Автор на този забележителен труд, обаче не е българин, а чужденец – францисканският монах Блазиус Клайнер (Blasius Kleiner)

Трудът предшества с една година „История славянобългарска“

Малцина са се посветили на идеята да опишат българската история в мрачните години на османско иго. „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски е позната на всеки българин, но не особено известен е фактът, че година по-рано е съставено друго съчинение, описващо миналото ни.

Автор е францисканският монах Блазиус Клайнер, а неговата „История на България“ излиза едва за втори път на български език в издание на сдружение „Българска история“.

Биографията на самия Клайнер е изпълнена с множество неясноти, разказват от издателството. Счита се, че той е потомък на саси (немскоезичното население на Трансилвания) и е творял в манастира в град Алвинц (днес Винцул де Жос, Румъния).

 Неговото произведение дълго време тъне в забрава в Архива на францисканците в Будапеща, преди да бъде открито и преведено на български от Карол Телбизов под редакцията на акад. Иван Дуйчев.

„История на България“ обхваща периода от началото на българската държавност до превземането на Константинопол от османците през 1453 г. В разказа си Блазиус Клайнер се уповава на възможно най-голям набор от извори, достъпни по негово време, които разглежда критично и задълбочено, допълват издателите.

Летописът на Блазиус Клайнер излиза по случай Деня на народните будителите и ще бъде наличен на литературния пазар в първите дни на ноември. Най-нетърпеливите пък вече могат да поръчат от електронния магазин на сдружение „Българска история“.

Откъс от книгата:

Предговор

Стори ми се, че навлизам в осеян с тръне и изпълнен с бодли лес, когато ми дойде наум да изложа накратко поредицата от достойните за споменаване дела на Царство България не само поради това, че работата ми изглеждаше извънредно трудна, тъй като Царство България, което някога е било най-цветущо, още не е имало писател, който да остави на потомството описани превратните съдбини на царството и на своя народ, прочут в света, но и защото чуждите писатели, измежду тях главно гърците, които често са изпитвали мощта на българите, говорят за тях малко, и то само случайно. Смятам, че е станало така главно затова, че този извънредно войнствен народ, слабо загрижен за писмеността, е бил склонен повече да върши славни и достойни за споменаване дела, отколкото да ги описва. На второ място е станало, както лесно можем да се досетим, поради тази при-чина, че чуждите и особено латинските писатели, бидейки отдалечени, са имали ограничени сведения за достойните за упоменаване преславни деяния на българите; а пък гърците, които са имали действително отлични сведения за българите, които биха могли да оставят и на потомството, понеже понесли много злини от българите, то завистта им не е допуснала те да кажат нещо похвално за този народ, но против волята си разказват за нанесените им щети, а, напротив, своите победи, които понякога са спечелвали над българите, много преувеличават и въздигат. И ако българският народ не е бил толкова войнствен, тъй често да причинява извънредно големи затруднения на гръцките императори, гръцките писатели нито го биха споменали, но, както премълчават деянията на други народи, така биха отминали и делата на българите. При все това немалко бяха съображенията, от които се виждах подтикнат да завърша не без забавяне зряло обмисленото дело. Поради това прочее, че намерих малко, и то пръснати тук и там сведения за българите у различни автори, сметнах за необходимо да ги събера грижливо и изложа в по-добър ред, така че с течение на времето някой друг, надарен с по-голям ум, подбуден от по-малко, отколкото настоящото усърдие, ще пожелае да подхване започнато-то дело с по-малко труд и по-голям успех и ще го доведе до съвършенство. Освен това немалък е срамът ми (нека си го кажа искрено!) поради голямото невежество, с което досега работех за познаване на българските работи, виждайки се по Божие благоволение приет сред ордена на препочтените отци – обсерванти на провинция България, учреден от серафическия отец св. Франциск, почти като осиновено чадо на този предостоен за хвала народ. И така реших с цялата си душа да се отдам на завършването по надлежния ред на гореказания труд, който сметнах за нужно да разделя на три части. В първата от тях за по-добро разбиране на следващите ще изложа по глави нещо за името, произхода, нравите, вярата и самия облик на древна България, а другите сведения ще изложа последователно по години в колкото се може по-добър ред. Прочее, за да не ме укори някой напразно и не-основателно, че съм създал нещо само измислено от мен, ще приложа не само имената, но и самите слова на писателите, освен ако не попречи понякога прекалената обширност. Във втората част пък се излагат идването на братята минорити, обръщението на българите [в католичеството], началото и разцветът на провинция България, апостолските трудове и плодовете от обръщението, преследвания-та и бедствията, претърпени от тях. Описват се също поотделно всички манастири и седалища, които с течение на времето са били придобити или загубени, или пък понастоящем са обитавани. Накрая пък са добавени два списъка, които могат вечно да бъдат допълва-ни: първият – на всички провинциални настоятели, а вторият – на всички братя, починали било в провинцията, било извън нея. Третата част пък ще съдържа хронологията на всички събития от 1454 г. на-сам, описани вкратце. Прочее тази скромна дан на моите залягания отдавам и посвещавам на преславната си майка, моята провинция, най-смирено в знак на вечна признателност.   

Източник: Сдружение „Българска история"

„Със своя аристократизъм и изящество на архитектурата той не оставя равнодушен никой творец. Именно това е и моето вдъхновение. Сградите в центъра и околните улички не спират да ме очароват със своята живописност.“

Галерия „Аспект“ представя втора самостоятелна изложба на художничката Мария Райчева. Откриването е днес от 16 часа. Експозицията може да разгледате в галерия Аспект на пл. „Стефан Стамболов“ № 1 от 28 октомври – 17 ноември 2020 г.

Ето какво споделя авторът преди откриването:

„След топлия прием преди три години от страна на г-жа Петрова и галерия „Аспект“, както и от страна на изкушените от живописта хора на Пловдив, искрено се зарадвах на поканата за втора самостоятелна изложба тук.

Преди дни Олга ме попита имам ли друга връзка с Пловдив, освен емоционална. Отговорът ми е – и да, и не. Да, защото родовите ми корени са от Тракия, макар и малко по на изток. И може би затова, когато съм тук, в тази част на България, всеки път усещам особено вълнение. Всеки път, пътувайки от София по магистралата, след спускането от прохода насам, у мен се събужда една необяснима радост – от пейзажа на спокойно ширналите се пъстроцветни земи, увенчани от синевата на Балкана и Родопите, от опияняващите свободни простори. От завръщането към детските спомени… Тракийският въздух е друг. Тракийското слънце е различно.

А Пловдив? Откровено мога да кажа, че това е мястото в България, което, свързано с другата ми професия на екскурзовод, посещавам най-често. С времето опознах и все повече обиквам Пловдив – с романтиката и колорита на Стария град, с изтънчената атмосфера на модерния град. Със своя аристократизъм и изящество на архитектурата той не оставя равнодушен никой творец.

Именно това е и моето вдъхновение. Сградите в центъра и околните улички не спират да ме очароват със своята живописност. Всеки път светлината и сенките разкриват нови, невиждани досега от мен детайли. Преоткривам за себе си нови и нови ансамбли и мотиви - по тесните калдъръмени улички на Трихълмието, в пъстротата и глъчката по Главната улица, които ме изкушават да ги претворя на платното … Фасади, прозорци, балкончета, врати, пасажи - окъпани в светлината на деня… Низ от гледки, събуждащи сетивата и вдъхновяващи за творчество.

Представям ви Пловдив - такъв, какъвто е в моите очи и в моето сърце!“ (Мария Райчева, октомври 2020 г.)

Шестото издание на Фестивала за улични изкуства 6Fest започва на 28 октомври и ще представи шест огнени спектакъла до 31 октомври в Пловдив. Това е и първото у нас специално тематично издание само с огнени спектакли на театрални и огнени групи от България. Всички спектакли в програмата са с продължителност от 20 до 30 минути. Изключение прави само спектакълът “Метаморфози” на Жар театър, който е 50 минути.

Фестивалът започва с премиерата за Пловдив на новия спектакъл на Мим Формация “Жар Театър” - “Метаморфози”, създаден по откъси от поемата на Овидий. Събитието е от 19:00 ч. на 28 октомври на площад "Централен" пред Военен клуб.

На 29 октомври от 18:00 ч. на сцена “Ядрото” в Капана ще видим местната Формация за огнено изкуство “Firestep” със спектакъла “Самодива”, отново премиерен за фестивала. “Самодива” е любовна история, базирана на легенда за самодивите, представена чрез силата на огъня, танца и театралното изкуство.

Фестивалът продължава на 29 октомври от 19:30 ч. на площадката пред Народна библиотека "Иван Вазов". Пътуващ театър “Скрин” от Перник ще представи “Мегале теа” - първи спектакъл от поредицата “Мъдрият огън”, която е базирана на тракийската митология от Граовския регион. Събитието се реализира с партньорството на пловдивската библиотека.

На 30 октомври от 18:00 ч. на фестивала гостува младежката огнена група от Габрово “Black Fire”. Те ще направят премиера на “Четири стихии” - спектакъл за раждането, укрепването и постепенно достигане пълната мощ на всяка една от четирите стихии - огън, вода, въздух, земя. Събитието ще се проведе на Виенски павилион в Цар Симеоновата градина.

Последният ден от фестивала, 31 октомври, започва с младежката огнена група “Феникс” от Козлодуй и “Корени”. Спектакълът е базиран върху българския фолклор и мита за Героя. Иновативното в него е, че съчетава огън, светещ пой и мултимедия. Младежите ще играят от 18:00 ч. на акведукта на хълм Бунарджика.

Закриващото събитие от фестивала е премиерата на най-новия спектакъл на Театър на огъня и сенките Fireter, който ще се изиграе на 31 октомври от 19:30 ч. на Римски стадион (до Джумая джамия). "Легенда за деня и нощта - Балис и Ейрене" е приказка за далечни времена, предадена от магичен разказвач за това как огънят е слязъл при хората и как е помогнал за баланса между тъмното и светлото както в нас, така и около нас.

Шестото издание на 6Fest ще се случи с финансовата подкрепа на Министерство на културата и партньорството на Община Пловдив. Входът ще бъде свободен, като събитията ще се проведат при спазване на актуалните противоепидемични мерки, включително задължително носене на защитни маски на лицето за всички присъстващи в публиката съобразно заповед на здравния министър от 21 октомври 2020 г.

За съжаление два от предварително планираните спектакли от програмата на 6Fest няма да се състоят по финансови причини. Заради драстично намаление на бюджета на проекта, организаторът на 6Fest Момчил Цонев стартира кампания за дарения за независимите артисти от фестивала в платформата HelpKarma, но събраните средства до момента са крайно недостатъчни за възнагражденията по двата спектакъла.

Фестивалът за улични изкуства 6Fest е създаден през 2017 г. През миналата година беше селектиран в официалната програма на Пловдив - Европейска столица на културата, а на 25 юли 2020 г. 6Fest направи танцово-музикално издание като част от културния календар на Община Пловдив. Фестивалът продължава и през 2021 г. в Пловдив, отново като част от културния календар на града. Създателят на 6Fest Момчил Цонев беше обявен за една от 10-те “Най-изявени млади личности на България” за 2019 г. от Международната младежка камара, а в момента е номиниран за “Будител на годината 2020”.