Соня Йончева и продуцентската ѝ компания SY11 Events организират „Опералия“ в София през есента

Конкурсът „Опералия“ за света на класическата музика е като Олимпиадата за света на спорта. Няма по-голям и по-престижен форум за среща на изгряващите оперни таланти от цялата планета и най-утвърдените мениджъри, директори на оперни театри, професионални авторитети. Досега конкурсът се е провеждал на места като Миланската Скала, Парижката гранд опера, Кралската опера в Лондон, Болшой театър в Москва, Мадрид, Мексико Сити, Токио, Лос Анджелис, Вашингтон, Пекин, Кейптаун. По този начин София се нарежда в абсолютната А-листа на глобалните оперни столици с домакинството си на „Опералия“ между 20 и 26 октомври 2025 г.

От днес до 10 май е отворена формата за подаване на кандидатури за участие на млади изпълнители от цял свят. Всички подробности за изискванията към тях са налични на международната страница на конкурса:

https://www.operaliacompetition.org/guidelines

Селектираните кандидати, които ще пристигнат от всички краища на земното кълбо, ще се подготвят и представят в зала „България“ между 20 и 25 октомври, а заключителният им галаконцерт пред публика, когато ще бъдат обявени и победителите за 2025 г., ще се проведе на 26 октомври на голямата сцена на Народен театър „Иван Вазов“.

Конкурсът „Опералия“ е основан от легендарния оперен изпълнител Пласидо Доминго през 1993 г. и цели да даде летящ старт в кариерата на най-обещаващите млади таланти от целия свят. Двама българи са печелили първи награди от престижната надпревара досега: басът Орлин Анастасов през 1999 г. и сопраното Соня Йончева през 2010 г. Домакинството на България през 2025 г. ще отбележи и 15-тата годишнина от този знаменателен успех на световното ни сопрано. Конкурсът традиционно се съорганизира и съфинансира от „Ролекс“, на които Соня Йончева е и глобален посланик.

„Конкурсът „Опералия“ буквално промени живота ми. Тогава срещнах за пръв път Пласидо Доминго, с когото и до ден днешен сме много близки приятели и работим заедно и на сцената. Това беше трибуната, която толкова ясно и категорично ми показа, че за да бъдеш забелязан и да успееш, наистина трябва да притежаваш пълния пакет качества – красив глас, добра вокална техника, подчертана артистичност на сцената, голяма дисциплина и много здрава психика“, подчертава Йончева и допълва: „Изключително горда съм като българка, като победител на „Опералия“ и като посланик на „Ролекс“, че родината ми ще домакинства оперния Олимп и че моята продуцентска компания ще участва в писането на история – откриването на новите звездни таланти за световната сцена. Пожелавам на всички бъдещи участници успех!“

За „Опералия“ могат да кандидатстват певци на възраст между 20 и 32 г., с всички типове гласове и от всички държави по света. Те се подготвят и представят пред жури от някои от най-изтъкнатите оперни капацитети. Всяка година конкурсът получава стотици кандидатури за участие – панел с професионалисти предварително преглежда всички постъпили записи и избира между 30 и 40 души, които да се явят на най-оспорвания оперен маратон в света. След това журито, председателствано от Пласидо Доминго, прослушва всички подбрани кандидати в двудневен четвъртфинал, след което 20 участници продължават към полуфинала, а след него – 10 остават на големия финал. Четвъртфиналът и полуфиналът се провеждат под формата на прослушване, но финалът е във вид на галаконцерт с оркестър. В конкретния случай – това ще е оркестърът на Софийската филхармония.

Участието и дори спечелването на конкурса е едва началото на взаимодействието на младите певци с „Опералия“ – журито в повечето случаи е съставено от директори на оперни театри, кастинг продуценти и други ключови професионалисти, които нерядко канят откроилите се претенденти за участие в техни продукции на международна сцена. В буквалния смисъл на думата, „Опералия“ е инкубатор за новото поколение оперни звезди и задава тенденциите и стандартите в съответните поколения. Част от бележитите победителите и лауреатите на конкурса са едни от най-великите изпълнители днес: Джойс ДиДонато, Роландо Вийязон, Хосе Кура, Ервин Шрот, Джоузеф Калея, Аида Гарифулина, Прити Йенде, Надин Сиера, Лизе Давидсен, които са емблематичните лица на най-големите оперни сцени – Метрополитън опера в Ню Йорк, Виенската държавна опера, Миланската Скала, Кралската опера в Лондон и т.н. Двама от тези световни имена предстои да изнесат концерт в София по покана на Соня Йончева – Роландо Вийязон на 2 април и Джойс ДиДонато на 31 май в зала „България“.

Наградите, които конкурсът „Опералия“ присъжда, са в следните категории:

– Първа награда (женски глас): 30 000 долара;

– Първа награда (мъжки глас): 30 000 долара;

– Втора награда (женски глас): 20 000 долара;

– Втора награда (мъжки глас): 20 000 долара:

– Трета награда (женски глас): 10 000 долара;

– Трета награда (мъжки глас): 10 000 долара;

– Специална награда на името на „Биргит Нилсон“ (женски глас): 15 000 долара;

– Специална награда на името на „Биргит Нилсон“ (мъжки глас): 15 000 долара;

* Тази награда се присъжда на певци, изпълняващи арии на Рихард Щраус и Рихард Вагнер.

– Награда Пепита Ембил де Доминго (женски глас): 10 000 долара;

– Награда Дон Пласидо Доминго (мъжки глас): 10 000 долара;

* Тази награда се присъжда в почит на родителите на Пласидо Доминго, които са били известни изпълнители на сарсуела, и цели да насърчи младите изпълнители да се занимават с този специфичен певчески жанр.

– Награда на „Ролекс“, присъдена от публиката (женски глас): часовник „Ролекс“

– Награда на „Ролекс“, присъдена от публиката (мъжки глас): часовник „Ролекс“

* За тази награда се гласува от аудиторията на финалния галаконцерт.

– Награда на CulturArte: 10 000 долара;

* Специална награда от името на Гийермо и Бертита Мартинес;

– Финалистите, които не са спечелили конкурсна награда, получават окуражителна награда в размер на 5 000 долара.

За Пласидо Доминго:

Роден в Мадрид през 1941 г., Пласидо Доминго израства в Мексико от 8-годишната си възраст. Той учи в Мексиканската консерватория и на 18-годишна възраст прави дебюта си в Мексиканската национална опера. Стартира международната си кариера през 1965 г. и оттогава непрестанно е сред звездите на най-престижните оперни театри в света. В репертоара си Пласидо Доминго има над 150 тенорови и баритонови роли – безпрецедентен брой, недостигнат от никой друг оперен изпълнител в историята на това изкуство.

Легендарният изпълнител има над 100 пълни записа на оперни заглавия и е носител на 12 награди „Грами“. Пласидо Доминго успешно развива и кариера на диригент и под неговата палка са се провели над 500 оперни спектакли и симфонични концерти по целия свят. През 1990 г., заедно с колегите си Хосе Карерас и Лучано Павароти, формират прословутото трио „Тримата тенори“, концертирайки по цял свят и привличайки милиони нови почитатели на операта. На 27 август тази година, 35 г. след сформирането на „Тримата тенори“, Пласидо Доминго и Хосе Карерас ще пеят за пръв път заедно в България – пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ със Соня Йончева.

За Соня Йончева:

Соня Йончева е родена навръх Коледа през 1981 г. в Пловдив. Започва да пее още на 6-годишна възраст, след което се дипломира с пиано и пеене в родния си град. По-късно заминава за Швейцария и там придобива магистърска степен по класическо пеене в Консерваторията на Женева, където учи при известната оперна прима Даниел Борст, а Уилям Кристи открива невероятния ѝ талант за барокова музика. Още като студентка Соня става член на хора на Женевската опера. През 2010 г. печели голямата награда, както и специалния приз CultureArte на най-престижния оперен конкурс „Опералия“. През 2015 г. е удостоена с отличието в категория „Новоизгряващ изпълнител на годината“ на немските награди ECHO Klassik, а през 2017 г. е обявена за „Изпълнител на годината“ на Medici.tv. През 2019 г. е отличена с наградата на читателите на церемонията на The International Opera Awards, а през 2021 г. печели и приза „Певица на годината“ с албума си „Прераждане“ на едни от най-авторитетните награди за класическа музика Opus Klassik в Берлин. Същата година тя е удостоена и с най-високото звание „Почетен гражданин на град Пловдив“ на церемония в нейния роден град, а през 2023 г. в Епископската базилика на Филипопол се състоя церемония по удостояването ѝ с почетното звание на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив „Доктор хонорис кауза“ за изключителния ѝ принос към развитието на културата и оперното изкуство, както и за дейността ѝ в полза на обществото и защита правата на децата и младите хора. През 2024 г. Соня Йончева бе обявена за „Музикант на годината“ от слушателите на БНР, пак от обществената медия получи и званието Български посланик на културата, а Министерство на културата я удостои с голямата награда „Златен век“ с оръглие, докато Френската република ѝ връчи титлата Офицер на ордена за изкуство и литература.

Талантът на Соня Йончева завладява всички най-големи световни оперни сцени (Метрополитън опера, Миланската Скала, Виенската държавна опера, Ковънт Гардън, Баварската опера в Мюнхен, Парижката опера „Гарние“, Арена ди Верона и др.), въплъщавайки се в образи като Попея, Виолета, Мими, Дездемона, Манон Леско. Постепенно диапазонът ѝ се разгръща до ярко драматичните роли на Медея, Норма, Федора, Тоска, Чо-Чо-Сан, утвърждавайки я като един от най-вълнуващите артисти и изпълнители на нейното поколение. Обширният репертоар на Соня включва бисерите от бароковата епоха, както и творби на Моцарт, Верди, Чайковски, Джордано, Белини, Пучини. Днес оперните ѝ роли в световен мащаб са над 50. Възхвалявана за изключително красивия си глас и невероятно яркото сценично присъствие, Соня Йончева е еднакво убедителна както на оперната, така и на концертната сцена. Нейните рецитали в Париж, Дрезден, Баден-Баден, Мюнхен, Барселона, Токио, Виена, Буенос Айрес, Атина, Мексико Сити, и др. преминават при огромен успех. Оперната прима записва ексклузивно за SY11 Productions.

За SY11 Events:

Соня Йончева създава своята продуцентска компания SY11 през 2020 година. Мисията на певицата и нейния екип е да реализират разнообразни проекти и събития в областта на изкуството и да ги поднасят по нов начин, привличайки разнородни откъм интереси и възраст аудитории. Големите проекти, осъществени от продуцентската компания до момента, са: „Завръщане“ в Пловдив (2020 г.), „Гала в София“ (2021 г.) – с Пласидо Доминго, книгата „Петнадесет огледала“ (2023 г.), албумът „Куртизанката“ (2023 г.), рециталният цикъл „Съкровени гласове“ Сезон 1 и 2 (2023-2024/2024-2025), списанието „Български Артист“ (2024 г.), компактдискът „Жорж“ (2025). Предстоят събитията „Филмова музика“ (16 юни) и „Норма“ (18 юни) в Пловдив и тройната „Гала в София“ пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ в столицата (27-28-29 август). Подробности и билети за тях са налични тук: https://sy11events.com/.

Фотокредит: Стефан Здравески 

Гръцкият хореограф Христос Пападопулос спечели първата международна танцова награда Rose за спектакъла LARSEN C, който българската публика гледа още преди 4 години в рамките на One Dance Festival в Пловдив. На 30 май 2025, отново под тепетата, Христос Пападопулос ще представи най-новата си творба, озаглавена Моята Свирепа Невежа Стъпка, две седмици след световната премиера в Onassis Stegi-Атина и в копродукция с One Dance Festival. Така България е втората спирка на новата творба на артиста с най-значимата танцова награда в света, присъдена на церемония на 8 февруари в лондонския театър Sadler’s Wells, едно от световните средища на танца.

Историческото отличие, учредено от екипа на Sadler’s Wells, е кулминация на дълъг процес по селекция на стотици спектакли от цял свят. LARSEN C наложи оригиналния почерк от минимализъм, градация и прецизна работа с жестове на Пападопулос, като го наложи сред водещите европейски хореография и изчистена сценография, което кристализира танца в съзерцание и медитация. Вдъхновен от шелфовия ледник “Ларсен” на Антарктида, чийто сектор С се напуква и откъсва.

Танцов Booker

Наградата Rose се присъжда на две години за високи постижения в изкуството на хореографията. Така Sadler’s Wells, културно средище със столетно наследство и поглед към бъдещето и иновациите в танца, създава нова платформа по аналогия на наградите Booker за литература, Turner за визуални изкуства и Olivier за театър. Тези отличия не само носят признание на утвърдени и изгряващи таланти, но и спомагат за издигането на изкуството. The Rose International Dance Prize запълва липсата на мащабна, международно приета награда за танц.

Тя е разделена на две категории:

* The Rose Prize: За утвърдени хореографи за пълнометражно произведение от поне 60 минути – Христос Пападопулос за LARSEN C.

* The Bloom Prize: За изгряващи хореографи с опит до 10 години – Stav Struz Boutrous (Израел) за солото Sepia, вдъхновено от грузинския традиционен танц хоруми.

Претенденти от цял свят

Победителите са избрани от 5-членно жури в състав: танцовият теоретик и практик проф. Кристофър Банерман (председател), певицата и музикант Пи Джей Харви, актрисата и продуцент Картика Наир, хореографът и сценограф Дейм Арлийн Филипс и д-р Самюъл Рос, моден дизайнер и артистичен директор на London Design Bienalle 2025.

Преди това 14 куратори, сред които артисти, продуценти и писатели, съставят списък с 42 оригинални танцови произведения от всички краища на света. Във финалната селекция остават четирима номинирани за награда Rose и трима за  Bloom. Освен Христос Пападопулос, номинирани за The Rose International Dance Prize бяха още: Лиа Родригес (Бразилия) за ENCANTADO, Марко да Силва Ферейра (Португалия) за CARCAÇA, част от програмата на One Dance Festival 2023, и Кайл Ейбрахам (САЩ) за An Untitled Love.

През 2025 г. One Dance Festival ще копродуцира и ще покаже новите творби на  Христос Пападопулос – Моята Свирепа Невежа Стъпка на 30 май в ДК “Борис Христов” – Пловдив и на Лиа Родригес, наричана жената – танц на Бразилия заради нейната изключителна 40-годишна кариера – BORDA на 7 юни. Също така, фестивалът ще копродуцира и 3 български спектакъла, рекорден досега брой за издание, които предстои да бъдат обявени.

Христос Пападопулос

Христос Пападопулос учи танц и хореография в SNDO (School for New Dance Development) в Амстердам, театър в Драматичното училище на Националния театър на Гърция и политически науки в Атина. Той е основател на танцовата група “The Lion and the Wolf“. Първите му творби OPUS и ELVEDON постигат голям успех при представянето им в театър „Порта“ в Гърция. ELVEDON е отличен на Aerowaves ’16 и по-късно е представен в Париж, Амстердам и други европейски градове. OPUS е селектиран в Aerowaves ’18 и скоро след това започва международно турне. Следва ION (2018), подкрепен от Onassis Stegi и копродуциран от Théâtre de la Ville, Париж, и Le Lieu Unique, Нант. Знаковият му спектакъл до момента е LARSEN C (2021), международна копродукция, представена на повече от 25 сцени и фестивали в цяла Европа. През 2023-а Пападопулос създава спектакъла MELLOWING за престижната танцова компания Dance On, а по-късно и MYCELIUM за балета на Лионската опера и Биеналето на танца в Лион. През юни 2024-а година той създава солова творба за Георгиос Коцифакис за LAC Lugano Arte e Cultura, а след това през септември има премиера с NDT 1. Премиерата на МОЯТА СВИРЕПА НЕВЕЖА СТЪПКА, най-новия му спектакъл, ще се състои на 16 май 2025-а в Onassis Stegi – Атина, а веднага след това ще гостува в Пловдив.

One Dance Festival

One Dance Festival е най-големият форум на Балканите, изцяло посветен на съвременната танцова сцена, и от 2008 г. досега е представил творбите на стотици артисти и компании.  От 5 години фестивалът копродуцира таланти, чиито спектакли стремглаво покоряват международните сцени, печелят награди и световно признание. Досега двама от копродуцираните от фестивала български артисти – Деян Георгиев и колектива Тревога с Неда Ружева – са селектирани от престижната мрежа Aerowaves.

One Dance Festival е сред инициаторите на Dance Festivals Network Europe – организация, която ще работи за нови модели за развитие и подкрепа  на съвременния танцов сектор. Новата коалиция, със седалище в Амстердам, обединява 23 фестивала от 22 държави от Европа, надграждайки ядрото – основатели на Big Pulse Dance Alliance, първият съюз на 12 влиятелни танцови фестивали и организации за създаване на европейско съдържание чрез копродуциране на артисти, обучение и мобилност.

Най-известните приказки, саги и легенди в света, представени по интригуващ начин. От Артур и Рицарите на кръглата маса до Зевс и боговете на Олимп.

Митовете са най-великите истории, които някога са били разказвани. Предавани от поколение на поколение в продължение на хиляди години, те стават образец за всички по-късни наративи на човечеството със своите вечни теми – за сътворението и унищожението, за съдбата и лукавството, за героизма и жестокостта, за чувствителността и войната.

В книгата са преразказани около 200 мита на древните гърци, римляни, египтяни, келти, скандинавци, източни народи, американци, африканци и жители на Океания. Добавени са и кратки коментари за техния произход, общи теми и значение.

Тук ще откриете легендите за: Херакъл, за Тезей и Минотавъра, Едип и Сфинкса, Троянския кон, странстванията на Одисей, Язон и Златното руно, Гилгамеш и Големия потоп, великата саможертва на Один, Тор в страната на великаните, търсенето на Свещения Граал и много много други.

За автора:

Нийл Филип е печелил различни награди като фолклорист и поет. Автор е на множество книги, сред които „Книга за английския фолклор“ на издателство „Пенгуин“, „Митове и легенди“, „Илюстрована книга за митовете“ и „Приключенията на Одисей“. Публикувал е статии в различни списания и е писал текстове за сцена, екран и радиопредавания.

НАЙ-ПОПУЛЯРНИТЕ 200 КОНЦЕПЦИИ ОТ СВЕТОВНАТА МИТОЛОГИЯ

Популярната поредица от джобни справочници „Накратко“ има ново попълнение – заглавието „Митовете накратко“ (изд. Книгомания) от Нийл Филип вече можете да намерите в книжарниците. Томчето от малко над 400 страници представя 200 ключови концепции, придружени с черно-бели илюстрации, фотографии, артефакти.

В книгата „Митовете накратко“ са подбрани най-известните приказки, саги и легенди в света – от Артур и Рицарите на кръглата маса до Зевс и боговете на Олимп, като  са добавени и интересни кратки коментари за техния произход, общи теми и значение. Сред най-популярните митове са сюжетите за Херакъл, Тезей и Минотавъра, Едип и Сфинкса, Троянския кон, странстванията на Одисей, Язон и Златното руно, Гилгамеш и Големия потоп, великата саможертва на Один, Тор в страната на великаните, търсенето на Свещения Граал и много много други.

Нийл Филип e aвтор на множество книги, сред които „Книга за английския фолклор“ „Митове и легенди“, „Илюстрована книга за митовете“ и „Приключенията на Одисей“. Публикувал е статии в различни списания и е писал текстове за сцена, екран и радиопредавания.

Митовете са най-великите истории, които някога са били разказвани. Предавани от поколение на поколение в продължение на хиляди години, те стават образец за всички по-късни наративи на човечеството със своите вечни теми – за сътворението и унищожението, за съдбата и лукавството, за героизма и жестокостта, за чувствителността и войната.

Митовете, подобно на приказките, съдържат слова, влияещи на човешкото въображение, а въображението използва различни метафори, за да придаде съответното значение на тази словесност. Трансформиращата сила на въображението е мотивацията, стояща зад всяка митология.

Разказите в нея имат тази особеност, че се развиват чрез разгръщането на сцена след сцена, като в сънищата, а не по рационалния модел на събитията, следващи едно след друго. Тези сцени и изобразеното на тях съдържат закодирани фундаментални истини за човешката природа и поведение. Именно чрез този механизъм на превръщането на идеи в образи митовете съумяват да развият своята многостранност, своята приспособимост и множеството нива на интерпретация на съдържащото се в тях.

Митовете представляват сложна смесица от креативните, духовните и социалните импулси на човечеството. Те имат най-различни функции – религиозни, естетически или свързани с практиката. Митологичното повествование може да бъде изразено с думи, с образи и символи, да бъде представено в драма или танц или да придобие формата на ритуал или церемония. Митовете не са просто забавни истории, които хората са си разказвали в миналото. Те представляват необходимите организиращи принципи, оформящи обществата и движещи напред всяка една култура.

В „Митовете накратко“ текстовете на Нийл Филип представят:

·         Митовете на Древен Египет

·         Митовете на Месопотамия

·         Митовете на Древна Гърция

·         Митовете на Древен Рим

·         Митовете на келтите

·         Митовете на Скандинавия

·         Митовете на Северна Америка

·         Митовете на Мексико и Централна Америка

·         Митовете на Южна Америка

·         Митовете на Африка

·         Митовете на Океания

·         Митовете на КитайМитовете на Япония

·         Митовете на Индия

Митологията на Древен Египет изглежда разпиляна и объркана с нейните безброй припокриващи се във функциите си божества, но въпреки това се е запазила удивително стабилна като система в продължение на цели 3000 години. Всички египетски божества били проявления на бога създател Атум (съвършеното цяло), който се проявявал и като бога на слънцето Ра, и като невидимия Амон (двойката, почитана под името Амон-Ра).

Месопотамия става люлка на западната цивилизация. Изредилите се една след друга месопотамски култури – на шумери, акадци, вавилонци, асирийци и перси, създават сходни митологии. Епосът за полубожествения герой Гилгамеш – първият пример за описание на потопа, познат ни от библейския разказ – показва месопотамския мит като търсещ баланса между еднакво опасните злини наводнение и суша.

Древногръцките митове възникват като нещо твърде локално, опиращо се на местната общност, на града и неговите околности. За древните гърци митовете започвали у дома – с божествата покровители на дома и обожествяваните духове на предците.

Римската митология включва митовете на Древна Гърция, но припокриването далеч не е пълно. Римските митове представляват сложна комбинация от различни култови практики и ритуали, свързани с големи и второстепенни божества от други култури извън старогръцката – от страната на етруските, от Лациум и от Сирия. Римляните имали прагматично отношение към религията, като при нужда заимствали най-различни божества.

Митовете на келтите никога не били записвани, поради което от тях са оцелели само отделни имена на божества и някои сцени, представени в произведения на изкуството. Едно от божествата, което присъства на множество надписи от територията, населявана от келтите, е Суцел. Той носи чук, с който вероятно удрял земята напролет, за да я събуди от зимен сън, както и гърне или котел – символ на прехраната, прераждането и повторното събуждане на природата.

Според скандинавската митология викингите вярвали, че в началото съществували две царства – едното на леда, а другото – на огъня. Разделяла ги колосална бездна с креативен потенциал – Гинунгагап. От царството на леда – Нифелхайм, в тази бездна се вливали отровни реки и замръзвали, а в същото време натам летели огнени искри и духали горещи ветрове, идващи от царството на огъня Муспелхайм. Там, където ледените северни ветрове срещали огнените южни, се образувала замръзнала отрова и се вселявала в хермафродита Имир.

Митологиите на туземните северноамерикански племена са обединени от общото за всички преклонение пред земята и небето, пред свещената сила на природата и от връзката между човека с животните и заобикалящата го действителност. Много от техните митове се отнасят за времето на сътворението на света и разказват за първите хора, които били едновременно човешки същества и животни.

Митологиите на Мексико и Централна Америка са моделирани от културите на ацтеките и маите. Самите ацтеки наследили митове и божества от по-ранните толтеки, а културите и на ацтеки, и на маи произлизали от първата голяма цивилизация там – олмекската. От олмекската култура са наследени множество общи елементи, сред които кървавите жертвоприношения, ритуалната игра с топка, пернатата змия и мезоамериканският дълъг календарен цикъл.

В Африка митове се разказват от хиляди години на повече от хиляда езика. Те си остават неразделна част от мисловното и духовното пространство на множество африкански култури – отражение на един свръхестествен свят, пълен с божества и духове, който се припокрива с видимата действителност. Същността и насочеността на отделните митове са твърде различни. Например митовете на шилуките, живеещи по горното течение на Нил, са концентрирани само върху създаването и организацията на шилукското общество и неговата система на свещени владетели; докато митовете на догоните в Мали са фокусирани върху толкова фини детайли от историята на сътворението и на големите космически теми, че са почти неразбираеми за външния наблюдател.

Богатите митологии на Океания могат да бъдат разделени на четири основни категории. Полинезийските митове, особено в Нова Зеландия и Хавай, са най-добре структурирани. В Микронезия митовете са свързани с кораловите атоли като Ифалук и отразяват един поетичен и мирен свят, в който са процъфтявали културни постижения като корабоплаване и бодиарт. В Меланезия митовете на Нова Гвинея или на островите в Торесовия проток отразяват митологично мислене, дълбоко свързано с природната среда и с почитането на предците от времето на сътворението на света.

Китайската митология е разнообразна и сложна. Тя се е градила в продължение на 5000 години цивилизация и обхваща легендите на повече от 50 различни малцинствени етнически групи. Класическите китайски митове включват историята за сътворението на света от великана Пан Гу, който бил роден от космическото яйце на ин и ян. Други митове разказват за Ну Гуа, създателя на хората; за И, небесния стрелец с лък; за Ю, който обуздал големия потоп и др.

Към тези най-ранни митове бил добавен огромният пантеон от божества, характерни за даоизма, конфуцианството, будизма и народните вярвания, като за всяко едно от тези божества имало отделни митологични разкази. Боговете били схващани като живеещи на небето същества, чийто свят представлява огледално отражение на двора на китайския император, а начело на този свят стоял върховният бог – Нефритеният император.

Японската митология е тясно свързана и с шинтоистката религия и нейната основна концепция за „служба на ками“. Думата ками означава „богове“ или „свещени сили на природата“. Според японското митологично мислене съществуват безброй много ками. Някои от тях са велики креативни същества, или пък природни сили, а трети представляват душите на предците.

Голяма част от сложната индийска митологична система се съдържа в индуистката религия, но нейните корени се откриват още в индската цивилизация (ок. 2500–1500 г. пр.н.е.), когато богът на сътворението и разрушението – Шива, и Великата богиня Деви вероятно вече са били почитани. Тези ранни митологични персонажи после се смесили с ведическите божества на арийците, които нахлули в Индия към 1700 г. пр.н.е. Получилата се в резултат на това смесване митологична система била описана за пръв път в Ригведата около 1200 г. пр.н.е. Много от главните ведически богове като този на небето – Индра, богът на слънцето Сурия, богът на огъня и жертвоприношенията – Агни, и Ява – богът на смъртта, се почитат и до днес. Те често имат ограничена роля сред многобройния пантеон на индуистките богове и богини, които представляват различни аспекти на Брахман – основополагащата съзидателна сила на Вселената. Освен великите индуистки божества Брахма, Шива и Вишну, индийската митология включва и богатите племенни митологии на отделните етнически групи, като особено добре са запазени митовете на Централна Индия и на североизточните погранични райони.

В „Митовете накратко“ ще намерите и някои интересни обяснителни текстове, свързани с изясняването на понятието митология, усещането за свещено, връзките мит и шаманизъм, мит и време и мит и религия, културния контекст за възникването на митовете, трактовки за края на света. Изданието е подходящо за широка публика от тийн читатели и любители на митовете до познавачи със задълбочени знания. Целта е да предизвика интереса ви към издирването на допълнителна литература по всяка една от темите.

В поредицата „Накратко“ търсете още книгите:

·         „Големите идеи накратко“

·         „Психологията накратко“

·         „Философията накратко“

·         „Световната история накратко“

·         „Математиката накратко“

·         „Бъдещето накратко“

·         „Великите речи накратко“

·         „Древният свят накратко“

·         „Втората световна война накратко“

Откъси от „Митовете накратко“:

СТАРОСКАНДИНАВСКИТЕ БОГИНИ (из раздел „Митове на Скандинавието“)

Повечето староскандинавски митове разказват за подвизите на мъжки божества, т.нар. аси. Богините обаче, наричани асинджур, имали не по-малко значение от тях. Исландският поет Снори Стурлусон пише: „Асинджурите не са нито по-малко свещени, нито силата им е помалка.“

Най-високо от женските божества била поставена Фриг, съпругата на Один, която знаела съдбата на всички, но пазела това в тайна. Фриг била почитана като богиня на любовта, но в митовете не е представяна в тази си роля. Фрея, която от ваните преминала към групата на боговете на асите, била по-тясно свързвана с любовта и плодородието и самата тя била ухажвана от неколцина великани. Като дъщеря на бога на морето Ньорд и на неговата сестра, Фрея вероятно първоначално била омъжена за брат си Фрейр, макар по-късно съпругът ѝ да е назован Од. Когато той я изоставил, тя проливала по него сълзи от злато. Фрея пътувала в колесница, теглена от котки, и притежавала две безценни неща – мантия от соколови пера и златната огърлица Бризингамен. Богинята Идун пък била пазителка на златните ябълки, които поддържали вечната младост на божествата.

ПРОИЗХОД НА ТАТУИРАНЕТО (из раздел „Митовете на Океания“)

Според легендата хитроумният бог Волфат научил мъжете от кораловия атол Ифалук да си правят традиционните татуировки, заради които жените харесвали своите любовници. Самият Волфат умеел „да си слага“ татуировки и после „да ги сваля“. Той живеел в небето от

цветя заедно с другите богове. Баща му Лугвейланг всеки ден обикалял всички острови и съобщавал на небесния бог Алуелап как живеят хората на тях.

Един ден Волфат видял от небето красива жена и решил да я посети през нощта. Жената се събудила и видяла в стаята си непознат мъж. Тя запалила огън, за да види кой е непознатият, и когато видяла черните татуировки по тялото на Волфат, била обхваната от силно желание.

На сутринта Молфат се завърнал на небето от цветя. Когато се върнал при жената следващата вечер, той бил без своите татуировки. Тогава жената го отхвърлила и се съгласила да го допусне до леглото си едва когато той отново покрил тялото си с татуировки. На следващия ден Волфат показал на мъжете от Ифалук как да се татуират с помощта на черни сажди и игла, направена от перо на птиче крило.

ПРОИЗХОДЪТ НА ОРИЗА (из раздел „Митовете на Япония“)

Когато богинята на слънцето Аматерасу научила, че богинята на храната – Огецу, се намира в Централната земя на Тръстиковите поля (Японските острови), тя изпратила брат си – бога на Луната Цуки-Йоми, да види какво прави. Цуки-Йоми намерил Огецу и понеже бил много гладен, грубо настоял веднага да му даде да яде. Оскърбената богиня му поднесла гощавка от това, което повърнала и от нейните изпражнения. Цуки-Йоми бил толкова разгневен от тази гнусна храна, че извадил меча си и убил Огецу. От нейното тяло се появили всички основни хранителни растения на японците: оризът – от очите ѝ, просото – от ушите, житото – от гениталиите, и соевите зърна – от ректума. Кравите и конете се появили от челото на богинята, а копринените буби – от веждите ѝ.

Когато Цуки-Йоми разказал на сестра си какво е направил, Аматерасу се отрекла от него. Ето защо оттогава Слънцето и Луната никога не могат да бъдат видени заедно на небето. После Аматерасу изпратила да ѝ донесат от всичките блага, които се появили от тялото на Огецу, за да може да ги даде на хората.

ИНАРИ, БОГЪТ НА ОРИЗА

Инари е бог на ориза – основната храна на японците. Изобразяват го като брадат мъж, жена или лисица. Макар в Япония най-общо да нямат доверие на лисиците, все пак те са възприемани като пратеници на бог Инари.

Една история разказва за някакъв фермер, който се оженил за жена, представляваща бог Инари, но с човешка външност. Той бил щастлив със съпругата си, докато една нощ не видял лисича опашка да се подава изпод завивката. Според друга версия на мита фермерът видял жена си да мете двора с опашка. Така или иначе, човекът разбрал, че се е оженил за лисица. Въпреки това продължил да живее с жена си и тя му помогнала да измами събирача на данъци, като засади ориза си наопаки, така че реколтата да остане скрита под водата в оризището.

Всяка пролет бог Инари слиза от планинското си жилище по планинските потоци, снабдяващи оризищата с вода, а наесен се връща обратно горе. Тъй като оризът е символ на богатството, Инари се почита и като бог на търговците.

Историята на българските участия във Венецианското биенале продължава да се разказва от кураторите и художниците в рамките на образователната програма на изложбата „Acqua alta“.

През 1999 г. художникът Недко Солаков и кураторът Яра Бубнова успяват да реализират национално участие на страната ни в този важен форум въпреки големите институционални пречки, като организират акция, разпространявайки на ключови места на територията на биеналето работата на Недко Солаков „Съобщение“. Понастоящем произведението, което гостува в Пловдив, вече е част от колекцията на СГХГ. Но в онзи момент то е част от една дълга борба за българските участия, за която Яра Бубнова и Недко Солаков ще разкажат в два поредни дни от предстоящия уикенд.

На 8 февруари от 15.00 в галерия „Капана“ ще гостува Яра Бубнова, която освен куратор на националното участие от 1999 г. е и комисионер на участията на България във Венеция от 2019 и 2022 г.

На 9 февруари от 15.30 часа в програмата ще гостува Недко Солаков, който е най-силно представеният български художник изобщо в историята на Венецианското биенале. Освен за проекта си от 1999 г. Недко Солаков ще разкаже за всички си участия като индивидуален артист в кураторските изложби и за своя богат опит с биеналето.

Ярoслава Бубнова е куратор на проекти и автор на текстове в областта на съвременното изкуство. От 2019 е директор на Националната галерия, където през миналата година курира изложби като „Франц фон Щук. Между светлината и мрака”, на Калин Серапионов – „Пред очите ни” и на Недко Солаков – „Завряна в ъгъла (бъдеща) изложба #4”. Комисар е на националното участие на България във Венецианското биенале през 2019 и 2022.

През 1995 заедно с група колеги приятели основава Института за съвременно изкуство – София и е негов директор до 2018. В тази си роля е основен куратор на изложбите в Галерия ИСИ (2009 – 2018). Куратор е на редица международни и местни индивидуални и групови изложби, фестивали и публични проекти. Сред по-значимите са Манифеста 4, Франкфурт; 4-то Цетинско биенале (2002); 1-то и 2-то Международно московско биенале (2005, 2007); 3-то Биенале в Солун (2011); 2-то Уралско индустриално биенале, Екатеринбург (2012). Сред курираните от нея български групови участия в международни изложби са Националният павилион на България във Венеция (1999); 3-то Биенале в Цетине, Черна гора (1997); 4-то Биенале в Санкт Петербург (1996); 4-то Биенале в Истанбул (1995); 22-то Биенале в Сао Пауло, Бразилия, както и се явява съветник за българските участия в биеналетата в Истанбул, Сидни, Сингапур, Санта Фе. В годините 2004 – 2018 е председател на българската секция на AICA, член на Международния борд на Фондацията Манифеста (2002 – 2012), на Художествения консултативен комитет на MOCA China, Хонконг от 2007, на Международния борд на Московското биенале на съвременното изкуство (2004 – 2013), на Биеналето в Екатеринбург (2012 – 2017) и на Биеналето „Автострада“ в Призрен, Косово от 2016.

Получава държавната награда „Иновация” (2013, Русия) за кураторски принос; „Златно перо” (2014), „Златен век – звезда” (2023).

От началото на 90-те Недко Солаков (роден 1957 г. в Червен бряг, България; живее в София) участва в изложби в Европа и САЩ.

Негови работи са показвани на Aperto’93 (Биенале във Венеция); на 48-мо, 49-то, 50-то и 52-то Биенале във Венеция; на 3-то, 4-то и 9-то Биенале в Истанбул; Сао Паоло’94; на Манифеста 1, Ротердам; на 2-то и 4-то Биенале в Гуангджу; на 5-то Биенале в Лион; на Sonsbeek 9 в Арнхем; на 4-то и 5-то Биенале в Цетине; на 1-то Биенале в Лудж; на 7-то Биенале в Шарджа, Обединени арабски емирства; на 3-то Биенале в Тирана; на 2-то Биенале в Севиля; на 2-то Биенале в Москва; на Документа 12; на 16-то Биенале в Сидни; на Prospect 1, Биенале в Ню Орлиънс и на Биеналето в Сингапур, 2011; на Документа 13; Триеналето в Катманду; 1-то Международно биенале за съвременно изкуство в Рига и 2-то Биенале в Лахор. През последните години авторът има самостоятелни изложби в Museu do Chiado Лисабон; Stichting De Appel, Амстердам; CCA Kitakyushu, Япония; Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía, Мадрид; The Israel Museum, Йерусалим; Centre d’Art Santa Monica, Барселона; Kunsthaus, Цюрих; Castello di Rivoli, Риволи; Градска художествена галерия, София, Galleria Borghese, Рим, Salzburger Kunstverein, Залцбург; BOZAR, Брюксел; Институт за съвременно изкуство – София, La Panacee, Монпелие, Mudam Люксембург, Musée d’Art Moderne Grand-Duc Jean, MAXXI – National Museum of 21st Century Art, Рим, и Belvedere, Виена . През 2003-2005 самостоятелната му изложба “A 12 1/3 (and even more) Year Survey” бе представена в Casino Luxembourg, Rooseum, Малмьо и О.К Centrum, Линц, а през 2008-2009 изложбата му „Emotions” бе показана в Kunstmuseum Бон, Kunstmuseum St. Gallen и в Institut Mathildenhoehe, Дармщат. През 2011-2012 неговата най-голяма досега ретроспектива “All in Order, with Exceptions” е представена в Ikon Gallery, Бирмингам; Fondazione Galleria Civica, Тренто (“All in (My) Order, with Exceptions”); S.M.A.K., Гент и Fundação de Serralves, Порто. Негови работи притежават над 50 международни музейни и публични частни колекции, сред които тези на MoMA, Ню Йорк, Tate Modern, Лондон и Centre Pompidou, Париж.

Проектът се реализира от Градска художествена галерия – Пловдив съвместно с Община Пловдив и с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.