Netflix готвят нов тв сериал по поредицата

Полският писател Анджей Сапковски е носител на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика

За първи път на български език: „Сезонът на бурите” не е предистория, нито продължение на поредицата „Вещерът”, а напълно самостоятелен роман за белокосия изтребител на чудовища.

В „Сезонът на бурите“ се появяват персонажи, добре познати на Негово Величество читателя: верният приятел на Гералт, бардът и поет Лютичето, както и неговата любима, коварната магьосница Йенефер, но на сцената пристъпват – буквално и в преносен смисъл – и герои от съвсем други приказки. Хора, не-хора и изваяни с магическо изкуство твари. Вещерът не може да се оплаче от липса на работа. Накъдето и да се обърнеш – нагли боболаци, троли и отмъстителни агуари. А на фона се точат кралски и магьоснически интриги, разнасят се гръмотевици и бушуват бури. Гералт от Ривия е един от последните вещери, смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Движи се като котка – недоверчив и недостъпен, подвластен единствено на собствените си догми. Има два меча - единият е от стомана, изкован в Махакам, в ковачниците на джуджетата. Другият е със сходна дължина и тежест, сребърен, украсен с рунически знаци. Сега Гералт дебне Идр, хищник, който живее само за да убива. Също както едни доста лоши хора дебнат Гералт.

Полският писател Анджей Сапковски е носител на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“. Смесвайки елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.

Всеки пловдивчанин може да участва със снимка на споделено и интелигентно пътуване

Поводът за обявяване на конкурса е Европейската седмица на мобилността 2017, която се провежда ежегодно между 16 и 22.09.2017г. Конкурсът има за цел да популяризира идеите и духа на Европейската седмица на мобилността и се организира под егидата и за наградите на кмета на район Централен, г-н Георги Стаменов.

Всеки пловдивчанин - любител фотограф може да представи чрез запечатани на снимка моменти своята интерпретация на чисто, споделено и интелигентно пътуване – защото е здравословно, защото е забавно, защото е бързо и удобно, защото помага да намалим замърсяването на околната среда, шума и разхищението на енергия, защото искаме да живеем в по-красив и зелен град.                                 

ЗАЩОТО МЕ Е ГРИЖА! е мотото на инициативата, в която район „Централен“ на Община Пловдив и тази година ще бъде активен участник. Снимките за участие се изпращат като прикачен файл по електронна поща, на адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. с тема: Фотоконкурс – „Защото ме е грижа”. Краен срок за изпращане на снимките е 17.09.2017 г.

Церемонията по награждаване ще се състои при откриването на изложбата с отличените творби на 21.09.2017 г. от 13,00 часа в административната сграда на района на ул.''Христо Г. Данов'' №39. 

Повече информация за регламента на конкурса можете да прочетете на сайта на район ''Централен'' www.plovdivcentral.org или на телефони: 032/633 484, 0885 200 329. 

Информация за кампанията можете да намерите в официалната итернет страница на Изпълнителната агенция по околната среда: http: //www.eea.government.bg/.

Този път тръгнах с амбиция да се класирам

Когато чух диви животни в тъмното настигнах мъжете пред мен със спринт

Емоцията да участваш е незаменима

Славена Шекерлетова

110 км, взети само за 17 часа и 40 минути в Родопите, разбира се с нощен преход. Жената, която успява да премине едно от трасетата на най-трудния ултрамаратон в България „Персенк Ултра“ и да финишира първа с този резултат е Мая Танева. Ако възрастта е важна, тя не я и крие - Мая е на 42 години. Запалва се по маратоните през 2013-година, когато се провежда „Персенк Ултра“ в родния ѝ град, което я мотивира да участва и да тренира по-усилено и занапред. Оттогава насам често участва в различни маратони у нас, и в чужбина.

"Персенк Ултра" (18-20.08.2017) започва от Асеновград и се провежда за пета поредна година. Тазгодишното състезание премина под надслов "Битката на титаните" и в него участваха едни от най-добрите бегачи от България и от света. Общо участниците бяха около 360, имаше маратонци от 19 държави, от пет континента. Организатор на проявата е Сдружение "Български ултрамаратони" с подкрепата на Община Асеновград.

В Асеновград стартираха маратонци от Аржентина, Армения, Австралия, Бразилия, Великобритания, Гърция, Ирландия, Испания, Македония, Малайзия, Холандия, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Турция, Украйна и Чили. Състезанието включва три трасета.

Най-дългата  и трудна дистанция е 160 километра ("Персенк Ултра").Втората дистанция е "Диво прасе ултра" и е с дължина 110 км., а най-малката - "Орехово Ултра" е с дължина от 50 км.

Мая Танева финишира първа на „Диво прасе ултра“ с маршрут: Асеновград  – м. ГондаВода – х. Безово – вр. Червената стена – старият Римски мост до с. Югово – с. Югово – х. Пашалийца – с. Павелско – с. Малево – с. Орехово. След селоОрехово, състезателите продължават към Бяла черква – вр. Баба и финишират отново в Асеновград.

Мая, очакваше ли, че ще се класираш с толкова добро време и кое ти даде кураж за този резултат?

Това да видя моя град (Асеновград) с всички тези хора на едно място – хора, с които се засичаме по състезания и поддържаме връзка в интернет, сега са ми накуп тук, а трасето в началото му минава край моята къща преди да стъпи на пътеката… беше много хубаво.

Но този път тръгнах с амбиция да се класирам, да видя колко мога. Всеки път когато финиширам аз съм една ухилена, една айляшката и хората ми казват:„Това ли са ти силите, толкова ли можеш?“. Този път исках да видя колко мога, ако си дам много зор. Преди „Персенк Ултра“ тази година участвах в маратона в Трявна на 141 км и понеже реших да пропусна 160 км Персенк ми дойде кураж да участвам за време на Диво прасе 110 км. Но когато стартирам, тия амбиции ги забравям. Тогава си с много хора, в планината си и първото нещо, за което мислиш е твоята сигурност по трасето. След това в рамките на състезанието усещаш комфорта си, защото може да ти стане лошо, да навехнеш нещо, да се загубиш. По време на състезанието разбирам какво мога да правя и дали ще играя за скорост. В Кортинад'Ампецо, Италия, 45 км в Алпите бях една от 2000 човека. Тогава исках да се насладя на гледките, да снимам. Пих вода от глетчерови реки, мих се в тях, газих ги (с еднокрасиво падане)... Нагледах се на красоти, които ти спират тотално състезателната дейност - хилиш се като идиот и снимаш като кифла (по някое време все пак се сещах и хуквах ). Преминах през водопади и сняг, през морени, каменни тунели, тучни ливади, каменни свлачища... Валя ме дъжд, пече ме слънце. Стигнах до най-високата точка от трасето. Хората едва издрапват до горе, а аз се хиля и събирам камъни за моите приятелки.

Кой е най-силният момент в едно състезание?

На всяко едно състезание има една емоция, една еуфория, може би заради това го правиш, да се върнеш към това усещане, а като отидеш на старта  - да се видиш с другите от същата порода, да се поздравиш с тях и усещаш как минутите започват да текат наобратно и казват старт, приключението започва. Но тук в Асеновград съм с тази звездичка, че си ми е вкъщи.

Аз знаех какво ме очаква. Но реших, че няма много да се смея по пунктовете и да си правя снимки този път. На резерват Червената стена тази година изпратихме слънцето, беше много красиво. Тръгнахме към Югово. Имаше различни хора, някъде някой се беше изгубил, друг се беше спрял да си слага челник… влизаш в тъмното и продължаваш. Тогава се движим в групи, почти никога не оставам сама, защото изпитвам страх, което е нормално. Тази година реших да избързвам и да настигна някой, който е с достатъчно добро темпо, уважихме си дистанцията, но когато чух животни в тъмнината, ги настигнах със спринт. Светихме, за да видим какво е и май беше лисица. Това се случи малко над Пашалийца. Там доброволците бяха направили за нас нещо като писта от светещи лампички, като коридор, слязох буквално като пикиращ самолет. Всички тези малки детайли те връщат, особени през нощта, когато си изморен, организмът черпи запаси, а мислиш за сто неща - за сигурността си, за това къде стъпваш и когато някой от пункта ти каже нещо мило, сякаш си пил още една бира, разбира се в кръга на шегата.

Мая Танева разкри, че няма специални техники за физическа подготовка преди маратон, тя бяга почти всекидневно по няколко километра, храни се балансирано и най-вече притежава смелост и устрем (и доза лудост). Сподели, че вече е събрала редица камъчета от най-високите места по маратоните, където е била и това се е превърнало за нея в традиция.

Ултрамаратонът „Персенк Ултра“ притежава шест точки на трудност на едноименното трасе и е квалификационен за Световното първенство във Франция през 2018 година.

Победител за втора поредна година на „Персенк Ултра“ 2017 е Чарли Шарп, който финишира с рекорд на 160-километровото трасе с 21:15 часа – с 45 минути подобрение на времето му от 2016 година. По време на маршрута “Диво прасе Ултра” първият Давид Делгадо Сантос се загубва, но го настига българинът Димитър Маринов, за да го върне на правилната пътека. Така, Давид печели, а Димитър е на второ място, в трасето „Диво прасе ултра“ при мъжете.

А „Персенк Ултра“ - най-дългият и труден маршрут от 160 километра е следният: местността "Високата пещ", м. Гонда Вода - х. Безово - вр. Червената скала, след това по стария Римски мост до с. Югово към х. Пашалийца - с. Павелско - с. Малево и с. Орехово. От там поемат през Каньона при Цирикова църква към уникалния природен феномен Чудните мостове. През Стария римски път минават в близост до вр. Голям Персенк, през местност Мезаргидик и Старият римски пътстигат до х. Персенк. СледватМитницата - с. Орехово – Бяла черква - вр. Баба. На 150-ия км от трасето се пресича Лясковската река и се финишира в Асеновград.

За комфорта на участниците по време на маратона се грижеха 130 доброволеца, като сред тях тази година беше и Антония Григорова, която стана първата жена, преминала с бягане маршрута Ком-Емине за 5 дни и 22 часа.

Всеки финиширал в контролно време участник получава уникален медал, който е част от по-голям проект.

В галерията може да видите снимки от различни участия на Мая Танева в надбягвания, както и от тазгодишния маратон "Персенк Ултра".

Снимките от "Персенк Ултра" са дело на Димитър Цанков и Фей Методиева.

Вижте условията на конкурса и кандидатствайте

Имаш критично мнение. Искаш и можеш да пишеш. Притежаваш особен поглед към онова, което ни заобикаля. Търсиш. Знаеш, че Пловдив има много потенциал. Тази обява за работа е за теб!

Екипът на Под тепето, КАПАНА.БГ и Lostinplovdiv.com се разширява и търси новите си автори.

Искаш ли и ти да станеш част от нас? Искаш да бъдеш в центъра на събитията? Искаш да покажеш истината на хората около себе си? Обичаш да задаваш въпроси? Имаш богата обща култура, а правописът и граматика ти са на отлично ниво? Можеш да документираш и коментираш случващите се събития в Пловдив? Ако отговорът ти на всички тези въпроси е ДА!, то не се колебай и кандидатствай, за да станеш част от нашия страхотен екип.

Какво очакваме:

Висока лична мотивация

Умение за организиране на времето

Отлична езикова и писмена култура

Отлична работа с компютър

Умение за създаване на авторско съдържание, аналитични, коментарни и репортажни текстове

Какви са твоите задачи:

Да отразяваш различни събития

Да откриваш новините там, където другите не могат

Да откриваш историята там, където другите не я търсят

Да изразиш позиция по важни за града теми и проблеми

Да комуникираш с организатори на различни събития в Пловдив

Да създаваш авторско съдържание

Какво ти предлагаме?

Добро заплащане

Изключително комфортна работна среда в сърцето на квартал Капана

Свобода на действие и независимост

Ако искаш да информираш хората за случващото се от себе си и искаш да станеш част от нашия екип, не се колебай и ни изпрати на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.:

CV

Кратко мотивационно писмо/Отговор на въпроса: Защо искам да бъда журналист в Пловдив и защо точно в тази медийна група?

Твой авторски текст

За съжаление, по-голямата част от творчеството и на талантливите архитекти вече е загубено

Съсипването на бившата Трудова палата, болница „Свети Мина“ днес, е едно от големите градски архитектурни престъпления

Теодор Караколев

Пловдивската история на архитектурата от първата половина на миналия век помни имената на поне трима архитекти с името „Овчаров“. Имената и творчеството им често се преплитат, но всеки от тях има своя собствена индивидуалност, почерк и достойно място в нашия архитектурен пантеон. За съжаление, по-голямата част от творчеството и на тримата талантливи архитекти вече е загубено, но можем да си припомним какво са оставили за нас те в Пловдив и страната.

Георги Овчаров

Архитект Георги Овчаров безспорно е един от най-големите майстори на българската архитектура. Самият факт, че той е оставил отпечатък в Пловдив трябва да ни прави горди и да пазим неговото наследство.

Уви, наследството на Георги Овчаров в Пловдив е почти загубено. Овчаров започва да твори още от средата на 20-те. Тогава той прави всеизвестната къща на Сирак Скитник в София. По това време се проектира и сградата на днешния Биологически факултет към Софийския университет – също сграда с „тухлен“ акцент. Към 1930-те години стилът му вече е малко по-различен. Тогава, например, Овчаров проектира сградата на Община Бургас – впечатляваща, но доста различна сграда от по-ранните му проекти. Тогава той работи, заедно с Генко Попов, с когото имат доста общи проекти. Любопитно е, че специално за бургаския общински дом може да срещнете вместо Генко, името на пловдивския архитект Димитър Попов – което, разбира се, е грешка.

В Пловдив Георги Овчаров първо прави проекта за училищна сграда на гимназията „Екзарх Йосиф“ – сега СУ „Пейо Яворов“. Това се случва през 1936 година. В годините след първоначалното си строителство сградата е надстроена с един етаж и е загубила уникалното усещане. Най-впечатляващо в оригиналния проект е стълбището и красивото му остъкляване.

Другата сграда, която Георги Овчаров строи, е Трудовата палата – днес болница Свети Мина. Впечатляващото при нея бе извитата фасада, облицована с камък, която днес е покрита с изолация и замазка. Строителството на Трудовата палата става малко след това на училище „Яворов“ – през 1938 година. За съжаление днес и двете сгради са далеч от оригиналния си образ. Училището доста наподобява оригиналния проект и управителите му се грижат добре за архитектурната си ценност, докато съсипването на болница „Свети Мина“ – макар и общинска – е едно от големите градски архитектурни престъпления.

Все пак и в момента естетите могат да се насладят на невероятното фоайето с остъкления покрив – надеждата е то да не падне жертва, както фасадата, на амбициозен бюрократ в бъдещите планове за развитие на болницата.

Сава Овчаров

Сава Овчаров – е един от не най-известните български архитекти, които обаче са оставили свои сгради в цялата страна. Сред известните му проекти са сградата на общината в Сливен, както и Търговско-индустриалната камара в Бургас – в която днес се помещава тамошната Областна администрация. Почти през цялата си кариера Овчаров работи заедно в общо студио, заедно с Йордан Йорданов.

В Пловдив двамата проектират сградата на Пощата, построена през 30-те години на миналия век. Старата Поща в Пловдив е разширена през социализма и на практика погълната от днешната нова огромна сграда. „Остатъци“ от сградата, проектирана от Овчаров-Йорданов обаче може да се открият в една от залите за изпращане на пратки – вляво от централния вход под часовника. Там можем да видим изящните колони, красивите камъни, използвани за гишетата, семплите мозайки. Днес обаче доминира новата сграда, заради чието създаване се разрушават също Дом „Кудоглу“ и още няколко други красиви сгради.

Никола Овчаров

Последният Овчаров – Никола – е оставилият най-богато творчество в Пловдив. Той, все пак, е бил и базиран в града. Никола Овчаров е бил сред градските архитекти, ангажирани с общински проекти през 30-те години. Интересно е, че той участва като частно лице в конкурса за днешното училище „Патриарх Евтимий“. Той печели конкурса и реализира сградата, заедно с известния арх. Димитър Попов. Това е вероятно най-запазената сграда от всички, споменати в тази статия.

Никола Овчаров прави проекта на бюфета, известен като „Големия Бунарджик“ – силно преустрояван през социализма и окончателно разрушен преди няколко години, въпреки бурните граждански протести тогава. По негов дизайн, отново през 30-те, се прави и бюфетът на върха на Сахат тепе – също разрушен по време на социализма. Той прави и плановете за училище „Кочо Чистеменски“ в Мараша.

Въпреки, че понякога бива смесвано, наследството на тримата архитекти Овчарови е доста различно, но ценно – всяко по различен начин. Като достойни наследници на тези хора, ние трябва да се стремим да опазим и вградим в съвременната структура на града колкото се може повече от красивите им творения – вместо да ги събаяряме, надграждаме, налепяваме със стиропор или унищожаваме по друг начин.

Фондация „Отворени изкуства“ ще отбележи 10 годишния си юбилей с кураторска програма под мотото ТУК НАВСЯКЪДЕ с участието на успешни съвременни артисти

В тазгодишната програмата на НОЩ/Пловдив, организаторите от „Отворени изкуства“ включват специална изложба, посветена на юбилея на Фондацията и курирана от културолога Владия Михайлова под мотото ТУК НАВСЯКЪДЕ. Тя ще бъде показана в бившия магазин Детмаг Снежанка на Главната улица, който е бил затворен повече от 15 години и ще отвори за първи път в НОЩта на 15 септември. Проектите, инициативите, каузите и начина на работа на „Отворени изкуства” ще бъдат представени на зрителите под формата на инсталации, художествени произведения, видеоматериали, документи, интервюта с приятели, партньори и екипа. 

"Това, което направи фондация „Отворени изкуства“ с цялата си дейност, беше насочено към връщането на достойнството на младия гражданин." Катрин Сариева, Фондация "Отворени изкуства".

Част от изложбата са специално създадени творби на художниците Лъчезар Бояджиев, Светлана Мирчева, Димитър Шопов, пърформанс на Войн де Войн, карта-анимация на НОЩта през годините от Петко Танчев. Включени са още и произведения на Правдолюб Иванов, Кирил Кузманов и документация от проекта за „Създаване на Музей за съвременно изкуство в България” на Иван Мудов.

Изложбата е в рамките на общ кураторски проект ТУК НАВСЯКЪДЕ, който разглежда важни теми, като световния бизнес, глобалното затопляне, промяната на сетивния свят на човека и други. В юбилейната програма, продължаваща през трите дни на Нощ/Пловдив, на различни локации в града са включени художествени проекти с автори от Австрия, Америка, България, Испания, Финландия, Франция и други. Повечето от тях са създадени в Пловдив, представят се за първи път в НОЩта или са адаптирани специално за нея. На различни места в града ще могат да се открият малките скулптури на уличния художник Исак Кордал. Закачени за лампи, улуци, фасади и други неочаквани места, те обръщат внимание върху подценената връзка на човека с природата чрез критичен поглед към страничните ефекти на нашата еволюция.

Посетителите ще могат да участват и в режисираните разходки из града, в които през екрана на мобилни телефони и с помощта на технологии за виртуална реалност ще придобият ново и различно сетивно усещане за заобикалящата ги среда. Проектът е разработен за Пловдив от френския автор Аделин Швайцер, заедно с Фред Сеше и Наоюки Танака. Артистите са част от европейската платформа за изкуство в публичното пространство IN SITU, част от която от 2016 е и фондация „Отворени изкуства”.

Откритата сцена за съвременно изкуство и култура на ул. „Отец Паисий” – FLUCA ще участва отново със собствена програма, курирана от Урсула Пробст. За втора поредна година в рамките на НОЩ/Пловдив ще се проведе и Creative Media Lab, който ще превърне отново Военния клуб на Площад Централен в пространство на среща между съвременното изкуство и технологиите. Мащабният аудио визуален пърформанс на живо - “SEED” на американската художничка и програмна дизайнерка Мери Франк. 

Част от специалната програма са и: проекта „копЧЕТАТа” на Вероника Цекова на едноименното място за градски срещи – Копчетата в Пловдив, лекцията „Свещено изкуство и съвременност” на проф. Владимир Градев в Католическата катедрала; театралната инсталация I AM/Балаж на студиото за документален театър Vox Populi, свързана с проблемите за консумацията и изграждането на идентичност през практиките на потребление; пърформансите „No chemical reaction!” на четирима южно корейски хореографи и театър „Атом”, проектът за световен атлас на утопиите за ползване в епохата на пост-всичко – Proxima Utopia на финландските архитекти Мика Савела и Хенрик Друфва (Selim Projects)

„Отворени изкуства” е една от най-устойчивите организации в сферата на съвременното изкуство в България. Чрез работата си тя спомага за изграждането на съвременен тип градска култура и представянето й извън страната. Проекти като „Алтернативна карта на Пловдив”, „Беседка за града”, фестивала „Улица Отец Паисий”, както и самата НОЩ/Пловдив преоткриват градската среда и развиват общността. Дългогодишни проекти като „Въведение в съвременното изкуство”, както и откритата през 2016 г. отворена сцена FLUCA на ул. „Отец Паисий” развиват нови аудитории, популяризират съвременното изкуство и разширяват достъпа до култура. Под мотото „ТУК НАВСЯКЪДЕ” юбилейната изложба споделя със зрителите не само свършената през годините работа, но и мотивите, убежденията и ценностите, които стоят зад нея.