На първата лекция ще се проведат разговори с френски съвременни артисти от наградата на Фондация Рикар и куратори

Какво е значението на жените в изкуството ще разберем през юни

Повод да посетите “Въведение в съвременното изкуство” през 2017-та ще имате през лятото и есента. Лекциите на платформата в София започват още в края на май, чак до юли, а втората ни среща ще бъде през ноември. Лятната серия от лекции, която носи името "От първо лице", ще съчетае две основни линии на които са посветени събитията тази година: “Всичко, което винаги си искал да знаеш за жените в изкуството, но не го пише в учебниците” ще разгледа темата за жените в изкуството, тяхната роля и влияние с Ирина Генова, Мария Василева, Миглена Николчина и Рада Букова. “Потьомкинови села, по света и у нас. Разговори с френски съвременни артисти от Наградата на Фондация Рикар и куратори” ще ни срещне със съвременното френско изкуство в разговор с едни от най-интригуващите френски артисти Брюно Сералонг, Матийо К. Абоненк, Стефан Барбие-Буве и Мари Воание и кураторите Светлана Куюмджиева, артистичен директор на Пловдив 2019, и Пиер Бал-Блан, куратор от екипа на Документа 2017 Атина-Касел. Акцент ще постави и лекцията на Райналд Шумахер, куратор на колекцията на Deutsche Telekom, част от "Форум Колекционери. На есен ни предстои да разберем повече за пърформънс изкуството, международните и български гости ще обсъдят какво провокира артистите да експериментират с формата.

"Потьомкинови села, по света и у нас."

Разговори с френски съвременни артисти от наградата на Фондация Рикар и куратори се реализира в контекста на изложбата “Палат Потьомкин“ и в сътрудничество на фондация "Отворени изкуства" с Перно Рикар България, Фондация Рикар, Френски Институт и Национална Галерия Двореца. Серията от разговори ще запознае аудиторията със съвременното френско изкуство в разговор с едни от най-интригуващите френски артисти.

Самата практика на представените артисти от френската сцена обогатява и релативизира понятието за „сцена“. Многообразието на темите които ги вълнуват, съумява да преодолее всякакви географски, стилистични или тематични граници, които биха се стремили да уеднаквят подхода им. Фактът, че авторите са обединени от различни връзки с Франция, не ги прави по-малко граждани на една глобална артистична общност. Техните изследвания и сътрудничество ги отвеждат до страните от бившия Източен блок, отвъдморските територии, бившите колонии, градски или отдалечени райони във Франция и по света. Те се сблъскват с колониалната история, граничните линии, политическите катаклизми, ролята на градоустройството и паметниците, наративите на формирането на национално самосъзнание, декора на музеите или на информационното общество, медийния дискурс, начините за взимане на думата, анализа на несловесното общуване чрез жестове, разликите във външността и неравенствата между индивидите.

Разговорите по време на “Въведение в съвременното изкуство” се провеждат в рамките на изложбата “Палат Потьомкин” и ще представляват както лекции, така и възможност за един по-неформален диалог с авторите.

Лектори:

Стефан Никоалев е роден в София през 1970 година, завършва Художествената гимназия в родния си град (1983-1988), Парижкaта академия за изящни изкуства (1988-1994) и Уинчестърската школа по изкуства (1992), Англия. Имал е множество самостоятелни изложби и колективни изложби във Франция, Белгия, България и др. През 2007 г. Николаев представя България на Венецианското биенале (заедно с Иван Мудов и Правдолюб Иванов). Същата година участва и в Лионското биенале, а през 2004 – в Биеналетата в Гуангджу, Корея и Цетинье, Черна Гора. Негови работи са показвани в арт изложенията ArtBasel, FIAC, The Armory Show, ARCO. За участието си в 4-тото Биенале в Цетинье Николаев получава наградата за изкуство на ЮНЕСКО. Николаев е репрезентиран от галерия Sariev Contemporary, Пловдив и Michel Rein, Brussels, Paris.

Брюно Сералонг е роден през 1968 г. в Шательоро, Франция. Той живее и работи в Париж. Преподавал е от 2004 г. в Университета по изкуство и дизайн в Женева. Негови творби се излагат редовно във Франция и в целия свят. Осъществил е многобройни самостоятелни изложби в Mamco (Женева); Wiels (Брюксел); Game Palm (Париж); Virreina Centre de la Imatge (Барселона). Негови творби са част от многобройни обществени колекции, включително Musée d’Art Moderne de la ville de Paris (Париж), Tate Modern (Лондон), Fotomuseum Винтертур (Winterthur), Културния център Помпиду (Париж) и Cité Nationale de l’Histoire de l’Immigration (Париж).

Матийо К. Абоненк е роден през 1977 г. в Париж и живее в Рим. Той се фокусира върху формите на културна хегемония на които се основава развитието на съвременното общество. Независимо дали става дума видео, фотографии, инсталации, рисунки или изложбени проекти Матийо К. Абоненк изследва доминиращите принципи на репрезентацияра чрез присвояване на елементи и съществуващи събития, свързани главно с имперската история и колниализма на така наречените "развити страни".

Светлана Куюмджиева (р. 1977) е критик и куратор базирана в Пловдив, България. Завършила е Изкуствознание в Националната художествена академия. Работила е като седмичен наблюдател за визуални изкуства на в. Култура, консултант за съвременно изкуство на различни издания в България и арт редактор на Abitare Bulgaria. От 2003 до 2013 работи като куратор в галерия Credo Bonum – София (основана през 2003 като галерия СИБАНК). Понастоящем е артистичен директор на фондация "Пловдив 2019". Светлана Куюмджиева е съучредител на фондация “Изкуство – Дела и Документи” и член на Independent Curators International (ICI).

Мари Воание е родена през 1974 г. и живее в Париж. Тя получава наградата Prix des médiathèques au Festival International du Documentaire (FID) и наградата за късмотражно кино във фестивала Cinéma du Réel au Centre Pompidou на Центъра Помпиду в Париж 2007 г. Отличена е с наградата на фондация Рикар през 2016 г., Воание е участвала в Триеналето на Париж, на Биеналето на Рен през 2012 г. и Берлин през 2010 г. Филмите й наскоро са станали част от колекциите на Musée d'Art Moderne de la Ville de Paris, Париж, Musée du Grand-Hornu в Белгия, и френския национален  художествен фонд за съвременно изкувто и PACA FRAC в Марсилия.

Стефан Барбие-Буве е роден през 1981 година в Марсилия. В момента живее и работи между Брюксел и Амстердам. Завършва Ecole Cantonale d’Art de Lausanne в Швейцария. Участва в многожество групови и самостоятелни изложби в Белгия, Франция и Швейцария. Негови прозиведения са част от публичните колекции на Frac Aquitaine и Österreichisches Museum für angewandte Kunst (MAK) във Виена.

Пиер Бал-Блан (роден 1965) е независим куратор и директор на CAC Brétigny (Център за съвременно изкуство в Бретини, в околностите на Париж). От 2003 г. насам той ръководи проекта "Phalanstère Project",-поредица от site-specific интервенции, насочени към критичното преосмисляне на логиката зад събирането на произведения на изкуството. Чрез своята работа той продължава да изследва формите и отговорностите на музеите, ежедневните им дейности и връзките им с града. През 2017 Бал-Блан е част от кураторския екип на документа 14 Атина-Касел.

Място на провеждане: Национална художествена галерия Двореца, площад “Княз Александър I” 1, София

Вход свободен

ПРОГРАМА:

20.05. (събота) 14:00 часа – Разговори с артистите Стефан Николаев и Брюно Сералонг
01.07. (събота) 15:30 часа – Разговори с артистът Матийо К. Абоненк и кураторът Светлана Куюмджиева
02.07. (неделя) 14:00 часа – Разговори с артистите Мари Воание и Стефан Барбие-Буве и кураторът Пиер Бал-Блан

Модератор: Емил Урумов

“Всичко, което винаги си искал да знаеш за жените в изкуството, но не го пише в учебниците”

С тази тема „Въведение в съвременното изкуство“ не цели да заявява, декларира и алармира. А да открие отново дебата по темата за жените в изкуството, да направи още една проверка дали това изобщо е актуален проблем. Ако е, как това намира изражение в практиката на български художнички, които са специфичните аспекти и има ли феминистко изкуство? Ако не е, значи може би „женското“ е демоде. Дори така да е, не можем просто така да заровим една фундаментална тема, поне не и докато не осъзнаем и не преосмислим как стигнахме дотук.

Лекторките тази година са много различни като занимание и подход към феминистките теми. Изкуствоведката Ирина Генова ще постави въпроса за жените и присъствието и взаимодействието им с художествените институции. Кураторката Мария Василева пък ще представи емблематичната група „8-ми март“ и нейното знаково женско присъствие в българското съвременно изкуство. Към презентацията на Мария Василева ще се състои и разговор с представителки на групата. Със своята лекция пък Миглена Николчина направи исторически обзор, връщайки се назад към  20. век и използвайки за отправна точка психоаналитичните подходи на Юлия Кръстева. Цикълът от лекции ще завърши с разговор с художничката Рада Букова за това как женското намира израз в изкуството, дори когато не е политическо и еднозначно афиширано като феминистко.

Лектори:

Ирина Генова е професор в Нов български университет. Работи по проекти в Института за изследване на изкуствата, БАН. Публикациите й обсъждат манивестацията на модернизмите в България и съседните й страни, както и съвременните артистични практики. Авторка е на книгите: "Модернизми и модерност - (не)възможност за историзиране" (двуезична - на български и на английски език, 2004), "Tempus fugit. За съвременното изкуство и визуалния образ" (двуезична - на български и на английски език, 2007), "Историзиране на модерното изкуство в България. Възможности за разкази след модерността" (2011) и др. Съставителка и редакторка, съвместно с Ангел В. Ангелов, на читанките: "Следистории на изкуството" (2001) и "Разказвайки образа" (2003).
 
Мария Василева (родена през 1961 в София, където и живее) завършва изкуствознание в Националната художествена академия в София (1984). Доктор на науките (2007). Куратор,  историк на изкуството и художествен критик. Специализира в Музея за Модерно Изкуство в Ню Йорк (1998), в Университета в Рочестър, САЩ (1999), в Централно европейския университет в Будапеща (2002), в Международната програма за художници и куратори (ISCP), Ню Йорк (2002) и др. Един от основателите на Института за съвременно изкуство – София. Куратор на група 8-ми март. Дългогодишен главен куратор на Софийска градска художествена галерия. Инициатор на Наградата за съвременно изкуство БАЗА. Създател на наградата за млад живописец на фондация „Едмонд Демирджиян“. Куратор на множество изложби с българско и международно участие.

Миглена Николчина е професор по история на литературата в Софийския университет. Авторка е на книги с белетристика и поезия, както и на теоретични и литературно-исторически изследвания, най-новото от които е „Деви, рицари, кралици. Любовта в литературата на Средновековието и Ренесанса“ (2014).

Рада Букова е родена през 1973 г. в София, България. През 2002 г. завършва Ecole Nationale des Beaux-Arts в Париж. Живее и рабори в Париж и София. Сред нейните самостоятелни изложби са: Magic Spring, 35 rue de Chanzy, Reims Quelle Énergie mettons-nous à transformer les choses, avec un plaisir non dissimulé ( with Shanta Rao), POPKIMOTO, Pré St-Gervais, France, The Sky is a Color, Sariev Contemporary, Пловдив. Участва в множество групови изложби в редица европейски държави - Великобритания, САЩ, Южна Корея и Турция, сред които: Eat the blue a project by Jagna Ciuchta, 116 Centre d'art contemporain, Montreuil, Франция; “There has been no future, there will be no past”, ICSP, Ню Йорк. Носител е на наградата за съвременно изкуство на М-Тел за 2009 г. и на наградата БАЗА за 2008. Букова е репрезентирана от SARIEV Contemporary, Пловдив и Patricia Dorfmann.

Място на провеждане: Галерия “Академия”, Национална художествена академия, ул. “Шипка” 1, София

Вход свободен

ПРОГРАМА:

27.05. (събота) 17 часа – Ирина Генова: Художнички и арт институции / Какво (още) искат жените? Въпроси и критически отклик в артистичните практики днес
03.06. (събота) 17 часа – Мария Василева: Група “8-ми март”. Осъзнати и неосъзнати проявления на българския феминизъм. Представяне и разговор с някои от членовете на групата
17.06. (събота) 17 часа –  Миглена Николчина: От удвояване към ужас: поглед през Юлия Кръстева
24.06. (събота) 17 часа –  Разговор с Рада Букова

Модератор: Стефка Цанева

Издателство „Жанет 45“ отбелязва празника на българската писменост по нестандартен начин

„Под игото“ на шльокавица! Кой да предположи, че подобно нещо е възможно? Е, ето, че се случи. Инициативата за интересната интерпретация на романа на Иван Вазов е на пловдивската издателска къща „Жанет 45“. Той е отпечатан на т.н. език – шльокавица, който представлява българска реч, написана с латински букви, а много често и цифри. Този стил писне навлезе масово преди години, когато социалните мрежи завзеха пазара и макар че много хора го заклеймиха и той понамаля, все още много млади хора го употребяват, защото явно им е по-лесен от родния.

Разбира се, целта на „Жанет 45“, в лицето на Божана Апостолова, не е да популяризира този тип неправилно и лишено от каквато и да е граматическа норма писане. Точно обратното. Издателството иска да покаже колко грешно е да заклеймяваме родната си реч, както и това че заплахата от неграмотност изобщо не е въздух под налягане – тя е реална, силно осезаема и пагубна за културата и образованието. Точно затова и 24 май е идеалният ден, в който да положим основите на една невидима, а и видима борба срещу потъпкването на кирилицата.

От издателството са избрали именно „Под игото“ защото той е най-българският роман. Този, който ни връща назад към корените и ни припомня за жертвите, които са дали и понесли нашите деди за една по-светла държава. Къде е тя, пита се във въпроса?

Книгата може да си закупите вече от всички книжарници, в които се предлагат творби, издадени от „Жанет 45“. При всяко закупено копие издателите ще дарят две други български книги, естествено не на шльокавица, на училища, библиотеки и читалища в цялата страна.