След емоционалното начало на традиционния форум Празници на Стария град от екипа на Общински институт „Старинен Пловдив” канят на три изложби. От 14.09. в Къщата на Верен Стамболян към публиката пътя си поема патриотично заредената експозиция „Род” на потомката на Бенковски, младата и талантлива Радина Росенова. Тя разказва чрез платната си за вселенския код на България - шевицата.

В ранния следобед на първия учебен ден поканата към малчуганите е за образователен тур, изпълнен с много изненади и загадки. Съвместното събитие с Национален институт за недвижимо културно наследство ще провокира младото лице на Пловдив да се забавлява и да научи много за културно-историческото наследство на Пловдив.

От 18:00 ч. на 15.09. в Къща Клианти посреща авторските лампи на Петър Аврамов и живописта на Калина Илиева. Тяхната изложба „Светлина и петна” е предизвикателство за сетивата, което ще потопи зрителя в паралелния свят на авторите – млади и талантливи, експериментиращи и съзерцателни.

„В Европейския ден на мобилността се включете в опознавателния тур по стъпките на пловдивските художници в Стария град!”- призовават от института. Началото е в 16:00 ч. на бариерата на ул. „Съборна”, а от 18:00 ч., авторските шапки на Юлия Райческа, експонирани в Къща Хиндлиян, ще Ви отведат сред магията на фамозната, романтичната, закачливата, артистичната, строгата и винаги допълваща човека Нейно Величество Шапката.

От 16.09. до края на септември в Къщата на Верен Стамболян (2-ри етаж) ще можете да се насладите и да откупите с благотворителна кауза произведенията, създадени по време на пленера «Рисувам с духа на Маестро ДиКиро!». Средствата ще бъдат използвани за закупуване на материали за различните специалности на НХГ «Цанко Лавренов».

Поканата за 17.09. е да посетите Данчовата къща, за да преживеете съдържателния революционен, обществен и творчески живот на Зографът на свободата и съратник на Левски -Георги Данчов - Зографина. По повод 175 години от рождението на забележителната личност, екипът на ОИ «Старинен Пловдив» е подготвил документална фотоизложба и телевизионна презентация (достъпни до 30.09.2021 г.).

Последните дни на седмицата също предлагат куп интригуващи събития, които допълват дефиле «Уикенд в Пловдив». Поканата на 18.09. е за среща с невероятното изкуство, живота и личността на «магьосникът в текстила» проф. Марин Върбанов - Къща Недкович. Посетителите ще имат шанса както да се насладят на творбите му, така и да гледат документалния филм на Георги Тошев от поредицата «Децата на България», който проследява историята на известния световния художник Марин Върбанов и неговите наследници.

Образователно-занимателни часове ще има и за малките. На 18.09. от 13 до 16 ч. в двора на Къщата на д-р Стоян Чомаков - постоянна експозиция на Златю Бояджиев. А в 18:30 ч. дворът на Малката базилика става сцена за II-то издание на ученически рок концерт.

С вход свободен, изложба, демонстрация и нова книга

С Ден на отворени врати от 9.00 до 17.00 часа Музеят на авиацията в Крумово – филиал на Националния военноисторически музей, ще отбележи 30 години от откриването на авиационна музейна сбирка на летище Крумово на 21 септември (вторник).

За своя юбилей екипът на музея е предвидил специална програма. Посетителите ще имат възможност да разгледат фотодокументалната изложба „Вече сме на 30“, запечатала някои от най-важните и емоционални моменти от историята на музея.

В празничния ден ще бъде представена за първи път и книгата „Българската бойна авиация в спомени 1939 – 1955“. В нея са включени съхранените във фонда на музея мемоари на летците Живко Марков, Димитър Лазаров, Йордан Пелев, Цвятко Бояджиев и инженерите Сава Савов и Симеон Кожухаров, служили преди, по време и малко след Втората световна война във Въздушните на Н.В. Войски и ВВС.

Любителите на военните машини и изкуствения интелект ще имат възможност да присъстват на демонстрация на симулатори на боен самолет Су-25 и на американския танк М1А2 Абрамс. Тя ще се реализира със съдействието на преподаватели и студенти от катедра „Въздушен транспорт“ към Факултета по транспорт на Техническия университет – София. А желаещите ще могат да усетят емоцията от управлението на бойните машини.

Събитията ще се реализират при спазване на всички противоепидемични мерки.

ПРОГРАМА

9.00 – 17.00 ч.: Вход свободен

9.00 – 17.00 ч.: Фотодокументална изложба „Вече сме на 30“

11.00  – 11.30 ч.: Представяне на книгата „Българската бойна авиация в спомени 1939 – 1955“

12.00 – 16.00 ч.: Демонстрация на  симулатори на боен самолет Су-25 и на американския танк М1А2 Абрамс под ръководството на гл. ас. д-р инж. Димитър Гинчев, инж. Памела Куцарова и д-р Стефан Ставров.

Райна Кацарова

Чух за Теа преди около месец от един приятел. Той пък слушал за нея по радиото и ме попита дали я познавам, защото бил „възхитен и ако идва някога в Пловдив, непременно трябва да отида да се запознаем“. И ето, че това се случи.

В началото на септември, в Bее Bop Café беше пловдивската премиера на дебютната ѝ стихосбирка „Преводачът на света“, издадена от ИК „Жанет 45“. Представи я Красимир Лозанов с думите: „Съпреживяването в литературата не е капсуловано в един кръг от хора, които това са учили. Разгърнат е този кръг и аз също бях изненадан, когато научих, че Теа Монева е завършила “Фармация” в Германия, нещо което е на пръв поглед далече, но от друга страна, като се замислим, тя там също борави с някакви атоми и молекули. Аз лично, като читател на поезия, изпитвам известна умора от така нареченото ителектуалнечене. Тук аз бях изключително много впечатлен от нейния прост изказ, некокетния, неманиерния начин на писане, и това ми връща вярата, че добра поезия може да се пише по един прост начин. По един абсолютно човешки начин. Защото, в крайна сметка, поезията е една покана за диалог.“

И този диалог се случи пред очите ни, когато на сцената останаха Ина Иванова и Теа Монева. Начинът, по който двете разговаряха, думите и жестовете им, така, както бяха седнали, с книгата помежду им, светлината сякаш не идваше от прожекторите, а от тях самите. Ина попита за това как улавя „вътъкът на света“ и Теа разказа как пише, как е събрала и подредила стиховете, а останалите – унищожила завинаги. Сравни писането с извършване на опити в лаборатория. Сподели колко е била развълнувана и удовлетворена от работата с редактора си Марин Бодаков (светло да му е небето!) и Иво Рафаилов, който пък е художникът на стихосбирката. За това как едно стихотворение написано по време на този процес измества другите варианти и дава заглавието на книгата. А водното конче от корицата е на бял лист и чака превода на всичко неуловимо, „което поетите превеждат на конкретен човешки език“, както се изрази Ина Иванова.

– Вярваш ли в прераждането и кой е Бог? – попита в един момент Ина

– Кой е Бог? Ние всички сме Бог! Тази книга, всъщност, е плод на 5-6 години труд и моето търсене да си избера нещо, в което да вярвам. Много е трудно да не вярваш в абсолютно нищо, дори и във себе си. Вярвам в прераждането, в това, че ние всички, като клетки от един организъм, всички ние, хванати за ръка, сме Бог. Затова трябва да внимаваме кого нараняваме, защото, в крайна сметка, нараняваме себе си, сподели Теа Монева.

Отказът от порастването, мечтите, мравките, маймуните, зайците, бенките, балончетата, душата, комарът, зелената птичка, средичката, късчето топъл хляб – всички те обитават света на Теа. Исках да разбера още нещо за нея, затова я попитах:

– Какво е за теб семейството?

– Мисля, че брат ми има голяма роля, макар, може би не го осъзнава, защото си мисля, че с него сме си избрали едни и същи родители, едно време, преди да сме тук. Така сме си избрали да видим света по един и същи начин. Мисля, че с него донякъде делим една душа, въпреки, че сме изключително различни хора. Затова той несъзнателно играе роля в тази книга. Разбира се родителите ми, те просто са чудесни. Мама ще я видите как пере пране в тази книга. Учи ме как се включва пералнята, което е ежедневно нещо, но е научено с много любов.

– А това хубаво божествено име, как се появи? Истинско ли е?

– Не е псевдоним. Майка ми много харесва Едит Пиаф и докато била бременна, чела нейната биография, написана от сестра ѝ. И там, последният мъж в живота на Едит Пиаф, се казва Тео. Той е много симпатичен мъж и мама решава, че трябва да ме кръсти на него. И така, понеже съм момиче, съм Теа. Много екзотична история. Аз не можах да повярвам, като ми я разказа, и прочетох сама книгата. Едит Пиаф не е обичала да мие чинии и ги пъхала под леглото, криела ги. Много ми хареса като човек покрай тази история, а сега и като певица.

– Животът в Германия? Студени ли са германците?

– И аз в началото мислех, че са студени, но по скоро са „други“. Много държат на личното си пространство, което не е лошо и мисля, че има много какво да научим от тях, но и може би те от нас. Първо ги отричах като хора, нямах желание да си общувам с тях, може би защото нямах желание да говоря немски. А сега се опитвам да вникна повече в техните светове.

– И сега къде ще живееш?

– Сега започнах работа там, след като завърших и засега, въпреки че България много ми липсва, ще остана още малко там. Докато нямам деца, мисля, че мога да си позволя да хода напред – назад и да правя, каквото си искам. Винаги съм си мислела, че в даден момент ще се върна. И все още си го мисля. Не зная кой ще е този момент, обаче. Накрая, с Теа Монева си поговорихме за нещо красиво, съкровено, но все по-рядко срещано като тема за разговор – мечтите. С книга в ръка, те са още по-хубави. Последвайте полета на водното конче, цял нов свят ви очаква между кориците. Теа ще ви превежда тайните на света

Славена Шекерлетова

Свързването на различните творчески индивидуалности и подходи към визуалния образ трябва да се възприема като перспектива на разговор

За да въздейства, произведението трябва да прекрачва прагове – такива, които самото то си е поставило.
Преминаването отвъд праговете следва да e иманентна вътрешна необходимост на твореца, отношение към самия себе си и към другите

Националните есенни изложби в Пловдив са най-дълго просъществувалият формат за представяне на съвременно българско изкуство (организират се от 1967 година). Техен артистичен директор от девет години е професор Галина Лардева, която отново е избрала автори, които се намират в интересен момент от своя творчески път. Техните „прагове и белези“ може да видим в три къщи в Стария град – Балабановата къща, Къща Хиндлиян и в къщата Постоянна експозиция Мексиканско изкуство. Там срещаме художниците от различните поколения: Ангел Гешев, Венцислав Шишков, Даниел Мирчев-Дъна, Димитър Христович, Лиляна Караджова, Мирослав Живков, Нора Ампова, Светозар Бенчев и Явора Петрова.

С професор д-р Галина Лардева - артистичният директор и куратор на Националните есенни изложби, разговаряме малко след тяхното откриване:

Как се спряхте на посоката „Прагове и белези“, която сте задали на авторите за тазгодишния форум?

Посоката, както и в предишните издания на Изложбите, поставя различни по своя тип пограничности като възможни, а не като непременно присъстващи. При това ги поставя не като тематичен фокус или творческа задача, а като проблем или дори по-точно като процес, в който е възможно да се породи някакъв образ на проблема. Собствено моята работа като човек, който разработва основанията на посоката, включва набелязване на някаква възможна история на пограничностите: как някога еднозначната представа за праг се е трансформирала с времето в разколебаваща прагова множественост, така че съвременният човек се чувства изгубен сред праговете и принадлежащите им усещания и параметри. И – от друга страна – да наблюдавам как белезите свидетелстват за улавяне на единични преминавания, каква разлика създават те в същността на образа.

Ако прагът е препятствие или преминаване от едно състояние или място в друго, а белегът е това, което носим от преди прага, нещо, което остава, то може ли да кажем, че изкуството преминава редица прагове днес?

Би трябвало да е така. За да въздейства, произведението трябва да прекрачва прагове – такива, които самото то си е поставило. Изобщо преминаването отвъд праговете следва да e иманентна вътрешна необходимост на твореца, отношение към самия себе си и към другите. В дългосрочна перспектива от тази активност на праговете се определя развитието на всеки творец и артист, трансформациите, стекли се въз основа на какви ли не обективни и субективни обстоятелства. Подобна последователност на преминаване и развиване представлява същността на творческия процес. Наред с това преминаването на прагове носи, разбира се, и значенията на непосредствените, физически измерими възприятия, сетивната чувствителност – индивидуална и общностна.

Освен надслова „Прагове и белези“, какво още обединява или свързва по някакъв начин всички тези девет творци от различни области и поколения, ако това е възможно?

Надявам се начинът на събиране на отделните девет изложби и тяхното разполагане в отделните експозиционни пространства да пази различията между творците. Мисля, че свързването на различните творчески индивидуалности и подходи към визуалния образ трябва да се възприема като перспектива на разговор. Всеки участва в него със собствената си гледна точка, собствената си чувствителност, със собствения си глас. И все пак този разговор се състои въз основа на изостреното чувство на деветимата автори към съвременното и творческия им рефлекс към традицията, непосредствената им интензивна работа с избраната медия. Неслучайно голяма част от тях са преподаватели. А в дните около подреждането и откриването на изложбите авторите се сближиха – за тях беше пълноценно да се срещнат. По такъв начин тях ги свързва както дълбокото осъзнаване на мястото и ролята на изкуството днес, така и определена сходна сетивност.

Какво е за Вас като куратор, когато видите всичките тези творби почти на едно място - толкова различни, и все пак, свързани от една идея? Каква е емоцията, с която посрещнахте тазгодишните автори и тяхното изкуство, и то отново в пандемична обстановка?

Без съмнение създаването на тази цялост от различни изложби е особено вълнуващ момент. Тъй като по-голяма част от произведенията са създадени за самите изложби, цялостният вид на експозициите придобива своя израз непосредствено преди откриването, оформя се в процеса на аранжиране, който пък е съпроводен обсъждане с авторите. В този характерен процес се съдържа очакване, откриват се изненади, необходимо е да се вземат решения. Междувременно когато се „вдигат“ изложбите, каталогът е вече току-що излязъл от печат, тоест в него е запечатан един по-различен образ на изложбите. Ето в този смисъл каталогът например е своеобразен свод на белезите. Особената епидемична ситуация е сама по себе си съществен проблем пред изкуството. Не като промяна на пазара – нещо, което се тиражира като проблем, а като промяна на възприятията или по-точно промяна на условията на възприятията. В този смисъл случващото се е възможност за проверка на виждането например за осветяване на зоните между действително и недействително.

Според Вас именно това изкуство, съзерцаването му, срещата с него може ли да има целителен ефект, да заличава белези в едно такова време, в което несигурността и тревожността заемат все повече място в живота на много от хората?

Изкуството винаги е имало характер на противотежест на различни кризисни усещания и обществени сътресения. Изграждало е, а вероятно изгражда и сега, контрапунктни, огледални образи на кризата. И е пренасяло този, който възприема, в други пространства. В плана на визуалните изкуства оздравителната сила на творчеството следва да се мисли като по-голяма интензивност и по-многопластова дълбочина на виждането. Въз основа на тази дълбочина и тази интензивност на погледа следва да се разбира по нов начин светът. Друго лекуване изкуството не може да даде. На нас остава да решим дали това е страшно много или страшно малко.

Националните есенни изложби могат да бъдат видени до края на септември.

БАЛАБАНОВА КЪЩА
СВЕТОЗАР БЕНЧЕВ – живопис, обекти/ дълбока зала
ЯВОРА ПЕТРОВА – живопис, рисунка/ сводеста зала
ДИМИТЪР ХРИСТОВИЧ – живопис, видео/ първи етаж
АНГЕЛ ГЕШЕВ – живопис/ двор
КЪЩА ХИНДЛИЯН
ЛИЛЯНА КАРАДЖОВА – фотография / веранда
МИРОСЛАВ ЖИВКОВ – графика/ мааза
ВЕНЦИСЛАВ ШИШКОВ – скулптура / двор
ПОСТОЯННА ЕКСПОЗИЦИЯ МЕКСИКАНСКО ИЗКУСТВО
НОРА АМПОВА – живопис/ зала
ДАНИЕЛ МИРЧЕВ-ДЪНА  – скулптура/ двор

Националните есенни изложби са част от културния календар на Пловдив, организиран от Община Пловдив. Артистичен директор и куратор на събитието е проф. д-р Галина Лардева.

Още снимки и материали за изложбите може да видите във фейсбук ТУК