Студенти в специалността „Дизайн и мода“ от НБУ представиха модно ревю

Пловдивският Регионален етнографски музей отпразнува своята 100 – годишнина с поредица от интересни изложби и събития  и многобройни гости от цялата страна. На 6 юли вечерта, тържеството започна с прожекцията на 30 -минутен филм, посветен на историята и мисията на РЕМ,  заснет от студенти и преподаватели от Нов български университет, част от които присъстваха в залата на премиерата.

Поздрав от името на Кмета на Пловдив инж. Иван Тотев към директора доц.д-р Ангел Янков и работещите в музея,  отправи заместник-кметът  по култура и туризъм Александър Държиков, който връчи „Плакет на община Пловдив“ във връзка с кръглата годишнина. Той приветства целия екип, превърнал Регионалния етнографски музей – Пловдив в значимо обществено средище за традиции, култура и образование, в желано място за децата и подрастващите, както и в любима туристическа забележителност. „На музея като институция се пада задължението и отговорността да опазва това, което ни е завещано от нашите предци. Продължавайте да бъдете нашата „жива памет“, връзката между минало, настояще и бъдеще“ каза още Александър  Държиков.

Заместник областният управител Евелина Апостолова прочете поздравителен адрес от името на Областния управител и екипа на администрацията, след нея приветствие поднесе и заместник-председателят на Общински съвет- Пловдив доц. Ангел Иванов. Представителят на Министерство на културата д-р Аксиния Бутева, главен  експерт в Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства” прочете поздравителен адрес от името на заместник-министъра на културата Амелия Гешева, която е в гр. Краков на 41-ата сесия на ЮНЕСКО и не можа да присъства лично. По повод 100 – годишнината, д-р Бутева подари и два луксозни албума за нуждите на библиотеката към музея. 

Сред гостите бяха още архимандрид Симон – игумен на Бачковския манастир, кметът на Чепеларе – Славка Чакърова, представители на Сдружение „Български музеи“, Тони Симидчиева – председател на УС на РЗК – Пловдив, Любозар Фратев – председател на УС на Съвет по туризъм Пловдив и на Тракийски туристически район, Минко Кафтански – директор на ОИ „Старинен Пловдив“, доц. д-р Красимира Кръстанова - Декан на ФИФ в ПУ „Паисий Хилендарски“, Божидар Здравков и много други.

След прочитането на дълъг списък от поздравителни адреса, повече от 50,  доц. Алексиева представи Юбилейния вестник, издаден по повод годишнината, брой от който получиха всички присъстващи гости. За специално издадения юбилеен сборник, разказа лично  директорът на музея доц.д-р Янков, който представи и изложбата „100 години история“ на РЕМ, възникнал в резултат на реализираната мечта на големия български книжовник, фолклорист, етнограф, историк, общественик и изследовател на Родопите и Тракия - Стою Шишков. Тя представя личности като директора Йордан Попгеоргиев, кмета Божидар Здравков и много други, които са свързали живота си с идеята за изграждане и укрепване на Етнографския музей. Представена е и историята на къщата на Аргир Куюмджиоглу, която тази година навършва 170 години, нейните стопани, строители и реставратори.

В двора на Музея, тържеството продължи с  атрактивно модно ревю на модели на студенти в специалността „Дизайн и мода“ от НБУ, вдъхновени от българския фолклор и традиции. Вечерта завърши с магическите изпълнения на „Мистерията на българските гласове“.

В нея е направен първият опит да се въведе богослужение на български

Един и същи майстор построил „Св. Неделя“ и „Св. св. Константин и Елена“

В храма са запазени стенописи от 1871 г.

Храмът, посветен на света Неделя, бил построен в началото на XVII в., във времето на най-големите ограничения на османските власти спрямо религията на християните. Той бил със скромни размери и непретенциозна архитектура, но с богато украсен иконостас (1766 г.).

През 1829 г. е съборена старата сграда на „Св. Неделя“ и е изграден временен параклис, посветен отначало на св. Атанасий, а по-късно на свето Въведение Богородично. В него е монтиран иконостасът на старата черква. Същата година е сключен Одринският мир, сложил край на Руско-турската война от 1828-1829 г. Съгласно условията му християните в Османската империя получават някои права и чорбаджи Вълко Куртович издейства султански ферман за обновлението на двата храма - „Св. Неделя“ и „Св. св. Константин и Елена“.

Новата черква „Св. Неделя“ е замислена като един от най- големите и най-просторни възрожденски храмове в нашите земи. Издигната е от брациговски строители с главен майстор Петко Петков - Боз. По същото време той построил и храма „Св. св. Константин и Елена“.

Храмът „Св. Неделя“ е внушителна трикорабна псевдо- базилика с триапсидна олтарна  част. Трите кораба са разделени от шест двойки дървени колони. Капителите им са релефно украсени и носят арки с характерна кобилична линия. Средният кораб е оформен с полуцилиндричен свод, а страничните са покрити с плоски дървени тавани, украсени с резба. Преддверието след главния вход носи втори етаж - емпория, ползван като женско отделение през XIX в., а сега като балкон за църковния хор.

Изработката на иконостаса възложили (ок. 1832-1833 г.) вероятно на Яне Спиров, който резбовал иконостасите на две хасковски църкви - „Света Богородица“ и „Св. Архангели“. Стилът и характеристиката на дърворезбата свидетелстват за връзки с резбарските центрове в Македония.

Иконостасът в „Св. Неделя“ е съвършено произведение на възрожденската църковна дърворезба с преобладаващ растителен орнамент. Допълват го красотата и майсторското изпълнение на проскинитария от старата черква, който вероятно е дело на резбаря на стария иконостас, както и съвършената изработка на двата инкрустирани аналоя, творение на Христо Баро (XVIII в.).

Известните дебърски майстори Макрий Негриев Фръчковски и братята му Гюрчин и Траян са изпълнители на релефната украса за капителите на колоните - фина художествена работа, близка до скулптирането, наричана по онова време „кюлюмджийство“.

Повечето икони са изписани от Димитър Христов Зограф и сина му Зафир, по-късно известен с псевдонима Станислав Доспевски. На някои от тях се чете годината „1832“. Най-впечатляващи са образите на Иисус Христос, света Богородица, света Неделя, както и иконата „Св. Въведе-ние Богородично“, която може да се види в параклиса. Върху стар красив проскинитарий е положена икона на св. Неделя от XVIII в. с произход от старата черква. Върху кивоти са иконите от XIX в. - „Св. Димитър Солунски“, „Св. Стилиян Пафлагонийски“, „Св. апостол и евангелист Йоан“ и „Св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат“. Някои от тях са работени през 1872 г. от пазарджишкия зограф Стефан Андонов.

В храма са запазени стенописи от 1871 г., които се виждат на източната стена в олтара и в медальони, разположени високо между арките на колоните. На западната стена под балкона, от двете страни на входа, са открити две сте- нописни пана, изобразяващи св. Георги и св. Димитър в типичната иконография на воини конници.

От надпис върху мраморна плоча над колонадата на нартиката се чете, че черквата „Св. Неделя“ е осветена на 19 септември 1832 г. от пловдивския митрополит Никифор. През 1860 г. в нея е направен първи неуспешен опит да се въведе богослужение на български, вместо на гръцки език. През 1874 г. молбата на българите в енориите на черквите „Св. Петка“ и „Св. Неделя“ до султанското правителство за предоставяне на упоменатите храмове на мнозин-ството, т. е. на тях, не била уважена. Борбата продължила и след Освобождението, докато се увенчала с успех. Върху наалната страница на евангелие от 1737 г. четем приписка с паметните думи: „В 1892 година, на 27 декември, ся отслужи първата славянобългарска Литургия в черквата „Св. Неделя“, а на 18 март 1893 година черквата се предаде от Българското министерство на Вероизповеданията от министъра г-на Грекова на българските енористи от речената черква да служат вечно по славянобългарски.“ В същия ден пловдивският митрополит Натанаил отслужва първата архиерейска света литургия на български език. Паметната дата е гравирана върху сребърен потир, подарен от владиката за нуждите на храма.

През 1894 г. са направени някои архитектурни поправки и допълнения. Тогава е издигнат големият, но лек купол, чиято височина достига 16 м над нивото на пода. Преддверието е затворено и остъклено, а западната стенана храма отвътре и над балкона е изписана изцяло. В купола е изобразен Иисус Христос Благославящ. Красива камбанария, проектирана от архитект Михаил Нейков, замества старата ниска звънарница. Строежът е завършен през 1905 г., а седем години по-късно монтираният голям френски часовник започва да отброява часове-те.

Към черквата „Св. Неделя“ има обширен двор с градина. Сградите в него образуват ар-хитектурен комплекс в хармонична стилова взаимовръзка. При голямата дворна порта се издига старата черковна къща, построена едновременно с храма. Тя е в стила на старопланинските къщи от началото на XIX в. - с отворен, настлан с плочи пруст в приземието и широк, с хубава дървена колонада чардак в етажа. В нея са живели свещениците и клисари-те, а някои от помещенията често били пригаждани за училище, в което през 1846 г. е учил известният български възрожденец Йоаким Груев.