В галерия Възраждане ще се открие изложба „ 72 години – 72 чудеса “ скулптура, графика и живопис на Ставри Калинов (р. 15.11.1944 г.). Изложбата ще започне на 15.11.2016 г. от 18:00 ч. и ще продължи до 05.12.2016 г.

Ставри Калинов и неговата неудържима фантазия отново ще сюрпризират зрителите с изненадващи творения, малка пластика, графика, живопис и още ... 

Има яйце на Фаберже, но има и яйце на Ставри Калинов, от което изскачат миниатюрни скулптурки. 

Дори ние, галеристите, не знаем всичко, което голямият творец ще поднесе на сетивата ни в деня на своето рождение .

Непредсказуем, обожаващ Играта, неуморен и откровен като дете, Ставри ще ни очарова, възхити и зарадва – с много изненади, само в деня и часа на откриването на изложбата.

1944.15.10 - във Видин се ражда Ставри Калинов, в семейството на Рейна и Никифор Калинови.

1961 – 1963 – учи средно образование във Видин и спортува активно. Известно време тренира колоездене и вдигане на тежести, а по-късно гребане. Най-големият му спортен успех е шампионска титла за юноши на 10 км. кану. 

1964 – 1966 – отбива редовната си служба в БНА, като редник -автоматчик. Войник е в Ямбол. По време на изпълнението на своя дълг към Родината е произведен в звание "ефрейтор". 

1966 – 1968 – три поредни години кандидатства "Скулптура" в Висшия Институт За Изящни Изкуства "Николай Павлович"в София, но безуспешно. През онова време работи на свободна практика в областта на плаката и търговската реклама, занимава се със скулптура и живопис -рисува, изработва различни художествени предмети- пана, фигури...

1969 – приет е във Висшия Институт за Изобразителни Изкуства “ Николай Павлович” в София – специалност “Дърворезба”. 

1977 – завършва Художествената академия в София (тогава Висш институт за изобразителни изкуства “Николай Павлович”) – специалност “Дърворезба” при професор Асен Василев. 

1980 – участва в изложбата “Хуморът и сатирата в изкуството” ( в София, на ул. “Шипка” 6) със станалата по-късно прословута скулптурка “ Чарли Чаплин”. 

1980.05 – открива своята първа самостоятелна изложба на малка пластика в София на ул. “Раковски” 133, т. нар. “Сребърна изложба”, в която показва 70 свои произведения, обединени в сериите - “Карнавалът свърши”, “Баланс”, “Протест”, “Опит за програмиране”, “Никога вече”, “Време”, “1300 години България”, “Зов”, “Карусел”, “Олимпиецът” и др. 

- Изложба в Югославия (скулптура и малка пластика). 

- “Сребърната изложба” гостува в Торино, Италия. 

1981 – есента – изложба малка пластика в София на ул. “Раковски” 125 

1981.18.12 – 01.1982 – самостоятелна изложба малка пластика в Постоянната Художествена Галерия, организирана от Творческия фонд при Съюза на българските художници. 

1983 – изложба в галерията на ул. “Раковски” 133 , изложба в галерията “Жул Паскин” във Видин, изложба в Дома на хумора и сатирата в Габрово , изложба в Градската Художествена Галерия във Варна 

1984 – изложба в Австрия (скулптура от бронз в галерията на “Раковски” 125 в София 

1985 – пътуване до Австралия и откриване на изложби в Мелбърн, Сидней и др. (големи и малки скулптури от бронз). 

1986 – изложби в Германия – във Франкфурт на Майн и в Дюселдорф (скулптура) 

- изложба в Дома на хумора и сатирата в Габрово, изложба в Испания , изложба в Лондон 

1988.27.05 – 24.06 – изложба на скулптури в “ Galerie Picpus ” в Монтрьо, Фрaнция. 

1990, 08.05 – участие в изложбата на живопис, графика, скулптура и карикатура, организирана от Дома на хумора и сатирата в Габрово – в изложбената галерия “Шипка ” 6 в София 

1992 – пътуване до САЩ 

1992 -12. – в галерия “Макта” (на ул. “Лайош Кошут” 26) показва изложба на копринени произведения – колажи и интерпретации на картини на Рембранд, Густав Климт, Ван Гог, Владимир Димитров-Майстора и др., изработени ръчно по древно корейска технология. 

1993.10 – в галерия “Макта” на ул. “Лайош Кошут” 26 – изложба скулптура. 

1994 –през месец април открива изложба в Париж 

1994 – в галерия “Кати “ е открита представителна изложба със скулптури чудовища от метал, платна живопис и едно отделно помещение с произведения на малката пластика. 

1995.01 – получава “Кристалната звезда” – награда от галерия “Макта” за най-добра изложба на годината. Същата година заминава до САЩ във връзка с наградата на “Галери гайд” от галерия “Макта” на Цвети Киров. През февруари и март гостува със скулптура и живопис в Лос Анджелиска галерия. 

1995 – поредна изложба в “ La galerie D ' Etraz ” – Лозана, Швейцария. 

1995.06.10 – в галерия “Макта” е открита сензационната изложба, т.нар. “Мухалът”, включваща скулптури, картини и малки пластики, изработени по оригинална калинографска технология от биометал. 

1996.08.05 – сключва се уникален по рода си договор за меценатство, какъвто няма в цялата културна история на България. Съгласно договора между Пламен Хранков и Ставри Калинов бизнесменът предоставя на художника идеални условия за живот и творчество в хотел “Замъка Хранков” в Драгалевци, срещу което пък твореца се ангажира да даде свои произведения (по собствена преценка), както и да участва в културната програма на хотела ( в изложби, важни срещи, художествени сеанси, тържества, пресконференции и пр.) 

1996.03.06 – ателието на Ставри Калинов в хотел “Замъка Хранков” е посетено от световноизвестния авангарден дизайнер Пако Рабан 

1996.07.06 – ателието на Ставри Калинов в хотел “Замъка Хранков” е посетено от н.в. Симеон II 

1996.09.07 - в ателието си в хотел “Замъка Хранков” Ставри Калинов прави сеанс пред посланици и журналисти, демонстрирайки новата си калинографска техника и за двадесет минути създава графика. Присъстват посланиците на Аржентина, Белгия, Индия, Испания, Корея и Мароко. 

1996.18.07 – 02.09 – участие в обща изложба на художници в галерия “Ценител” – София, включени в бр.2 на сп. “Ценител” . Участие в три общи изложби в Щвейцария. 

1996.10 – отпечатани са 15 постера (70 х 100см) с негови произведения, при които са използвани четири техники: живопис, калинографика, биоматериал, скулптура. Спонсор е “Нефтохим” Бургас. 

1996.07.12 – ателието на Ставри Калинов в хотел “Замъка Хранков” е посетено от известния дизайнер на висша мода и екс водещ стилист на модна къща “Гре” Париж Лойд-Дейвид Клайн. 

1997.01-04 – участие в три изложби в Швейцария. 

1997.19-27.05 – самостоятелна изложба в галерия “Ценител”, София - “195-те часа на Ставри Калинов” – графики (направени с калинографска техника) и скулптури от бронз. 

1997.23.05 – “24 часа духовност със Ставри Калинов” – спектакъл, посветен на българския ТВОРЕЦ и празника на българската култура, организиран от Ефир 2 на БНТ, режисъор Петко Радилов, и осъществен с любезното съдействие на Археологическия институт и музей при БАН, Балкантурист холдинг в рамките на “Програма 2000” под патронажа на Фондация “Бъдеще за България”. 

1997.24.05 – Папа Йоан Павел II получава в Рим от вицепрезидента на България Тодор Кавалджиев статуетка на ктиторите на Боянската църква Св.Св. Константин и Елена, изработена от Ставри Калинов. 

1997.04.06 – изложба на картини и пластики в салона на българското посолство във Великобритания – Лондон в рамките на благотворителните инициативи на фондация “Бъдеще за България”. 

1997.02-14.10 – изложба на постери и представление на живо “Контактьорът” в столичната галерия “Макта” 

1998.01-05 – създава със специална техника за фондация “Бъдеще за България” портрети на световноизвестни българи като Васил Левски, Жул Паскен, Джон Атанасов, Борис Христов, Николай Гяуров и др. 

2005 -изложба живопис, галерия Нике, София

2005- изложба живопис, студена керамика, стъкло, Кипър 

2005- изложба с икони , Фестивал на Фестивалите "Месембрия", Несебър 

2006- награден от Министър Нина Чилова с наградата "Златен век", за особен принос в развитието и популяризирането на българската култура. 

2006 -изложба малка пластика, галерия Минерва ,Grand Hotel Sofia, София 

2006 -изложба в Брюксел, посветена на влизането на България в Европейския съюз 

2007-изложба малка пластика, галерия Минерва ,Grand Hotel Sofia, София 

2007-изложба, Пловдив 

2007 -изложба живопис, Български Културен Център, Берлин 

Джаз музиканти, известни художници и два футболни отбора апелират да подкрепим децата с лицеви аномалии 

Асоциацията на пациентите с лицеви аномалии и техните родители – АЛА организира благотворителен търг и концерт в Пловдив, в който ще участват Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски. Със свои картини помагат художниците Васил Стоев, Атанас Хранов, Вихра Григорова, проф. Бисер Дамянов, Маргарита Джарова, Румен Нечев, Полина Станчева, Аспарух Сърбов и Геракси Гераксиев. На търга ще бъдат продавани и предмети, дарени от двата пловдивски отбора "Ботев" и "Локомотив".

120 деца в България всяка година се раждат с аномалия на устната и/или небцето. Държавата осигурява само оперативното лечение, което е крайно недостатъчно. За да бъдат пълноценно и ефикасно лекувани, децата трябва да работят и със специалисти по хранене, ортодонт, логопед, психолог.

Вече 20 години Асоциацията на пациентите с лицеви аномалии – АЛА дофинансира лечението на децата, защото всяко дете заслужава да получи възможност да бъде разбирано и приемано в обществото.

Зад каузата застават Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски, които ще направят съвместен концерт на 15 ноември, вторник, от 20 часа в Би Боп Кафе на улица „Гладстон“ 1. Входът за събитието е 10 лева. Концертът е под надслов „Да сбъднем мечтите заедно“!

Търгът на картини и ценни предмети ще започне от 18 часа на същото място. Събраните средства ще помогнат на децата с вродени лицеви аномалии да бъдат лекувани пълноценно, да имат повече приятели и да се реализират успешно в живота.

Водещ на търга ще бъде художничката и уредник в ГХГ-Пловдив Вихра Григорова, която и дарява своя творба за каузата на АЛА. Наричана от мнозина майсторка на пейзажа, тя има богат опит във воденето на търгове, като ги превръща във вълнуващо културно събитие. За децата с лицеви аномалии картина дарява Васил Стоев, като негови творби са в експозицията на един от най-големите музеи в Европа "MIMARA" в Загреб, редом до тези на Рембранд, Реноар, Пикасо. Известният у нас и по света Атанас Хранов е другият творец, чиято картина може да бъде закупена на търга. Талантливите художници Румен Нечев, Полина Станчева, Аспарух Сърбов и Геракси Гераксиев с радост споделят своето изкуство  в благотворителния аукцион. Маргарита Джарова – бивш дългогодишен директор на Художествената гимназия в Пловдив и професор Бисер Дамянов – преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“, също предоставиха свои произведения за продажба, за да подпомогнат лечението на децата с лицеви аномалии. Към каузата се присъединява колекционерът Димитър Шиндов, който дарява картина на Лидия Симеонова - пловдивчанка, от години живее и рисува в САЩ.

Пловдивските футболни отбори „Ботев“ и „Локомотив“ също обединяват усилията си в полза на децата, само 5 дни преди дербито между двата тима. Те предоставят за търга екипите на своите голмайстори - Жоао Паоло от „Ботев“ и капитанът на „Локомотив“ - Мартин Камбуров. Предметите са с  автографите на футболистите от двата отбора. „Ботев“ дават на търг и футболна топка, с която се играе в Шампионската лига, също с автографите на всички футболисти.

Всички средства от билетите за концерта и търга ще бъдат вложени в лечението на децата с лицеви аномалии. 

Въргала и компания показаха как един престъпник може да спаси света

Паулина Гегова

Влади Въргала се завърна на сцената! Това е очаквано събитие в театралния свят, защото Въргала е важна фигура в българския развлекателен бизнес. Когато той се появи на големия екран или на прашната сцена, някак си усмивка се заформя по устните ни.

В новата си пиеса „Червената или черната“ се засягат редица проблеми – обществени и душевни, с които се сблъсква един човек по житейския си път. Този път е труден, често губим посока, но ако имаме надежда може и да открием себе си наново. Като прераждане!

И както най-често се случва, прераждането идва в кризисни моменти. Когато сме изправени на ръба на пропастта. Когато се на косъм от това да изгубим всичко. „Червената или черната“ представя на публиката точно такава история по един трагикомичен начин, без да натоварва излишно. Всъщност в пиесата има голяма доза кино влияние. Сюжетът силно напомня американски екшън, модифициран в български вариант. Един шмекер, един престъпник е изправен пред голяма дилема. Попаднал в мазето на сграда, в която е поставена бомба, той трябва да реши дали да се опита да я обезвреди или да се предаде на полицията. Развивайки се последователно в диалог между себе си и вътрешния си глас, той припомня миналото си, това, което го е довело до тук и неправдите, случващи се в нашата държава. Закачките отправени към политическия елит и журналистическата гилдия са изключително забавни и разсмиващи. Напълно обмислено Въргала постави спектакъла снощи в Концертна зала, точно след изборния ден.

И макар залата да има своите проблеми, публиката беше повече от доволна от видяното. Съвместната игра на Владислав Карамфилов с не по-малко добрите актьори Тезджан Ферад – Джани, Георги Иванов и Верислав Димитров – Ферди, беше на ниво. Сблъскват се четири напълно различни един от друг образи, показващи мястото на всеки един в обществото, неговата роля и възприятията му за света, пречупени през собствената си призма.

Въргала не изневерява на идентичния си стил, свикнали да виждаме в „Шменти капели“. Комедийно обречен персонаж, който чрез мошенгия се опитва да оцелее. Мошеник, но с добро сърце – вечният герой на средната класа! Опростеният и в същото време технически изпипан и сложен декор, подчертаваше този хулиган, достатъчно умен, че да покори механизми от висок ранг и в същото време достатъчно несигурен, че да се опове на собствената си интуиция.

Екипът на постановката обеща скоро да се завърнат под тепетата за нова доза смях и разсъждения, когато пловдивската публика ще може да реши червената или черната жица на съзнанието си да среже.

Една от най-чаканите книги от български автор за тази година е вече факт. „Май ше ни бъде…“ е третата част от северозападната поредица след „Северозападен романь“ и „Автонмията????“. 

Следващия вторник (15 ноември) книгата, заедно със своя автор, ще гостува в Пловдив. Стоян Николов-Торлака, един от най-интересните и едновременно безскрупулни и забавни съвременни писатели, е насрочил срещата си с пловдивчани за 19 часа в клуб „Петното“.

А каква е новата му книга?

Невероятно интересна, неустоимо смешна и пускаща корени в душата. Такива бяха „Северозападен романь“ и „Автономията????“, такава е и „Май ше ни бъде…“. И ако първият роман беше взривяващо забавен, а във втория наред с хумора имаше и горчивина, то с новата книга всичко идва на мястото си. „Май ше ни бъде…“ е перфектното продължение на трилогия с ударно начало като „Северозападен романь“ и разтърсващ катарзис като „Автономията????“.

В третата книга на Торлака има много смях, непредвидени ситуации, неочаквани конфликти, стари герои в нова светлина, нови персонажи и вълнуващи обрати. И както останалите части от поредицата, тази също се чете на един дъх.

Диалектът е все така колоритен. И макар за пловдивчани северозападният говор да е предизвикателство, те могат да ползват предвидения специално за целта в края на книгата речник на северозападните думи и изрази – най-пълният и подробен от трите книги. Що се отнася до вулгарността, цинизмите и бруталността на изказа, авторът е смекчил тона си.

„Май ше ни бъде…“ е книга с малко черни облаци и много слънце. Книга за надеждата и упоритостта да постигнеш мечтите си.

Заповядайте във вторник, за да почетем, да поговорим и да се позабавляваме!

Представените произведения ще обогатят създадения от галерия Резонанс Малък и голям детски музей

Ателие Резонанс отваря врати през 2011 г. като "бутиково" ателие, поради разпределението на децата в малки групи. Така бъдещите художници получават по-голямо внимание и почти индивидуално обучение. В годината на своето създаване, през лятото, беше организиран детски пленер в „Чинарената гора” близо до Пловдив, на който присъстваха около 25 дечица . През годините ателие Резонанс се оформя като самостоятелно пространство, в което децата творят, ръководени от преподавателя Николай Маринов, защитил дисертация върху детското творчество. 

Малките художници участваха в благотворителна изложба, организирана от галерия Резонанс и фондация Резонанс -  "Да помогнем на Амелия". Участваха и в два международни конкурса: "Има Дядо Коледа", със 168 рисунки, и - "Пролет е"  - 219 рисунки. Децата се изявяват и в проектите, които галерия Резонанс организира. Взели са участие в изложбите: Чинарите four seasons, Усещане за...., Новите 100 и От 100 ателиета. По време на "Нощта на музеите и галериите" се организират и детски събития, в които децата се забавляват, рисувайки. В галерийното пространство те създават своите произведения по творбите на гостуващите художници. Малките ни художници са посетители на галерията и участници в събитията й. Техни произведения във вид на картички заедно с произведения на големи художници, присъстват на ледения континент Антарктида, където Резонанс е първата стъпила галерия. Децата от ателието са участници и в голямата мозайка, посветена на 3 -тия рожден ден на галерията, която беше експонирана и в Австралия. Вземат участие в конкурси и изложби в София, страната и чужбина /например във Венеция по време на карнавала/. Получават слециалната награда за цялостна дейност по повод 120 г. от рождението на Цанко Лавренов от център за изкуства "Арт лаборатория" 

За малките художници се полагат големи грижи: заснемат се видеофилми с тяхно участие, проследява се развитието им в творческата сфера, благодарение на богати архивни материали. Организират се самостоятелни и общи изложби, планинска артакадемия, занимания на открито сред природата, подготовка за професионални училища, включване в образователни лекционни програми, обучение в изложбеното пространство на галерия Резонанс, участие в международния фестивал „Горски Резонанс” заедно с чуждестранни художници. Всичко това е част от обучението, което е интерактивно, занимателно и високопрофесионално. Тази година галерия Резонанс ще кани по още една детска формация, която ще участва в детските изложби. На 11.11. заедно с ателие Резонанс ще покажат свои рисунки и възпитаниците на художничката Елица Гигова. Представените произведения ще обогатят създадения от галерия Резонанс Малък и голям детски музей. През 2019 г., когато Пловдив ще бъде Европейска столица на културата, този детски музей ще се презентира в галерийното пространство на Резонанс заедно с Малък голям музей на големите художници.

Рисуването е умение , което въздейства на децата по много начини. То ги учи да развиват въображението си, интелигентността си, да бъдат индивидуални и различни. Рисуването е и чудесно средство за изразяване на емоциите и развитието на творческо мислене . Накратко, то обогатява живота на децата !

Откриване на изложбата - 11.11 /петък/ 2016 г. от 17.00 ч.НБ „Иван Вазов“ - Пловдив

Публиката изнуди Ричард Бона за втори бис

Паулина Гегова

Наричат го африканският Стинг и не случайно. Ричард Бона е изключителен джаз музикант с афинитет към корените си, които вкарва в музиката си с лекота. Камерунският басист пристигна в България за първи път, но се чувстваше като у дома си. Заедно с групата си, забавляваха пловдивската публика на световно ниво. От акордите, през пеенето, до изтънченият хумор, с който се закачаха. Шегите, вързани с държавата ни преобладаваха, но те бяха изпълнени с любов и благост.

Надиграване присъстваше не само между него и публиката, но и между него и музикантите му, които му отговаряха подобаващо и с усмивка. Ритмите на бибопа им се съчетаваше много плавно с африканските елементи, които преливаха от вуду до ню фюжъна на кубинския жанр.

Бона се вдъхновява от спомена за робите, пристигащи в Куба. Употребява общия език манде, превръщайки го в интернационален. Проговори дори на български, макар че призна трудността му.

Освен музикантите, акомпанимент му бяха и гласовете на зрителите, които не се засрамиха да припяват, заедно с него, поемащи ролята на масови беквокали. На финала бандата бързаше да си отиде, защото трябваше да пътуват рано сутринта, но публиката бе на друго мнение. Близо 5 минути викаха и ръкопляскаха, за да ги извикат обратно на сцената. И тъкмо когато мислехме, че каузата е загубена, те се появиха. Бона обясни, че трябва да потеглят, но ентусиазмът го зарази и с една престорена скептична усмивка хвана китарата, заявявайки, че щом толкова много искат още, ще трябва да стоят прави и да танцуват. Никой не се съпротиви. Така залата в „Борис Христов“ се съживи от танците на присъстващите и постоянните им ръкопляскания.

Може би това явление доказва, че в крайна сметка джазът не е мъртъв и едва ли някога ще умре. Колкото и перспективи да има за тази злочеста участ, доказателствата говорят друго – Пловдив обича джаза и винаги ще го приеме с отворени обятия.