Осмият международен фестивал за театър и съвременен танц „Черната кутия“ ще се проведе от 31 май до 6 юни 2014 г. в Пловдив. Девет международни спектакъла в областта на физическия театър, пърформанса и съвременния танц, както и различни творчески ателиета и уъркшопи ще бъдат представени в рамките на 7 дни. Партньори на фестивала са Министерството на културата и Община Пловдив, Посолството на Израел, Посолството на САЩ, Посолството на Белгия, Гьоте-институт, Градският дом на културата „Борис Христов“, Драматичният театър — Пловдив, Държавният куклен театър — Пловдив и Културният център „Тракарт“.

 
ПРОГРАМА 2014

29, 30 и 31 май

Творческо ателие с МИЛА ИСКРЕНОВА
„Темите на съвременния танцов театър или какво знаем за Пина Бауш“
Културен център „Тракарт“

Основната цел на ателието е да разгледа в съвременен контекст основните теми от творчеството на Пина Бауш и методите на работа на немската хореографка, известна като създател на жанра „танц-театър“. Ателието систематизирано и артистично въвежда в спецификата на съвременния танц-театър като методология, идейна основа и език.

Гостуването на продукцията се осъществява с подкрепата на Гьоте-институт в България


ОФИЦИАЛНО ОТКРИВАНЕ

31 май (събота)

„BOB’ART“
Opinion Public Company — Белгия
Танцов спектакъл
Градски дом на културата „Борис Христов“, 19:00

„Bob’art“ е роден от желанието за сатира върху крайностите в съвременното изкуство и по-специално неговата склонност към прекомерен психологизъм, който изключва спектакълa от самото изкуство и неговата публика. „Bob’art“ е игра между танцовите и театралните изкуства и изключително забавен поглед върху една нелека тема.

„Bob’art“ е представян на Festival Temps d’Aimer Biarritz, Festival on y danse — CWB — Paris, Baltic Ballet Festival Preili — Латвия, и др.

Opinion Public Company създават своя впечатляващ и отличителен хореографски стил, черпещи вдъхновение от техния личен и професионален опит в Béjart Ballet Лозана.

Хореография: Етиен Бешар

Участват: Етиен Бешар, Йохан Клапсон,Сидони Фосе,Виктор Лоне, Артур Лоарти, Симеон Бешар

Музиканти: Ливио Луци и Рафаел Толанс

Гостуването на продукцията се осъществява с подкрепата на белгийското посолство в България.

 

1 юни (неделя)

„Жената, която не искаше да слезе на земята“
Габриел Ниухауз, Израел
Камерна зала — Драматичен театър — Пловдив, 19:00

„Гъвкавост, сила, безгранично творчество, лекота и прецизност… Всички театрални елементи са замесени като пластилин. Истинско удоволствие…“

„Жената, която не искаше да слезе на земята“ е физически и визуален театър, който комбинира акробатични движения, танц и предмети.

Всяка отделна част разглежда живота на жена, която отказва да се докоснe до земята. Tя не се подчинява нито на правилата, нито на гравитацията и достига до абсурдни и екстремни ситуации.

Трилогията е създадена за фестивалите „Clipa Aduma“ и „Intimadance“ в Тел Авив.

Спектакълът е представян на  International Chamber Festival Teatronic — Украйна, European Theater Night — Загреб, Bharat Rang Mahotsav Festival, National School of Theatre — Ню Делхи, Импал и Гувахати — Индия, International Theatre Festival „Slavija 2014“ — Белград, Busan International Performing Arts Festival (BIPAF), Busan — Южна Корея, International One Actor Theatre Festival „MonoBaltija“— Литва, Tanzfestival Bielefeld — Германия, Annual Revolutions International Theatre Festival — САЩ.

 

1 юни (неделя)

Представяне на пиесата „Брехт” от Тома Марков, България
Клуб Фабрик – 21:00

Участват: Сибила Серафим,Тома Марков, Тодор Пеев

Пиесата "Брехт" на флагмана на новата българска поезия Тома Марков е безмилостно пресичане на исторически, културни и духовни пластове на българското общество. Чрез ретроспекции, игри с времето, метафорични ключове и блестящ далог, той разсъждава за света, морала и любовта чрез историята на своите герои

Тома Марков е поет, писател и журналист. Пънк икона. Лауреат е на Златния Медал на Европейската академия за поезия, както и на повечето награди за литература в Бълагария. Култов писател. Баща на лейбъла Бърза литература. Автор е на 7 книги с поезия и 3 романа. Редактор на поезията на Чарлс Буковски, Хайнер Мюлер и Гуидо Кталано.

Негова поезия е преведена на водещите европейски езици. Печатал е в ПОЕТРИ МАГАЗИН, Лондон както и в други водещи списания за литература в Европа и САЩ.

Сибила Серафим. Актьорско майсторство за драматичен театър- дипломирана при проф. Вили Цанков и проф.Възкресия Вихърова.

Тодор Пеев- журналист, сценарист, публицист.

 

3 юни (вторник)

ВЕЧЕР НА СЪВРЕМЕННИЯ ТАНЦ

Камерна зала — Драматичен театър — Пловдив, 19:00

„AЛМА“ — дует на Рейчъл Ердос, Израел

„Eмоционална творба, създадена по дълбоко поетичен и чувствен начин. Метафоричният дует притежава органичнa сила със своето дълбоко емоционално и физическо използване на тялото.“ (Жури — AICC International Choreography Competition — 2008 г, Дания)

Победител в AICC International Choreography Competition — 2008 г, Дания.

Победител от City Dance Ensembles Next Choreography Commission — 2009 г. Вашингтон, САЩ.

Премиера на Shades of Dance Festival, Suzanne Dellal Centre, Тел Авив, Израел.

Хореография: Рейчъл Ердос

Оригинална музика: Алеберто Шварц

Tанцьори: Йоав Гринберг, Шани Кацман

Спектакълът ще бъде представен и на 4 юни в Театър - Лаборатория "Алма Алтер", СУ, София от 19.30 ч.

Гостуването на продукцията се осъществява с подкрепата на израелското посолство в България.

 

„ПРИЗМА“ — соло на Андреа Хакл, Холандия

Премиерата на „Призма“ е през 2013 в рамките на Off Festival of Montpellier Danse 2013.

Солото е отговор на света, в който живеем, където твърде много фактори ни разделят и отдалечават един от друг.

Андреа Хакл е работила е в различни танцови компании в Европа измежду които Emanuel Gat Dance, United-C, Suzy Blok & Fabian Chyle.
 

„Exit“ — соло на Олга Костерина, Русия

Олга Костерина е известен хореограф на танцови и театрални спектакли, създател на театралната работилница по пантомима към „Mime-school“ — московско студио по пантомима и театър на движението. Носител на редица награди от международни фестивали по театър и изкуства, между които „Valgus“ (Талин, Естония), Х International Festival of Street Theaters (Архангелск, Русия), XII International Festival of Theater and Visual Art (Полша), „Dream of streets“, „Mansion Jazz“ и „Etno-Life“.

 
Festival euro-scene Leipzig — Германия, гостува на „Черната кутия“

Най-добро немско танцово соло за 2013 г.

Юстина Калбарцик (Полша/Германия) „BIM BAM BUM“, първо място на „Най-доброто немскo танцовo соло“ — Лайпциг, 2013.

Ира Демина (Русия/Германия) — „Dark Quark“, трето място в конкурса „Най-доброто немскo танцовo соло“ — Лайпциг, 2013.

Единадесетото издание на „Das Beste Deutsche Tanzsolo“ — „Най-доброто немскo танцовo соло“ в рамките на Фестивал euro-scene Leipzig, се провeжда през 2013 г. и представя танцови хореографии, играни върху кръгла 7-метрова сцена, заобиколена от публиката и 5-членното жури. Конкурсът има за цел да открие най-креативното, харизматично и индивидуално изпълнение.

Идея и концепция: Ален Плател

Артистичен директор: Рене Рейнхард

Фестивален директор: Ан-Елизабет Волф

Гостуването на продукцията се осъществява с подкрепата на Гьоте-институт в България

 

 

3 юни (вторник)

„Вграждане“

България

Държавен куклен театър — Пловдив, 19:00

„На всяка вода мост трябва, за да го тъпчат краката, да идват и да си отиват по техни си работи.“

За да остане мостът нерушим и всевечен, трябва в основите му да се положи жертва. Майстор Манол вгражда любовта на живота си — Неда.

Докъде може да стигне егоизмът на твореца? Докъде може да стигне, за да увековечи творението си? Къде е границата, която не бива да се прекрачва? Има ли такава граница? Човешкият живот е тленен, а произведението — безсмъртно. Грях ли е да отнемеш едното заради другото?

Бог направил човека и му вдъхнал душа. Манол създал мост и вградил в него душа. Душата на любимата си. За да остане мостът. Завинаги!

Режисура и драматургия: Веселка Кунчева
Сценография и костюми: Мариета Голомехова
Музика: Христо Намлиев
Хореография: Стефан Витанов
Драматургична основа: Мария Станкова
Консултант — етнолог: Веселка Тончева
Участват: Христо Таков; Татяна Етимова; Михаела Андонова; Живко Джуранов; Наталия Василева; Росен Русев; Александър Караманов

 

4 юни (сряда)

„PASS/AGES“

Teatrincorso, Италия

Камерна зала — Драматичен театър — Пловдив, 19:00

„PASS/AGES“ изследва възрастта от женската гледна точкa.

Чрез езика на изпълнението спектакълът е отражение на крехкостта и силата на днешните жени, които са в капанa на възрастовата дискриминация, съществуваща в обществото, и вътрешната си мъдрост.

„PASS/ AGES“ е селектиран за Argot Off — rassegna di drammaturgia Contemporanea / Преглед на съвременната драматургия — Рим, и осъществен със съдействието на C.U.C. Trento, Centrale Fies (Dro) и Provincia Autonoma di Trento, Fondazione Cassa di Risparmio di Trento e Rovereto.

Компания Teatrincorso е създадена през 2003 г., в Тренто. Методът на работа им е жив и динамичен и съчетава дизайн, видео, музика и текст; работата им има ясно послание и идея и основният им интерес е да създават емоции и силни усещания през призмата на иронията.

През 2006 г. с постановката си „Хамлет“ печелят на Theatre Festival Rome. Със спектакъла „A_Part“ през 2007 г. получaват Honor Certification от Women’s Theater European Festival в Торнио/Хапаранда — Финландия. Участвали са на Drodesera Festival — Centrale Fies di Dro — Италия. През 2008 година със спектакъла си „Пинокио“ печелят Ribalta’s Award на Teatro Europa Aprilia. Проектът им „Global Market“ е селектиран за наградата Kantor на CRT — Milano.

През 2013 г. спектакълът им „Amare foglie“ е избран за Premio Nuova Scena del Centro Servizi Culturali Santa Chiara — Тренто.

Сценарист и режисьор: Елена Марино

с участието на: Силвия Фурлан

 

4 юни (сряда)

„Монолог за двама“

Танцово студио „Дуенде“, България

Камерна зала — Драматичен театър — Пловдив, 21:00

Спектакълът „Монолог за двама” е кратък разказ за осъществяването на любовта. Това е вторият авторски спектакъл на хореографите Елена Здравкова и Ивайло Иванов.

Танцово студио „Дуенде“ е създадено през 2011 г. с цел популяризиране и развитие на съвременния танц. Участва активно в културния живот на Пловдив със собствени и съвместни танцови проекти и пърформанси, организира поредица от уъркшопи в областта на съвременния танц, импровизацията и танц-театъра. През 2013 г. в рамките на Международния фестивал за съвременен танц и театър „Черната кутия“ прави премиера на първия си авторски спектакъл „Пътят-Следата“.

Участват: Ивайло Иванов, Елена Здравкова, Боряна Тенгулова, Наташа Кюпова, Ева Станева, Ванеса Димитрова, Мария Минкова, Александра Куртелова

 

5 юни (четвъртък)

„WEATHERED/LAYERS“

Erica Essner Performance Co-Op, Ню Йорк

Градски дом на културата „Борис Христов“, 19:00

6 и 7 юни „Layers“ — уъркшоп/пърформанс

Фотограф: Matthew Murphy
Танцьори: Courtney Drasner и Marcos Duran

„Звуци от гръм, вятър и дъжд се въртят през музиката, колаж от променливи по настроение инструментални мелодии, костюмите на Ейми Глен, които напомнят на чувствени буреносни облаци… Танцьорите са сякаш хвърлени в буря.“ (New York Times)

…„Често силен… поразително изобразяване на бурните страсти.“ (Джак Андерсън, The New York Times)

„Weathered“ предизвиква атмосферни условия. Той е изследване върху загубата ни на контрол над силите на природата и как тези сили опровергават илюзията ни за нашето постоянно място на тази планета.

Erica Essner Performance Co-Op е танцова компания с 20-годишен опит на сцената, създадена e през 1990 г. в Сан Франциско, a от 2000 година се премества в Ню Йорк. Предстaвяли са танцовите си спектакли на престижни фестивали, театри и танцови центрове, измежду които: FlicFest, San Francisco International Arts Festival, Central Park SummerStage, Jacob’s Pillow Inside/Out, Joyce SoHo, Rio de Janeiro Choreographic Center, Alaska DanceTheater и Kaatsbaan International Dance Center.

Гостуването на продукцията се осъществява с подкрепата на посолство на САЩ в България.

 

ОФИЦИАЛНО ЗАКРИВАНЕ

6 юни (петък)

„ДУЕЛ“

Les Gens du Quai Company, Франция

Градски дом на културата „Борис Христов“, 19:00

„Дуел“ е пресъздаване на борбите през вековете, показани, разбира се, с чувство за хумор и насмешка.

Дон Кихот не е далеч, театърът на Grand Guignol също...

Ан Лопес е вдъхновена от двубоите в киното и литературата: тя разказва за причините, които тласкат хората в тaзи смъртнa среща…

(Jean-Marie Gourreau в critiphotodanse — 24/03/2013)

Спектакълът предлага едно пътуване в иконографията на дуелите в литературата и киното. С ярост и бдителност пет танцьори създават разнообразни ситуации, основни или тривиални, но инаги весели и шумни. Танцът изобилства от чувство за хумор, но не се отказва нито от истинността, нито от експериментa с движението. Съвременният танц си играе с фикцията!

Ан Лопес създава танцовата компания „Les gens du quai“ през 1998 г. заедно с Софи Жерар и Франсоа Лопес. Тя е хореограф на над 12 спектакъла за компанията. През 2004 Лопес получава наградата SACD New Choreographic Talent (dance/web/Europe project) за спектакъла „Неизменно напред“.

ХVІІІ АВСТРИЙСКИ МУЗИКАЛНИ СЕДМИЦИ: Заключителен концерт 28 май, сряда  –  ДК „Борис Христов– 19.00ч.

Симфоничен оркестър на Държавна опера - Пловдив
Диригент -  Диан Чобанов
Солист –Едуа Задори – цигулка(Австрия)
Програма:
К.М. фон Вебер  -Увертюра към оп. „Вълшебният стрелец”оп.77
Б. Барток – Концерт за цигулка и оркестър № 1
Л. ван Бетовен – Симфония № 6 „Пасторална”, оп. 68

Галерия „ Възраждане открива изложба графика на Александър Сахатчиев, която ще продължи до 09.06.2014 г.

Александър Сахатчиев е деликатен и нежно пипащ график, с интелигентно овладяна рисунка. Той има особено пристрастие към изобразяване на старите български махали и къщи и тяхното особенно очарование е на преден план с майсторското детайлиране и отлична композиционна разработка. Творецът постига поетична магичност на старините, потънали сякаш в небитието.
Женските лица и фигури са хванати сред природни дадености и е очевидна обичливата отвореност на автора към красотата на женското присъствие.
В графиките е вложена и голяма доза романтичност, която придава приказен натюрел на сюжетите.

Откриването на Първия Международен Фото Салон в галерията на ДПХ на Гладстон премина през рамките на сто и една снимки, петдесет и седем автора и двадесет и шест държави. Денят 21 май не е случайно избран. Това е Световният ден на културното многообразие за диалог и развитие на ЮНЕСКО. Една снимка може да каже над хиляда думи, може да те накара да се разплачеш или разсмееш. Болка, щастие, непукизъм и мотивация бяха събрани в галерията. Зад стъклото на всяка една рамка се криеше повече от една история – тази на автора, тази на самото изображение, тази на чувствата и тази на спомените.


Сребърният медал в конкурса в категорията цветна фотография прибра пловдивчанинът Минко Михайлов. Миналата година спечелих златен медал на подобен конкурс, но друго е да спечелиш приз в родния си град, казва той с усмивка на лице. Неговата снимка „Извисен” е правена тази година в Камбоджа. Любител пътешественик, обикаля по света и тази година покорената му цел е била Индокитай. Самата фотография е заснета в храма Ангкор Ват, който се посещава от туристи, но има и действащи монаси. Снимката ми пази усещането за преживяното там, щом я видя все едно съм пак там. По принцип се заниманието му е да снима сватби, но това, което му е на сърцето, са дивите животни, пътешествията и всичко, което фотоапаратът му може да запечата от тях. Сред всички отличени се чуха още цели 4 български имена – бронзът за цветна фотография беше присъден на Евгени Генчев, почетно поощрение на FIAP за черно- бяла и монохромна фотография отиде при Димитрина Андреева. С диплом на членове на журито бяха отличени Красимир Матаров и добре познатият ни пловдивчанин Стоян Илиев (велик пич и велик фоторепортер). Това си е чисто постижение за българската фотография предвид факта, че постъпилите снимки в началото са били цели 1257.

За организаторите това е мечта, станала реалност след повече от две години опити за реализацията й. По-голямото удоволствие ще бъде да знаем, че много хора са дошли да я видят и са получили емоциите, които и ние изживяхме. Защото не съществува организатор, който прави нещо сам за себе си – прави го, за да го сподели с хората, казват виновниците за тази прелестна изложба. Макар и да смятат, че в галерията на Гладстон програмата е доста наситена казват, че държавата и местната власт могат да направят така, че арт пространството да се превърне в уникален център. Има даденостите, но всичко вътре се руши. Държавата трябва да си застане на мястото и да дава пари за култура, изкуство, за поддръжка, допълват организаторите.

А те- правят всичко, което зависи от тях. Кандидатстват по конкурси и програми, канят ги, че даже и идват. Даже началникът на отдел Култура беше сред гостите на Фото салона и си тръгна с усмивка на лице и с пожеланието да продължават все така. Всички бяха съгласни, че за голяма изложба няма по-добро място в града. Отвореност, откритост, просто се нуждае от вътрешен ремонт, малко стягане и да се създаде едно красиво пространство, което да приютява красиви творчества. Този Международен Фото Салон е с амбициите да се превърне в една традиция. Рано или късно всеки творец стига до потребността да сподели своето изкуство с по-широка аудитория. Конкурсите са именно за това - къде се намира твоя талант, ще бъдеш ли харесан. Такива събития не бива да плашат младите, а точно обратното – да ги мотивират да се себеусъвършенстват. Не съществува успял фотограф, който не е опитал поне сто конкурса, половината от които задължително изгубени. Не съществува по-хубаво чувство от това творбите ти да бъдат разбрани, харесани и да доставят емоцията, която самият ти си вложил в тях. Младите трябва да творят и атакуват, мотивират организаторите новото поколение фотографи.

На 2 юни /понеделник/ от 18 ч. в Културен център „Тракарт”
Снимките са направени в Сирия от фотографа Васил Къркеланов

“Основно се занимавам с модна и рекламна фотография, но това лято получих предложение да се включа в един хуманитарен проект, свързан с бежанците и по-специално децата в Сирия. Приех почти веднага и след две седмици заминахме. Там попаднах в изцяло друг свят. Свят на граници. Граници между държави, между мира и войната, между различни религии, между отчаянието и надеждата, между живота и смъртта. Земеделци, занаятчии, учители, лекари, студенти, изгубили бъдещето си. Жени, изгубили мъжете си, майки синовете си, деца изгубили родителите си... Снимахме в лагера Атма, Северна Сирия, където живеят над 20 000 души, предимно жени и деца избягали от ужасите на войната. Голяма част от тях живеят под открито небе, тъй като палатките не стигат за всички. Там, без почти никакви условия за живот, без храна, вода и канализация, живеят вече две години тези, които нямат средства или документи, за да продължат по-нататък, през границата с Турция. Пътувахме и до района Jabal al-Zawiya, където в пещерите под останките на древен град живеят предимно деца, останали без роднини по време на войната. Децата на Сирия. Рано помъдрели, видели и преживели преждевременно много болка и страдание. Именно в техните очи видях надеждата. Надеждата, че ще има „Утре“. Утре, когато отново ще имат дом. Когато ще могат да ходят на училище, без да се страхуват. Когато ще имат обяд. Когато отново някой ще ги целува за лека нощ. Деца, на които им се играе и чийто очи се смеят, малко след като са плакали. Най-красивите деца, които съм виждал.”
                Васил Къркеланов
Вход свободен