Капана.БГ
Соня Йончева е Тоска във Виенската опера
Певицата без ваканция това лято, на 31 август с Пласидо Доминго пее в София
Световноизвестното българско сопрано Соня Йончева няма да почива това лято. Отварянето на много от оперните театри и концертни зали осуети плановете й за лятна ваканция.
На 21 и 24 май Йончева ще е сред първите големи звезди, които отварят прочутия театър след падането на ограниченията в Австрия.
Йончева ще блесне на сцената на Виенската опера в „Тоска“ на Пучини. Ролята е от знаковите за Йончева, която през 2018 година бе звезда в новата постановка на Метрополитън опера в Ню Йорк.
Историята за любов и ревност с въздействащата музика на Джакомо Пучини не слиза от световните сцени от 1900 година, когато на 14 януари в Рим премиерата се приема с безразличие от критиците.
Днес това е най-поставяната опера на италианския композитор, а ролята на Тоска превръща талантливите певици в звезди. Такъв е случаят с Йончева, която получи ласкави критики за изпълнението си.
След като пандемията от Ковид -19 на няколко пъти отложи спектаклите, сега Йончева ще пее „Тоска“ в компанията на Пьотр Бечала и Амброджио Маестри в един от най-елитните оперни театри в света.
„Това е само началото от бъдещото ми сътрудничество с операта във Виена“, каза Йончева. С новото ръководство на театъра тя има планове за нови роли на сцената на Виенската опера.
„През първите години от професионалната ми кариера бях обвързана с Парижката опера, Метрополитън, Ла Скала, Ковънтгардън, операта в Берлин. Сега искам да пея в повече театри, да се срещам с различна публика“, споделя Йончева, която продължава да изненадва публиката с различен репертоар и смели професионални избори.
Тези дни тя изнесе концерт в Катовице, на който изпълни песни на френския композитор Анри Дюпарк по текстове на Бодлер. Забележителното в неговата биография е, че след като завършва йезуитски колеж, през 1869 г. той се среща с Франц Лист и Рихард Вагнер във Ваймар. Вдъхновен от тази среща през 1870 г. публикува пет песни. Соня Йончева открива позабравеното му творчество и решава да го върне на сцена. Това е само малка част от богатия репертоар, който световноизвестната българка поддържа през годината.
Наскоро Йончева триумфира със серия от концерти в Испания на сарсуела. Пресата отбелязва: „Още една голяма звезда от света на операта пропя сарсуела. Българката Йончева показа класа и изпълни някои от най-популярните произведения. Красивият й мощен глас, артистичността я нареждат от най-големите интерпретатори на този популярен музикален стил. Умението й да общува с публиката затвърди статуса й на една от най-големите и обичани оперни звезди в света днес“.
Йончева обяви и първите дати от серия концерти в Европа, на които ще представи новия си албум „Rebirth”. Плочата се радва на изключителен успех и е в класациите за най-продавани оперни албуми в няколко държави.
На концерта в София на 31 август Соня Йончева ще излезе с Пласидо Доминго. В репертоара са включени арии и дуети от велики опери.
„Надявам се да бъде празник на музиката!“, споделя Йончева. Нейната компания SY11 в партньорство със Столична община ще подарят на столичани и гости на столицата истинско музикално събитие. Събитието е под патронажа на Министерство на културата
Специална сцена ще бъде изградена пред храм-паметник „Свети Александър Невски“. Йончева и Доминго ще бъдат на сцената със Софийска филхармония с диригент Найден Тодоров. Специален пропусквателен режим ще осигури провеждането на мащабната „Гала в София“, която ще бъде записана и показана в няколко европейски държави. Екип на Euronews ще отрази концерта.
Билети на цени от 50 до 300 лева – могат да се купят в касите на Изипей или онлайн от: https://epaygo.bg/3107431516
Снимка: SY11 Events.
Голямото завръщане на Красимир Димовски
След дълго мълчание, едно невероятно завръщане на Красимир Димовски. Книгата „Момичето, което предсказваше миналото“ вече усилено се коментира сред четящата публика, макар че появи в книжарниците съвсем отскоро - от 18 май. Сборникът с 13 невръстни разказа, както сам ги определя писателят, е издание на ИК „Хермес”. По този повод поканихме автора и редактора на книгата Стойо Вартоломеев да споделят малко повече за работата по нея, за включените разкази и къде се крие тайната на въздействащите им послания.
Разговор с Красимир Димовски и Стойо Вартоломеев за книгата „Момичето, което предсказваше миналото“
Г-н Димовски, израснал сте в село Яврово, цветът от детството Ви там се прецежда през цялото ваше творчество. Това достатъчна причина ли е да си измислите един свят?
Да. И достатъчна вина. Понякога първите десет години стигат, за да заредят въображението доживот. Другото е натрупване. И осмисляне. Всъщност не знам дали осмислянето е за добро.
Яврово неизбежно се свързва с двама големи мъже – Николай Хайтов и Борис Димовски. Къде се крие магията на това село да ражда творци?
То е на хиляда метра над морето, близо до слънцето. Понякога поема повече светлина и изпуска излишъка, който попива в някои хора. Усещането е като за вдъхновение.
Книгата ви с разкази „Момичето, което предсказваше миналото“ се изчита на един дъх, историите са увлекателни, но далеч надскачат регионалното, носят общочовешки идеи...
Смисълът е да разказваш простичко, но да внушаваш сложни неща. Не е необходимо да разхождаш героите си между Вашингтон и Пекин, за да опиташ да осмислиш света, човека и късчето вселена над него. Малката география между двете планини в Яврово - Могила и Могилчица, е достатъчна, поне за мен, за да си изградя световете. И в разказите, и в новелите, и в романа. Там е побран достатъчно цвят и мирис, които могат да събудят мисълта и да я оцапат с небе.
Защо избрахте този оригинален, нестандартен подход – деца да разказват за света на възрастните, а не обичайното – възрастните да разказват за детството си?
Какъв е смисълът да се омиляваш по отминалото детство? Това си е лична тъга. А за да посегнеш към перото, трябва да си узрял за тъгата на въображението.
Разказите ви са наситени с драматизъм, с общочовешки страсти, с любов, с покоряващата женска красота, с еротика, със смърт и порив към летене… И всичко това разказано от деца. Не е ли смущаващо?
Не. Детето опоетизира и най-драматичното, така жестокият свят става приемлив. Дори привлекателен. Детето има инстинкти, които впоследствие при нас закърняват. Детето има мъдрост, която си е донесло от оня свят, от който се е появило, и тя е още прясна. После се вмирисва, разлага се и изчезва. Детето слуша гласове, за които нашите уши са закърнели.
И накрая разбираме, че детето знае кой е Бог. Оказва се, че Бог не е това, за което го мислим. Но прозрението е на момиче…
На момиче е, да. В книгата има 12 истории, разказани от момчета, а последният, 13-ият разказ е от момиче. Момчетата умеят да разказват, а момичетата – да предсказват.
За разказите Ви Деян Енев казва, че представляват почти немислима смес между писането на Габриел Гарсия Маркес и Андрей Платонов.
Ще опитам да му се доверя. Деян е най-големият майстор на късия разказ, а за щастие – и мой приятел.
Изминали са много години от първите ви книги до това интригуващо завръщане. Защо изведнъж решихте да се появите?
Няма някакъв свръхестествен повод. През годините просто си пишех, без да го споделям. Въпрос на характер. Допада ми, например, когато имам време да си стоя в най-тъмната част на бара, да си отпивам и размишлявам. Светлината на прожекторите ме дразни. Да я обичаш е въпрос на талант. Когато най-после занесох написаното на моя издател Стойо Вартоломеев, той се хвана за главата. Каза ми: „Та ти ми носиш цели три книги!“ Приех го като комплимент.
Г-н Вартоломеев, може ли да ни споделите своите впечатления от книгата? С какво се отличават текстовете в „Момичето, което предсказваше миналото“?
Интересното в книгата е, че авторът е съхранил тези истории и им е предал много въздействащ литературен вид. Разказите са хем драматични, защото носят болка, рана, която трябва да се излекува, хем романтични, защото в тях има някаква мечта, която героят преследва.
Много характерна за този сборник е и доминацията на поетичността. „Момичето, което предсказваше миналото“ е един поетичен сборник в проза. А поезия започва от детската фантазия, от детското светоусещане, от това, което децата си въобразяват, че се случва. И затова книгата е много четивна.
Още нещо, което прави впечатление от професионална гледна точка. Красимир Димовски е много добър стилист. В поезията се работи по този начин. В поезията всяка дума е дума на място, т.е. в неговите разкази няма излишни думи. Те са кратки, стегнати, с много силни финали. И който и разказ да разгледате, виждате, че поантата, финалът е онова, което го осмисля.
Йордан Радичков има един коментар за разказа като жанр. Той казва: „Разказът е като бягане на 100 метра – бягаш и нямаш време да се озърташ“. В „Момичето, което предсказваше миналото“ имаме точно това – стегнат сюжет, добре уловена история и ефектен финал. Всеки разказ сам по себе си носи съответното послание – било то за любовта, за самотата, за фантазията да полетиш. Но когато наредиш разказите един до друг, се получава целият пъзел, цялостното внушение на сборника. Той е изцяло фокусиран върху персонажите, върху селото с магическо минало, история и настояще. И това прави „Момичето, което предсказваше миналото“ много добра литература.
В своя кратък текст към книгата вие също коментирате дългото мълчание на Красимир Димовски. Може ли да споделите малко повече?
Димовски е част от поколението, което дебютира преди повече от 30 години, когато младите тогава писатели издадоха първите си книги. Деян Енев – също част от това поколение - споделя: Красимир Димовски е от моето поколение писатели. И мога да кажа, че той беше най-добрият. Но докато през тези трийсет години ние издавахме книга след книга, той мълча – и се появява пред читателите истински чак сега. Но само как се завръща!
И мисля, че той е прав. В този сборник има натрупани мълчания. Има уж пропуснати тактове на писане, но непропуснати тактове на натрупване. И затова смятам, че е толкова експресивен и въздействащ.
Защо „13 невръстни разказа“
Аз знам. Защото мога да предсказвам миналото. И знам, че това, дето ще е било, и онова, дето беше да бъде, е едно. И виси. То е игра. Той си играе.
Из „Момичето, което предсказваше миналото“
Може ли да се предскаже миналото и да си спомним бъдещето? Защо светът е все още толкова неподреден като в детска игра? И защо Бог не е това, за което го мислим?
Отговорите може да са скрити в тези 13 великолепни разказа, в които децата разказват съпреживения свят на възрастните. Разкази от деца за възрастни. 13 наситени с драматизъм истории, белязани от неповторимия стил, роден от детското въображение, характерен за прозата на Красимир Димовски. Това са разкази за любовта и омразата, за страстта към летене и страстта към унищожение, за женската красота като еротика, провокация и вдъхновение, за смъртта и безсмъртието.
12-те истории са разказани от момчета, а 13-ата – от момиче, което знае възрастта на Бог.
Отзиви за книгата
Красимир Димовски е от моето поколение писатели. И мога да кажа, че той беше най-добрият. Но докато през тези трийсет години ние издавахме книга след книга, той мълча – и се появява пред читателите истински чак сега. Но само как се завръща!
Тези тринайсет разказа от сборника „Момичето, което предсказваше миналото“ представляват почти немислима смес между писането на Габриел Гарсия Маркес и Андрей Платонов. Маркес умееше да разглобява и да сглобява света по неподражаем начин. А Платонов усещаше думите като живи същества, опитомяваше ги и ги пускаше сами да търсят пътечките си.
В разказите на Димовски има и едното, и другото. И аз съм щастлив, че сега тази книга е в ръцете ви.
Деян Енев
Натрупани мълчания. Повече от 30 години Красимир Димовски мълчи, за да избухне талантът му в прекрасния сборник с разкази „Момичето, което предсказваше миналото“. Кратки по обем, но поетични по смисъл и съдържание. През погледа на детското светоусещане светът на възрастните изглежда различен, объркан и понякога необясним. Може би Бог така го е подредил. А кой е Бог и какви са неговите послания, ще разчетете в тринайсетте „невръстни“ разказа в сборника.
Стойо Вартоломеев
Разказите на Красимир Димовски отварят очите на своите читатели за божествения детски поглед към света около нас. Поглед, който всички сме имали, но в изкушенията на биографичния път сме изгубили, забравили или потиснали. Връщането към него носи радост, възстановява хармонията, открива ни мъдростта на естеството. А разказите са градивни камъни на българския магически реализъм.
Младен Влашки
За автора
Красимир Димовски е израснал в Яврово, между голямата планина Могила и малката Могилчица. Място географски тясно, но достатъчно широко, за да побере образите на света, които си спомнят бъдещето и предсказват миналото. Истории, пропити с неповторимия стил на автора, събрани в настоящата книга „Момичето, което предсказваше миналото“.
Автор е на сборниците „Ние, кавалеристите“ и „Райската градина“.
Премиерата
От 11 до 24 май Издателска къща „Хермес“ организира станалите вече традиционни Дни на българската книга, като всяка седмица ще бъде публикувано ново заглавие от български писател. Сред тях е „Момичето, което предсказваше миналото“ - сборник с разкази от журналиста и писател Красимир Димовски. Книгата ще бъде представена в Пловдив на 16 юни в Културен център-музей „Тракарт“, като част от културната програма на „Пловдив чете“.
Тази вечер ще станат ясни носителите на „Награди Пловдив“ за 2020 година
Всяка година в навечерието на 24 май, Кметът на Пловдив връчва престижното отличие „Награда Пловдив“ за принос в развитието на културния живот на Пловдив, реализирани през предходната година.
Церемонията на която ще станат ясни тазгодишните победители е тази вечер.
Кметът Здравко Димитров има удоволствието да Ви покани на тържественото връчване на Награда „Пловдив“ за принос в развитието на културния живот на Пловдив за 2020 година, което ще се състои тази вечер 21 май 2021 г., петък, от 18.00 часа в Дом на културата „Борис Христов“, Зрителна зала.
Събитието ще се предава директно по БНТ, а в Цар Симеоновата градина до сухите фонтани ще бъдат разположен видеоекран, на който желаещите ще могат да наблюдават церемонията директно.
Пред Дом на културата „Борис Христов“ номинирани и гости ще бъдат посрещнати от Духов оркестър – Пловдив, с диригент Николай Гешев.
Съорганизатор и домакин на Награди Пловдив тази година е БНТ -2, които честват своята 50-годишнина. Партньори са Община Пловдив, Драматичен Театър - Пловдив, Държавна Опера- Пловдив, Държавен Куклен Театър- Пловдив, ФА „Тракия“.
Спектакълът, по време на който ще бъдат връчени наградите, носи името „Създаваме история заедно“. ТВ реализация - БНТ Пловдив, водещи: Златка Далчева, Владислав Севов. Сценарен екип: Десислава Шишманова, Владислав Севов
Редактор: Камен Коларов
Отговорен оператор: Виолин Палейков
Ръководител ТВ производство:Станимир Навущанов
Организатор: Ваня Велкова
Режисьор: Пепа Кошишка
Изпълнителен продуцент: Камен Коларов
Припомняме и кои са номинациите в отделните категории:
„Художествена литература и хуманитаристика“
Димитър Гачев за сборник с разкази „Уудсток в градината“
Проф. д.ф.н. Клео Стефанова Протохристова-Ямболиева за „Литературният XX век- синхронни срезове и диахронни проекции“
„Художествен превод“
Йордан Костурков за превод от английски език на романа „Малката“ от Едуард Кари
Цветелина Димитрова за превод от немски език на романа „Алрауне“ и разказа „Паякът“ от Ханс Хайнц Еверс
„Журналистика в сферата на културата“
Лиляна Бързева за платформата „Изкуство в тишина“
БНТ - Пловдив за стойностното и последователно популяризиране в национален ефир на постиженията на културата и изкуствата, създавани в Пловдив - чрез специализираните предавания за култура: „Арт стрийм“, „Линия Култура“, „На опера с БНТ2“, както и системното представяне на културния живот на Пловдив в предаванията „Култура Бг“ и „Библиотеката“. За пълноценното проследяване на многообразието от изяви в областта на културата, за грамотното им интерпретиране и поднасяне, за възпитаването на вкус и създаване на памет за значими артисти и събития, чрез създаването на художествени и документални продукции, сред които: „Град за завръщане“ - посветен на Пловдив, „Граматика на фантазията“ - посветен на проекта на Държавен куклен театър - Пловдив за Джани Родари, „Между два свята“ - филм за виртуозния цигулар Марио Хосен, „Тенор“ - филм за световния тенор Камен Чанев, „Да живее фестивалът“- посветен на фестивала Opera Open, “Любов и клетва“ – посветен на 60 годишнината на проф. Даниела Дженева.
„Архитектура и естетизация на градската среда“
Арх. Веселин Русев за сграда Orpheus Apartments
„Арконт Дизайн“ ООД - арх. Христина Стефанова и арх. Радка Стефанова за Клиника по лъчелечение на УМБАЛ „Св. Георги“ - База 1 – комплекс от 2 сгради
„Музика“
Камен Чанев за изпълнението на арията È la solita storia от „Арлезианката“ на Франческо Чилеа в спектакъла „Вратите на съня“, Opera Open 2020
Сдружение с нестопанска цел за обществено полезна дейност „Биг Бенд Пловдив“ за Юбилеен концерт „20 години Биг Бенд Пловдив“ на Античен театър
Държавна опера – Пловдив за изпълнението на Симфония N 7 „Ленинградска“ под диригентството на Диан Чобанов – проект „Музика на мира“, част от Opera Open 2020
„Танцово изкуство“
Проф. Даниела Дженева за авторска хореография на музикално-танцовите произведения: „Първа среща“, „Сдумали се“ и „Земята на Орфей“
Иван Димитров за Благотворителния концерт „Пловдивска танцова палитра“ за изграждане на паметник на проф. Кирил Дженев
„Театър“
Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ за „Закуска в „Тифани“ по Труман Капоти
„Изобразително изкуство“
Градска художествена галерия – Пловдив за Представителна колективна изложба „Графиката сега - Пловдив 2020“ с куратор Моника Роменска
Румен Жеков за Ретроспективната изложба „Избрани произведения“ в изложбена зала „2019“
Иван Шишков за Изложба живопис „Нормандия - Кибервил“
„Аудио визуални изкуства и фотография“
Александър Богдан Томпсън за изложбата „Орфей“ - 24 фотографии от спектакъла „Орфей и Евридика“ от Глук
„Опазване на културното наследство и съхраняване на паметта“
Фондация „Балкански културен форум“ за издирване и преиздаване на ценни за Пловдив и страната книги и за изданието на „Пловдив към средата на XIX век според описанието на Костадин Душков Моравенов“ с автор д-р Александър Костакиев Пеев
„Произведение на изкуството, предназначено за деца“
Детско-девическа хорова формация „Евмолпея“ – Пловдив за Самостоятелен концерт „14 години песенни посланици в Европа“
Държавен куклен театър – Пловдив за „Кученцето, което не можеше да лае“
Вокална група "Бамбини" при Център за подкрепа за личностно развитие – Общински детски комплекс – Пловдив за Тържествен концерт-спектакъл "Пеем за България"
„Съвременни мултижанрови изкуства”
Емил Миразчиев за самостоятелна изложба "Пътят – продължаваме заедно"
СПЕЦИАЛНА НАГРАДА „ПЛОВДИВ“
Емилия Арабаджиева за цялостен принос в областта на изкуството и културата.
За работата й като художник, сценограф, художник на документални филми, автор на книгата „История на костюма” и творчески ръководител на проекти, с която заема значимото място в културния живот на Пловдив и страната в периода от 1980 до 2020г.За педагогическата й дейност като дългогодишен директор на Националната гимназия за сценични и екранни изкуства от 1992 година до 2019 г. По нейно предложение са разкрити специалностите: „Сценичен костюм“, „Компютърна анимация“, „Куклен театър“, „Драматичен театър“, „Пантомима“, „Театрална кукла“. За гражданската и професионална ангажираност и борбеност за запазване на образователната институция. За създаването на Международен пленер „Диалог“, рисунка голям формат.За педагогическата й работа в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство и съосновател на специалността „Сценография“.
За активното й участие в многобройни благотворителни кампании, творчески комисии, журита и експертни съвети, които се занимават с решаването на конкретни казуси в областта на изкуството и културата.
Доц. д-р Никола Лаутлиев за популяризирането на Пловдив като национален и международен център на артистичната фотография в продължение на 35 години с организирането на фестивала „Международни фотографски срещи“. За кураторската му дейност в откриването и развитието на млади таланти в областта на художествената фотография, като арт директор на фестивала и галерист на галерия „Лаутлиев“ в кв. „Капана“. За педагогическата му дейност в АМТИИ, като създател на специалностите „Графичен дизайн и фотография“ и „Фотография“ и дългогодишен ръководител на катедра „Приложни изкуства“. Инициатор на откриването през 1995 г. на специалностите „Педагогика на изобразителното изкуство“ и „Сценография“, обогатяващи художествения живот на Пловдив с десетки млади артисти и дизайнери в повече от две десетилетия. За активната му новаторска дейност и обществена активна позиция в духовния живот на Пловдив.
Стефан Шивачев за научни изследвания и публикации в научни издания, книги и медии за историята на Пловдив. Журналистическа, публицистична и популяризаторска дейност в тази област. Дългогодишно ръководство на научен, културен и образователен институт Регионален исторически музей – Пловдив. За активната му обществена дейност в гр. Пловдив.
Клуб Бали с нов интериор и повече пространство за парти вечери
Едно преживяване на следващо ниво
Bally Club е заведение, познато на няколко поколения пловдивчани. Още преди Капана да стане толкова популярен като дестинацията за забавление под тепетата, сградата над писоарите, бе арена за едни от най-големите партита и мнозина осъмваха в центъра на града след поредното яко гостуване на известен ди джей. В помещението – малко по-голямо от един хол, често не можеше игла да хвърлиш, а купонът нерядко се пренасяше директно и на голямата тераса, която гледа отвисоко целия Капан.
Днес, в навечерието на 24 годишния си рожден ден, клуб Бали посреща поредните празнуващи и жадуващи приятно изкарване в клубна атмосфера с изцяло обновено и освежено пространство. Може би първото нещо, което ще ви направи впечатление, когато пристъпите прага, е бутнатата стена, която преди разделяше мястото на две зали. „Берлинската стена на Бали“, както шеговито я наричат от заведението вече е няма, а това открива още повече простор за танци и забавление.
Покрай стените са разположени удобни дивани с високи маси, а от едната страна – дълъг бар. От три страни прозорците към единствената голяма тераса в Капана се отварят, така че през летните месеци гарантирано ще ви е сенчесто и приятно дори и в късния следобед за кафе или освежаваща лимонада. На самото открито пространство може да изберете дори гледката си – към Железарска, директно към Джамията и площада, или към Константин Стоилов. Истински кеф за всички айляци, които необезпокоявани отгоре могат да се чувстват директно в събитията. Отпред на спокойната павирана уличка има и маси за сервиране на открито, а през топлите месеци оттам започват и уикенд партитата, които след 23 часа се пренасят горе.
Разбира се, Bally Club със сигурност не е място само за вечерни събития, а още от следобед може да се възползвате от chill атмосферата и да отдъхнете след края на работния ден. Когато са налице спортни събития пък, бъдете сигурни, че тук може да проследите всичко вълнуващо в компанията на други фенове, без да трябва да търпите възмутените погледи на половинката си, че я пренебрегвате за пореден път заради епичния гол на екрана. Съвсем скоро отново ще са на разположение и наргилета, за да може още повече да се потопите в айляка под тепетата.
След по-малко от месец предстои и рождения уикенд на Bally, затова се пригответе за едно преживяване на следващо ниво и не пропускайте да се отбиете и насладите на обновената обстановка и традиционните партита, на които танците и забавлението без пози са абсолютно задължителни!
Katatonia разтрисат Античния през септември
Шведските метъл звезди Katatonia потвърдиха концерт в Пловдив. Те идват за историческо шоу в Античен театър на 17 септември.
Потвърдените им концертни дати през тази година се броят на пръсти, затова очаквания са, че за пореден път Пловдив ще бъде предпочитана дестинация за музикален туризъм на фенове от цяла Европа.
Майсторите на музикалната меланхолия Katatonia ще представят за първи път на живо музиката от супер успешният си последен албум City Burials, който излезе през април 2020 година. А това е голяма новина за феновете им, които от години поддържат дълбока емоционална връзка с тяхната музика.
Очаквайте още новини от организаторите от Blue Hills Events. Концертът е част от форума Music of the Ages.
Платформата „Госпожа Опера“ участва в международен проект по програма Еразъм +
В навечерието на 24 май образователният проект на Опера Пловдив в партньорство с университети и оперни театри от Испания, Италия и България получи зелена светлина за европейско финансиране по програма Еразъм +. През следващите две години ще бъде разработена образователна методика с видео уроци за запознаване с оперното изкуство на деца от 0 до 6 години, заедно с отделни видео ръководства за техните родители и предучилищните педагози. Ще бъде създадено и мултиезично приложение, в което под формата на игра децата ще навлизат в света на операта, ще се запознават с композитори, ще слушат известни арии и ще могат да гледат адаптирани оперни спектакли.
В проекта „Опера и ранно детско образование: изграждане на европейско самосъзнание чрез музика във времена на пандемия“ обединяват сили Университета и Операта в Овиедо (Испания), Миланският университет Бикокка, AsLiCo- Италианска асоциация за опера и концерти, АМТИИ „Проф. Асен Златаров“ и Държавна опера – Пловдив. Операта като европейска културна ценност и нейният отпечатък за постигане на чувство за общностна принадлежност са в основата на избрания методологичен подход. Сред целите на проекта са да се стимулира чрез опера вкус към качествена музика в най-ранна детска възраст, да се подобри развитието на музикалните, когнитивните, психомоторните, езиковите и емоционалните компетенции на децата, както и да се насърчават и подкрепят родители в тяхната ключова роля за културното образование на децата им.
Педагогическите и техническите департаменти на висшите учебни заведения ще разработват елементите на образователните методики и техническите аспекти за видео съдържанието и приложението, а Опера Пловдив, операта в Овиедо и AsLiCo ще допринесат с експертизата си за разработване на музикалното съдържание. Трите артистични организации ще произведат и копродукция на адаптирано оперно заглавие за деца от 2 до 4 години, което ще бъде представено в Пловдив, Овиедо и Комо. Спектакълът ще използва елементи от разработената методика за обучение като включва различни способи за привличане интереса и вниманието на най-малките зрители.
Опера Пловдив бе поканена за участие в проекта заради натрупания опит и успехите си в развитие на детски публики чрез образователната платформа „Госпожа Опера“ и създаването на адаптирана продукция – концерти, мюзикъли, балетни и оперни деца за най-малките зрители. Безценен е опитът на културната институция в изготвянето на адаптирано видео съдържание за деца по време на пандемията от Ковид и разпространението му за ползване в пловдивските училища по проекта „Госпожа Опера в училище“, както и музикалните спектакли „Академия за бебета на Госпожа Опера“ за деца от 0 до 4 години. Освен предоставяне на модела за Госпожа Опера като медиатор в образователния процес по музика за най-малките, специалисти от Опера Пловдив ще консултират избора на музикално съдържание и художествено оформление – декори, костюми и осветление, към разработените видео уроци.
Международните работни групи вече започнаха своята работа онлайн, а с напредването на проекта ще се осъществят консултации, конференции и тренинги в трите участващи държави. Водеща институция в проекта е Университетът в Овиедо.
Записват безплатно в НБ „Иван Вазов“ – Пловдив
В навечерието на 24 май, в рамките на Националната библиотечна седмица под надслов „Библиотеката ще ти помогне“, НБ „Иван Вазов“ – Пловдив предприема празнични инициативи.
На 21 май 2021 г. /петък/ библиотеката ще записва безплатно читатели. Необходима е само лична карта, а за деца до 14 г. – лична карта на родител или настойник.
Същевременно през целия ден, всички които са просрочили заеманията си /времето, до когато е трябвало да върнат заети библиотечни единици/ и имат начислени глоби, могат да върнат взетото, без да бъдат санкционирани.
С подновен абонамент могат да се сдобият и всички читатели, срокът на чиито карти изтича до 31 май 2021 г.