От 17 – 31 май изложба с картини, 19.05.21г. Работилница за рисуване на животни с Гергана Табакова, 22.05.21г. Работилница за рисуване върху текстил с Гергана Табакова.

Гергана Табакова е завършила в Пловдив – графика. Живее и твори в Пловдив, Майка е на 2 деца.

В изложбата ще покаже картини рисувани през последната година. Стила ѝ е характерен и индивидуален, рисува

Лъвове, папагали, рис, мечки, костенурки носещи на гърбовете си цялата фауна; китове плуващи в „спокойни води”, картини със картини със специално отношение към природата... Геометрия преплетена с животинския свят, хармонично изпълнени детайли с невероятна пъстрота. Tова са картините на Гери – няма как да объркаме характера ѝ. Творчеството и картините ѝ са свързани с животинския свят, изследването на символите и тяхното значение за хората. Тя неуморно рисува картини със силни знакови послания. Понякога черпи идеи от сънищата си.

Отправяме ви покана да се срещнете с Гери и нейните произведения на живо и да почувствате магията им.

Откриването на изложбата ще бъде  на 17 май от 18:30 ч. в Кафене Пейка на ул. Бетовен 12,

Това  е място, където да бъдем, когато искаме да водим добри разговори  и срещи с изкуство и творчески хора.

Изложбата ще продължи  до края на месец май, през това време има още  възможности да се срещнете с авторката и в двете работилници, които ще води на 19 май от 18:30ч. и 22 май от 11 ч.

19.05.21г. от 18:30ч. до 20:30ч. – Работилница за рисуване на животни с Гергана Табакова

- за деца от 5 до 105 години. Ще е интересно и занимателно рисуване на животни, а Гергана като художник и педагог ще помага. За по-малките участници ще има готови рисунки за оцветяване. Ще се рисува върху хартия с моливи и акварел. Материалите за рисуване ще са осигурени, а също по една безалкохолна напитка. Вход 20 лв.

22.05.21г. От 11ч. до 13ч.  Работилница за рисуване върху дрехи с Гергана Табакова

– за деца от 5 до 105 години. Ще е интересно и занимателно рисуване върху текстил.  Ще осигурим бои, а участниците трябва да си донесат дреха /дънки, тениска/ върху която искат да имат рисунка. За участниците ще има и по безалкохолна напитка. Вход 20 лв.

 И двете събития са с предварително записване на телефон: 0876693408 /ако имате въпроси обаждайте се/

Instagram: Gigataartist ,и facebook: Giga feel art

Откриване на  17.05.21 от 8:30 часа.

В средата на март тази година ИК Хермес публикува новата книга на колегата Евгений Тодоров „Сбогом, Америка, сбогом, Пловдив“.

Евгений Тодоров е известен телевизионен журналист, драматург и режисьор. И един от най-четените блогъри у нас. Автор е на 11 книги, сред които превърналата се в бестселър „Особености на филибелийския характер“, „Наръчник на носталгика“, „Тайните писма до Бойко Борисов“ и романът „Рекет“, претърпял три издания. Тодоров е автор и на уникалната серия от пет документални книги „Запомнете Пловдив“ – стари истории, разказани от очевидци.

Премиерата на романа „Сбогом, Америка, сбогом, Пловдив“ от Евгений Тодоров ще е на 14 май (петък) от 18,00 часа в Културен център „Тракарт“.

Има ли жанр “Пловдивски роман”, по какво си прилича и различива от предишните му книги, вижте в интервюто с автора.

Г-н Тодоров, новата ви книга „Сбогом, Америка, сбогом, Пловдив“ излиза на 16.03.2021 година. Какво повече може да кажете за нея на читателите, които я чакат с нетърпение?

Не знам дали има жанр „пловдивски роман“. Става дума за нещо такова – действието се развива в Пловдив, героите са пловдивчани – някои от тях са или напомнят на реално съществуващи наши съграждани, и най-интересното – част от диалога възстановява пловдивския жаргон от близкото минало. Мисля, че друга подобна книга не се е появявала, или поне аз не знам.

Това означава ли, че романът е адресиран изключително към пловдивчани?

Надявам се, не само към тях. Все пак „Истанбул“ на Орхан Памук не е написан за жителите на Истанбул, а филмът „Манхатън“ на Уди Алън не е гледан само в Ню Йорк. Не се нареждам до тези имена, говорим за принцип.

С какво се различава и по какво си прилича с предишните ви книги?

Макар и художествена проза, романът има много общо с предишните ми документални книги – „Особености на филибелийския характер“ и петтомната поредица „Запомнете Пловдив“. Общото е в опита да се разкрие пловдивският дух, да се стигне до уникалността на града… Общото е и в носталгията по миналото, към което се връщат постоянно героите на романа…

Лесно ли събрахте спомени и събития от предишни десетилетия в сюжет, който се развива в рамките само на три дни?

Събирам късчета от Пловдив, събирам характери, случки – вече десетилетия. По-големият проблем беше в това да се прецени кое е вероятно мило на моето поколение примерно и кое заслужава да се опише и остане между кориците – като послание към следващите поколения.

Главният герой в книгата е емигрант, който е заминал за Америка преди 40 години. До каква степен е застъпена темата за емигрантството и от каква гледна точка е разгледано то в романа?

Не съм бил емигрант, но съм се срещал с много българи, „избрали свободата“ – според едни, и „родоотстъпници“ – според други. Когато за пръв и последен път през 1979-а минах през „желязната завеса“ – макар и за малко, се срещнах с драматични човешки съдби на емигранти. През следващите години срещах различни хора, основно пловдивчани – успели и неуспели. Главният герой е в някаква степен обобщен образ на емигранта. Той няма един-единствен прототип, но много елементи в образа на главния герой са истински – а не плод на фантазия.

Повече политическа или повече лична е историята в „Сбогом, Америка, сбогом, Пловдив“?

И лична, и политическа. Опитал съм се през призмата на лични преживявания, включително мои лични размисли, да стигна до някакво обобщение за промените в града и в света…

Според вас има ли носталгия към миналото в днешните времена и ако има – това пречи ли ни, или ни помага като общество?

Носталгията към миналото е част от всяко общество и всяка епоха. Въпросът е как да „разплетем“ тази носталгия. Всеки от героите в романа живее в паралелни светове – на миналото и на днешния ден, но по различен начин.

Над какво работите? Документалистика или нов роман?

При срещите с читатели на предишния ми роман – „Рекет“, многократно чух въпроса: „А какво ще стане с главната героиня?“. И без да го бях планирал, реших да напиша „Рекет-2“. Нещо като „втори сезон“. За повече интрига – подзаглавието е „Бардакът срещу държавата“. Остана още малко…

За книгата

Действието в книгата се развива в днешно време. В продължение само на три дни. Но върху него се наслагват спомени за хора и събития от предишни десетилетия. В повечето случаи реални, но забравени.

Главният герой емигрира преди 40 години в Америка. Донко, избрал някога свободата, най-после се връща в родния си град. И започва да търси живите си приятели. Намира някои от тях и е щастлив. Дори се ражда идеята да купи хотел „Тримонциум“, в който сега е отседнал. И заедно да го управляват. Донко е готов да възстановят всичко онова, което е било свързано с младостта и с надеждите им.

Носталгията към миналото до един момент ги обединява, но скоро се оказва, че са се променили необратимо. Променил се е и градът, променил се е може би и светът.

Време е за „сбогом“...

Разказвали сме ви за времето, когато в Пловдив е имало пристанище и река Марица е била важна артерия за преноса на стоки и хора. Наскоро пък ви разкрихме как тя често е предпочитана за риболов и социализация, особено през по-топлите месеци. В последните години пространството около бреговете ѝ бе облагородено и тя все по-често се превръща в любимо място за разходка като алтернатива на все по-пренаселените централни паркове и Гребния канал.

С настъпването на летния сезон обаче, няма как да не припомним и опита да бъде създаден и градски плаж през 2015-а година. Всъщност идеята съвсем не е нова, защото според историческите сведения първите пловдивски публични бани край Марица отварят врати още през 1882. Тогава Пловдив е столица на Източна Румелия. В десетилетията след това няколко други плажове се оформят на различни места покрай реката и те стават предпочитано място за прекарване на свободното време на пловдивчани. След 70-те интереса към тях значително намалява. За период от поне 50 години обаче, да идеш на плаж край Марица е било въплъщение на думата “густо”.

За разлика от сега, тогава Марица е била доста по-пълноводна и басейните се пълнили с вода от нея. Двете речни къпални побирали около 5 хиляди души. И освен басейни в тях имало парк за разходка, футболно игрище, детска площадка и денонощен ресторант, за който пивото се носело специално от София. Били са извън коритото, може би на 10-20 метра от брега на реката. През 1950-а година плажовете били закрити поради намаления интерес на гражданите към тях.

Повече от 50 години по-късно екипът на Архитектурната седмица се изкуши да възроди тази пловдивска традиция през 2015- година Идеята бе временният плаж с басейн да бъде реализиран върху сухите пясъчни наноси в коритото на реката. Съвместно с екологични организации се организира акция по почистването на коритото на реката и след това избраното място бе засипано с допълнителен речен пясък. Изгради се и бар и сцена, на която се организираха различни музикални прояви за забавление на пловдивчани и гостите на града под открито небе. Пространството се откри през август и бе на разположение малко повече от месец.

Днес малцина може би си спомнят за него, но все по-често около реката забелязваме компании активно почиващи на пикник и сладка раздумка. Разбира се, къпането би било доста опасно поради теченията, но един градски плаж край реката би бил чудесна възможност за нейната интеграция в градския живот.

Източник: lostinplovdiv.com