Жената е изначална както за човечеството, така и за художника, споделя творецът

Това е първата изложба на Лалов от 2012-та година насам

Паулина Гегова

Михаил Лалов е роден през 1952 г. в София,  но много пъти е правил живописни изложби в Пловдив, а снощи се състоя и поредната му в арт-галерия „Филипополис“.

Арт-галерия „Филипополис“ приютява за трети път маестрото, а сам той призна, че съчетава картините си специално за пространството на къщата в Старинен Пловдив – в този случай 19 творби фигурални композиции, абстрактна живопис и пейзажи. Пейзажите включват една картина от Латвия, една от Трявна, една от Трън и една от Шуменско и те са първите, които творецът излага в своята кариера до сега.

Пейзажът от Латвия се казва „Бели нощи“ и дава пълна свобода на въображението. Там нощите не са игриви като българските, затова ги създадох такива. Аз не копирам дословно природата, а я оставям да улегне в ума ми, завоалирам я и поднасям нещо не толкова познато. Пейзажите са отдушник, носят спокойствие на погледа и се възприемат по-лесно, обяснява авторът.

В останалата част от композициите главно действащо лице е женското голо тяло, изкривено и абстрактно поднесено.

Рисувам жени, защото ги обичам. Женското тяло е изначално, основа както за човечеството, така и за художника. Жената винаги присъства като водеща концепция в моите творби, защото заслужава да бъде почетена, споделя Лалов.

Михаил Лалов използва главно маслени  бои, а няколко от творбите му са нарисувани върху хартия. Това е експеримент, с който се занимава от известно време, а резултатът е на лице. Другото ново, което може да се види в изложбата е големите платна, трудни за комбиниране с всичко останало. Цветовете са наситени, преобладава кремавата стилистика на лилаво, синьо, зелено.

Цялостната идея на изложбата е да предизвиква вглъбеност у зрителя. С нея той може да види Михаил Лалов от една страна и Михаил Лалов от друга страна, която може и да не познава. Точно затова и му е отнело толкова време да я събере и подготви. Тя е първата му изложба от 2012-та година насам.

В момента върху шестте декара има бетонен паркинг

Паулина Гегова

Както се разбра на последната Общинска сесия, терен за Държавна опера Пловдив ще има! Бъдещата сграда ще се разпростре върху шест декара от земята на Международен Панаир Пловдив, чийто мажоритарен собственик е Георги Гергов. Самият той заяви, че ще даде късът земя за изграждане на нова културна постройка.

Решението Община Пловдив да има дялови части в изложението вдигна, меко казано, „на бунт“ обществото и частни лица, а Инициативният комитет „Дом за Пловдивската опера“ поиска прозрачност в процедурата по изграждането й.

Относно екипът на Държавна опера Пловдив, която по настоящем пребивава в сградата на Градски дом на културата, той е заинтересуван от предложението, като вече се обсъди становището, че Панаирът е едно добро място за културна институция поради няколко причини – неговото стратегическо място в центъра на града и изгледа към река Марица.

В момента теренът представлява бетонен паркинг, непосредствено разположен до Втора палата, и е ограден от метална решетъчна бариера. Върху мястото на непостроената първа палата ще се издига пловдивската Опера.

Все още не се знае кога точно ще започне изграждането на сградата, но от Общината заявиха, че до 2019-та година Пловдив ще разполага с настанена и функционираща Опера, за да може да посрещне гордо „Европейска столица на културата“.

Самият маестро Диан Чобанов призна за Под Тепето, че сграда в близост до река Марица е атрактивна идея и ще има позитиви за града, защото мястото е подходящо чисто инфраструктурно и ще позволи на институцията да развие силен и интернационален сезон не само през летните месеци, а целогодишно.

Ако през последните 20 години са проучени общо около 35 обекта, то само за 2016-та са проучени 30

София Христева за поругаването на архитектурно-историческия комплекс от частни собственици

Стефка Георгиева

Как да се справим с огромното културно и историческо наследство, което разказва за Пловдив от хилядолетия насам? Как да съхраним архитектурно-историческия резерват Стария град? Какви са бедите, сполетели археологическите находки и има ли добри примери, към които можем да отправим поглед? Това са само част от въпросите, които си зададохме миналата вечер в Балабановата къща на едно дългоочаквано събитие, а именно инициативата „Виж и съхрани Старинен Пловдив“. 

Инициативата бележи своето начало на неслучайна дата, а именно 18 април – Международен ден за опазване на паметниците на културата. Първата сесия от поредица срещи, които ще продължат и през следващите месеци, се проведе под надслов „През очите на археолога“. Началната тема не е случайна, тъй като археолозите са първите хора, които би следвало да стъпят на даден обект в Стария град. Би следвало, защото не са един и два случаите, в които тази стъпка бива пропускана. Те са началото и своеобразната основа, върху която да стъпят след тях реставратори, консерватори, архитекти и строители.

Самият форум бе открит от заместник-директора на ОИ „Старинен Пловдив” Светлозар Чичиков и ръководителя отдел „Експозиционна и фондова дейност” в общинското предприятие Виктория Карацанова, които приветстваха публиката – археолози, реставратори и архитекти. Домакините заявиха, че ще се радват да присъстват и граждани, тъй като пловдивчани все по-често се интересуват от наследството, завещано от прадедите ни.

Веднага след тях, думата взе археолог София Христева, която е ръководител на разкопките на Небет тепе. Тя коментира не само бутафорните предложения, но и добрите варианти, при които може да бъде показано Небет тепе на посетителите. „Миналата година работихме месец, тази година ще са три. С бавни стъпки напредваме“, заяви археологът, който сподели, че Небет тепе е застрашено от саморазрушение заради човекопотока, който преминава там ежедневно. Тя допълни още, че с нейните колеги обмислят варианти, в които да бъде ограничено, но само частично, обхождането на тепето от туристи.

Десетки бяха примерите, които археолог Христева даде и които са ако не с фатални, то с изключително тежки последици за археологическите находки. Макар нечистите намерения на инвеститори да са опорочили големи площи, които ще останат непроучени, се забелязва оптимистична тенденция. Ако през последните 20 години са проучени общо около 35 обекта, то само за 2016-та са проучени 30. Да, по-голям е броят на обектите, които са частна собственост и вратите им няма да бъдат отворени за любопитните очи на посетителите, но поне обществото все повече се вълнува от темата за опазване на историческото и архитектурното наследство.

Факт е, че един от най-добрите примери за социализация на историческото наследство е Античния театър. Христева заяви, че силно се надява той да не остане и единственият. Разказа за взривени крепостни стени, за отказ на частни собственици да възстановят ценностите, които притежават и други, които открито нехаят за историята, която разказва земята под краката ни. Тя, заедно с нейните колеги и присъстващите в Балабанова къща, са единодушни, че археолози, реставратори, консерватори и архитекти трябва да работят в екип, за по-светло бъдеще на Стария град.

След приключване на първата сесия, любителите на класическата музика се  насладиха на клавирен концерт с участието на младия пловдивски пианист Васил Начев, който е възпитаник на Кралския Колеж за Музика в Лондон и Консерваторията „Гилдхол“ за Музика и Драма. В своя рецитал той представи произведения от творчеството на Бах, Лист, Хайдн, Шопен и Метнер.

Следващата срещна на специалистите в областта, на която са поканени и пловдивчани, ще се състои след два месеца.