Отличени бяха 21 доброволчески примера

Президентът Росен Плевнелиев откри церемонията

На официална церемония на 11 май най-голямата платформа за доброволчество TimeHeroes раздаде първите си годишни награди ГЕРОИТЕ. С престижните призове бяха отличени хората и организациите с изключителен принос за развитието на доброволческата култура в България. Журито в състав Гена Трайкова от bTV, Красимира Величкова от Българския дарителски форум, поетът и журналист Марин Бодаков, Пролет Велкова от Дарик радио и екипа на TimeHeroes мина през трудния избор от общо 228 номинации, за да стигне до 21 отличени.

“Не е необходимо да бъдеш известен, за да блестиш. Днес големите герои не са известните, а тези, които подават ръка - тези, които са разбрали колко е важно да правиш добро. Дълбок поклон на всички доброволци на България, с вас съм и продължавам да ви подкрепям", каза бившият президент Плевнелиев, който беше поканен да открие церемонията.

Сред отличените са доброволците от социалната кухня към храм “Св. пророк Илия” в София, доброволците на Националната гореща телефонна линия за пострадали от насилие и група от клиенти с интелектуални затруднения на Дневен център “Светове”, фондация “Светът на Мария”. Статуетки бяха дадени още на неправителствени организации с успешен и оригинален подход в работата с доброволци; на отговорни компании, които развиват доброволчеството в екипите си; и на журналисти - за медийно отразяване на темата.

“Преди пет години създадохме TimeHeroes с една много проста идея - да можеш да намериш на едно място всички доброволчески каузи. За да ти е максимално лесно да дариш времето и уменията си”, каза Павел Кунчев, директор на TimeHeroes. “За мен тази церемония е безкрайно щастлив момент - да видя голяма част от организациите, които всеки ден правят света ни по-добър, доброволците, които не чакат някой друг, компаниите, които имат социално-отговорни политики, и журналистите, които обръщат внимание на всичко това. Или с други думи - героите”.

Между 4 и 23 април на awards.timeheroes.org всеки можеше да номинира доброволци, неправителствени организации, компании, журналисти и др. за конкретни техни действия в сферата на доброволчеството в периода април 2016 г. – март 2017 г.

Тук можете да гледате видео от церемонията.

Суперпартньор на ГЕРОИТЕ е UniCredit Bulbank. Проектът се осъществява с подкрепата на Фондация Америка за България. Партньори са Фондация Чарлз Стюарт Мот и Сайтграунд.

Всички независими производители и любители на крафт бирата се стичат в града под тепетата за пенливия фестивал

Девет пивоварни, три магазина, две заведения и един коктейл бар очакват гостите на биреното събитие на пролетта 

ДВЕ-ТРИ БИРИ ФЕСТ стремглаво връхлита любимия Пловдив с невероятна програма и още по-страхотни гости. Девет пивоварни се обединяват зад идеята за популяризирането на крафт пивото у нас, което намира все по-многобройни почитатели. Бял Щърк, Гларус, Диво Пиво, Хилс, Трима и Двама, Йегерхоф, Айляк, Шипка и Капана бира ще се подслонят в Капана и ще ви вкарат в капана на бирата този уикенд. Пивоварите ще представят хмеловите си еликсири на  къщички и щандове на открития паркинг на улица „Константин Стоилов” 32.

Пивоварна „Двама и трима“ прави своя дебют в античния град именно на ДВЕ-ТРИ БИРИ ФЕСТ, където ще изненада почитателите на пивото с две нови наливни бири.

В двудневния фестивал, своето заслужено място ще заемат и няколко магазина и заведения, които се грижат за популяризирането и разпространяването на крафт бирената култура у нас. Директно от столицата се включват магазините, „100 бири“ и „Брюфория“, посрещнати от своите пловдивски колеги от „Бийр шоп“. Към тях, директно от морската ни столица, пристигат „Авери“-те на крафт пивото по брега на морето.

Няма как да не споделим и заведенията, които си подадоха ръка в името на доволните клиенти. Това са биреният бар в сърцето на Капана „Котка и Мишка“ и софийските съмишленици от „Канаал“.

В рамките на двудневния фестивал на бирената крафт култура, сладкарница „Стената“ ще ви предложи апетитно хапване, а пловдивският барман миксолог Михаил Узунов отваря цял коктейлен бар, в който ще ви предложи изкушаващи напитки с краф пиво.

ДВЕ-ТРИ БИРИ ФЕСТ ще се проведе на 20 и 21 май от 12:00 22:00 часа в събота и от 12:00 до 18:00 часа в неделя. Мястото е паркингът на ул. „Константин Стоилов“ 32, а музикалната програма е неизменна част от събитието.

Двама британци, с водещи роли развитието на изкуството и културата в Англия, разказват за перипетиите и добрите практики

Поредицата срещи на Форум 2019 продължава и в момента. За да разкажат за перипетиите, пред които са поставени творците в целия свят и за това как можем да преодолеем трудностите, пристигнаха двама английски специалисти в областта – Шийла Райт и Питър Дженкинсън. Двамата британци водят срещата заедно с Любов Костова, директор на British Council в България.

Още в самото начало на срещата, официалната обстановка бе разчупена от хумор и представянето на всеки един от гостите. Организаторите помолиха всеки един от присъстващите в залата да се представи с името, професията и това какъв е искал да стане, когато е бил малък. 

Темата на днешната среща е „Професионално ателие“, а гостите, които пристигнаха в Дома на културата са повече от интересни. Всички заедно ще споделят горчивия опит, който са имали когато са искали да реализират даден проект или идея. Разбира се, няма как да не се отбележат и добрите практики, които помагат на артисти от цял свят да се развиват.

Според Шийла Райд и Любов Костова, една от най-важните стъпки е да споделяме идеите си с близки и познати. Да разказваме за тях с вяра и увереност, за да можем да спечелим съмишленици. Защото заедно винаги е не само по-лесно, но и по-ефективно. Някои от участниците споделиха опит, който са натрупали по време на програма за културен обмен в Залцбург и с ентусиазъм разказаха за позитивните преживявания и знанията, които са натрупали участници от 4 континента.

Форумът продължава до 18:00 часа и всеки е добре дошъл.

Художникът ще посрещне 70-ия си рожден ден с почитатели на художественото изкуство

Един от знаковите художници на България Вълчан Петров навръшва 70 години. За артиста изложбата е неговият най-голям празник и ще се състои на 18-ти май. 

На 18 май от 18 часа Вълчан Петров посреща почитателите си в Залите за временни експозиции на Градска художествена галерия – Пловдив (ул.“Княз Александър I“№15) със самостоятелната си изложба „Душата ми в храма“. 

За своето творчество художникът казва: “Опитвам се да чуя шепота на времето и да го превъплътя в съвременна пластична форма. Вълнуват ме нашите духовни корени. Преоткривайки ги, бих искал те да бъдат възродени в платната ми за бъдещето. Вярвам, че призванието на твореца е да “очовечи” божествеността, за да стане тя достъпна за сърцето и разума на всеки един човек на Майката земя”.

Така, като посредник между божественото и човека вижда своето място създателят на нови светове, в които без конфликт се преплитат теогонични и космогонични вярвания от всички епохи в съществуванието на българина. Стилът и образността на Вълчан Петров не могат да бъдат сбъркани, зрителят разпознава автора им в мига, в който застане пред негови картини. Архаика, античност, християнство, фолклор и природа живеят в обща хармония, за да ни напомнят колко цялостен е духовният свят у човека, както и мирозданието, което обитава. 

За автора на близо 40 самостоятелни изложби у нас и по света, носител на голям брой награди, критикът Владимир Свинтила е написал:

 „Поне трима художници от това поколение заслужават определението “гениални". И това са Атанас Яранов, Димитър Казаков и Вълчан Петров. И при тримата една мощна идея минава през цялото им творчество и през целия им живот. И при тримата художественото своеобразие на формата ги поставя извън всички художествени движения и школи на времето..."

Пловдив отбелязва 120 години венецуелска кинематография 

15-19 май, 2017 г., Пловдив, Дом на културата „Борис Христов”

Малка конферентна зала

15.05. – Понеделник 

От 17:00 часа - Приветствие за откриването на седмицата от Н. Пр. г-жа Ориета КАПОНИ - Извънреден и пълномощен посланик на Венецуела; „С главата надолу“

От 19:00 часа - „Боливар- човек на трудностите“

16.05. – Вторник

От 17:00 часа - „Синьото ябълково дърво“

От 19:0 часа - „Да свириш и да се бориш“

17.05. – Сряда

От 17:00 часа - „Поглед към морето“

От 19:00 часа - „Миранда се завръща“

18.05. – Четвъртък 

От 17:00 часа - „Пощенски картички от Ленинград“

От 19:00 часа - „Прах от вечността“

19.05. – Петък

От 17:00 часа - „Реверон“

Повече за филмите:

БОЛИВАР, ЧОВЕК НА ТРУДНОСТИТЕ

Венецуела е в състояние на война. Страната е разделена на две части. Много семейства са разделени на две противоположни позиции.Годината е 1815 и Втората република е паднала. Най-големият губещ е Симон Боливар, наречен ОСВООДИТЕЛЯТ, който бяга от Картахена.  

Боливар достига Ямайка и тук се среща с огромни трудности, останал е без пари и без приятели. търси помощ от други страни, за да освободи Америка. Европа му затваря вратите. Президентът на бунтовното Хаити приема да го посрещне и изслуша неговите предложения. Тази новина му връща надеждата. Това, което не знае е, че на острова вече се готови заговор за убийството му. Заговорът се проваля, но Боливар заминава от Хаити много унил.

В Хаити проблемите не спират. Там идват венецуелските патриоти, които бягат от Картахена след поражението и са готови да свалят Освободителя от пиедестала. По време на разгорещено събрание, Боливар предлага робите да бъдат освободени, което скандализира мнозина, но това предложение ще  промени ветровете на победата в негова полза.

Боливар отплава от Хаити като командир на  малка, но смела флота, готова да даде живота си за своите идеали. Започва нова битка, която ще донесе свободата  на Испанска Америка.

“Боливар, човек на трудностите” е  малко известна история за една от най-драматичните години в живота на Освободителя, в цялото му човешко измерение, от май 1815 до май 1816.

"Боливар, човекът, на трудности", съчетава драма, романтика и приключения в един филм, режисиран от Луис Алберто Ламата,натоварен да разкаже най-интересните страници  от историята на Венецуела на големия  екран.

МИРАНДА СЕ ЗАВРЪЩА

Този филм разказва в детайли за бурния живот на революционера и политика Франсиско де Миранда, като се започне от детството му и от момента, когато едва двадесет годишен излиза от Венецуела, неговите пътувания из Европа, Африка, Куба, Ямайка, САЩ, Хаити и  завръщането му във Венецуела, за да се посвети на това, което е мечтата на неговия живот: борбата за независимост на Латинска Америка. Активен и виден участник в събитията на своето време, Миранда е бил блестящ войник в испанската армия, в която дори стига до чин полковник. Достига високи позиции и в армията, която се бори за независимостта на САЩ и във френската армия, където е известен с участието си в защита на териториалната цялост на революционна Франциял. Не е разбран от неговите съратници и непрекъснато е тормозен от враговете. Миранда умира на 66 години в известния затвор Карака, в град Кадис, през 1816 г.

ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ „ДА СВИРИШ И ДА СЕ БОРИШ”

Този документален филм разказва за мечтата на един човек, чието желание  е  да направи така, че класическата музика да започне  да се изучава и да бъде разбрана по един лесен и  забавен начин, но и с много дисциплина.  Днес, тридесет години по –късно, тази мечта е вече реалност и се нарича  „Система на детските и младежки оркестри на Венецуела”.

В документалния филм можем да видим този метод, усилията и  постиженията на децата участници. Същевременно, можем да видим доказателства,  коментари  и мнения относно проекта, направени от музиканти,  режисьори и големи имена в класическата музика, сред които: Сър Симон Ратъл, Пласидо Доминго, Гисепе Синополи и Едуардо Мартурет.       

В тази „система” участват повече от 240 хиляди венецуелски деца и младежи, както и  много още други от различини народи. Проектът излиза извън пределите на страната и се копира от други страни.   Детският и младежки оркестър на Венецуела се радва на световна слава, канен е да участва на големите сцени на световната класическа музика, а някои от членовете му като Густаво Дудамел, са получили най- високото призвание- за най- добър и най- млад диригент на оркестър в света, понастоящем Диригент на Симфоничния оркестър на Лос Анджелис.

ПОГЛЕД КЪМ МОРЕТО

Руфино е стар художник, вироглав и вдовец, който бавно губи зрението. Той чувства, че в дома на сина си създава неприятности.Снаха му решава да го върне в неговото село на брега на морето, където той е отново сред неговите пейзажи и приятелят му Гаспар, художник, който е взел да гледа едно малко момиче на име Ана Е. Между другото преустройва старата си къща.

Руфино е поканен да живее в къщата на Гаспар, където Ана E и кучето му всичко преобръщат и винаги дават мнението си. Гаспар умира и съдбата на Ана Е става несигурно. Започва една история между тях, в която Ана E, постепенно се превръща в малък водач на художник, който я учи да рисува за един  конкурс в училище.

СИНЬОТО ЯБЪЛКОВО ДЪРВО

Диего, момче на около 11 години на когото липсват емоции е принуден да прекара почивката с дядо си Франсиско, когото едва познава, в малка ферма в планините на венецуелските Анди. Това е един нов свят: без телевизия, без телефон, без ток и със студ, който пронизва до мозъка на костите, но опитът, който придобива свързан с магията на едно ябълково дърво, бележи целият му живот.

ПРАХ ОТ ВЕЧНОСТТА

“Прах от вечността” разказва за едно незабравимо пътуване в джунглата на Амазонка на майка и нейната дъщеря през пространството, времето и духовността. Един трагичен инцидент станал по време на буря  над митичната река Ориноко. Единствената оцеляла е Ана, която се губи в великолепието на джунглата. Ранена, гола, безпомощна тя е обзета от страха пред неизвестното. Изпада в паника защото виковете й са в капан на растителността, която ги  заглушава. Когато е на път да се откаже, в мисълта й е само  Елена, малката й дъщеря, изведнъж я обграждат наколко индианци. Това е пътуване, което достига до върха на емоциите. Драматично приключение дълбоко в джунглата на Амазонка, сред местните индианци Яномами.

РЕВЕРОН

Една любовна история, която се случва между 1924 и 1954 г. на брега на Карибско море, където откриваме света на големия венецуелски художник Армандо Реверон, връзката му с Хуанита, неговата муза и неразделна спътница, приятелите, които ги посещават. Показано е създаването на предметите, които представляват неговия свят, манията му към тропическата светлина, която е ослепителна. Ние ще видим развитието на психичното му заболяване и неговия забавен свят, емоционален и болезнен в рамките на едно магическо пространство, в така наречения ЗАМЪК.

С ГЛАВАТА НАДОЛУ

Ренато е овдовял дядо, любящ баща, енергичен дух, слаб   и болнав, което го кара да бъде затворник в собствения си дом, разположен на върха на планината, от която съзерцава морето, което го връща към спомените за неговата любима, и където той мечтае да се върне.

Той има три деца, Монсерат, която за да се грижа за него изоставя собствените си нужди и иска да възобнови живота си, но за да го направи трябва да  предприеме недемократични мерки. Анита, втората му дъщеря, по случайност забременяла на 45 години е разочарована и изживява семейна кризал Тя е толкова фокусиран върху личните си проблеми, че не обръща внимание на  нуждите на другите. Салвадор е най-младият от синовете му, единствен мъж  е светлината в очите му, който е свързан с един трагичен спомен, в момента живее в един измислен свят, поради което без да иска се превръща в съучастник на сестрите си.

Ренато открива, че дъщерите му са решили да го хоспитализира изпратят в болница против волята му и не е готов да го приеме. С намесата на Карлота, неговата внучка й "съучастник", задейства гениален план и започва едно мечтано пътуване, като се излага на големи рискове.

ПОЩЕНСКИ КАРТИЧКИ ОТ ЛЕНИНГРАД

Костюми, скривалища и фалшиви имена използва главната героиня, която заедно с братовчед си Тео преосмисля живота на родителите си, партизани през 60-те години във Венецуела. Като в игра те правят от преследването и тайния живот една авантюра, докато чакат родителите си да се върнат от планината. Но играта на децата не може да скрие противоречията и предателствата, които се случват в партизанския живот. Страхът е винаги там и се засилва още повече с получаването на пощенски картички от Ленинград.

Филмът е носител на множество международни награди и с номинация за Оскар.