общо с Клианти, Ставри Бегликчията или и двамата, тя без съмнение е една от най-красивите възрожденски къщи в България. Дори и след скорошното ѝ прераждане, тя привлича и впечатлява стотици туристи. Едва четири месеца изминаха от откриването на къща Клианти, а тя събра значителен брой посещения и породи сериозен посетителски интерес. Заедно със съседните си къща „Ламартин“, Жълтото училище, в което също започна реставрация, както и прекрасната църква „Свети Димитър“, къща Клианти формира привлекателен туристически ареал в сърцето на Стария град и засилва интереса към историческия Пловдив. Безспорно обаче тя е сред самостоятелните перли на архитектурния резерват и ще генерира трайни спомени у посетителите от близо и далеч.

 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…