Капана.БГ
Носителят на 6 награди Сезар “Сбогом, глупаци!” и документалният “Фелини на духовете” в неделя и понеделник на Киномания в Пловдив
В неделя /18.04/ програмата на Киномания в града под тепетата ще продължи с френския филм “Сбогом, глупаци”, носител на 6 награди Сезар. Прожекцията е от 18:30 часа. Когато 43-годишната фризьорка Сюз Трапе научава, че е сериозно болна, решава да издири детето, което е била принудена да изостави, когато е била едва на 15. Лудешкото й приключение, изпълнено с бюрократични спънки, я среща с Жи Бе – 50-годишен мъж, страдащ от професионално „прегаряне“, както и с г-н Блен – сляп архивар, склонен към прояви на свръхентусиазъм. Това необичайно трио се впуска в неистово издирване из целия град на отдавна изгубеното дете на Сюз.
В понеделник /19.04/ от 18:30 часа програмата на Киномания продължава с документалния филм “Фелини на духовете”. Дълбоко влюбен в живота, Фелини го изживя в търсене на смисъла му. Този документален филм изследва неговата страст към това, което самият той нарича „енигмата, езотеричното, невидения свят” – едно непрестанно търсене на други възможности, измерения, пътувания и въобще всичко, което кара духа и съзнанието да летят. Много гласове ще ни разкажат за магическия свят на Фелини – от гадателката, с която той винаги се е съветвал, през Джудита Машоша, медиумката, близка до проф. Рол, до някои от най-близките съратници и приятели на режисьора. Чрез невероятни архивни материали и международни архиви, откъси от филмите му и интервюта с изследователи на творчеството му, Фелини на духовете е рядък, интимен и духовен портрет на великия режисьор.
Цена на билетите - 8/6 лв, карта от 5 прожекции - 35 лв.
За „Човешкият глас“ - 7/5 лв.
Епископската базилика носи ново световно признание за Пловдив
Възстановеният храм на Филипопол беше открит с официална церемония, утре отваря врати за посетители
Епископската базилика на Филипопол вече е част от световното културно наследство, след като днес беше открита за посетители на официална церемония, излъчена и онлайн.
Кметът на Пловдив Здравко Димитров, американският посланик Херо Мустафа, президентът на фондация „Америка за България“ Нанси Шилър и директорът на ОИ „Старинен Пловдив“ Богомил Грозев заедно прерязаха лентата в присъствието на официалните гости и на екипа от археолози, архитекти и изследователи, взели участие в работата по възстановяването на обекта.
Сред официалните присъстващи на церемонията бяха народните представители Иван Тотев и Дани Каназирева, председателят на Общинския съвет Александър Държиков, общински съветници и заместник-кметове.
„Днес сме тук, в този прекрасен културен институт, където хиляди години преди нас са стъпвали смирено нашите предшественици, гражданите на Филипопол. Базиликата е била изключително красива и представителна сграда. Ние имаме щастието да бъдем днес тук, когато тя възкръсва след дълги години археологически проучвания и реставрация, за да се докоснем отново до нейната красота и величие. Днес е ден за благодарност към всички, които помогнаха и работиха Базиликата да стане част от съвременния Пловдив. Откриваме един забележителен културен център, който съм убеден, че ще се превърне в новия притегателен център на града ни“. Това заяви в официалното си слово при откриването кметът на Пловдив Здравко Димитров. Той отправи специални благодарности към своя предшественик Иван Тотев и общинските съветници от предишния и настоящия мандат, на екипа от археолози и реставратори – Елена Кесякова, Жени Танкова, Елена Кантарева, на Министерството на културата, на доброволците и за подкрепата на бизнеса.
„Благодаря и на фондация "Америка за България" за подкрепата и партньорството в този нелек път, който извървяхме заедно от 2015 година досега и специално на г-жа Нанси Шилър, за която този проект е лична кауза“, подчерта в речта си кметът.
Като неоспорим успех на проекта той посочи вписването на Базиликата в индикативния списък на ЮНЕСКО за значими културни и природни обекти, което е много висока международна оценка.
"Днес е много важен и специален ден. Искам да благодаря на фондацията „Америка за България“, Община Пловдив, Министерството на културата и всички, които направиха това да стане факт. Дълго години беше положен много труд, за да стигнем до този резултат. Днес е денят, в който ЮНЕСКО отбелязва деня за културните паметници. Ние сме заедно тук, за да покажем каква страхотна култура и колко древна история има България“. С тези думи се обърна при откриването американският посланик Херо Мустафа. Нейно Превъзходителство изрази увереност, че Базиликата ще донесе много исторически, културни и икономически ползи за Пловдив.
Към благодарностите се присъедини президентът на фондация „Америка за България“ Нанси Шилър: „Без сътрудничеството с Община Пловдив, което започна с кмета Иван Тотев и продължи с кмета Здравко Димитров, тези цветни камъчета можеха все още да са скрити под многовековната пръст. Те и техните екипи нито за миг не отстъпиха от решимостта си да покажат на съгражданите си и света още един къс от уникалната история на България. Участието на Министерството на културата помогна за реализирането на проекта от първите му стъпки до неговото приключване. Посолството на САЩ, под ръководството на посланик Херо Мустафа и предшественика ѝ посланик Ерик Рубин, също не се поколеба в своята подкрепа“.
Специален поздравителен адрес беше получен днес и от Ирена Тодорова, която е изпълнителен директор на Регионален Център София – ЮНЕСКО. В него се казва Този проект е важен не само за Пловдив и неговия културно-исторически облик, но и за България като цяло. Винаги съм вярвала, че запазването и утвърждаването на културната идентичност на страната ни следва определен път и това е пътят на популяризирането на богатствата ѝ сред младите хора. Считам, че обединяването на традиционната експозиция с иновативни решения е оптималният начин за достигане на възможно най-широка аудитория“.
След официалната церемония директорът на ОИ "Старинен Пловдив" Богомил Грозев и реставраторът на мозайките на Базиликата Елена Кантарева проведоха първия тур из Базиликата, в който се включиха кметът Здравко Димитров, Нейно превъзходителство Херо Мустафа, Нанси Шилър и Иван Тотев.
Епископската базилика е била сграда, забележителна по мащаба си, като архитектура и декорация тя се подрежда сред най-представителните раннохристиянски обекти.
Реставрацията и експонацията на мозайките бе осъществена за пет години с финансовата подкрепата на фондация „Америка за България” и Община Пловдив.
Базиликата е открита по време на спасителни археологически разкопки в периода 1982 – 1986 г. Общата ѝ дължина е 82,80 м, а ширината - 36 м, което я прави най-голямата базиликална сграда от IV – VI век на територията на България и една от най-големите на Балканите. Базиликата е функционирала от средата на ІV в. до края на VІ в., а през Средновековието върху нейните руини възниква християнски некропол.
Впечатляващата ѝ архитектура представлява три кораба – централен и два странични, абсида, нартекс и атриум. В централния кораб се е издигал мраморен презвитериум. Подовете ѝ са покрити с два слоя многоцветни мозайки с площ над 2000 кв.м.
Базиликата е проучена от екипа на Археологическия музей, воден от Жени Танкова, от Елена Кесякова и реставраторите под ръководството на доц. Елена Кантарева.
Над 150 птици, както и розети, кръстове и меандри, геометрични фигури, украсяват красивите мозайки, които публиката може от утре да види в новия музей.
Вижте цялото откриване и вълнуващия разказ от беседата на реставратора Елена Кантарева и Богомил Грозев: https://fb.watch/4XLGQsaVPJ/
Снимки: 4K Studio
Още по темата:
Епископската базилика прие първите си посетители (ГАЛЕРИЯ)
„Това тук е представителна витрина не само за България, но и за света”
Историята в едно ново измерение отваря врати в Пловдив – ВИДЕО
Инж. Торанага Яма – един от “виновниците” да отркиваме днес новото емблематично място на Пловдив
“Селин Дион: Силата на любовта” и италианския „Най-хубавите години“ в съботния ден на Киномания в Пловдив
Пловдивчани днес ще имат уникалната възможност за среща с екипа на най-новата българска комедия „Голата истина за група Жигули“
15-тото издание на Киномания в града под тепетата е вече факт. Началото му бе поставено снощи с новият филм на Ивайло Христов “Страх”, носител на 4 награди “Златна роза”.
Съботният ден /17.04/ ще премине с още две заглавия от програмата на кинопанорамата. От 18:30 часа е началото на филма на Валери Льомерсие “Селин Дион: Силата на любовта”. Режисьорката ни пренася в Квебек в края на 60-тте години. Силвет и Англомар се радват на 14-ото си дете: Алин. В скромното семейство Дийо царува музиката и с порастването на Алин се разкрива нейното дарование – тя има златен глас. Когато чува този глас, музикалният продуцент Ги-Клод Камар си наумява да направи Алин най-великата певица в света.
От 20:45 часа киноманите могат да продължат филмовия маратон с италианския филм “Най-хубавите години”. Филмът разказва историята на четирима приятели – Джулио, Джема, Паоло и Рикардо, и животът им в продължение на 40 години, от 1980 до днес, от тийнейджърските им години до зрелостта. Техните надежди, разочарования, успехи и провали са преплетени в този майсторски филм за приятелството и любовта.
Пловдивчани днес ще имат уникалната възможност за среща с екипа на най-новата българска комедия „Голата истина за група Жигули“ ден след премиерата на филма в клуб Fargo от 18:30 часа, между прожекциите.
На срещата-разговор ще присъстват режисьорът Виктор Божинов, актьорите Лилия Маравиля, Мая Бежанска и Филип Аврамов /Фицата/, сценаристът Ваня Николова и продуцентът Кръстьо Ламбев.
Цена на билетите - 8/6 лв, карта от 5 прожекции - 35 лв.
5 впечатляващи факта за Маргарет Атууд
Маргарет Атууд едва ли има нужда от дълго представяне. Затова директно започваме с интересните факти за нея.
Маргарет Атууд има рекорден брой номинации за The Man Booker
Канадската авторка е била номинирана цели 5 пъти за престижната награда. И това не е всичко – една от номинациите за книгата The Blind Assassin ѝ носи награда. Интересен факт, който няма как да не споделим е, че антиутопията The Year Of The Flood толкова вбесила председателя на журито на наградите, че я захвърлил през стаята, в която я четял. Е, случва се и на най-добрите…
Атууд изобретява устройство, с което да подписва по няколко книги едновременно
Популярността и любовта на феновете предполагат пътуване на много и различни места за представяне на книгите. Малък недостатък е, че човек не може да бъде на две места едновременно. Именно поради тази причина на Маргарет Атууд ѝ хрумва идеята за LongPen. Това е устройство, което позволява подписването на книги виртуално, с помощта на интернет и таблет. Идеята за LongPen съществува от далечната 2004 година. Тогава това звучи като част от книга на Атууд, но ето, че само две години по-късно става реалност.
Живее в Западен Берлин по време на Студената Война
В свое интервю Атууд разказва за живота си в Западен Берлин през 1984, когато пише “Разказът на прислужницата”. На въпроса доколко това вдъхновява написването на книгата, авторката отговаря така: „Мислила съм за това и преди да пристигна в Берлин. Докато живеех там посетих и Чехословакия, Източна Германия и Полша. Това, което видях не беше напълно изненадващо, тъй като, предвид възрастта ми, знаех за живота зад „Желязната завеса”. Вълнуващо беше да бъда там на място, да усетя атмосферата. Беше интересно, но не бих казала, че това е основният ми източник на вдъхновение за „Разказът на прислужницата“.
Може би е, а може би не потомка на жена, смятана за вещица
Според родословното дърво, има вероятност Атууд да е потомка на жена, живяла през 17-ти век в Масачузец, която е била обвинена във вещерство. Името ѝ било Мари Уебстър и била осъдена на смърт чрез обесване. Маргарет Атууд не е напълно сигурна в истинността на тази родствена връзка. Провежда „разследване“, което води до Джон Уебстър, който бил петият говернатор на Кънектикът през 17-ти век. Кънектикът не е особено далеч от Масачузец…
Страстен привърженик на опазването на околната среда
Възгледите на Атууд за опазването на околната среда са изключително силно застъпени дори в офиса ѝ. Хартия за принтиране, пликове и кутии са строго забранени. Дори тоалетната хартия и салфетките са направени от рециклирани материали. Но това далеч не е всичко – всички крушки са флуоресцентни, а пластмасови бутилки за вода никога не са внасяни в този офис.
Тук приключва краткият ни разказ на факти, свързани с Маргарет Атууд. Сподели ни в коментар какво знаеш ти за нея.
Източник:
Юридическият факултет на ПУ организира конкурс за есе
Темата е „30 години Конституция на Република България – постижения и предизвикателства“, крайният срок за участие е 12 юли
Конкурс за есе на тема „30 години Конституция на Република България – постижения и предизвикателства“ организира Юридическият факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Той е част от поредица събития свързани с отбелязване на 30-годишнината на Конституцията на Република България и се посвещава на 60-годишнината на ПУ Паисий Хилендарски“. Катедра „Публичноправни науки” на Юридическия факултет на ПУ дава възможност на всички да проявят и докажат своята креативност в мисленето, като споделят познания и лична позиция и идеи по темата за Конституцията.
Предизвикателствата на съвременността са предизвикателства и за Конституцията. Желанието ни е представените разработки да изразяват собствената позиция с позоваване на факти и примери, които да провокират различни позиции и различни гледни точки. Надяваме се, че темата ще предизвика Вашия интерес и ще се радваме да участвате, заявиха организаторите.
Право на участие имат бивши и настоящи студенти на Юридическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“, както и студенти от различни курсове и специалности в ОКС „бакалавър” и „магистър” в университета без ограничения във възрастта и формата на обучение.
Първото от изискванията е участниците в конкурса да изпращат само есета, написани от тях самите. Когато се установи, че участникът не е изпратил свое авторско есе, той отпада от конкурса. Всеки автор може да участва само с едно есе. Творбите трябва да са във формат DOC или DOCX на Microsoft Word. Обемът на текстовете е до 15 страници, формат А4, междуредие 1.5 lines, шрифт Times New Roman с размер 14 pt и подравняване Justified.
Есетата следва се изпратят на електронна поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. На този адрес участниците изпращат трите си имена, факултет, курс, специалност и форма на обучение, телефон, както и самото есе като прикачен файл, с тема на писмото: Конкурс за есе на тема „30 години Конституция на Република България – постижения и предизвикателства“.
Конкурсът стартира на 16 април 2021 г. – Ден на Конституцията и професионален празник на юристите в България. Краят на конкурса е на 12 юли 2021 г., когато ще се навършат 30 години от приемането на Конституцията на Република България.
Есетата ще бъдат оценявани от жури в състав: проф. д-р Емилия Друмева – водещ преподавател по Конституционно право, секретар по правни въпроси на Президента на републиката; д-р Благой Делиев – преподавател по Конституционно право, главен експерт по правни въпроси в администрацията на Президента; Виктория Палигорова – председател на Студентския съвет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Наградният фонд на конкурса се осигурява от Студентския съвет и Юридическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“.
Създаването и приемането на действащата Конституция е начало и същевременно продължение на дълбоки реформи в българското общество. Приетият на 12 юли 1991 от Седмото Велико народно събрание Основен закон съчетава либерално-демократичното начало с класическите институционални баланси в държавното управление. За да бъде съвременната държава правова, тя трябва да бъде конституционно обвързана чрез своите органи да създава условия за свободното развитие на човека и на гражданското общество (чл. 4, ал.3 от Конституцията). Посоката е зададена, но по всичко лични, че пътят на следването ѝ ще бъде дълъг и нелек. За това свидетелстват и петте поправки на Основния ни закон.
Днешният свят на правото е едно непрекъснато взаимодействие между конституционни традиции, европейски и универсални стандарти. Бидейки част от този развиващ се свят, съвременната конституция е един динамичен нормативен акт, който, отчитайки белезите на миналото, залага стойностите на бъдещето.
Заместник-кметът Пламен Панов връчи три парични награди, осигурени с лични средства на откриването на „Балкански мостове III”
III-тото издание на Международния мозаечен форум „Балкански мостове” започна снощи в Балабановата къща в Стария град със символично откриване в двора на възрожденската къща, в присъствието на официални гости, част от авторите, почитатели на мозаечното изкуство и с кратка музикална програма.
За концепцията на проекта, в който тази година участват 55 автори от 8 държави със 110 мозаечни произведения, подредени в сводестата и дълбоката зала на Балабанова къща, говори проф. Емилия Константинова - Ръководител катедра "Теория на изкуствата" в АМТИИ „Проф.Асен Диамандиев“ Пловдив и член на журито.
„Балкански мостове III” се финансира от Община Пловдив по Компонент 3 „Гражданска активност“ и е част от Културния календар на града за 2021 година.
По време на откриването, заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов връчи и три парични награди – за цялостен принос на проф. Илия Илиев, за млад български автор и за чуждестранен автор, осигурени с негови лични средства.
Третото издание отново е в подкрепа на идеята, че Пловдив е уникално място, в което мозайката като културно-исторически артефакт и съвременните мозаечни тенденции могат да съществуват в съзвучие. Експозицията представя разнообразие от цветове и идейни концепции, чрез които публиката ще съпостави различните мозаечни школи и материали.
Поздрав към участниците и гостите отправиха още художникът Крум Шаранков, майстор на мозаечния жанр, куратор на изложбата и двигател на международното събитие, доц. Елена Кантарева – Дечева – председател на авторитетното жури, което селектира творбите за тазгодишния форум сред многобройните заявки за участие от страната и чужбина, Богомил Грозев – директор на ОИ „Старинен Пловдив“ – любезен домакин на „Балкански мостове“, което за втори път превзема пространствата на една от най-хубавите къщи в Стария град. (Първото издание се състоя в Зала „Пловдив“ в сградата на Общинския съвет).
Представителната експозиция мозайки „Балкански мостове III” може да бъде видяна до 30 април 2021 г. (без почивен ден, работно време от 09:00 до 18:00 ч.).
Входът е свободен!
Дружеството на пловдивските художници откри традиционната си пролетна изложба в Зала "2019"
Традиционната пролетна изложба на ДПХ "Цветове" вече посреща почитателите на изкуството в Зала "2019" на ул. "Гладстон"№32. Поздравления към 62-мата автори, представящи общо 104 творби, поднесоха председателят на Общински съвет - Пловдив Александър Държиков, заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов и председателката на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева.
Девическа хорова формация „Евмолпея“ с диригент Алия Хансе и клавирен съпровод на д-р Борис Мирчев обогати празничната вечер с прекрасни изпълнения.
Изложбата "Цветове" е част от Културния календар на Община Пловдив. Тя може да бъде разгледана до 14 май. Входът е свободен.