Капана.БГ
В областната управа връчват „Национална диплома“ от МОН на двама ученици
Церемония по връчването на „Национална диплома“ на Министерството на образованието и науката ще бъде проведена в Областна администрация Пловдив на 24 август, вторник, от 11:00 ч.
Двама са учениците от област Пловдив, които са удостоени с почетното отличие. Това са Виктория Валентинова Трифонова от СОУ „Васил Левски“ – град Карлово и Даниел Петков Кръстев от Езикова гимназия „Пловдив“.
Националната диплома се присъжда за отличен успех (6,00) по всички учебни предмети, вписани в дипломата за средно образование и за изявени способности в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта.
„Полъх от ангели“ - сборник с разкази на големия български диригент Найден Тодоров
Съществуват ли светове отвъд границата на видимата реалност? Има ли сили, чиито превъплъщения са сред нас и притежават способността да направляват живота ни и да проникват в бъдещето? Какви знаци за себе си дават на хората?
Изтъкнатият български диригент Найден Тодоров влиза в амплоа на разказвач с прекрасния сборник „Полъх от ангели“ (240 стр., цена: 14 лв., художествен дизайн: Дамян Дамянов), чиято премиера ще се състои в рамките на фестивала Аполония на 2 септември от 19:00 ч. в двора на художествената галерия. Срещнете се с маестро Тодоров, който ще представи разкази, писани буквално в небето!
Сборникът обхваща фантастични истории за ангели и роботи, за хора, дарени с умението да коригират събитията или да се вселяват в телата на мъртвите, за да продължат делата им, за магическа цигулка в ръцете на млади музиканти, за диригентска палка, която прониква в душите на музикантите и така сътворява пленителна музика… Тези невидими спътници често ни изправят пред избори, просветляват съзнанието ни, включват ни в сложни дилеми за съдбата на човешкия свят. Свят, изпълнен с тревога и драматични обрати, но обърнат към светлината, докосван от крилете на ангели.
Найден Тодоров – известният български диригент и културен мениджър, е роден в Пловдив през 1974 г. Музикалното си образование получава във Виена, която във времето се превръща в негов втори дом. Работил е в Израел, дирижирал е десетки състави по целия свят. В България творческият му път е свързан с Пловдивската филхармония, Русенската опера и Софийската филхармония, чийто директор е от 2017 г. Пламенен почитател на фантастиката и фентъзи жанра, Найден Тодоров е и запален геймър. Професията му на диригент предполага множество полети, по време на които се раждат и тези разкази.
Найден Тодоров - „Разкази“
Из разказа ПРОБУЖДАНЕ
1.
Крея изпитваше ужас. Болката бе нетърпима и я събо - ри на земята. Но по-страшно от физическото страда - ние беше осъзнаването на случващото се. Тя се про - меняше. Точно в часа, когато военните бяха изпратили сигнала до спътниците, бе дошъл и първият невидим удар, който я замая.
Все пак бе успяла някак да се изправи и незабеля - зано да се прибере у дома, преди усещането да стане нетърпимо и да я повали.
„Аз съм чудовище! Аз съм чудовище!“ – повтаряше тя, докато се превиваше и се опитваше да овладее кон - вулсиите. От очите ѝ безспирно течаха сълзи, които ся - каш прогаряха кожата ѝ. Не беше ясно кое е по-силно – физическата агония на тялото или писъкът на душата ѝ, отказваща да приеме, че тя е част от онова безкрайно зло, което бе причинявало всичките бедствия и страда - ния на човечеството от зората на времето досега.
„Не! Не! Не! Не искам! Не може да бъде! Не!“ Не знаеше дали тези писъци са истински или прокън - тяващи само в главата ѝ, но това беше без значение. Осъзнаваше обаче, че трябва да умре, преди трансфор - мацията да бъде завършена и тя самата да започне да наранява най-близките си.
С крайни усилия на волята си Крея се опита бавно да се изправи и да стигне до кухнята, където имаше достатъчно ножове, с които да изпълни своя последен човешки дълг. В този момент я заля нова вълна на силна болка, в главата ѝ незнайно откъде се появиха хиляди гласове – едни шептящи, други пищящи, кожата ѝ като че ли се запали, допирът на дрехите ѝ причиняваше неистово страдание. Последното, което усети, преди да загуби съзнание, беше рязко разкъсване в гърба ѝ, сякаш чудовището, което се бе приютявало в нея през целия ѝ кратък живот, бе решило да се освободи.
2.
Три дни по рано
– Не знам, Николо, някак си не ми изглежда нормално да се хвърлят толкова милиони, за да се търси средство за борба с разни нереални религиозни фантасмагории.
– Мислиш ли, че ако бяха нереални, военните щяха толкова настървено да търсят начин да ги изобличат?
Крея отпи от кафето си и се загледа някъде навън през прозореца. Бяха седнали в едно заведение в центъра на града и за нея беше истинско удоволствие да наблюдава преминаващите наоколо хора. Интересно ѝ беше да ги разглежда и да се опитва да отгатва какви са и с какво се занимават. А дните, в които можеше да седне с Николо и да си приказват по интересни и за двамата теми, ѝ бяха от най-любимите. За съжаление, нейният най-добър приятел от две години следваше в столицата и се виждаха само в почивните дни, които тя чакаше винаги с нетърпение. Днес беше щастлива.
– Ти наистина ли вярваш в цялата тази истерия? Според мен построиха тези спътници за някакви техни си цели и се хванаха за думите на папата, за да си намерят оправдание. Как мислиш, по какъв точно начин ще откриват митични същества сред хората чрез спътници в Космоса? И ако бяха сред нас, нали щяхме още преди много време да сме се научили да ги разпознаваме? Не мога да си представя, че още вярваш във върколаци и вампири!
– Това не са върколаци и вампири, Крея. Става дума за истински демони, които приличат на хора и живеят сред нас! Миналата седмица професорът по физика ни го разясни доста обширно и въобще не звучеше като фантасмагории!
– Не ми казвай, че се занимавате с това в университета! Там е място за наука!
– Е, не си длъжна да вярваш. Ще пораснеш още и ще се убедиш. Но всъщност май ще стане по-рано – прочела си, предполагам, че още тази седмица ще започне тестването на оръжието.
– Да. И искам да видя обясненията, които ще дават за изхарчените пари за някаква си безполезна играчка, при положение че по света има толкова гладни хора. И всичкото това само и само да се харесат на папата. Или пък, когато се разбере защо всъщност са били толкова настоятелни. Представи си, че се окаже накрая, че целите им са били съвсем други, а?
– Ще видим. Твърди се, че когато спътниците започнат да излъчват, ще изчезне фасадата, зад която се крият демоните, и те ще станат лесни за унищожаване.
Крея махна нетърпеливо с ръка.
– Стига толкова! Не искам да си говорим за това повече! Кажи ми ти как си.
Николо се усмихна. Крея винаги беше такава – имаше си мнение по въпросите и не искаше да слуша неща, които се разминаваха със собствените ѝ виждания. Съвсем спонтанно той стана и я прегърна. За миг тя се напрегна, но след това се отпусна щастливо в прегръдката му.
3.
Съзнанието бавно си проправяше път към реалността. А заедно с него се завърна и болката – по-поносима, не толкова безпределна, само блед отзвук от усещането преди. Крея бавно отвори очи, но само след миг отново ги стисна. Светлината я бе заслепила и бе събудила отново нетърпимото усещане за разкъсване.
– Спокойно, всичко е наред. Не се напрягай.
Гласът я изненада. Беше благ, успокоителен, но в същото време излъчваше някаква сила. Някой я докосна нежно по челото и болката намаля. Но за сметка на това се върнаха гласовете.
– Махни се! – опита се да извика тя, но всъщност едва го прошепна. – Аз съм опасна, може да те нараня.
– Няма да ме нараниш. Спокойно!
Ръката на челото ѝ стана по-тежка и някак похладна. Отново всичко потъна в мрак.
4.
Нов опит. Май беше будна. Или още бе в кошмара?
Внезапното усещане за пронизване в цялото тяло окончателно я събуди.
– Не мърдай! Когато стоиш спокойно, болката намалява и изчезва! Необходимо ти е време!
Ето го пак онзи глас от съня ѝ. Или е истински?
Опита се да отвори очи, но ярката светлина отново я зашемети и я върна обратно в кошмарите ѝ.
– Спокойно, най-лошото мина! Само стой спокойна и не се вълнувай! – Гласът се чуваше сякаш някъде отдалеч.
Болката постепенно отстъпи. Никога не бе предполагала колко хубаво е просто да стоиш неподвижен и да не изпитваш нищо. Реши да не прави втори опит да си отваря очите.
– Къде съм? – Почти не позна гласа си. А може би не трябваше да проговаря, защото в гърлото ѝ се забиха хиляди иглички, които ѝ напомниха, че просто ѝ е дадена малка почивка.
– Ами не знам. Така, като гледам, или в някаква художествена галерия, или в спалнята ти. Ако е галерия, не знам какво търси леглото тук, а ако е спалня, ми е малко странно присъствието на всичките тези картини по стените.
Замалко да се засмее, но това ѝ причини нова серия от пронизвания, този път в дробовете. Човекът явно имаше чувство за хумор или се опитваше по някакъв начин да я разсее.
Изведнъж нещо я докосна отзад по главата. Беше ръка, която я подкрепя да се надигне. Несъмнено същата онази ръка, която отнемаше от болката ѝ, защото усети отново успокояващ хлад. Нещо докосна устните ѝ. Вода? Не, друго беше.
– Трябва да преглътнеш. Този чай ще ти помогне.
Беше горчиво. Но в същото време отускащо и приятно. Опита се пак да проговори, но не успя. Болката намаля и я заля някакво странно спокойствие.
Отново заспа. Но този път кошмарите не бяха толкова страшни…
Откриването на Национални есенни изложби Пловдив 2021 е в първия ден на септември
Националните есенни изложби ще бъдат открити на 1 септември, в Балабанова къща в Стария град от 18.00 часа. Те се провеждат през месец септември в изложбените пространства на няколко възрожденски сгради - Балабанова къща, Къща Хиндлиян и Постоянна експозиция Мексиканско изкуство (Градска художествена галерия) в Старинен Пловдив.
Това е едно от първите събития на Есенен салон на изкуствата в Пловдив, част от културния календар на града – форум за съвременно българско изкуство, предоставящ възможност за артистична творческа изява извън галерийните или музейните пространства, където публиката обичайно се среща с визуалното изкуство. Спецификата на събитието се определя както от особеностите на къщите в Старинен Пловдив, така и от самия формат на представяне на авторите: в общата рамка на цялостен кураторски проект се показват едновременно девет самостоятелни изложби, което превръща Национални есенни изложби Пловдив във форум за изкуство без аналог в България.
От 2013 г. Национални есенни изложби смениха изцяло формата на представяне, като по такъв начин се създаде възможност за осмисляне и разбиране на съвременното българско изкуство. В проекта Форсиране на избора (2013) се показаха десет наскоро завършили професионалното си обучение художници, с което се направи опит за преодоляването на изкуствено установените граници между „младите“ и „старите“ в изкуството. Тази линия се затвърди и в проектите Отстранени системи (2014), Ан пасан (2015), Огледало (2016), Плацебо (2017), „Отвъд повърхността“ (2018), „Поетика на образа“ (2019) и «Места до поискване» (2020), в които се акцентира върху осъвременяването на класическите медии живопис, графика, скулптура, рисунка и т.н., кореспондиращи в съвременното изкуство по естествен начин с фотографията, дигиталния печат, инсталацията, видеото и други. Важен акцент в Есенните изложби е презентирането на нови за българската публиката имена, представянето на дебютна изложба, на значими творчески фигури, свързани с Пловдив, както участието на български художници, живеещи и работещи зад граница.
Тазгодишните изложби ще се проведат под надслова Прагове и белези. Този проблемен фокус няма за цел да поставя тема на участниците, нито пък да настоява зрителите да разбират изложбите през неговата призма. Както и в другите издания на Изложбите, фокусът набелязва осезания, които присъстват в целостта на изданието паралелно и в потенциален диалог с художествените проявления. След като се развиват от функцията си да установяват, регистрират и управляват пропускливост, като преминават през идеята за надмогване на различни предели, праговете носят внушенията на една разнопосочна пограничност – както пространствена, така и темпорална. В своята двуизмерност белезите – напротив, стабилизират следите, фиксират в концентрирана събитийност мимолетни и мигновено протичащи появи. Като свидетелстват за някогашното присъствие на неща, които са извън самите тях, белезите се разполагат в непрекъснато надбягване с паметта.
Събитието се осъществява с подкрепата на Община Пловдив като част от Културния календар на града за 2021 г.
ПРАГОВЕ И БЕЛЕЗИ Национални есенни изложби Пловдив 2021
1-30 септември 2021
Старинен Пловдив
откриване: 1 септември, Балабанова къща, 18.00 ч.
АВТОРИ
БАЛАБАНОВА КЪЩА
СВЕТОЗАР БЕНЧЕВ – живопис, обекти/ Дълбока зала
ЯВОРА ПЕТРОВА – живопис, рисунка/ Сводеста зала
ДИМИТЪР ХРИСТОВИЧ – живопис, видео/ Първи етаж
АНГЕЛ ГЕШЕВ – живопис/ Двор
КЪЩА ХИНДЛИЯН
ЛИЛЯНА КАРАДЖОВА – фотография / Веранда
МИРОСЛАВ ЖИВКОВ – фотография/ Мааза
ВЕНЦИСЛАВ ШИШКОВ – графика / Двор
ПОСТОЯННА ЕКСПОЗИЦИЯ МЕКСИКАНСКО ИЗКУСТВО
НОРА АМПОВА – живопис/ Зала
ДАНИЕЛ МИРЧЕВ-ДЪНА – скулптура/ Двор
Организатори:
Община Пловдив, ОИ Старинен Пловдив и фондация Култура и съвременност.
С подкрепата на:
КЦМ 2000 АД Пловдив, ГХГ Пловдив, галерия Етерна Пловдив.
„Животът е джаз” с Боби Вълчев в Контрабас утре вечер
Боби Вълчев, който е познато лице от джаз елита на близкото ни минало, отдавна популярен на сцената в Дубай, а скоро и участник в „България търси талант“, ще прекара последните си летни седмици в България. Разбира се на сцена. Поводът е лятното му турне, озаглавено „Животът е джаз“. Седем концерта в няколко града ще разкажат творчеството му и ще припомнят, в импровизирани кавър изпълнения, любими на всички хитове. Утре Вълчев ще свири в Пловдив, в клуб Контрабас.
На въпроса защо иска да направи турне именно в България, Боби отговаря, че никъде другаде не може да усети тази любов и енергия. Независимо от големите и световни сцени, на които е бил, топлината на българската публика остава незаменима.
Боби Вълчев от дълги години живее в Дубай. Изявявал се е на една сцена с имена като Маркъс Милър, Джордж Бенсън, Клод Джей Уудс от Earth, Wind & Fire. В Дубай е всяка седмица на сцена до популярния Anthony Muturajah. Боби Вълчев е всестранно развита личност, той е и музикален преподавател в Дубай. Любопитен факт е, че най-възрастният му ученик е 74 годишен мъж, както Боби казва "за любовта към музиката няма граници".
Нора Ампова: Чрез самотата опознаваме себе си
През септември предстоят Националните есенни изложби в Пловдив. Тази година традиционното събитие с куратор Галина Лардева ще се проведе с тема “Прагове и белези”. В поредица интервюта в “Под тепето” ще ви представим част от авторите, които ще участват на Националните есенни изложби с творби между възрожденските къщи в Стария град.
Днес представяме Нора Ампова, която е визуален артист, който работи предимно живопис. Обикновено посланията в работите ѝ са примесени с нотка ирония и хумор. Често проектите ѝ имат социална насоченост.
Какво представяте на изложбата?
От началото на годината, работя по серия живописни платна, подвластни на настроенията и трепетите, които хоризонтът от 2020 г. насам ми разкрива. Първата серия от платната наименувах “Истории от облака” и през април я показах в самостоятелна изложба в столичната галерия “Нюанс”. Картините разказват истории, някои лични, а други пейзажни, дори фонови. Облакът се явява главен воаьор – с моя помощ отваряме файловете, които той съхранява и ги превъплъщавам в произведения на изкуството.
Участието ми в Есенни изложби на изкуствата Пловдив 2021 е естествено продължение на тази серия. Това са поредица платна, разказващи за общочовешките състояния в които всеки от нас е изпадал последно време. Изолацията и безвремието са главни герои. Развивам темата в мащаб, където аморфно или конкретно поставям човешки фигури. Те са там, за да осмислят хоризонта или пък, точно обратното.
Все по-често основното човешко присъствие в моите платна е детският образ. Детството е извор, от който ние можем да черпим спомени, да поглеждаме света по-нов начин и така да преодоляваме предизвикателствата, които изникват по пътя на израстването.
Кръщават нова камерна сцена в Пловдив на Милчо Левиев
Любимият роял на Милчо Левиев ще „заживее” в сърцето на Стария град, където в началото на септември ще бъде открита нова камерна зала, кръстена на маестрото. Събитието ще се съчетае с поредния концерта от платформата „Камерна Сцена Пловдив“, за който от Виена пристигат наследниците на великия Панчо Владигеров. На 4 септември от 19.00 ч. „ВЛАДИГЕРОВИ квартет”, заедно с техните специални гости на сцената Вики Алмазиду и Петър Салчев, ще открият най- новата гореща културна локация в Стария град– CULTURE HOTSPOT MILCHO LEVIEV.
Инициативата е на Сдружение за култура и образование „Милчо Левиев“ и Община Пловдив, като домакини на събитието и постоянната музейна експозиция на маестрото са Сдружение „Бизнеса за Пловдив“ в Къща Иван Черноземски. Основен фокус в експозицията на част от наследството на Милчо Левиев е действащият роял, на който Маестрото е композирал в последните години от живота си.
С чувство на особена признателност към родния град на артиста, Вики Алмазиду предостави всички материали в експозицията, като пожела CULTURE HOTSPOT MILCHO LEVIEV в Къща Иван Черноземски да се превърне в най-новото културно пространство в Пловдив, каквато е мисията и целта на Сдружение за култура и образование „Милчо Левиев“ – повече алтернативни културни точки в любимия град.
ВЛАДИГЕРОВИ квартет
Александър Владигеров
Константин Владигеров
Стоян Янкулов
Васил Хаджигрудев
Гости:
Вики Алмазиду
Петър Салчев
Камерна сцена Пловдив
4 септември 19.00 ч.
КЪЩА ИВАН ЧЕРНОЗЕМСКИ – Стария Пловдив, ул. Цанко Лавренов № 5
Събитието се осъществява с подкрепата на община Пловдив като част от Културния календар на града за 2021 година.
Световноизвестният композитор и китарист Арно Дюмон за първи път с концерти в България
Световноизвестният композитор и китарист Арно Дюмон ще изненада меломаните с два концерта в България – на 17 септември в Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив и на 19 септември в Камерна зала “България” в София. Арно Дюмон е един от най-ярките и вдъхновени творци на Франция – с концерти в над 65 държави по света.
Арно Дюмон идва в България за първи път по покана и със съдействието на Асоциация за културен обмен Art gallery Constantin, която се ръководи от д–р Константин Николов и съпругата му д–р Елена Радева Николова, семейство на български лекари, практикуващи във Франция от 20 години.
Връзката на Арно Дюмон с България до този момент винаги е била косвена и виртуална.
„Затова тези концерти са ми толкова близки на сърцето и със съпруга ми д–р Константин Николов не щадим време и средства по осъществяването им. Това е история на обич, свещена обич, тази към изкуството, обич, доверие, творчество - без граници“, с вълнение разказа доктор Елена Радева Николова.
Арно Дюмон е професор émérite в четири световни музикални консерватории. Правил е майсторски класове в над 50 страни, а сред тях Америка, Швейцария, Япония, Германия, Италия и Англия. Той е автор на четири учебника по класическа китара, а като композитор има над 100 класически произведения за соло китара, дуо и ансамбъл, но твори и за хор, филхармоничен оркестър, пиано и флейта.
„Испански нощи“ в Пловдив“ и бляскав рецитал в София
Концертът „Испански нощи“ в Пловдив на 17 септември ще бъде истинско вълшебство, защото в него ще участва Елена Сан Роман - една от малкото жени китаристки, които свирят фламенко. Тя е основателка на група Chicas de Ripas, съчетаваща танц, перкусии и вокал.
В концерта ще участва и пловдивския ансамбъл „Академика“ към АМТИИ Пловдив, който през месец май изнесе голям концерт в катедралата " Sainte Elisabeth de Hongrie" в Париж и успя да впечатли световноизвестния композитор и китарист Арно Дюмон.
В програмата на концерта са включени едни от най-хубавите музикални произведения, създадени през вековете от и за Испания - Исаак АЛБЕНИЦ, Хоакин РОДРИГО, Франсиско ТАРЕГА, Жорж БИЗЕ и други. Танците и хореографията са на Яна Димитрова и Ангел Раков от танцова формация „Тракийски дар“, а водещ на концерта ще бъде актрисата Анна Танчева.
На 19 септември в Камерна зала „България“ в София Арно Дюмон ще представи бляскав рецитал по произведения на Бах, Хендел, Албениц и Родриго.
„Странното е, че идеята за тези концерти се роди в Испания, а не във Франция. Като арт директор на културната асоциация Art Gallery Constantin France присъствах на отбелязването на стогодишнината на великия испански хореограф и танцьор Антонио Руис Солер в Националния балет на Испания. Именно там се свързахме с Елена Сан Роман, която не е само възпитаник на Арно Дюмон, но и споделя живота му.
През май месец се видяхме в Париж, защото ги поканих на организирания от нас концерт на пловдивския китарен ансамбъл "Академика" от АМТИИ Пловдив. Той се проведе в Катедралата " Sainte Elisabeth de Hongrie" и бях щастлива от оказаното внимание и присъствието на Арно и Елена на този концерт. Когато разговарях с тях, разбрах, че Арно Дюмон, въпреки огромната си известност и изнесени концерти по цял свят, именно в 65 държави, никога не е бил точно в България. В първия момент почти се засрамих, но по най–естествен начин професор Стела Митева Динкова, ръководител на ансамбъла и аз възкликнахме в един глас "Ами заповядайте! ". Фиксирахме първата удобна за всички дата, през септември“, разказа доктор Елена Радева Николова, арт директор на културната асоциация Art Gallery Constantin France.
Арно Дюмон превръща в музика всичко, включително и ковид
Световноизвестният композитор и китарист казва, че не се плаши от Ковид и допълва „Аз го превърнах в музика“.
Доктор Елена Николова подчертава, че Арно Дюмон превръща в музика всичко, до което се докосне.
„Арно Дюмон не е просто световно известен китарист и композитор. Той е много над това. Наричан е une des personnalités les plus fascinantes de la scène française et mondiale, опитвах се да преведа това "fascinant", една от най–ярките личности на днешната музикална сцена във Франция и света. Смятам, че най–подходящият превод е ВЪЛШЕБНА личност, която не се раждат всеки ден. Той не е някакъв намусен схоластичен професор, апропо émerite в три френски университета, композитор, създал над 1000 музикални произведения, издал 4 учебника по китарно изкуство. Не е само виртуозен китарист и брилянтен педагог, хроникьор, преводач.
Той е всичко това и много повече. Еклектичен, хуманен, харизматичен, той превръща в музика всичко, до което се докосне. Свири на няколко инструмента и има органичната потребност да твори музика по всяко време на денонощието, вдъхновен от цялото многообразие на днешния свят. Той е универсална, широко скроена личност, с безмерна обща култура, отворена система, магьосник за публиката си, един безкраен източник на обаяние и талант“, споделя доктор Елена Радева Николова.
Тя не пропуска да отбележи, че организаторите и изпълнителите са ваксинирани, а това развързва ръцете да подготвят турнето.
Двата концерта, в Пловдив и София, ще са истински празник за меломаните, още едно доказателство, че границите и предизвикателствата лесно се преодоляват, когато се говори на един език – този на свещената обич към изкуството.
Асоциация за културен обмен Art Gallery Constantin
Интернационалната асоциация за културен обмен Art Gallery Constantin France e създаена през 2011 година в Сенлис, Франция. Тя се ръководи от д–р Константин Николов и съпругата му д–р Елена Радева Николова, семейство на български лекари, практикуващи във Франция от 20 години.
В самото начало асоциацията съществува под формата на галерия, в която представят свои творби френски и български художници и фотографи. Предметът на дейност на асоциацията е културния обмен между държавите в Европа.
Дейността през годините се разширява и обогатява, работят в областта на музикалния спектакъл, организират освен изложби и концерти, рецитали, арт форуми, симпозиуми и майсторски класове. Намират вдъхновение в изкуството, за да бъдат добри лекари в практиката си, а качествата и уменията от медицината допринасят за поливалентния подход и добрата координация във всяка арт проява.
Доктор Константин Николов и доктор Елена Радева Николова споделят:
Ние подаваме ръка на всеки артист в беда, без значение на неговия произход, раса, сексуална ориентация, на всеки млад талант в развитие... и на всяко страдащо същество.
Единствената ни мотивация е любовта. Непоклатимата обич към и от нашите артисти. Това е безпрекословно доверие в няколко посоки. Възторгът на публиката след поредния концерт или изложба храни душите и сърцата ни. Дава ни огромна душевна сила в трудната лекарска професия. Това са свещени връзки, които ни държат живи, безусловно и безмерно.
Защото знаем, по-добре от всеки друг, колко определящо е състоянието на духа за доброто физическо здраве.
Защото единствената следа от нашето съществуване на тази земя, е изкуството, а благосъстоянието и процъфтяването на културата, е характерно за всяко прогресивно общество.
Повече за Асоциацията можете да видите ТУК.
Арно Дюмон
Завършва специалност класическа китара в Париж в класа на прочутия Алберто Понсе, като се усъвършенства по–късно в Испания при Емилио Пухол и Нарцисо Йепес , в Англия при Джон Уилиямс, във Франция при Жан Пиер Гезек и Морис Охана. По лична покана на великата Надя Буланже той преподава в Американската консерватория във Фонтенбло.
Арно Дюмон е почетен професор émérite hors classe по китара в Консерваториите в Париж, Кретей и Еврьо, в Католически институт в Париж. Като педагог, той създава четири учебника по китарно изкуство.
Дюмон е автор на над 100 класически произведения за соло китара, дуо и ансамбъл, но твори и за хор, филхармоничен оркестър, пиано и флейта. Негови сакрални произведения (меси, реквием, мадригал) са изпълнявани в Eglise de la Madeleine в Париж, и в катедралите в Реймс, Руан, Еврьо, Лаон.
Издал е над 16 собствени диска с камерна музика, концерти, рецитали, електроакустична музика, дуо с фламенко китаристи. Само за класическа соло китара е създал 24 прелюда, 36 етюда, 7 сонати и 6 концерта.
Като изпълнител е отличен с Голямата награда на Радио Франс интернасионал, конкурса "Гаудеумус", конкурса "Ямаха" в Токио, а като композитор – с първа награда на Guitar Fondation of America и на Фондация „Менухин“. Почетен член на Консерватория „Рахманинов“ в Москва. Организирал е майсторски класове в над 50 държави - Америка, Швейцария, Япония, Германия, Италия, Англия. Автор е на хроники в Le Monde, Libération, La lettre du Musicien, France- musique. Композирал е музиката на филмите на Карлос Саура, Ги Кернер, Жан Луи Бертучели.
Елена Сан Роман:
Елена Сан Роман e родена във Франция, но родителите й са испанци. Тя е една от малкото жени–майсторки на фламенко китара в света. Специализирала е класическа китара в Нормандия при проф. Арно Дюмон, който насърчава таланта й и я ориентира към родната й фламенко музика. Елена получава стипендия от реномираната Фондация Cristina Heeren в Севиля и се усъвършенства при големите майстори на китарното изкуство като Rebollar, Cortes, Barragan. Основателка на група Chicas de Ripas,съчетаваща танц,перкусии и вокал. Понастоящем Елена Сан Роман живее между Севиля и Париж.
Ансамбъл „Академика“:
Нашият китарен ансамбъл „Академика” е създаден през 1997 година. Наименованието на ансамбъла е по идея на студентите, които участват в него. Художествен ръководител на ансамбъла от основаването му до днес е Стела Митева-Динкова – доц. д-р в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.
Отличен е със седем първи награди на международни конкурси, като е гастролирал в Сърбия, Гърция, Великобритания, Полша и Франция.