На този ден момите изписват боядисаните предния ден яйца

Един от най-големите християнски празници отбелязваме днес – Разпети петък. Народът го нарича още „Велики петък". На този ден никой не трябва да работи, защото вярват, че ако се наруши забраната, голяма градушка ще убие реколтата. В някои населени места, на този ден момите изписват с въглени и писци боядисаните предния ден яйца.

В една легенда се разказва, че в петък, когато Христос се качвал към Голгота с огромния кръст на плещите, като минал край една жена, която била перяла, й поискал малко вода, за да накваси своите напукани устни. Тя гребнала помия и му подала. Той я изпил, но нищо не рекъл. По-нататък от един дом, в който печели хляб, му подали къшей топъл хляб. Когато изкачил Голгота, Христос промълвил: „Проклета да бъде жената, която пере в тоя ден, а благословена оная, която приготвя хляба!" Затуй в петък не се пере, а моми и жени правят великденските кукли и хлябове. Но задължително първо са подновили кваса, защото великденските краваи се правят с нов квас.

В миналото, къща без квас не оставала, че ако се изгуби квасът, къщата остава без берекет през следващата плодна година. Подновяването става, като в омесеното тесто не се поставя стар квас, а се оставя на топло само да вкисне. От него се правят обредните хлябове и се пази за следващите замесвания.

По традиция, обредните хлябове за Великден са много разнообразни - кръгли, с дупка в средата, елипсовидни или във вид на плетеница, но навсякъде в тях се поставят червени яйца. Тези обредни краваи задължително се месят от омъжени млади, чисти жени, с пшеничено брашно. Брашното нарочно се пресява три пъти и по време на втасването на тестото в него се поставя прясно откъсната зеленина - коприва или здравец и стръкче босилек.

Маестро Диан Чобанов: Ако това е единствената реална опция да бъде построена опера, то защо да не бъде този модел

Мястото е прекрасно. Пловдив е град с огромно историческо наследство и смятам, че ние днес, не трябва само да го консумираме, а и да градим, каза музикалният директор  

Таня Грозданова

В седмичната риторика на тема „сделката с дявола“ и „опера в панаира“ мнозина пукаха становища, позиции,  протестни декларации. Малцина видяха възможност да се сътвори нещо добро. Спектъра на коментарите обхвана от: „ние придобиваме“ до „ние се унизяваме“, а през цялото време Операта бе развявана като флаг на каузата.

Артистите, ръководството и целият състав на Държавна опера – Пловдив запазиха мълчание, достойнство и не коментираха, докато Общинския съвет не излезе с решение по въпроса да вземе града 20-те % от държавните акции в капитала на Панаира.

Под тепето попита маестро Диан Чобанов, който заедно с колегата си Лучано Ди Мартино, изслуша дебатите в залата на ОбС, „Очаквате ли наистина да се случи нещо хубаво за Операта, след всичко което чухте в залата?“     

„Аз мога да коментирам само като музикален директор на Държавна опера Пловдив. Факт е, че Операта е в нужда от дом, това отдавна стана обществено достояние. След като бяха събрани 13 000 подписа в името на каузата. Ако това е единствената реална опция да бъде построена опера, то защо да не бъде този модел.

Смятам също, че Пловдив заслужава една красива, емблематична сграда, защото исторически погледнато, Пловдив е град с огромно историческо наследство и смятам, че ние днес, не трябва само да го консумираме, а и да градим. Смятам, че 2019-та година е един голям комплимент за града и сме длъжни да оставим един паметник на културата от това събитие.

Също така смятам, че Държавна опера Пловдив е един много силен дивидент за града, което се доказа в последните години със силния летен фестивал на Античния театър, който развива много интензивно международен и национален културен туризъм.

Имайки една атрактивна сграда в близост до река Марика, което е не далеч от входа за града, ще бъде от плюс за Пловдив. Мястото е подходящо, чисто инфраструктурно и географски, и по този начин Държавна опера - Пловдив ще може да развива интернационален, силен сезон и през останалата част на годината, а не само през лятото.“

С викове „У-у-у!“, „Мръсни комунисти“ и „Продажници“ публиката репликира изказващите се от трибуната

С 31 гласа „За“,  9 „Против и 7 „Въздържал се“ Об С прие Община Пловдив да стане собственик на 20, 63 % от капитала на Международен панаир Пловдив

Ясен Михайлов от ГЕРБ сменя Спас Гърневски в Общото събрание на "Пълдин туринвест"

Таня Грозданова

Протест в истинския смисъл на думата срещу  приемането от Общински съвет на част от държавните акции в капитала на „Международен панаир Пловдив“ АД не се състоя. На последните редове в заседателната зала на местния парламент се настаниха представители на различни десни политически формирования извън ГЕРБ и малцина граждани. Най-активен от всички, както винаги, бе бившият депутат Христо Марков, който репликираше изказванията „за“ с подхвърлени „У-у-у!“, „Мръсни комунисти“ и „Продажници“.

В залата бяха и двама от директорите и диригенти на Държавна опера –Пловдив: Лучано Ди Мартино и Диан Чобанов, както и шефката на Пресцентъра на Панаира – Катя Янева.  

Общинската съветничка Петя Манева от БСП се опита да защити честа на бизнесмена Георги Гергов по време на страстното близо двучасово обсъждане на ключовата точка в дневния ред на заседанието. Това само предизвика бурни реакции у присъстващите, думите й бяха посрещнати със смях и мощни освиркания от последните редове.

В изказване след защитата на Манева зам.-председателят на ОбС Пепа Деведжиева попита социалистите „Кой ви каза, че може да си припишете идеята за създаване на Дом на операта?!“

„Проклятието на Пловдив се казва Георги Гергов“, отсече Деведжиева от трибуната. По-късно след гласуване на решението, тя отново взе думата и поднесе извинение на всички, които са се почувствали засегнати. „на едни човек обаче не се извинявам и това е Георги Гергов“, уточни тя .     

Голяма част от общински съветници се обиждаха в изказванията си политически коректно с цитати от Бисмарк, Оруел и римски императори. Други пък вадеха от ръкавите сравнения със ситуации от близкото историческо минало.

Пръв взе думата Божидар Здравков от РБ, които се обърна директно към кмета Иван Тотев с въпроса дали иска да се нареди до кмета Христо Данов – отказал на Фердинанд да строи замък на Бунарджика или до д-р Иван Чомаков – подарил панаира на Гергов.

Това е 20% от нищо, повтори тезата му и Дани Каназирева от „Съюз за Пловдив“. „Дори не е кон за кокошка! Първо Пловдив подарява 400 декара на Гергов един път, после на втори етап още 400 дка, а сега ще получи евентуално едни 4 дка, за да си построим опера – това е абсурдно“, отсече тя.

Д-р Лили Учкунова от Патриотите предложи ОбС да поиска от Министрески съвет 34 % от капитала, за да има блокираща квота и заяви, че тяхната политическа група няма да подкрепи предложението в този му вид. След нейното предложение отвоно думата взе Божидар Здравков, който уточни, че след много манипулации Уставът на дружеството е променен и дори повече от 49% от акциите не стигат за блокираща квота. 

Накрая на микрофона излезе и кметът Иван Тотев. „Когато ме сравнявате с други кметове искам да ви кажа, че моята задача е да изкарам мандата си и след 20 години някой да каже „искам да бъда кмет като Иван Тотев“, отсече градоначалникът. Той подчерта, че за 6 години в управлението на града ГЕРБ са страдали много и не се е вземало решение в ущърб на администрацията.

„Знам, че Панаира е сантиментална тема за много хора в тази зала, а други си осмислят политическото съществуване благодарение на нея. Видяхме колко партии си конструираха кампанията въз основа на тази тема, видяхме резултатите, каза още градоначалникът. Питайте как съм водил кампания срещу Славчо Атанасов и неговите снимки с бабата с изтърканите обувки. Това е емоция – не можеш да я победиш," заключи Тотев.

Това дружество има в пъти повече активи, отколкото кредити. Община Пловдив не би загубила ако приеме акциите на това дружество, обяви още кметът.

"Острието Спас Гърневски бе представител в общото събрание на Пълдин Туринвест АД, приемаме декларации, пращаме документи в прокуратурата. Няма хипотеза, в която Пловдивския панаир да бъде неработещ и градът да не печели. Истината е, че не можем да избягаме от тази емоционалност – Панаира е на Гергов, хотелът е на Тотев, макар че Тотев няма нищо там. Ние гледаме Панаира през призмата на неговия собственик Георги Гергов. За съжаление нивото на махленско говорене в Пловдив е много високо“, заключи градоначалникът.

По думите му община Пловдив получава нещо, което е било обявено за продан и е щяло да отиде на борсата. Аз смятам, че трябва да приемем тези 20, 63 % и ясно да заявим, че желаем Пловдивският панаир да работи и съществува, категоричен е Иван Тотев.

След двучасовите риторики предложението община Пловдив да стане собственик на 11 607 308 броя обикновени поименни безналични акции с право на глас, всяка на стойност 1 лев, които представляват 20, 63 % от капитала на Международен панаир Пловдив, бе прието с 31 „За“, 9 „Против“ и 7 „Въздържал се“.

Общинският съветник Ясен Михайлов сменя Спас Гърневски като представител на община Пловдив в Общото събрание на акционерите на Пълдин Туринвест АД. Това гласуваха по-късно съветниците. Рокадата се налаг,а след като Гърневски стана народен представител на последните парламентарни избори.

Въпреки наличието на десетки точки в дневния ред на ОбС, след гласуването на точка №6 за Панаира, голяма част от опозицията напусна залата.

Дантелата е символ на крехките човешки отношения

Тя ще се превърне в картинна рамка, зад която ще играят актьорите

Паулина Гегова

Държавен куклен театър Пловдив подготвя нов спектакъл за малки и големи, а заедно с него кипи и една по-различна, но крайно интересна инициатива. За първи път зрителите могат да станат участници в пиесата и то без много усилия. Единственото, което трябва да направят е да дарят своя дантела, която вече не използват.

Новата постановка, която скоро ще бъде представена на пловдивската публика, носи работното име „Имало едно време“ на режисьора Евелина Кьосовска. Пиесата е по приказката на Рада Славинска "Дарена на баш майстора" и е за по-големи деца и техните родители, обхващаща темата за стремежа към една мечта и как когато тя се сбъдне, трябва да съумеем да я задържим. И всичко това през призмата на една любов - мечтана, сбъдната, изгубена и завърнала се завинаги.

Приказката ме привлече най-вече със словото и умението на авторката да поднесе в съвременен сюжет и авторски разказ духът на миналото, на дедите ни. Авторката е диригент на Хор "Евмолпея" и определено е човек, който се е нагърбил с мисията да съхранява и предава духовното наследство за поколенията. И това много силно е изразено в книгата й "Да не бе чудо станало, не би се песен пеяла". В днешния свят на бързо потребление и бездуховност, темата за мечтата, която се отглежда дори и след сбъдването й е особено актуална, според мен. Нетърпението на младите хора, липсата на ценности и идеали, навикът всичко да се случва бързо, и после бързо да се забравя, идеята, че едно желание и цел могат да се отглеждат и пазят дори и след като се осъществят е необходима и важна. Родителите мечтаят за деца, а после ги оставят на баби и бавачки, децата мечтаят за приятели, а са способни да се разсърдят заради дреболия, подрастващите мечтаят за европейска и световна реализация, а всичко научено в училище моментално бива забравено. Корените и ценностите, възпитавани от векове в душите на българите са забравени и завинаги изчезнали, разказва Евелина Кьосовска.

Кукленият театър събира дантелени материали, които са плетени на една кука. Идеята да се използва дантела е на Евелина и сценографа Виржиния Петкова, защото тя прилича на паяжина. Според двете дами, паяжината оприличава нишката на живота и е символ на крехките човешки взаимоотношения. Самите дантели ще бъдат част от 5 пана с рамка, в които актьорите ще играят. Освен това,те ще са част от костюмите на артистите и куклите, основно в бялата гама, с фолклорни елементи. Музиката е дело на Христо Намлиев, талантлив композитор, познат на пловдивската публика от спектаклите "Вграждане" и "Дама Пика". Тя е авторска, но за основа използва българския фолклор.

Искаме да направим публиката съпричастна към постановката. Затова и държим на автентични дантели плетени на една кука, в белите нюанси, защото бялото е символ на чистотата и добротата, споделя Гергана Стаматова – художник-изпълнител на „Имало едно време“.

Това не е първият подобен проект на Евелина и Виржиния. Преди години те са създали друга детска постановка – „Тримата братя и златната ябълка“, където са използвали дантели плетени на две куки. Тази година, творците се стремят да надградят и доразвият това, което са постигнали.

Реално, плетеният декор ще е единственият на сцената, заедно с няколко лампи, които позволяват да се използва театър на сенките и по груби сметки платът трябва да покрие между 15 и 18 кв.м. Вече се сглобяват дървените рамки, на които ще бъдат зашити дантелите, като така създават една красива плетена картина.

От театъра признават, че за сега сравнително малко хора са откликнали и са занесли дантелите си, но изработките са все качествени, а кампанията продължава до 20-ти април. Търсят се най-вече карета, мильота, покривки за маси и легла, кенарени кърпи, които дори и извехтели грейват след професионална обработка. А всеки, който е дарил своето малко късче плат, ще може да си избере репертоарен спектакъл и да вземе билет за двама на цената на един.

Така зрителите не само ще потънат в един чуден свят, но и ще се превърнат в негова основа. Ще изградят визията му частица по частица. Защото дори една дантела може да се преобрази в изкуство.