Новата лента на Иглика Трифонова „Асансьор за пациенти“ в салоните и по БНТ на 3 ноември

За първи път в България филм ще представи своята кино и телевизионна премиера в рамките на една седмица. Новият филм на Иглика Трифонова – „Асансьор за пациенти“ ще се завърти в кината от 03 ноември и ще има своята телевизионна премиера на 11 ноември в ефира на БНТ1. Традиционно филмите могат да се видят на малкия екран най-рано 8 месеца след представянето им в разпространителската мрежа.

„Подобен опит е правен в Япония с доста голям успех. Осъзнаваме, че поемаме риск, но човек винаги трябва да опитва нови неща. Ще ни е интересно да видим как публиката приема този експеримент“, споделя режисьорът Иглика Трифонова. „Използвали сме този подход с представление, което спряхме да играем в театъра, но записахме за телевизията. След излъчването му хората започнаха да го търсят и да искат да го гледат пак. Така че едно излъчване в телевизия може да създаде интерес и да вкара хората в кино салоните“, допълва Христо Гърбов, който изпълнява главната роля в „Асансьор за пациенти“.

„Все по-често независимото кино прави своите премиери едновременно на няколко платформи, като екранът се комбинира с интернет или телевизия, или пък се търси съчетаване на трите възможности. БНТ е откупила правата за излъчване на филма още при неговото развитие и споделя стратегията, предложена от продуцентите на „Асансьор за пациенти“, уточнява Севда Шишманова, програмен директор на БНТ1.

Сюжетът на „Асансьор за пациенти“ разказва за психолог, който в опит да помогне на двама свои пациенти, решава да ги срещне: младо момче, след втори опит за самоубийство и жена, която скоро е разбрала, че е неизлечимо болна. Място на съдбовната среща е болничния асансьор, а филмовото време трансформира краткото пътуване от осмия до първия етаж.
    Главните роли във филма са поверени на Христо Гърбов, Светлана Янчева, Бойка Велкова, Ангелина Славова, Александър Бенев, Слава Дойчева, Мак Маринов, Йордан Биков и Тихомир Паунов. Сценарият е на Иглика Трифонова, оператор е Крум Родригес, музиката е на  Васил Гюров. Продуцент на филма е Росица Вълканова (Klas Film).

Mоноспектакълът на Иван Юруков гостува в Кукления театър на 4 ноември

Иван Юруков ще представи моноспектакъла си “Пилето, което казва Ку” в есенно турне из градовете на България. Театралният полет ще стартира от Пловдив на 4 ноември с два поредни спектакъла в Кукления театър - от 19.00 и от 21.00 ч.    Билетите за представленията са в продажба на Билетната каса на кукления театър, а само днес и утре (30 и 31 октомври) останалите последни бройки (свободни места) ще са с промоционална цена – по 10 и 12 лв.

“Пилето, което казва Ку” ще гостува в Пловдив за втори път, след премиерата на спектакъла в града през юни в Лятно кино “Орфей”. Тогава, пред повече от 500 души представлението бе порещнато изключително топло и емоционално. По време на срещата с феновете Иван Юруков получи покана да гостува отново със спектакъла в града и ето, че този момент настъпва – тази събота на 4 ноември на сцената на Куклен театър Пловдив.

   Сценарият на “Пилето, което казва Ку” е на Александър Урумов и е по сборниците с разкази „Малкото име на дните” и „Тиква!”. Музиката е дело на Михаил Шишков – баща, а самият Иван Юруков се справя чудесно и в ролята на режисьор. Увлекателно, с лекота и премерено чувство за хумор, актьорът представя героя си – нощен пазач на скретен склад, който в хода на спектакъла ще видим в ролята на различни симпатични и чудати персонажи и ситуации. В продължение на малко повече от час, зрителят има възможност да си зададе въпроси, да си отговори на тях, да се забавлява, и най-вече да се развълнува, партнирайки на Иван Юруков в “Пилето, което каза КУ”.

Изложба "От Алтай до Балканите" представят в културен център Тракарт днес. На нея ще бъдат показани над 20 творби на художници от България, Турция, Азербайджан, Казахстан, Киргистан, Косово, Македония, Узбекистан и др. Изложбата е организирана от Генералното консулство на Турция и културен център Тракарт. Официалното откриване е тази вечер от 17:30.

Градска художествена галерия – Пловдив предлага на пловдивската публика голяма изложба с творби на всепризнатия майстор на рисунката Илия Бешков (1901–1958), представена с голям успех в залите на Софийска градска художествена галерия през октомври. Куратор на изложбата „Илия Бешков – свят и страсти“ е Красимир Илиев, уредник в СГХГ. За eкспозицията в Пловдив са събрани над 150 рисунки, собственост на Художествена галерия „Илия Бешков”- Плевен, Националната галерия и Софийска градска художествена галерия. Особен интерес представляват произведенията от архива на семейство Бешкови, както и от частните колекции на Димитър Инджов и Иво Димитров, които публиката може да види за първи път.
Изложбата се открива на 02 ноември от 18.00 часа в Залите за временни експозиции на ул.“Княз Александър I“№15.

Илия Бешков (Червена тетрадка, архив на семейство Бешкови):     „Обичам хората. От нищо друго не се умилявам, не се отвращавам, не плача и не примирам от страх, както от хората. И никой не ме убеждава в безсмислието на живота ми, както видът на първия срещнат човек. Цялата горчивина на своя живот аз превръщам в искрена и чиста усмивка, с която дарявам първия срещнат човек. Прониквам през дрехите, плътта, през костите (до дедите му и виждам родените и неродени деца) и изтръпвам пред това печално тяло, което той храни, почесва и не познава.“

Красимир Илиев, куратор на изложбата:
След военния преврат от 19 май 1934 година, когато цензурата спира левите вестници, в които публикува безпощадните си политически карикатури, Илия Бешков (1901–1958) е обзет от творчески бяс да нарисува всичко, което е уверен, че човеците вършат, въобразявайки си, че не могат да бъдат разкрити. Той надзърта в домашните и обществени бани, в бардаците, шантаните, кабаретата и спалните. Това е пътуване на прозрелия същността на царя и политическата клика художник към породилата ги благодатна среда – битието на градския човек, почувствано чрез неговите страсти и пороци, които го превръщат в лоялен верноподаник, опрощаващ пороците на тези, които го управляват. Подобно художническо поведение, което изобличава превъзбудените мъже, сладострастните вдовички, бързащите към кревата съпрузи, съблазняващите се, съвъкупляващите се, няма аналогия в познатия кръг произведения между двете световни войни нито в България, нито извън нея. Разбираемо е, че само най-невинният слой от тези произведения ще бъде показан в единствената изложба, която Бешков прави приживе (1937 г.) и в следващите я албуми и монографии. В продължение на дълги десетилетия страстните му рисунки очакват публичност, която бе осъществена тази година благодарение на Савка Чолакова, Красимир Илиев и издателство „Изток-Запад. Тази изложба представя Илия Бешков и като ненадминат рисувач, и като неуморен търсач на истината за човека. Похотта, уродливостта, а и красотата (понякога) на неговите герои е убийствено правдива, защото всички те са негови рожби, които обича и осмива, без да мрази. Затова пленяват със своята истинност. Най-малкото, което може да се каже за тях е, че са преживени. Те са окъпани от неговата обич. Носят неговите страсти, неговите недъзи и неговата печал от съществуванието им. Това ги прави безсмъртни.

Пейо Яворов е един от най-големите български поети на 20 век. Роден е в Чирпан през 1878 година и завършва V гимназиален клас в Пловдив. От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. В София със съдействието на д-р Кръстев и П. П. Славейков става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание по това време – сп. Мисъл. Издава първата си стихосбирка „Стихотворения“ през 1901 г., а второто й издание от 1904 г. е предговорено от Славейков. Втората му стихосбирка „Безсъници“ излиза през 1907 г. и окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скепсис и "прозрения" за "вечните въпроси що никой век не разреши", променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане.

Но чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. През 1912 г. се жени за Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов. Нейната любов се оказва фатална за Яворов. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 г., когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие. Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. Така приключва равносметката си с живота, но не и с литературата големият български поет — Пейо Яворов.

Въздишка 
  
На гаснещия ден прощалните зари
и аромат от рози, покъсани без жал;
на лебед песента, все болен от зори —
душата ми самотна и нейната печал…
 
Ах, тихата печал на скорошната нощ
и в храсти оголели въздишка на зефир;
широките крила, отпуснати без мощ —
душата вече мъртва — и гробният й мир.

Две хубави очи

Две хубави очи. Душата на дете
        в две хубави очи; — музика — лъчи
        Не искат и не обещават те…
        Душата ми се моли,
        дете,
        душата ми се моли!
Страсти и неволи
        ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях —
        не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
        Душата ми се моли,
        дете,
        душата ми се моли…
        Не искат и не обещават те! —
        Две хубави очи. Музика, лъчи
        в две хубави очи. Душата на дете…

Вълшебница

Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! — пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; — аз те гледам; — век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество…
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.

Ела!

Очите ти са звездни небеса.
Косата ти е здрачния воал
на късна вечер, твоята коса!
Дъха ти — свеж момински дъх,
на юга съживителния лъх,
зефир посред цветя заспал.
 
Ела, денят е мъртъв и студен.
В таз лунна нощ, с разпусната коса,
приведена над мен,
ела и дъхай в моето лице,
ела и сгрей изстинало сърце —
в таз лунна нощ, под звездни небеса.

Блян

На крехка майска роза пъпка — туй си ти;
а утрото на май са моите мечти:
въстава ден…
На моята любов под знойните лъчи
— една за мен,
ти ароматна ще цъфтиш.
Ти моите гърди ще украсиш,
ще радваш моите очи.
 
Ще бъде слънце любовта ми — и зари
над тебе ще пилей, за тебе ще гори.
След зноен ден,
на теменужна вечер хладната роса
— и теб, и мен
пред вечен сън ще ороси…
И дебном ангел тих ще угаси
звездите в модри небеса.

Може би

И аз сломен попитах — и сломен,
най-после чух! То беше знам, душата,
една вълшебна корда в тишината,
то беше моята душа пред мен,
звучаща тихо: може би…
А слънцето захождаше. В забрава
от страх, попитах — и тогава
аз чух най-тихо: може би.
 
И аз сломен глава на гръд оборих,
но все простях към изгрева ръце,
с надежда в безнадеждното сърце,
и като ехо в себе си повторих,
сломен повторих: може би…
А слънцето се беше скрило вече
и нощ зловеща, близо и далече,
со смях понесе: може би.
 
И аз все чакам! Ето векове
изминаха как гледам в тъмнините.
И все аз чакам! Ето ветрове
до кървав плач ме шибат по очите.
И все повтарям: може би…
Аз чакам слънцето и слънчев блясък,
с очи покрити веч от прах и пясък,
и сляп отдавна! — може би.

КинеДок се завръща в Пловдив на 29 октомври, неделя, от 17:00 ч. в Club Fargo с прожекция на словашкия документален филм „Пара над реката“.

Вход свободен! Подробности за филма вижте в публикациите към събитието.

КинеДок се организира от Activist38 с подкрепата на Подпрограма МЕДИА на Програма „Творческа Европа“ на ЕС, ИА „Национален филмов център“, Фонд „Култура“ на Община Варна, Програма „Варна - Европейска младежка столица 2017“ и Национален фонд „Култура“.

Пълна програма и подробности - в официалната фейсбук страница @KineDokBulgaria и на https://kinedok.net/bg.