Спектакълът “Одисей” на Драматичен театър-Пловдив спечели две от четирите големи награди на XIX международния фестивал за антична драма "Стоби" във Велес, Северна Македония – за Диана Добрева в категорията за най-добра режисура и за най-добър спектакъл. Преди седмица една от най-мащабните и забележителни театрални творби в България през последните години изправи публиката във Велес на крака в нестихващи аплодисменти.

„За Драматичен театър-Пловдив и за мен, като режисьор е огромна чест да получим тези отличия. Благодарим на журито, благодарим на фестивала, благодарим на Велес за тази среща, в която изпитахме радост и любов от срещата с публиката. Вечерта, в която играхме „Одисей” беше изключителна и ме накара да си мисля, че една от големите цели на театъра е да обединява хората”, каза Диана Добрева на церемонията по награждаването.

Спектакълът „Одисей“ е разказ за пътя на човека към себе си, срещу себе си, отвъд себе си, който под режисурата на Диана Добрева органично вплита драматургичния текст на Александър Секулов, в който са използвани стихове от Кавафис, Сеферис и Иван Методиев, музиката на Петя Диманова, сценографията и костюмите на Мира Каланова, хореографията на Деян Георгиев, визуализациите на Петко Танчев.

Спектакълът е създаден за домакинството на град Пловдив като Европейска столица на културата-2019 година.

На 1 октомври от 18.30 ч. Мими Николова, изпяла с дълбоко чувство и непреходно въздействие едни от най-красивите български песни, сред които шлагера “Замълчи, замълчи”, ще ни срещне със златни хитове от музикалната ни съкровищница в акомпанимент на пианиста Самуел Ефтимов.

На концерта си в „Дни на музиката в Балабановата къща“ Мими Николова ще направи специален жест към Пловдив с посветената на Стария Пловдив песен „Вечерен сняг“ по музика на Георги Генков и текст на пловдивския поет Иван Теофилов. Ще прозвучи и „Вечер над Орлов мост“ от Бенцион Елиезер и Виктор Самуилов, която Мими Николова записва с триото на Милчо Левиев „Джаз фокус’65“ през 1967 г. и до днес е представила само веднъж с Милчо Левиев в дует със съпругата му Вики Алмазиду. „Замълчи, замълчи“ и „Малката креолка“ от композитора Петър Ступел, „Когато луната изплува“ и „Недей ми казва тази вечер сбогом“ от Патриарха на песента Йосиф Цанков, „Синьо“, „Мостчето на влюбените“ и „Двата бряга“ от Иван Стайков, както и джаз стандарти ще бъдат включени в програмата на 1 октомври, а водещ на срещата ще бъде програмният директор на Jazz FM радио Светослав Николов.

Пловдивско певческо дружество "Ангел Букорещлиев" и Камерна певческа формация "Слънчеви гласове", с диригент Илиян Тиганев, ще зарадват гражданите и гостите на Пловдив на 1 октомври с подбрани изпълнения на стълбите на Каменица от 11 часа

Пловдивско певческо дружество "Ангел Букорещлиев" и Камерна певческа формация "Слънчеви гласове", с диригент Илиян Тиганев, ще зарадват пловдивчани и гостите на града с безплатен концерт за втори път през тази година. Събитието ще се състои на стълбите на "Каменица" от 11:00 ч. на 01.10.2022 г. То е подарък от изпълнителите за Световния ден на музиката.

Репертоарът на двата състава е от обработени български песни и песни от известни композитори. В концерта ще се включи и младият даровит акордеонист Никола Косов. Събитието се осъществява с подкрепата на Община Пловдив.

ППД "Ангел Букорещлиев" води началото си от далечната 1895 година в къщата на Никола Попов, където се събират 18 ентусиазирани почитатели на музиката, които решават да създадат хор. За диригент е поканен Ангел Букорещлиев - учител по пеене в Пловдивската мъжка гимназия. Няколко месеца по-късно на 4-ти март 1896 г. се провежда учредително събраниe, на което любителския мъжки хор е преименуван на Пловдивско Певческо Дружество. Член 1 на неговия Устав гласи: "Певческото дружество се създава, за да развива и разпространява българското и славянско пеене и въобще художествената музика" за първи негов председател е избран словенецът Антон Безеншек.

На 21 септември, 1897г. Дружеството освещава знамето си, върху което стои девизът: "Песента сдружава, развеселява и утешава". С живота на Дружеството е свързана дейността на диригентите Антон Цариградски, Христо Манолов, Иван Кочетов, Коста Николов, Никола Кенов, Борис Кочев, Светослав Обретенов, Чудомир Делчев, проф. Асен Диамандиев, Месру Мехмедов, Крикор Четинян, Никола Липов и други. Дружеството е обявено за представителен хор на града, а Съюзът на българските композитори става патрон на състав - основно ядро е на хора към новосъздадената през 1953 г. опера, през 1956 - в навечерието на своята 60 годишнина е наградено с орден "Кирил и Методий" - І степен за дългогодишната си творческа дейност.

ПФ „Слънчеви гласове“ е създадена преди 4 години. Съставът е камерен, хористите пеят за удоволствие и от сърце. Имат изнесени редица благотворителни концерти. Във формацията участват момичета от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“, НУМТИ „Добрин Петков“ и други учебни заведения в Пловдив. Групата дебютира с концерт на Римския стадион в рамките на проекта Youth Symphony Orchestra „Progressive“ – част от Международния фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ през 2019-а година. Удостоена е с бронзов медал, на Международния фестивал с конкурсен характер „Кръстопът на музите“, гр. София. 2020 г.

На предстоящия концерт участват певиците Мария Хубенова, Гергана Терзиева, Боги Валентинова, Надежда Терзиева, Белослава Танчева и Аделина Налбантова. 

Райна Кацарова

Катерина Стойкова живее далеч от Пловдив, от другата страна на океана, в Кентъки. Пише на български и на английски език, също така и превежда. Последната й книга се казва „Американски деликатеси“. Авторката преодолява огромните пространства, за да представи творбата си в Литературния салон Spirt and Spirit, като част от програмата на Пловдив чете 2022 / есен. Присъствието й под тепетата не остава незабелязано. Въпреки наситената със събития вечер, на премиерата се събират едни от най-отдадените пловдивски литератори и автори.
Катерина Стойкова настояваше да посрещне лично всеки гост. Запознаваше се с тези, които вижда за първи път, разпитваше ги с какво се занимават, дали пишат и как са разбрали за представянето. Нейните движения и поглед бяха следени дискретно и запечатани на снимки от годеника ѝ Джон, а тя мило се обръщаше към него със задокеанското „Sweetheart“.

Разговорът с Катерина Стойкова започна обичаната Ина Иванова:
„Добре дошла казваме на Катерина Стойкова, която е окоренена, живее и пише на два езика. Тя е основно поет, издател и преподавател. Автор е на книгите “Втора кожа“ и „Как наказва Бог“ – мой абсолютен фаворит дълги години.“

„Щастлива съм, че съм в Пловдив, сред стари приятели, няма случайни хора на литературни събития.“ За новата си книга, авторката вметна – Гледам да не я чета много, много.

След това разказа как, стъпвайки на американска земя, спира да пише, загубва ритъма на себеподобните си. Тогава светът още бил прекалено голям и тя се чувала с близките си в България веднъж в седмицата за по долар на минута. Броила месеците и годините, в които не е писала, докато работи различни професии. Между другото, Катерина Стойкова е висококвалифициран специалист в областта на компютрите. Завършва Бургаски свободен университет, специалност “Електроника и електротехника” и се преселва в САЩ през 1995-а. Там взема магистърска степен по компютърни науки в Рочестърския технологичен институт и втора, по бизнес администрация, от Вирджиния тек. Работи като хардуер и софтуер инжeнер и мениджър в IBM и Lexmark International. Третата ѝ магистратура е по поезия от “Сполдинг юнивърсити” в Луивил, Кентъки. В един момент получила „бърнаут“. “След това исках да изчезна. Изведнъж обаче се промъкна едно стихотворение на английски! Почувствах се прекрасно! Писането е като нищо друго – почти физическо удоволствие! И оттогава тръгнах отговорно към себе си, но минах по дългия, заобиколния път” ,спомня си авторката.

Ина Иванова споменава, че текстовете в „ Американски деликатеси“ приличат графично на поезия и съдържанието е било на първо място. Катерина Стойкова се съгласява и допълва, че формата е контейнерът, който носи това съдържание. Формата и граматиката са ключът към читателя, с който да прочете написаното, така, както е искал авторът, понеже не може да му го прочете лично.

Също така, стихотворенията са избрани и разположени чисто визуално на страниците едно срещу друго, когато между тях има някакъв диалог. В едно от произведенията, диалогът е между двата езика - български и английски, и те се редуват сякаш се допълват.

Стана въпрос и за заглавието на книгата, дълго подготвяно, но в крайния му вариант променено наполовина. Авторката сподели и за самия процес по подготовката, за помощта и градивната критика, за избора и за момента, в който си готов да откъснеш произведението от себи си и да го дзадеш на света. Катерина Стойкова прочете няколко текста от новата си книга и от нашумялата „Как наказва Бог“.  

Не останаха без внимание корицата и художественото оформление, дело на Люба Халева. Книгата бе определена от присъстващите, като една от най-цялостните по съдържание и визуално въздействие. Почеркът на авторката, жената на корицата, сякаш застанала на прозорец или люлка, ябълката от придобилото огромна популярност стихотворение и семчиците по страниците.

Раздаването на автографи беше дълго и приятно. Катерина Стойкова е човек, който прегръща, говори с хората от непосредствена близост, старае се да запомни всяко име, усмихва се и те гледа право в очите. Казва ти: „Любовта е дом! Там, където искам да живея.“

Прибираш се вкъщи, отваряш книгата, подреждаш заглавията на няколко стихотворения едно под друго::

Как се казва, когато загърбиш един живот

Как се казва, когато дълго се бориш за нещо

Коя съм аз и как стигнах до тук?

Какво се случва в тези гърди?

И веднага се съгласяваш с казаното от Катерина Стойкова: „Когато не знаеш какво да правиш, обичай повече.“

Литературният фестивал „Пловдив чете“ се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив.