Капана.БГ
Празниците на Светлината и Надеждата в Стария град пристигат
Това заглавие традиционно се повтаря вече няколко години подред, защото по естествен начин стана ”наше” – на хората от Стария град, на всички пловдивчани и гости на града. Защото няма по-вълнуващо нещо да застанем заедно – малки и големи, на 1-ви декември, от 17.30 ч., пред елхата на Лапидариума, да запалим светлинките и да дадем старт на съпътстващите предколедни прояви на прага на 2017 г.
Инициатори на тази хубава традиция са почетният консул на Република Армения, г-н Ехиязар Узунян, който ще запали и първата светлинка на елхата, Общински институт „Старинен Пловдив”, Сдружението на чехи, словаци и приятели в Пловдив, фондация „Пловдив 2019” и община Пловдив. На събитието ще присъстват официални гости от посолствата на Репулика Чехия и Република Словакия в България и представители на общностите в града.
И ако слънчевата светлина намалява през декемврийските дни, то тя се увеличава в душите на хората преди Рождество. Така е било векове наред, така е и днес. И надеждата е кацнала на рамото ни, само че не винаги я виждаме. През тези дни обаче е различно. Програмата на коледните празници в Стария град ясно доказва това. Надсловът може да се повтаря, но не и инициативите. Тази година са включени наистина разнообразни по своя характер събития, засягащи светлината, хляба, християнските образи и символи, фотографията и разбира се, музиката.
В Балабановата къща ще има отгласи от Средновековието. От 15 ч. на 1-ви декември Мария Шуманска ще покaзва как се правят рязани свещи – изкуство, повлияно от бароковите форми на XVI век и „запазена марка” на венецианските майстори. Малко по-късно, от 16 ч., пак там ще бъде открита изложба с информационни пана и фотоси „Карел IV – владетелят, държавникът и неговата епоха”, посветена на 700 г. от рождението на чешкия и немски крал и Римски император. Посетителите ще се докоснат до всестранно развитата личност на Карел IV, ще видят архитектурните шедьоври от неговото време, ще надникнат в средновековния свят и чрез научно-популярните текстове в една книжка, посветена на бележитата годишнина. Изложбата ще бъде до 9-ти януари 2017 г.
В къща Недкович ще се завърнете към българската традиция с изложбата „Коледен кът” на обредни хлябове и коледни сувенири. Дългогодишният педагог Дорка Четрафилова и клуб „Здраве” ще представят магията на хляба - от месенето до символиката му. Освен това посетителите ще видят традиционни коледни картички и украса. Изложбата ще бъде открита на 3-ти декември и ще продължи до 6-ти януари 2017 г.
На 5-ти декември Малката християнска базилика приютява изложба с мозаечни пана - „Християнското наследство – образи и символи” на Ирена Янчева. Авторката е вдъхновена от света на мозайките още в нейния роден град Пловдив. По-късно се обучава в Торонто при известните художници на мозайки Акрам и Фадиа Габра. А в настоящата изложба представя своето авторско виждане за много древни символи. Изложбата може да бъде посетена до 10-ти януари 2017 г.
Малката коледна разходка във времето и пространството ще завърши с концерт на словашкия ансамбъл „Челомания” на 8-ми декември от 19 ч. в Балабановата къща. Концертът е организиран от посолството на Република Словакия по повод приключването председателството на Словакия на Съвета на ЕС. Известните челисти Йозеф Луптак, Йозеф Подхорански, Евген Прохац и Ян Славик ще изпълнят адаптации и оригинални композиции, създадени за ансамбъла. Репертоарът им включва произведения от барока до наши дни.
ПРОГРАМА:
01.12.16 г. , 15:00 ч., Балабанова къща, Дълбока зала „Светлината през вековете“ – изработка на коледни свещи с демонстрация на венецианска карвинг техника.
01.12.16 г. ,16:00 ч., Балабанова къща, Дълбока зала Изложба и представяне на книга „Карел IV – владетелят, държавникът и неговата епоха“. Изложбата може да разгледате до 09.01.17 г.
01.12.16 г. , 17:30 ч., Лапидариум, Да запалим заедно светлините на празничната елха в стария град! Почетният консул на Република Армения, ОИ “Старинен Пловдив”, Сдружение на чехи, словаци и приятели -Пловдив, фондация “Пловдив 2019” и община Пловдив канят всички желаещи на тази хубава традиция. С участието на вокален състав “Контраст” - СУ “Св. св. Кирил и Методий”, вокална група към ОУ “Виктория и Крикор Тютюнджиян“ и представители на различните общности в града.
03.12.16 г. ,11:00 ч., Къща Недкович, “Коледен кът“ – изложба на обредни хлябове и коледни сувенири, с участието на клуб „Здраве“ с ръководител Дорка Четрафилова. Изложбата може да разгледате до 06.01.17 г.
05.12.16 г. , 17:30 ч., Малка Базилика, “Християнското наследство – образи и символи“ – изложба на мозаечни пана с автор Ирена Янчева под музикалния съпровод на“Хор на пловдивските момчета”, с диригент Милка Толедова. Изложбата може да разгледате до 10.01.17 г.
08.12.16 г., 19:00 ч., Балабанова къща, “Челомания“ - концерт по повод приключване на председателството на Словашката република на Съвета на ЕС. Вход свободен!
Криминалното минало на Пловдив избива на бял свят под формата на литература
Журналистката Веселина Божилова, автор на документалната повест „Смърт край рози“(изд. Жанет 45) и адвокат Емилия Недева ще разкажат за най-тежкия случай на пловдивските криминалисти преди 1989-а година. Събитието ще се проведе на 30 ноември 2016, сряда, от 18.00 ч. в Културен център ТРАКАРТ.
От книгата „Смърт край рози“:
Това е документална повест за две убийства, които разтърсиха Пловдив и селата наоколо преди повече от 10 години (текстът е писан през 1993 година – б. а.). На 30 юни 1979 година в непосредствена близост до розоварната в село Зелениково бе открит трупът на убитата три дни по-рано Мария Латева – лаборантка в „Българска роза“. Три години убиецът остана неразкрит. На 27 юни 1982 година случаен минувач откри трупа на убито и изнасилено момиче в храстите до Братската могила в Пловдив. Три дни криминалистите установяваха самоличността на жертвата. Името на убиеца, обаче, изплува още при огледа на местопрестъплението. Тридесет дни по-късно той беше заловен. Пет месеца по-късно беше осъден на смърт. Един месец по-късно Върховният съд потвърди присъдата. След пет месеца тя беше изпълнена. Това беше най-тежкият случай в практиката на пловдивските криминалисти преди 1989-а година.“
Веселина Божилова започва разказа си така: „Когато тръгнах по дирите на случая, за който бях чувала само слухове и легенди, бяха минали десетина години от развръзката. Тогава – през 1993-та, си мислех, че това е един много дълъг период от време. Още повече че в него се бяха сменили две системи, много прозорци се отвориха, много въпроси чакаха своя отговор. И без да знам подробности, този случай ми се виждаше много интересен. За него оживено се говореше, но никой не знаеше нещо със сигурност. Не съм и подозирала обаче колко пласта ще разровя и как под тях нещата ще са още живи...“
Веселина Божилова е журналист по професия. Репортер, редактор, сценарист на документални филми и поредици. Специализирала е тв новини в BBC – Великобритания (1993) и в CBS – Филаделфия, САЩ (1995). Голяма част от работата й като журналист, а и като гражданин (основател е на Сдружението „Майки срещу дрогата“) е посветена на проблемите на наркозависимите. Автор е на книгите „Смъртна присъда“ (2002), „Не се предавай“ (2006), „Наркотиците: преживяно и осмислено“ (2008), „Всичко възможно“ (2010) и „Смърт край рози“ (2016).
Да не мислим за бъдещето в „Резонанс”
Заглавието на изложбата е провокирано от изказване на Алберт Айнщайн превърнало се в афоризъм
„WE NEVER THINK OF THE FUTURE. IT COMES SOON ENOUG / НИКОГА НЕ МИСЛИМ ЗА БЪДЕЩЕТО. ТО ИДВА ДОСТАТЪЧНО БЪРЗО“
2 – 16 декември 2016
Изложба живопис
(откриване: 2 декември, 18 ч.; галерия РЕЗОНАНС, ул. Парчевич 14, Пловдив)
група “ANSWER 51”
Автори:
КОНСТАНТИН КОСТОВ, ЯНА СТОЙЧЕВА, ТРЕПКА ПЕТКОВА, МИРОСЛАВ МИРОНОВ, МАРТА РАЙХЕЛ, ДИНА СТОЕВА, МАЯ СТОЙКОВА и ТИНА ХАМЗЕ
Наскоро ми попадна статия за способността на писателите да предусещат или предначертават бъдещето. Тя е озаглавена „Бъдещето, в което вече живеем“ и разглежда как писателят понякога е пророк. Как десетки художествени измислици са се сбъднали в детайли след години, което и предполага въпроса дали това е случайност при някои или резултат от гениална проницателност при други. Самият Оскар Уайлд твърди, че не изкуството подражава на живота, а живота на изкуството. Действително, блазнеща за всеки писател или човек на изкуството ‚ е мисълта за това да бъде пророк на своето време, което обаче се отдава на единици. Дали словото има удивителната способност да се материализира или пък творческите личности притежават ясновидски способности? Такива способности обаче биват приписвани и на художниците, като често те са определяни като изпреварили мисленето на съвременниците си, и техните послания успяват да се разчетат едва от последващи поколения. Тук обаче материята е основният носител на въплътените от художника мисли и енергии в самия акт на създаване на картина.
Обединяването на образи за бъдещето, без това да е повод да мислим за него - това е отправната точка, макар и с всички условия за усложнение по пътя на осъществяването на една предварително заложена утопия. Заглавието на изложбата е провокирано от изказване на Алберт Айнщайн превърнало се в афоризъм. При първото му посещение в Ню Йорк е посрещнат от група американски журналисти. Тъй като той е говорел предимно немски, за да се осъществи самото интервю се налага да превеждат доброволци. Накрая интервюиращите го питат дали е очаквал, че интервюто ще бъде такова изпитание каквото се оказало че е. Той отговоря: „Никога не мисля за бъдещето. То идва достатъчно бързо.“ В случая на предстоящата изложба на група млади автори този отговор се превръща във въпрос. Въпрос за виждането на едно бъдеще, неговото предусещане или материализиране. Подобно разглеждане за бъдещето обаче, е поставено в контекста на две едновременни направления – от една страна като търсене или утвърждаване на собственото бъдеще, а от друга параметрите и стойностите на онова, което очаква всички ни.
Името на групата „Answer: 51” лесно може да заблуди, че авторите, които седят зад нея, имат намерението да дадат отговори чрез своето изкуство. Закачката в името, което избрахме да ни обедини, препраща към откъс от романа на Дъглас Адамс „Пътеводител на глактическия стопаджия“, в който напреднала цивилизация построява свръх компютър за да получи отговор на въпроса: „Какъв е отговора за смисъла на вселената, живота и всичко?“. Оказава се, че компютъра след множеството калкулации успява да отоговори само „42“, а ако искат по-изчерпателен отговор на подобен въпрос се налага създаването на много по-сложна машина, в която Дъглас Адамс припознава човека.
Подобен на отговор като този от книгата: „42“, е нашият - „51“- номерът на ателието в Художествената академия /на проф. Андрей Даниел/, което беше повод за срещите и разговорите за изкуство на нас младите живописци. „Answer:51“ обаче вместо отговор се превръща в генератор на въпроси, един от които е „Мислим ли за бъдещето и идва ли то достатъчно бързо?“.
Константин Костов
Остава гостуват на Молескин
Днес от 18 в студиото ни влизат Свилен Ноев и Георги Димитров от „Остава“, с тях говорим за новото им CD The Best of Ostava live, ще слушаме каква музика са подбрали за нас, какво се променило през последните 25 години на музикалната сцената в България и срещата с новото поколение публика. Но както казват и те: „Това, че днес издаваме The best не означава, че утре няма да имаме нов албум“.
Младежи в неравностойно положение ще продават ръчно изработени свещи на Немския Коледен базар
Младежи от уязвими и рискови групи, потребители на социалните услуги на фондация „Конкордия България“, ще се включат в Немския Коледен базар в Пловдив на 26 и 27 ноември 2016 г. Базарът ще се проведе на площад "Стефан Стамболов" пред Общината с начален час 10,00 ч.
Фондацията е част от международната организация „Конкордия Социални проекти“, която развива дейност в подкрепа на деца и младежи в Румъния, Молдова и България. В рамките на организацията функционира ателие за изработване на свещи и изделия от глина „Конкордия“, което възниква най-напред в контекста на педагогическата и трудотеапевтична програма на фондацията, а през годините работа се налага като място, в което редом с упражняването на базови трудови навици и умения, свързани с фината моторика, може да се доразвие в посока реализация на произведената продукция и осигуряване на регулярна заетост за младежи от целевата група. Те произвеждат севщи с най-различни форми, цвят и дизайн, и винаги ръчно изработени за добра кауза. За хората, които са преживели различни трудности е важно да изпитат сами усещането да създадеш нещо от началото до края и да хванеш в ръката си резултата на своя труд. По този начин те поднасят своето пъстро и артистично „Благодаря“ към хората, които подкрепят „Конкордия“.
Фондацията с радост взима участие със собствен щанд в НЕМСКИЯ КОЛЕДЕН БАЗАР В СОФИЯ, който предоставя пространството си и за благотворителна дейност насочена не само към пренасянето на културните обичаи на немско говорящите страни в България, но и към популяризирането на българските традиции в Европа. По традиция през ноември и декември в цялата страна се организират различни базари и изложения, но този базар обединява усилията на екип, който работи в насока утвърждаване на българо-немските взаимоотношения и културен обмен, като същевременно си поставя за цел това да бъдe достъпнo за хората от всички социални групи.
Надя Захариева ни плени със своето "Чудо" в Котка и Мишка
Надя Захариева завършва Английската гимназия в Русе, после учи Международни икономически отношения в УНСС. Въпреки че е икономист по професия, творчеството е неотменен спътник в живота й.
Първият си сборник с разкази издава още през 2005 година. Той носи заглавието „Чат@разкази”. Нейни произведения намират място в едни от най-популярните и уважавани хартиени и онлайн литературни издания, сред които “Granta Bulgaria”, “Vagabond”, liternet.bg и hulite.net. Най-новото попълнение в работата на Надя се нарича “Чудо” и бе представено миналата вечер в култовата пловдивска бирария „Котка и Мишка”. Сборникът е своеобразно продължение на „Чат@разкази”, а самата авторка споделя, че в него защитава две тези – животът има смисъл и животът няма никакъв смисъл, като допълва, че показва страна от себе си, която хората не познават.
„Чудо”-то, което плени публиката, съдържа 17 различни разказа. Има тъжни и носталгични, има заразно забавни. Някои от тях са откъси от собствения й живот, а други са от този на познати лица. Например, има история за любимия на Пловдив клоун Кени и театър Хенд. Има разказ и за малката Вики от Kапана, с която Надя се е запознала съвсем случайно и са разменили едва няколко приказки. Тази кратка среща, обаче, е оставила отпечатък в сърцето на Захариева. След общо 10 години събиране на истории, ето че героите могат да се разпознаят по хартиените страници. Някои от тях едва ли са предполагали, че ще попаднат в книга.
Представянето в „Котка и мишка“ се превърна от литературна сбирка в истински приятелски разговор. Присъстващите искрено се забавляваха на разказите и хумористичното представяне, което бе направяно от близкия приятел на авторката, Петър Кауков. Tой е актьор и режисьор, кореняк пловдивчани от „Аджисана“. Освен че e бил зам.-директор на Младежкия театър в София, се е снимал в „Четвърта власт“ и е режисьор на редица постановки, сред които нашумялото представление „За теб“ с Христо Мутафчиев и Станимир Гъмов.
Освен веселите и забавни теми, се засегнаха и по-особени въпроси, като емигрантския живот. Надя е пътувала много, но смята, че ако човек си намери мястото тук и си изкарва хляба достойно, той няма да напусне България. Авторката сподели, че повечето й приятели са избягали, но така и не са намерили щастието.
И може би е вярно! Щастието се открива в онези малки чудеса – всекидневните, които пламват като свещ и също толкова лесно изгасват. Те са важни, а ако вярвате в чудеса и искате да ги откриете, една малка книжка върши работа. Започнете от там, пък после, когато съберете смелост, може да покорите и света.
https://kapana.bg/afish/festivali/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=12908#sigProId55c10ceed4
Каква е връзката между тамплиерите и България?
България е една от петте държави с най-многобройни тамплиерски ордени
Петък 13 става фатален, заради избиването на тамлиерската общност през 1307 г. във Франция
Лия Савова
Средновековие, мистерии, рицари тамплиери, тайни общества и загадъчни артефакти –теми, които може би на пръв поглед ни се струват далечни за нашите земи. И надали бихме могли така лесно да направим връзката между тях и България, ако вчера, точно в 19:00 ч. не бяхме посетили клуб "Петното на Роршах".
Не беше случаен четвъртък, а един от двата в месеца, когато в Пловдивско историческо общество се случва нещо интересно. В случая такова бе представянето на книгата "Рицарите тамплиери в историята на България" от нейния автор Красимир Джамбазов, със съдействието на водещия на събитието Димитър Герганов.
За автора и книгата
Във връзка със своята първа и единствена към момента книга, Красимир Джамбазов споделя, че сякаш като на шега се е озовал до този момент, тъй като никога не си е поставял за цел да изследва любопитната тема толкова надълбоко.
Всичко започнало, когато като младеж Красимир започнал да колекционира оловни рицари, а след още няколко години – хладни оръжия. По-късно се запалил по историческите възстановки и започнал активно да се включва в провеждането на такива. Авторът не крие, че днес самият той е истински тамплиер. Наложило му се е за написването на книгата да се вмъкне в организацията, за да може да я изследва съвсем отвътре. Разказва, че причината да се заинтригува толкова много от тамплиерите е липсата на информация за тях, особено в рамките на българската история, където никаде не е срещал описани разликите между кръстоносци и тамплиери.
Красимир споделя, че е използвал няколко подхода за проучване: четене на книги, срещи с хора, внедряване в тайни общества и изолзване на техните контактите. Всичко това му е отнело 5 години, плюс още една цяла година, преминала в борба за отпечатване, докато най-накрая книгата вижда бял свят.
Мистериозният Орден на тамплиерите
Любопитно е как основаният единствено от 8 скромни рицари Орден, само за няколко десетилетия се превърнал в могъщ икономическо-политически фактор. Според разказа на лекторите, това станало възможно с помощта на парите. Домогвайки се до храма на Соломон, тамплиерите открили ценен артефакт, който е възможно да е бил знаменитият кивот или просто ценни документи, които са хвърляли светлина върху христианството. Знае се, че скоро след като се завърнали в кралството си, те били освободени от данъци. Така започнал възходът на тамплиерите, който се изразявал в изключително бързо замогване и хитри парични маневри дотолкова, че рицарите останали известни като банкерите на средновековието, на които даже кралете задлъжнявали.
Такъв бил случаят с френския крал Филип V Хубави, който решил да се измъкне от ситуацията, ликвидирайки рицарите и открадвайки им парите. Операцията му, оценявана като наистина впечатляваща, завършила успешно – на 13 октомври 1307 г. (петък), всички тамплиери в кралството били арестувани, в това число и знаменития магистър на Ордена - Жак дьо Моле. Именно поради голямото бедствие на тамплиерите и унищожението на Ордена, случили се тогава, петък 13-ти остава в историята като най-фаталният ден.
Последват неясни събития, които се превръщат в митове. Такава например е страховитата легенда за проклятието на Жак дьо Моле, който докато горял на кладата, проклел всички негови мъчители. Още същата година желанието му станало реалност – папата, френският крал, а по късно и децата му последвали Жак в отвъдното.
Орденът в наши дни и връзката му с България
Последните страници от книгата на Джамбазов проследяват развитието на Ордена до наши дни. Любопитен е фактът, че през последните години на 20-ти век, с рицарско звание били удостоявани и жените, които всъщност никога не са били дискриминирани, за разлика от други общества.
В България тамплиерите днес надброяват 500, което ни прави една от петте държави с най-многобройни тамплиерски ордени и дори тази година Великият магистрален съвет се е провел не къде да е, а в София.
Красимир споделя, че като първа стъпка в посока търсене на историческа връзка между тамплиерите и България, книгата му на този етап бегло застъпва тази тема. Авторът разказва, че се сблъсква с множество трудности в намирането на документи, тъй като архивът на тамплиерите се укрива и същевременно много от документите са загубени. Все пак в книгата му могат да се открият различни, все още неизследвани напълно, аргументи в подкрепа на тезата му за наличната връзка.
В рамките на вечерната сбирка, разказът на двамата лектори пое в още много посоки, като засегнати бяха още темите за богомилите, катарите, асасините, останалите съществуващи Ордени и дори масоните. Според Красимир тайните общества съществуват в наши дни, но пък от друга страна Орденът на тамлиериете е толкова отворен и достъпен, че всеки заинтересован и отговарящ на критериите би могъл да стане негов член, кандидатствайки през официалния сайт.
И така, омаяни от смелите рицарски истории, с удоволствие ще следим за още доводи в посока „българската връзка“, а така също ще очакваме с нетърпение поредното издание на Пловдивско историческо общество, което в случай, че изпуснете, не се колебайте да потърсите разказано тук.
https://kapana.bg/afish/festivali/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=12908#sigProIda66168820f