Куп родни звезди подкрепят каузата на „Белия концерт“

Константин Кацаров и рок група РЕНЕГАТ организират благотворителен  концерт на 1ви септември в помощ на децата болни от рак. 50 процента от стойността на всеки билет ще бъде използван за закупуване на  инфузомати за помещението, което ще бъде ремонтирано и използвано към Детска Онкохематоголия в Пловдив.

Освен група Ренегат, на сцената на лятно кино „Орфей“ от 19 часа ще се качат още космическата Валя Балканска, актрисата Албена Михова, хитовата изпълнителка Весела Бонева, талантливата Емилия Валенти, както и рок групите Tornado RockBand, Dirty Purchase и The Doctors.

За концерта ще бъдат специално построени театрални декори, ще бъде монтирана и професионална техника за осветление и звук от най-високо ниво. Светлинно и огнено шоу, както и томбола със специални награди ще изненада посетителите на концерта, решили да се присъединят към благородната кауза.

Билети за „Белият концерт“ се продават в Билетен център пред общината.

Брайън Лейтън: Навсякъде има църкви, но не навсякъде има такива руини и античност

Паулина Гегова

Брайън Лейтън е от Ню Йорк, Сащ. Агон Ниамани е от Косово. Какво е общото помежду им? И двамата създават филми с дронове и се срещнаха в Пловдив по време на първия Международен дрон фестивал. Той приключи, но интервюто, което направихме с тях ги накара да се опознаят, а по време на паузите не спираха да разменят опит и мнения. Агон представи на пловдивската публика филма за Косово – „Строене на пътища“, а Брайън „Зад кулисите на експедиция Аляска“. Вижте какво споделиха те за Капана. бг

-Момчета, какво е най-важното при филмите, заснети с дрон – сюжетът или околната среда?

Брайън: Аз първо снимам, а после създавам историята. Снимам готини неща, красиви гледки, интересни места, виждам с какво разполагам и ги сглобявам в едно.

Агон: И двете неща са важни. Да снимаш с дрон е трудно, защото не е като с камера. Когато снимаш от въздуха виждаш нещата такива, каквито са реално.

-Каква е разликата между късометражните филми и филмите, снимани с дрон?

Брайън: Основната разлика е, че няма толкова много история при филмите с дрон, но и това почва да се променя с времето.

-Участвали ли сте във фестивала в Ню Йорк, който беше през Февруари?

Агон: Аз не отидох!

Брайън: Аз участвах. Филмът ми беше номиниран в категория Разказ и история.

-Какъв беше фестивалът сравнен с този в Пловдив?

Брайън: По-затворен и формален. Там имаше вход, всичко беше по-официално и само за една нощ. Този в Пловдив е отворен за повече хора. Лично на мен ми харесва повече.

-Избройте някои по-интересни държави, които сте посещавали по работа.

Агон: Най-интересната държава, в която съм бил е Албания. Правя кратък филм за културата там, защото има много места за посещение. Има красива природа, която никой не е снимал преди, а и държавата е с богата и еднотипна култура.

Брайън: Аз съм бил в Чили, Салвадор, Австралия, Нова Зеландия, Антарктика. Най-забележителна беше Нова Зеландия. Сега докато съм в България снимах в Рила и София.

-Как се чувствате в България?

Брайън: Тук съм за две седмици и много ми харесва. Обиколих Седемте рилски езера. Ще отида и до Шипка, във Варна и Шумен.

Агон: Аз съм от един ден (смее се), но за сега мога да кажа, че обичам града.

-Мислите ли, че Пловдив беше правилен избор за провеждането на фестивала?

Агон: Абсолютно! Градът разполага с култура, която се среща рядко. Има съвкупност от много епохи.

Брайън: Както каза Агон, тук има неща, където ги няма навсякъде. Навсякъде има църкви, но не навсякъде има такива руини и античност. Важно е хората да изпитват нови емоции. В големите градове всичко е познато. Почти всеки фестивал се прави в столицата на държавата, което е скучно.

-Може ли фестивалът в Пловдив да се превърне в традиция?

Агон: Надявам се фестивалът да продължи и през следващите години и да привлече още повече участници.

Брайън: И аз мисля, че ще се развие успешно. Правят се все повече дрон фестивали и този ще е един от тях. Най-вероятно дори ще се включат и нови категории.

Владо Ботев: Културата не е да наредиш събития от-до, а да я изстрадаш

Група Фулмакс ще свирят заедно на сцена след цели 20 години

Септември е месецът на културните събития. Градът ще гъмжи от концерти, театрални, изложбени и кино фестивали. Оперни спектакли и какво ли още не. Първите, чийто глас ще се чуе под тепетата са 19-те групи, които ще участват в Полинеро рок фест или както Владислав Ботев го нарича „Полифиеста”. 19 групи, 8 от които пловдивски. 82 музиканта ще се редуват едни след други, в рамките на шест дена, всеки един посветен на рока.

Фестивалът ще се състои от 1-ви до 6-ти Септември, като входът ще е с билети. Предстоят няколко изненади. На 1-ви се започва с Уикеда, Светльо Хиподилски, Поморианс и други, като за загрявка, добро настроение и много пънк-ска!

Едно от големите събития ще е на втория ден, когато в Летния театър ще забие легендарният Йорн Ланде, който веднъж изви глас и китара в Пловдив, на площада на центъра на миналата Нова година.

Неделният ден ще е изцяло посветен на българския рок. Тогава ще забият Фулмакс, които имат един издаден албум през 1994г., както и Личо Стоунса, чийто концерт ще бъде записан.

На 5-ти ще се организира детско рок парти за най-малките, с аниматори, микрофони ако искат да попеят и игри.

На последния ден от фиестата ще гостува група Тангра в почти оригинален състав. Тя ще дари на Пловдив едно върховно шоу навръх Съединението на България.

Главният организатор на Полинеро рок фест, Владислав Ботев разграничава различните музикални фестивали и концерти, случващи се по времето на неговия и пожелава на всички успех. Този път Община Пловдив отпуска 8000лв. за мероприятието, а събраните средства от последния концерт, възлизащи на 2500лв. ще бъдат дарени за ремонта на алуминиевата дограма на детското отделение към УМБАЛ „Св. Георги” до няколко дена. 

Работата на Фондацията се усложнява, но няма да спре

Обидени сме на хората, които промениха логото ни с кибрит и туба бензин

Паулина Гегова

Много хора се изказаха за ситуацията от съботния ден. Той вдигна на крака не само целият град, но и цялата държава. Точно затова Под Тепето и Капана.бг търсят различни гледни точки на хората, свързани по един или друг начин с тютюневия град. Може би едни от най-значимите са екипът на Фондация „Пловдив 2019”, тъй като градът беше и все още е включен в апликационната книга на Европейска столица на културата.

Срещнахме се с изпълнителния директор на „Пловдив Заедно” – Валери Кьорленски, който ни сподели своето мнение и бъдещите планове на Фондацията, относно изгорелите паметници на културата.

-Г-н Кьорленски, как започна работата на Фондацията с изоставените складове?

Фондацията е организацията, която възобнови дебата около тютюневите складове. Ние им обърнахме внимание, влезнаха в нашата организация и те станаха много по-видими. Никога не сме имали инфраструктурни намерения в тютюневия град, защото земята е частна. В нашата програма влизаха събития и намеси в публичните пространства на тютюневия град и фокусиране на вниманието на собственици и граждани към забележителното културно и архитектурно наследство на града. По този повод направихме сайт, в който градът е подробно картографиран, има снимки, има история на отделните складове. Направихме няколко публични дебата, посочихме няколко добри примера за съхраняването им. Предстоеше ни да изготвим бизнес модел, който да убеди собствениците, че има смисъл да се финансира в тях.

-Какво предстои от тук нататък?

 И бутнатият преди няколко месеца склад, и изгорелите сега са лоша новина за града. Задачата ни много се усложнява, но в случая с тютюневия град съм напълно убеден, че Община, Фондация и гражданско общество имат едни и същи интереси, а именно запазването му. Анонимната омраза, която се излива в медиите към нас и Общината са неуместни. Собствеността е отговорност, а отговорността за тази собственост трябва да се носи от собствениците. Ние сме твърдо убедени, че трябва да продължим програмата и да работим. Но тютюневият град е само малка част от програмата. Тя съдържа общо четири платформи, в които складовете влизат. Но определено Пловдив заслужава да бъде запазена паметта му.

-Какво е мнението ви относно огъня?

Да горят културни паметници винаги е трагедия. Не съм сигурен кой го е запалил, но самият факт, че горяха е лош знак. Аз мисля обаче, че това нещастие трябва да ни накара да се обединим и работим заедно, а не да се мразим и да се плюем. Чувствам се лично обиден на хората, които анонимно извадиха нашето лого и го промениха с кибрит и туба бензин. Никой от нас не е запалил складовете, нито се е грял на огъня след това. Успехът на Европейска столица на културата е непосилен само за екипа на Фондацията, затова трябва помощ и от гражданите. Не ми се иска да вярвам, че палежът е умишлен и че хора са способни на такова нещо. От друга страна, всичко в този свят е възможно. Може да се окаже и нелеп инцидент, и огромна конспирация. 

Крум Филипов: След палежа на тютюневите складове, след този огнен спектакъл, режисиран от бездарието, за каква система има да говорим. Бездарието е фашизъм

Родопският театър е един от най-значимите в цялата страна. Стратегически важен, той има дълголетна история. Създаден е 1951г. с първи директор Райчо Гаврилов.  През 2014-та година, когато бива възобновен е кръстен Родопски драматичен театър „Николай Хайтов”. Крум Филипов е неговият щатен режисьор. В това интервю той обяснява за театъра, за връзката между Пловдив и Смолян и за предстоящата премиера на наша сцена, на новата им комедийна пиеса, като подчертава, че гражданите имат нужда от театър дори в тези времена на разлом. Ето и неговите отговори пред Паулина Гегова.

-Г-н Филипов, кажете ни след всичките тези години на проблеми в театъра – нефункционалност, ново откриване, финансови проблеми, заплашване за повторно затваряне заради ниски приходи, дългове и прочее, в какво състояние се намира Родопският театър днес?

В момента театърът е в период на изчакване. Министерството на културата проведе конкурс за директор на театъра. На конкурса се яви един кандидат и съответната комисия одобри кандидатурата. Директор на театъра е актьорът Румен Бечев, който още не е представил програмните си намерения пред трупата и работещите в театъра. На 1-ви Септември ще има общо събрание, надявам се това да се случи. Важно е да се знае, че в съществуващата методика, театърът не би могъл да оцелее - нонсенс е Народния театър или театър като Пловдивския - единствен в многохиляден град - да се финансират на един и същ принцип както  Смолянския театър. Ако принципът на финансиране не се промени за Смолян, театърът е обречен да произвежда единствено халтура.

-Трупата също се обнови. Имате млади попълнения. Как се справя младото поколение актьори?

Ето тук имам голяма надежда. В театъра дойдоха млади и много талантливи хора, които в момента стоят безкористно в театралното живеене. За съжаление, предвид обстоятелствата, възнагражденията им са обидно ниски. Надявам се новият директор да открие механизъм да ги задържи. За момента младите се крепят на все още живия Дух на Родопския театър и на надеждата да работят силна и интересна драматургия. Силно се надявам да издържат.

-На какво набляга екипът на РДТ „Николай Хайтов” в постановките сега? На комерсиалност, на дълбоки сюжети или на еротика, защото е неписан закон, че сексът продава?

Има два типа творци - такива , които вървят пред публиката, водят я и такива , които следват публиката, обслужват масовия вкус. И двата типа имат своите талантливи представители, но моите предпочитания са към първите. Това е и моето разбиране за театър. За съжаление финансовите зависимости на методиката вкарват театъра в капана на халтурата. За да продава билети, театърът трябва да следва масовия вкус... Не трябва човек да е много наблюдателен , за да знае за масовото опростачване и чалгаризация. Липсва национална културна стратегия за гранични райони като Смолянския. Единствено такава стратегия би избегнала големи творчески компромиси.

-В Родопите духът и усещането са различни. По-вдъхновяващи, по-мистични ако щеш. От какво значение за този район е театърът като институция?

Това е точно така! Театърът в Смолян все още стои в някаква географска метафизичност. Театърът е неимоверно важен , особено в сегашното време на инвазия на краен ислям. Театърът  е особено важен в райони с население , което изповядва различни религии, защото е отвъд религиозен, събира тъмнината и светлината в едно и дава цялостна картина, празнично преподрежда света и умиротворява. Надявам се , управляващите в Смолян да си дават сметка за това.

-Хората там по-затворени и консервативни ли са като общност или са отворени за новостите?

Хората са различни и това е важно за богатството на интерпретациите на спектаклите. Не бих могъл да кажа, че родопчани са консервативна публика. Проблемът е другаде . Публиката е чудесна , но е малко, градът е малък и това, според действащата методика, обрича театъра, защото единствено приходите са важни... Разбирате ли, не Духът, а левчетата...

-Какво смятате за културната система на България, като цяло? Тя достатъчно добра ли е или има какво да се промени?

След палежа на тютюневите складове, след този огнен спектакъл, режисиран от бездарието, за каква система има да говорим. Бездарието е фашизъм! Липсва система, която е позиционирана като национална културна стратегия. Системата сега е искаме пари, левове ни дайте. Това е системна грешка... надявам се министърът на културата да поеме отговорност за това падение и да промени системата.

-На 25-ти от 21:00 часа ще гостувате на Лятно кино „Орфей” с комедията „Страстни посещения”. Какво да очакват зрителите?

"Страстни посещения" е спектакъл по пиесата на Зденек Подсекалски "Посещение на млада дама". Решението на спектакъла е като поп арт ревю на възможните взаимоотношения между мъж и жена.Твърде еротичен е. Спектакълът стои плътно в жанровете на ситуационна комедия и водевил. В същото време сме се придържали към Брехтовия театър с няколко  много ярки ефекта на отчуждение. Художник на спектакъла е съпругата ми - Виктория Филипова. Тя успя с изключително малко средства да постигне ярка и модерна картина както в костюмите , така и в сценографията на спектакъла, за което, както се казва, шапка й свалям.

-Кога последно играхте на пловдивска сцена и какво е усещането да се завърнете?

Лятото на Античния театър се изигра спектакълът на режисьора Петър Тодоров "Ромео и Жулиета от Дунево". Спектакълът е изцяло на родопски диалект. Може да се каже, че това беше вълнуваща среща на пловдивската публика с все още живия дух на Родопски драматичен театър.

-Двама от главните актьори са от Пловдив, затова ли избрахте града като една от дестинациите ви?

Джована Галиарди и Илия Виделинов са много талантливи пловдивчани. Работата ми с тях беше театрален празник. Добре е да се запомнят имената им , защото съм сигурен , че им предстои блестяща театрална кариера. Апропо - Божана Мановска също има пловдивски белег. Майка й Светлана Мановска  е актриса в пловдивския театър, а баща й - Андреа Мановски е един от талантливите пловдивски художници, а брат и работи в балета на пловдивската опера. Така , че това е уникално пловдивско театрално трио, което за радост е в Смолян. Бях щастлив да работя с тях, дълго тъгувах след репетициите. Този спектакъл за Божана и за Джована е дебютен. Успешен дебют! Не само по тази причина ще играем в Пловдив. Търсим и други сцени, защото талантът на тези актьори трябва да бъде забелязан и отбелязан.

-Пловдивският и смолянският театър винаги са били свързани по един или друг начин. Може ли да предположим, че в бъдеще може да се заформи някаква съвместна продукция?

Не просто може, а е наложително... Стратегията за културна столица включва активно културно асоцииране на сателитни градове. В богатството на различията е силата и аз вярвам, че ще се стигне до съвместна продукция.

Посветено на сградите, които ще виждаме само в архивните снимки

Стефка Георгиева

От няколко месеца насам се разхождам и гледам само нагоре. Не, не гледам небето, а сградите на Пловдив. Онези красиви, архитектурни слънца, които озаряват града ни, които създават тази уютна атмосфера. Обикалям по възможно най-тесните улици, с най-пищно украсените сгради и се питам: „Коя ли е следващата, която ще съботят?“ Не загуби ли Пловдив твърде много само за 6 месеца? Не се ли събориха жилищни сгради, паметници на културата, като предварително беше забранено събарянето на фасадата им? Да, за ул. „Цар Асен“ говоря.

Не се ли въртяха гюбеци на Античния? Не видяхме ли как Вълчан Петров гази по отломките, между които, като по чудо, бяха оцелели късове от великолепните му стенописи? Не виждаме ли как ще лющят фасадите на стените по великолепните къщи, разположени на „Антим Първи“ и „Христо Г. Данов“? Не си ли затворихме очите и за къщата на „Отец Паисий“, за която все пак всичко е законно…

Пловдив е културен само през делничните дни. Докато 5 дни в седмицата градим, създаваме, ценим и опазваме съкралното си минало, през почивните дни рушим де що видим. Багерите плъзват по улиците, а гражданите са принудени да дебнат като лисици, за да не си отиде още една част от града под тепетата, която никога няма да бъде възвърната.

Това ли е грандиозната Европейска столица на културата? Че нали ако на всеки два месеца бутаме по една сграда, която е съхранила културата и историята на града ни, която е архитектурен или културен паметник, то ще трябва да посрещнем многоуважаемите туристи с руини.

Да, може би след това ще се постараем да изградим един нов град, както Варшава оживя за последните 80 години, но… Кому е нужно? От кога частните интереси се поставят преди тези на обществото? Няма да се учудя ако в някой съботен ден, някой магнат не реши да събори целия град, а ние няма да можем да направим нищо, защото властите почиват.

Ако щете мислете, че драматизирам, но по-ценно от духовното ни наследство, поне за мен няма. То витае във въздуха, просмукало се е между тухлите на сградите, пленило е душите на хората в Пловдив. Именно затова градът е толкова привлекателен, а не заради невероятната инфраструктура, грандиозно развита икономика или супер високия стандарт на живот, който имат хората тук. Убиват ни духа, а ние сме неми свидетели на гибелта си.

Пловдив ще умре в събота, а ние само ще посетим опелото му.