Капана.БГ
Миленко Йергович в България
Връчване от името на ВУАРР на почетен знак
за принос към миротворчеството и световната култура.
Представят:
Митко Новков (литературен критик)
Жела Георгиева (преводач)
Рада Шарланджиева (преводач)
Русанка Ляпова (преводач)
Орехови двори (издателство „Летера“, 2015, превод от Рада Шарланджиева) е знаков роман в творчеството на световноизвестния писател Миленко Йергович, който повежда читателя през силно политизираната и драматична история на Западните Балкани от разпадането на Османската империя, през бомбардировката на Дубровник в началото на 90-те години на ХХ в., до наши дни. Епично-драматичната семейна сага пресъздава мащабна панорама на миналия век чрез живота, крушенията и съдбите на пет поколения от един дубровнишки род, които историята разпилява из земите на Западните Балкани и Средиземноморието. „Орехови двори“ е епохална творба в балканската и европейската литература (Льо Монд дипломатик). Критиката определя творбата като „големия роман“ в литературите на Стария континент през последните години, а Миленко Йергович – като европейския Маркес.
Сараевско Марлборо (ИК Жанет 45, 2015, превод Русанка Ляпова) разказва за “нормалния живот при ненормални обстоятелства”. В Босна и Херцеговина от началото на 90-те години православни, мюсюлмани и католици съжителстват в разбирателство от векове: кои са добрите и кои – лошите, когато чужди политически кроежи ги изправят едни срещу други с оръжие в ръце? Лесен отговор няма и Миленко Йергович показва защо в този сборник с картини от делника през войната. В място и време, когато всичко губи познатия си смисъл и ежедневието с чудовищна лекота се превръща в ад, неочаквани предмети добиват стойност на символи, а най-обикновени хора изведнъж въплъщават цялото човешко величие, цялата човешка мизерия и цялата човешка трагедия.
Буик ривера (издателство „Панорама“, 2012, превод Жела Георгиева) е драматичен разказ за двама мъже, сърбин и мюсюлманин, бегълци в дълбоката американска провинция от последната война в Босна. Потърсили убежище от страховете си в един чужд и нелогичен за тях свят, двамата балканци стават жерта на собствената си неспособност да се издигнат над своята обремененост с предразсъдъците на напуснатия свят, но отхвърлят и парадоксите на намерения рай". Една необикновена история, разказана майсторски, проникновено, духовито.
Мама Леоне (Жанет 45, 2014, превод Русанка Ляпова) е естраден хит от 70-те. И навярно най-личната и драматичната от над 40-те книги на “хърватския босненец” Миленко Йергович. Първият цикъл от разкази в нея, Когато се родих, в коридора на родилното залая куче, здраво сшива с тънката нишка на детския поглед десетки съдби, цял свят от отношения, радости и разочарования. В една страна, където в течение на само век бушуват няколко войни и подредбата на нещата и начините на общуване минават през какви ли не, понякога кошмарни преображения; в една страна, която скоро вече дори няма да е една, момчето Миленко лови раци на плажа, яде бисквити от съчувствие, строи двореца на царица Забравка, размишлява над смъртта... Героите на втория цикъл, В този ден завърши историята на едно детство, са ощетените от тежкия разпад на Югославия: останалите и заминалите („хора, които правят всичко на чужд език“), завърналите се по въздуха или в спомените. „Малко умирам от тъга, а малко от смях“ е един от най-точните отзиви за първата половина на Мама Леоне, намерен във форум онлайн. „Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да поемат“, фраза, приписвана на Чърчил, идеално обобщава втората половина. С предговор от автора за българските читатели – Краткият разказ, жанр от купето на влака.
За автора и преводачите:
Миленко Йергович (1966, Сараево) се ражда и отрасва в Босна, но след студентските си години заживява в Хърватия, където именно се прочува като писател и публицист – през годините сътрудничи редовно както на сараевски и загребски вестници, така и на белградски и сплитски. Първата му публикувана книга е стихосбирката Обсерватория Варшава (1988), най-новите – автобиографичният роман в 1000 страници Род (2013) и сборникът с микроистории Тъкачницата за коприна на Леви (2014). Произведенията му, близо 40 (поезия, проза и есеистика) са преведени на повече от 20 езика, включително български (Мама Леоне, Буик Ривера, Орехови двори). Сборникът Сараевско Марлборо (1994) е прозаичният дебют на Йергович, писан за и по време на обсадата на Сараево – той му донася огромна популярност и до днес се смята за негова върхова творба. На български книгата е публикувана за първи път в малък тираж през 1998 г. – настоящето издание е преработено, снабдено с бележки и допълнено с предговор от автора. По повод фона, на който се разгръщат историите от Сараевско Марлборо, в едно интервю за италианската преса отпреди 20 години авторът казва: „След смъртта на Тито през 1980 г. се завъди един шовинизъм, който аз наричам „примитивен“ и чийто създател и глашатай е сръбският президент Милошевич. Той породи, като отражения, ред други шовинизми, които заразиха Хърватия и сега трагично разкъсват Босна. Светът не познава главните действащи лица в тази ужасяваща ситуация, поради което често я описва подсладено и мелодраматично... В Босна, да не беше нашествието на четниците , никога нямаше да избухне война. Никога за петдесетте години югославски живот тук не се е стигало до конфликт между различните етноси. И това не беше заслуга на комунизма, а на естественото съжителство на културите в Босна. Ако някой днес пише, че моята страна е раздирана от гражданска война, значи нищо не е разбрал от Югославия и особено от Сараево...“
Отзиви
Със стил, в който вълнението прелива в отстраненост, а лиризмът се редува с анатомична хладина, Йергович разказва историите на редови граждани, ненадейно заварили фронтовата линия под прозореца си, в училище, на пазара или като кошмарно присъствие, което се промъква между съседи и дори между отколешни приятели и съпрузи... Avvenire
За наш късмет Йергович не е от онези, които съзерцават гробовете. Голямата му грижа са живите и в този сборник с разкази за Сараево и неговите жители той ги описва със сериозността, чувствителността, неординерния ум и деликатния хумор на майстор на кратката форма. The New Republic
Сараево на Йергович е Спун Ривър, разкъсан от войната, и една причините за това е, че тук е разказана – с решимост, просмукана с тъга – не толкова жестокостта, колкото мъката. Във всяка история личностите се превръщат в персонажи и обратно в личности. Авторът ги извежда за миг на сцената на една литература, която уталожва краските и точно очертава контурите и контекста на “малките” събития за “малките” хора... Преди споменът за тези животи да е изчезнал, трябва да се направи така, че от тях да остане следа и знак – знак, че не са потънали напразно в безумието на света. Il Sole 24 ore
Сборникът разчита на дребни детайли – един мъртъв кактус, пръстенът на бабата на разказвача, – за да обрисува притъпените реакции на хората пред опустошителната война в Босна. Нещо печално и подобно на съновидение сродява всички истории на Йергович и напомня на употребата на времето в Сънищата на Айнщайн на Алън Лайтман и размислите на Итало Калвино за местата в Невидимите градове, но книгата на Йергович е най-силната от трите. Newsday
Няма нито един вестник, нито една телевизия, които да са съумели да ни покажат сараевската драма с подобна наситеност. L’Espresso
Белязани от трагедията, надеждата и хумора истории на философски, религиозни, политически, исторически и практически теми: мъчното снабдяване с вода във военно време, радостта да откриеш любимия си бар непокътнат, чуждестранните журналисти в Сараево, бежанският поток. Йергович говори без претенции и праведен гняв – тук той е като външен наблюдател, който обича града си, ясно разбира цялата му сложност и ни разказва как той самият и другите са живели и умирали през войната. Geist
Заговорим ли за балкански писатели, неизбежно изскача името на Иво Андрич – Нобелов лауреат за литература през 1961 г., автор на прочутата Мостът на Дрина. Също като знаменития си предшественик и Миленко Йергович е роден в Сараево и спокойно може да се каже, че е един от достойните наследници на литературата, на която Андрич е икона... Nouvelle Europe
Литературата може да бъде някакъв вид спокойна журналистика. Или урок по история без свръхдоза от дати. Или дори психоаналитичен сеанс на всеослушание. Миленко Йергович успява да съчетае всичко това в книгите си. El Pais
Борхес пише: “Оригиналът е неверен спрямо превода.” Със сходна маневра Мама Леоне избягва автентичността в полза на парадокса. Като исторически документ, като художествена книга и дори като превод Мама Леоне озадачава ума на читателя, принуждава го сам да се ориентира сред подвеждащото в литературата и езика. Тези разкази са обвеяни от неизразимото, героите им са парализирани от спомена, загубата и угризението... поетични фрагменти, отчупени от мрамора на един по-голям наратив... Denver Quarterly
Мама Леоне е книга за загубата, както и за безнадеждния и красив опит загубеното да бъде възстановено... Йергович избягва всяка помпозност, като троши детството на героя си на цветни чирепи, всеки от които носи мъничко отражение от своя източник. Three Percent
Комплексен текст на много нива, който отлично показва защо Йергович е сред най-превежданите европейски автори... World Literature Today
Миленко Йергович умее да сътвори истинско чудо от литературата и емоциите. И колкото и да четем неговите разкази, всеки път ще затаяваме дъх пред тайнствения миг, когато то се разкрива пред нас. Jutarnji list
Неподражаем урок за това, как може да се говори за Големите неща, без те ни най-малко да прозвучат изтъркано... Мама Леоне не е захаросан разказ за “доброто старо време”, лично и колективно, а минорна реконструкция на един несъвършен, но неповторим, свиден и роден Изгубен свят. Vreme
За всеобщо смайване Йергович умее да “експериментира” с концепцията за добротата (не само с начина, по който подрежда думите върху печатната страница). Не е обсебен нито от самия себе си, нито от идеята за формализиране на езика, а умее да очарова читателя с безукорното майсторство на класическите разказвачи. У него все още звучи традицията на изречените на глас, не просто написани изречения. Авторът може да е “невидим“ по стария начин, скрит зад третото лице единствено число, но ситуациите са безпощадно съвременни. Zarez
В интервю за портала за литература и култура Стране по повод романа си Род (2014), на питане какво е за него литературата Миленко отговаря: „Това е един от въпросите, на които всеки ден, месец, година бих могъл да давам различен отговор. Днес, в края на август 2014 г. литературата е за мен биологично понятие. Както някой е маймуна, дъб, вирус или човек, така аз съм читател. Всичко, което правя, служи за поддържане на моята читателска екзистенция. Естествено, това, че съм писател, произтича от факта, че съм читател.”
В предговора към немското издание на Сараевско Марлборо италианският писател Клаудио Магрис пише: “Светът на Йергович е витален, вълнуващ, неспокоен. Витален заради всевъзможните премеждия на неговите самобитни герои, заради свойските им авантюри с кръчмите и съдбата, заради пречките, с които се сблъскват и от време на време успяват да надхитрят. Вълнуващ и нескопоен заради абсурдността, която го обгръща и руши, заради отчуждението, което прави възможно ужасното и тъпо насилие. У Йергович има огромно съчувствие и съпричастност към сетивния и ефимерен живот...”
25 септември 2015 (петък)
Пловдив, Студио 1 на Радио Пловдив,
премиера, 18:30
Старият град празнува
21.09 - Понеделник
18:00 ч.Римски стадион - „Старият Пловдив през обектива на фотографа Никола Стаменов” – изложба
19:00 ч.Римски стадион (*при лошо време – Балабанова къща)- Откриване – „Старият град Е ...“
Концерт на Мичо Димитров – цигулка, Илиян Илиев – кларинет и НУМТИ „Добрин Петков”
22.09 - Вторник
11:30 ч.Лапидариума - Концерт на творчески формации към ОДК – Пловдив
11:30 – 17.00 ч.ВКУС И АРОМАТ В СТАРИЯ ГРАД – ДЕМОНСТРАЦИИ И ДЕГУСТАЦИИ:
- Къща „Бирдас“: На раздумка под глицинията с домашно сладко и „Пловдивски ритми” – Формация за Стари градски песни
- Аптека „Хипократ“: Тайната градина на Аптека „Хипократ“ – илачи за красота и щастие
- ул. Съборна, до Аптека „Хипократ“ (*при лошо време – Балабанова къща): Магията на чая
- ул. Съборна, до Аптека „Хипократ“ (*при лошо време – Балабанова къща): Медено блаженство
- Галерия „Златю Бояджиев“: Дантелена кинкалерия
- Лапидариума (*при лошо време – Балабанова къща): Вкусни изкушения по традиционни рецепти
11:30 ч. Читалище „Възраждане” - Изложба – работилница „Възродено ръкоделие”, клуб „Българка” при читалище Възраждане
11:30 ч. Конюшните на царя (*при лошо време – кинозалата на Римски стадион): ЧУК И ПУК – постановка на Държавен куклен театър Пловдив
12:30 ч. Римски стадион: Концерт на „БИГ БЕНД“- Пловдив
18:00 ч. Галерия „Възраждане” : Юбилейна изложба на Матей Матеев „Не, ама Да”
19:00 ч. Античен театър : ЗАЕДНО – фолклорен концерт на ансамбъл „Тракия” и ансамбъл „Пирин”
23.09 - Сряда
10:00 ч.ГХГ, ул. Съборна 14: Градска художествена галерия представя: „Художници рисуват Стария град“ – изложба
11:30 – 17.00 ч.различни локации в Стария град: Вкус и аромат в Стария град – демонстрации и дегустации
16:00 ч. Данчова къща: „Научи повече за АЛАФРАНГАТА“ – изложба, мултимедийна беседа
16:30 ч. Данчова къща: „Старият град през погледа на младите художници“ – изложба на НХГ „Цанко Лавренов“
17:30 ч. Къща „Стамболян“: „Тепетата на Пловдив” – фотоизложба
20:00 ч. Римски стадион: „Из пловдивските хроники“ – кинопрожекции за историята на града
24.09 - Четвъртък
11:00 ч.Лапидариума, ул. Съборна (*при лошо време – Пленера по плъст ще бъде в Данчова къща): Откриване на Панаир на занаятите и Пленер по плъст, с участието на формации към СОУ "Любен Каравелов"
11:30 – 17.00 ч.различни локации в Стария град:Вкус и аромат в Стария град – демонстрации и дегустации
13:00 – 17:00 ч. Бакалова къща : Семинар и майсторски клас по плъстене с майстор Мариета Недкова
15:00 ч. Етнографски музей: „Етъра – когато миналото оживява ... в Стария Пловдив“ – изложба
18:00 ч. Къща „Георги Божилов – Слона”: Изложба живопис на Любов Тотева, фондация „Бъдеще за България“
18:30 ч. Балабанова къща: Изложба на макети на български възрожденски къщи на Андрей Дъфков
18:30 ч. Римски стадион: „Пейте с НАС“ – концерт на „Арт войс център”
25.09 - Петък
11:00 – 18:00 ч.Лапидариума, ул. Съборна: Панаир на занаятите, Пленер по плъст
11:30 – 17.00 ч.различни локации в Стария град: Вкус и аромат в Стария град – демонстрации и дегустации
11:00 ч. Бялата къща: Работилничка за бижута от естествени кристали и седеф с Михаела Георгиева
13:00 – 17:00 ч. Бакалова къща: Семинар и майсторски клас по плъстене с майстор Мариета Недкова
17:30 ч. Малка базилика: „В зората на Европейската цивилизация" – мобилна смарт експозиция на Исторически музей Асеновград; Смарт каталог – „Възникването на Пловдив – илюстрации на Петър Детев"
26.09 - Събота
11:00 – 18:00 ч.Лапидариума, ул. Съборна: Панаир на занаятите, Пленер по плъст
11:30 – 17.00 ч.различни локации в Стария град: Вкус и аромат в Стария град – демонстрации и дегустации
11:00 ч.Лапидаруимa: „Музикална палитра” – концерт на творчески формации и изпълнители от АМТИИ
11:00 – 17:00 ч.РЕМ – Пловдив : „Романтика от кутията за спомени” – фотозакачка и теглене на любовни късмети под звуците на музикалната кутия
11:00 – 14:00 ч.Галерия Златю Бояджиев: „Калейдоскоп от костюми, фотография и грим“ - атeлие „Сев колорит“, клуб по фотография при ОДК – Пловдив, Вокална формация „Сладурани“
18:30 ч. Античен театър: Концерт на гайдарски състав „101 КАБА ГАЙДИ“
27.09 - Неделя
10:30 ч.Лапидариум: Талантите на Пловдив в Стария град
10:30 ч.Лапидариума, ул. Съборна: Панаир на занаятите, Пленер по плъст, Детска работилница по плъст
11:30 – 17.00 ч.различни локации в Стария град: Вкус и аромат в Стария град – демонстрации и дегустации
11:00- 13:00 ч. Златю Бояджиев: Работилница „Тайният папирус“ –малките творци изографисват тайни върху папирус на глаголица и кирилица, демонстрация на ателие „Сев колорит“
18.00 ч.Балабанова къща: „Добрият доктор” – представление на Театрална къща „7-те“ при СКИС „Немезида“
СЪПЪТСТВАЩА ФИЛМОВА ПРОГРАМА „ТОВА Е БЪЛГАРИЯ”
Културен център „Бялата къща“
Прожекции от 10:00 и 16:00 часа
21.09.2015 г. – „От зората на времето” (33 мин.)
22.09.2015 г. – „Отблясъци от миналото” (28 мин.)
23.09.2015 г. – „Приказка за нашия дом” (32 мин.)
24.09.2015 г. – „Духът на българите” (30 мин.)
25.09.2015 г. – „Вода от извора на времето” (29 мин.)
Михаела Филева: Лоша публика няма
Концертът на Coca-Cola Heppy energy tour ни даде възможност да се шмугнем зад сцената и да си попъбрим с някои от нашумелите артисти, буквално преди излизането им на сцена. Един от тях е Михаела Филева. Ето какво разказа тя пред Лариса Илиева:
Как се правят хитове в България? Защото твоите несъмнено са такива. И има ли някаква магия, с която това да се случва?
Ами, аз много силно вярвам, че опита на хората, с които аз имам възможност да работя, оказва своето влияние. Също така силно вярвам, че това да си успешен и песните ти да се харесват е много важно, това да си себе си. Защото талантливи хора има много, но са малко тези, които имат късмета продуцентите им да ги харесат такива, каквито са, за да си достоверен, за да няма фалш, качвайки се на сцената.
Второто нещо, което вече споменах е това, че може би е въпрос на опит. Аз все имам късмета да работя с много добри музиканти, с много силен екип, които ако има някакви формули за успех, то те със сигурно ги знаят. Но аз за себе си, това, което мога наистина да отговоря е, че правя всичко със адски много любов, много желание и съм много щастлива всеки път, когато виждам, че хората го оценяват.
А има ли изпълнител в България или извън нея, с когото имаш желание да работиш?
Истината е, че не съм се замисляла. Нямам такива кумири, с които на всяка цена да искам да правя музика. Със сигурност бих работила с доста хора от западната сцена, тъй като в България вече имах възможността да работя с едни от най-добрите и талантливите, в моите очи.
От западната сцена много силно симпатизирам на Джил Скот, на Кърт Елинг... Това са артисти, които имат много силна музикална мисъл и много силни музикални послания. Те са много чисти в отношението съм музиката и бих се учила от тях, защото аз подбирам хората, с които искам да правя музика. Първо - на принципа наистина да ги харесвам, второ – да мога да е уча от тях по време на работния процес и трето - да мога да поглеждам на тях фенски, без значение, че понякога артистите са българи и тук звездните грандомански методи са малко в повече.
Но да, ето това са имена, с които с много голям кеф бих откраднала от таланта им :)
Тъй-като до момента знаем, че пловдивската публика е една от най-топлите в страната, според теб така ли е от гледна точка на почитателите на Coca-Cola фестивала?
Ами, аз силно вярвам, че лоша публика няма. Има артисти, които не успяват да я накарат да реагира така, за да се получи усещането за добра публика. Смятам, че българската публика може да бъде много топла, може да бъде и смазваща, за артисти, които не са готови да стъпят на сцената.
Би ли ни разкрила нещо от бъдещите си проекти, да ни разкажеш за проекта, по който работиш в момента?
В момента довършвам финалните щрихи по последното си видео. Парчето се казва „Инкогнито“, заглавно на последният ми албум, който излезе на 28 май. И сега ще излезе като видео сингъл и парчето, което постави заглавието на целият албум. :)
Ето сега, на 23 е премиерата във вибокс.бг. Аз лично много се вълнувам, защото е много различен проект. В много различна светлина ме представя и видеото - малко по-женствена, малко по-секси, малко по-инкогнито страна, която публиката до момента не е виждала от мен и ми е много любим проект, така че с много голямо вълнение чакам реакцията на феновете.
С много готин екип работих въобще по целият проект. Видеото е дело на Васил Стефанов, Милен Данков е хореограф. Има адски много танци. На турнето на Coca-Cola цитираме малки елементи от танцовата част. Заедно с мен излизат Бубето и Рали, които са две от танцьорите на „Студио 121“. Вълнуващо е защото до момента всичките градове го приемат много топло, с много големи овации, което е радост за нас. Защото това е предшественик на успешно видео, което ще е много голяма радост.
А какво би било посланието, което желаеш да оставиш на всички фенове, които очакват да ви видят и чуят?
Ами, знаеш ли, аз не съм фен на тези грандиозните генерализации и екзистенциални послания.
Да се забавляват, да са здравички и да се чувстват добре. Идеята на Heppy energy tour е точно да са заредени, да са много щастливи и да се забавляват. Пожелавам им да са такива.
4000 души на Apocalyptica снощи
Финландците разтърсиха сцената на Античния театър
Стефка Георгиева
Великолепно шоу направиха мъжете от финландската чело метъл група Apocalyptica. След 16-годишно очакване, те се завърнаха в града под тепетата, за да разтресат Стария град. И го направиха!
Трудно се пише за толкова голям концерт с толкова наситени емоции! Великолепните челисти накараха публиката да избухне, макар че нямаше място за куфеене, а хората бяха седнали по местата си. Бурни аплодисменти, викове и радостни възгласи съпътстваха цялото събитие, което няма как да не остане в историята на града ни.
Ако до момента просто сте харесвали бандата, то след техен концерт ще се влюбите в тях безвъзвратно! Сякаш не свирят на своите виолончела, са си играят с тях, както децата подхвърлят играчките си. Челата през цялото време обикаляха сцената и не оставиха нито сантиметър, който да не е обходен от страхотните финландци. Подмятаха ги с една ръка, сякаш това е най-лесното и естествено нещо на целия свят, а публиката изригваше след всяко тяхно изпълнение.
Има ли смисъл да коментирам изпълнението? Абсолютно брилянтно, безпогрешно и зашеметяващо! Няма толкова прекрасна комбинация между метъл музиката и класическата такава, която разтуптява толкова силно сърцето на слушателя, че на моменти можете да си помислите: „Боже, ще получа инфаркт“. Но не защото имате сърдечни проблеми, а от всепоглъщащ, ултимативен кеф, който извира от всяка клетка по тялото ви. Независимо дали свирят песни от новия си албум или стари хитове, без значение дали са балади или са гърмящ метъл, който предизвиква почитателите на тежката музика да развеят коси… Беше толкова прекрасно, че чак да ви се прииска да скочите на сцената и да ги разцелувате.
Музиката започва да звучи, баскасите гърмят в телата на фотографите, заели бойни позиции за възможно най-добрите кадри и… Те излизат! Един по един, всеки от тях поздравяващ българската публика. Еика, Пааво и Петру се поклониха пред всички, дошли за да ги видят на живо. Но има един човек, за когото до момента нищо не сме казали – Мико Сирен, бесният барабанист. Той е част от Apocalyptica от 2003 година и допълва по страхотен начин звученето на челистите. А само как се раздава зад барабаните, разби ги направо!
На сцената за второто парче излезе и вокалистът им, сеньор Франки Перез. Той определено придава по-меко звучене на бандата и накланя везните към баланс между твърдата музика и симфоничното звучене на класическите инструменти. Но с него или без, Apocalyptica е доказала се банда с милиони почитатели по целия свят и събраха над 4000 души на Античния театър в Пловдив. Ако сте били на концерта – супер! Ако ли не – не ги пропускайте, когато се завърнат отново у нас.
https://kapana.bg/afish/2017-03-04-20-25-06/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14329#sigProId3e87fc8f45
ONE ARCHITECTURE WEEK през уикенда
Дългият уикенд ще е изключително интересен откъм събития в програмата на осмото издание на международния фестивал за архитектура ONE ARCHITECTURE WEEK, който се провежда в Пловдив между 18 и 27-ми септември. Календарът включва както изложби, работилници, така и детска и спортна програма, информацията, за която може да бъде открита на: http://edno.bg/one-architecture-week-2015/kalendar
Сред акцентите през уикенда е „Балкански синдром“ - дебат, в който ще се включат изследователи, проектанти и активисти от няколко балкански града, между които Белград, Сараево, Тирана, Скопие, Букурещ. Те ще дискутират общото и различното между техните и българските градове, през които минава река. Дебатът ще се проведе на 20 септември от 15.00-17.00 ч. на Плажът на Марица (Бул. „Марица“ 104).
В неделя (20 септември) гостите на фестивала ще имат възможност да се включат в обиколката на основната изложба „При-общена река“. Тя ще бъде водена от иракчаните от WAMI, холандката Франшие Хоймайер, Васил Кайков от Франция, Осман Коч с Цугцванг и WWF. Всеки от тях ще разкаже за своя принос към основната изложба, както и за мнението си по основния въпрос на фестивала: начини за приобщаването на Марица към живота на Пловдив. Начало 11:00 ч., Тютюнев склад, ул. Екзарх Йосиф 13.
В 17:00 ч. се открива изложбата „Полска архитектура“. Тя представя 20 новопостроени или реконструирани обекта, снимани от полски архитектурни фотографи. Проектирани от местни и чуждестранни архитекти, тези сгради са станали символи на модерността не само в местен, но и в международен план. За отбелязване е фактът, че концертната зала в Шчечин спечели най-престижната европейска архитектурна награда за 2015 “Мис ван дер Рое”. А световни звезди като Цумтор и MVRDV в момента проектират сгради именно в Полша. С подкрепата на Полския институт в София. Откриването ще бъде в офиса на ЕДНО, ул. Христо Дюкмеджиев 10, 17:00 ч.
В 17:30 ч. ще бъде официалното откриване на изложбата на младия фотограф Яна Лозева – АДАТА. Изложбата представя снимки от Адата - най-големият остров на река Марица. Разположен е под един от големите мостове в Пловдив, в близост са Пловдивският панаир и квартал Столипиново. До острова има запазени шлюзове от времето, когато Марица е трябвало да стане плавателна река. С подкрепата на Галерия Ластици, Къде: Галерия Ластици, ул. Христо Дюкмеджиев 10
В 18:00 ще бъде откриването на Плажът в Мадрид - гостуваща изложба, която е заснета през лятото на 2011 и показва бреговете на река Мансанарес няколко месеца след създаването на 6-километров парк по протежение на реката. Събитието се осъществява с с подкрепата на Институт Сервантес в София и Посолството на Испания в България. Изложбата може да бъде видяна в Градска художествена галерия, ул. Княз Александър I 15
В 18:30 ч. е откриването на изложбата „АТЛАС НА СТАРИТЕ ГРАДОВЕ В ИРЛАНДИЯ“ - Изложбата показва исторически атласи на 24 града в Ирландия, които са част от големия европейски изследователски проект “Атлас на старите градове”. Атласите проследяват топографското развитие на подбрани малки и големи градове чрез серия от карти и описателни текстове. Изложбата се осъществява с подкрепата на Посолството на Ирландия в България
Къде: Градска художествена галерия, ул. Княз Александър I 15.
В 19:00 ч. откриваме изложбата ДО ЕВРОПА И НАЗАД - изложбата представя различни дипломни проекти на български студенти по архитектура и урбанизъм, завършили извън страната. По-специалното в случая е, че техните дипломни проекти са за места в България. Куратор на изложбата е Мария Барбудова. Събитието ще се състои Кино Космос, ул. Гладстон 48.
Събитията продължават в 20:00 ч. вечерта с дискусия с Джоузеф Грима, създател на италианския колектив Спейс Кавиар. Джоузеф бе артистичният директор на екипа, който спечели титлата Матера - Европейска столица на културата 2019. Той ще очаква всички на Плажът на Марица (Бул. Марица 104).
Следва намесата „При-общени сенки“ на Миър Фантомс, които ще превърне стара бензиностанция на северния бряг на река Марица в интерактивна инсталация, в която всички жители на града са поканени да участват, като се поровят във въображението си и в колективните си спомени. 19.09, 20.09 и 27.09; 19:00-20.30; шоу в 21.15
В програмата на ONE ARCHITECTURE WEEK се включват още поредица от събития, между които професионален форум, лекции, дебати, филмови прожекции, детска и спортна програма и мн.др. Допълнителна информация за тях може да бъде намерена на www.edno.bg/onearchitectureweek и http://facebook.com/onearchitectureweek
„Фокус България“ - най-мащабното представяне на българско съвременно изкуство
„Фокус България“ на панаира viennacontemporary - най-мащабното представяне на българско съвременно изкуство в последните години
„Фокус България“ ще включи изложба с над 50 автори, както и ежедневна програма с разговори, дискусии и пърформанс
Тази година България е фокус-страна на престижния панаир за съвременно изкуство, който ще се проведе от 24 до 27 септември в австрийската столица. „Фокус Бългаия“ включва тематична изложба, курирана от Яра Бубнова и Весела Ножарова; панелни дискусии, разговори и пърформанси, курирани от Десислава Димова; исторически коментари за контекста в страната; специална публикация, разработена от Борис Костадинов.
Изложба Вариофокус – ХУДОЖНИЦИ
Изложбата „Вариофокус – ХУДОЖНИЦИ“ е кураторски проект на Яра Бубнова и Весела Ножарова, с който те ще представят някои от най-отличителните черти на сцената за съвременно изкуство в България. Чрез фокус върху фигурата на художника и неговото място в изкуството, пазара и обществото са засегнати различни теми, характерни за съвременното изкуство в България. В изложбата ще бъдат показани творби на над 50 автори, което прави изложбата едно от най-значимите и мащабни представяния на българско съвременно изкуство в чужбина за последните години.
В изложбата участват: Адриана Чернин, Александър Вълчев, Александра Чаушова, Алла Георгиева, Антон Терзиев, Боряна Росса, Боряна Венциславова, Даниела Костова, Destructive Creation, Емил Миразчиев, Димитър Солаков, Георги Димитров, Георги Ружев, Иван Мудов, Иван Костолов, Ив Тошайн, Иво Бистрички, Ирина Георгиева, Искра Благоева, Калина Димитрова, Калин Серапионов, Камен Стоянов, Кирил Кузманов, Кирил Прашков, Коста Тонев, Красимир Терзиев, Лазар Лютаков, Лъчезар Бояджиев, Лубри, Максимилиан Праматаров, Мариела Гемишева, Моника Попова, Миряна Тодорова, Недко Солаков, Нина Ковачева, Николай Занев, Олег Мавроматти, Петя Димитрова, Пламен Деянофф, Правдолюб Иванов, Самуил Стоянов, Светлана Мирчева, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стефан Николаев, Стефания Батоева, Стела Василева, Валентин Стефанов, Василена Ганковска, Вероника Цекова, Викенти Комитски, Вито Валентинов, Зара Александрова, Зоран Георгиев, Ясен Згуровски, Вальо Ченков, Войн де Войн.
През целия период на панаира в пространството на „Фокус България“ ще се проведат пърформанси, срещи, разговори и дискусии. Всеки ден от 12 до 15 часа в пространството на „Фокус България“ (С16/С24) посетителите на панаира ще могат да се срещнат с български художници и куратори. Програмата „Преместване на мисли в пространството със силата на предмети“ е курирана и модерирана от Десислава Димова.
„Фокус България“ ще включи още библиотека с каталози и книги за българско съвременно изкуство, както и със специалната безплатна публикация към проекта. Друга част от българското представяне е и специалната видео програма с кратки представяния на художници, подбрани след отворена покана.
Фокус България се организира от фондация „Отворени изкуства" и галерия Sariev Contemporary в колаборация с Институт за съвременно изкуство - София и фондация "Изкуство дела и документи". Проектът се осъществява с подкрепата на Министерство на културата на Република България, Гауденц Б. Руф, Национален фонд "Култура", EVN Collection и Thyssen-Bornemisza Art Contemporary. Партньори: Български културен институт Дом Витгенщайн, Ogilvy София и Пулсио Принт.
Програма на „Фокус България“
24.09
12:00 Разговор с Лазар Лютаков
13:00 Дискусия „Икономика, художници и институции“. Участници: Камен Стоянов, Лазар Лютаков, Викенти Комитски, Миряна Тодорова. Провокатор: Наталия Тодорова
14:00 Вариофокус: обиколка на изложбата с кураторите Яра Бубнова и Весела Ножарова
25. 09
12:00 Разговор с Лъчезар Бояджиев
13:00 Дискусия „Идентичност. Конфликти и солидарност“. Участници: Боряна Венциславова, Лъчезар Бояджиев, Искра Благоева, Василена Ганковска, Войн де Войн. Провокатор: Светлана Куюмджиева.
14:00 Contemporary collecting (20four7) – разговор с колекционерите Недко Солаков, Гауденц Б. Руф и Спас Русев. Модератор: Райналд Шумахер. Място на провеждане: специално осособеното за разговори пространство на панаира
15:00 Пърформанс на Войн де Войн
26. 09
12:00 Разговор с Правдолюб Иванов
13:00 Дискусия „Продукция. От занята до индустрията и обратно“. Участници: Правдолюб Иванов, Стела Василева, Вито Валентинов. Провокатор: Яра Бубнова.
14:00 Разговор с Миряна Тодорова
15:00 Вариофокус: представяне на публикацията към „Фокус България“ с Борис Костадинов
27.09
12:00 Разговор с Камен Стоянов
13:00 Разговор с Вито Валентинов
15:30 Разнообразни на външен вид, понякога парообразни, друг път като пластична маса
Групов портрет в разговор
Участници: Лъчезар Бояджиев, Борис Костадинов, Миряна Тодорова, Камен Стоянов, Вито Валентинов и други.
Място на провеждане: специално осособеното за разговори пространство на панаира
https://kapana.bg/afish/2017-03-04-20-25-06/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14329#sigProIddad8f46901
Тениските на Капана крият тайни
Капана фест, ден втори. Слънчево е, хората се усмихват. Топло е, но вчерашната убийствена жега се смили над нас и се изниза някъде из между навалицата с хора, тъй че днес е още по-хубаво.
Ако през първия ден на феста все още имаше свободни места из щандовете – днес няма. Всички са заели позиции, някои пият кафета, за да се разсънят след снощната дива нощ, а други – разцъкват хладни бирички и се любуват на красивия ден.
И без да бягаме много от темата – за тениски говорехме. Още по-пъстър и разнообразен е асортимента от мъжки и дамски облекла днес. Но, но, НО! Това не са просто обикновени дрехи, създадени с комерсиална цел, а трудът и усилията на хора, които са вложили сърце и душа в тях.
Тениските „КАПАНА ФЕСТ“ вече всички ги познават от предното издание на празуващата душа на квартала. Днес обаче се натъкнахме на едни много прекрасни хора. Първите са от ТриКотаж, които работят съвместно с момчетата от 140 идеи (гратити артисти) и екипът на първата българска анимация „Златната ябълка“. Тези прекрасници, освен обичайния си асортимент, са направили тениски с щампи на анимационните герои в знак на подкрепа на целия екип, работещ по филмчето.
А сега един въпрос – чували ли сте за „Уили Джонсън“? Това не е човек, а марка английски тениски. Колко са английски обаче? Ей тук е интересното. 4 момчета от Пловдив заминават в Лондон и създават свой бранд за дрехи. Успехът им там е значителен и безспорен. Обнадеждени, че ще могат да успеят и в родната си страна и град обаче, момчетата се връщат в България и работят упорито, за да направят „Уили Джонсън“ познат и желан. Щампите им са жестоки и хора с различни стилови предпочитания ще могат да си намерят по нещичко от тях. Повече от тях можете да видите тук - http://www.williejclothing.com/, а съвсем скоро очаквайте и разговора ни с четиримата млади мъже, които се връщат у нас само заради надеждата.
А надеждата е нещо много красиво! Красиво като Капана фест! Хайде скок-подскок и да ви видим как се забавлявате в пъстрия квартал.