Никола Михайлов

“Под Игото” на Иван Вазов е първият български роман. Публикуван за първи път през 1894 година, той бива преведен на над 30 езика, като в България остава най-четената книга. Последната адаптация на произведението обаче е по-различна от останалите.

На събитие, част от фестивала “Пловдив чете”, беше представено “Под Игото” под формата на комикс. Произведението съдържа 270 отделни илюстрации, създадени от от французина Жак Наре и е съставено в този си вид от Орлин Неделчев, архитект със страст към комиксите. Изданието предизвика огромен интерес на премиерата в австрийския павилион FLUCA и буквално бе разграбено от публиката.

Любовта на Неделчев към романите в картинки се заражда в детството, когато с родителите му заминават в чужбина за няколко години. Тръгва на уроци по френски и още след първия получава от учителката няколко илюстровани списания, за да може да чете вкъщи. Точно тези първи за него комикси запалват страст, която остава до ден днешен. След завръщането си в родното Русе, Орлин Неделчев намира френските комикси на реп за вестници и си ги купува всяка седмица.

Как обаче се стига до създаването на комикс по творбата “Под Игото”? Французинът Жак Наре посетил преди години България, разбира за романа на Вазов. След прекараните 3-4 седмици в страната ни, той се завръща във Франция и започва да рисува картинки по историята. Щом Неделчев разбира за съществуването на тази серия от илюстрации, той се заема да състави книга от тях. Проектът се оказва успешен и архитектът успява сам да издаде комикса.

Зад създаването на тази версия на “Под Игото” стои една благородна идея- чрез рисунки да запали по-малките по едно класическо произведение на българската литература. Въпреки, че е съкратено издание, то може да послужи за начален тласък към четенето и с малко късмет да запознае много деца с красотата на българския език.

„Въображаема реалност“ е написана като телевизионен риалити формат и доказва, че телевизията трябва да се върне към качественото съдържание, за да оцелее  

Марияна Горанова

Станислава Айви (Стаси Кара) е журналист, писател и режисьор. Тя е създател на телевизионното предаване „Като на кино“. Автор е на романите „Фалшът е начин на мислене“ и „Повикът на щастливата случайност“. Нейна е и документалната книга „Като на кино“, в която са включени интервюта с някои от големите имена на световната филмова индустрия. Станислава сподели подробности за най-новата си книга „Въображаема реалност“, която разкрива на читателите интересни виждания за бъдещето на телевизията.

Името на новата ти книга “Въображаема реалност” няма как да бъде по- актуално в последните месеци. От къде идва то?
Най-забавното е, че аз започнах да пиша тази книга преди няколко години, и втората,  и третата обаче я изпревариха.  Моята идея е за това, че бъдещето на телевизията е обречено, поне във варианта, в който се намира в момента. Тя рано или късно трябва да промени формулата си или няма да оцелее, наистина. Това се случва в моя роман, оттам е и “Въображаема реалност”. Заглавията на моите книги обикновено ми хрумват първо на английски език, всички останали първо си имат английски заглавия, а после им намирам най-подходящия превод на български. Първоначалното заглавие беше “Imagination is a reality”/“Въображението е реалност“, но идеята е една и съща, че с напредването на технологиите, живеем много често във въображаем свят.

Какъв е сюжетът на книгата?
За да спаси бъдещето на телевизията, измислена телевизионна корпорация трябва да направи перфектното риалити шоу. Трябва да наберат десет участника от целия свят, които по някакъв начин са стигнали до определен момент в живота си, в който имат нужда от спешна промяна. И така, всички тези хора заминават за един остров в Гърция и съответно проследяваме историята на всеки един от тях. Там им се случват много неща, къде по сценарий, къде не, защото винаги така се случва и в живота, колкото и да си въобразяваме, че знаем всичко и че можем да се предпазим, не винаги нещата се случват както сме ги планирали.  Ето, аз например не съм се консултирала с психолози за изграждането на персонажите, но ми се наложи да чета книги и да проучвам как спешно да разбия кораб.

В книгата си обръщаш внимание на хората, които са зад кадър. Трябва ли повече да се говори за тях и за това, че телевизията трябва да бъде спасена?
Както пише в книгата: “За вечната любов към телевизията: Внимавайте, тя води до пристрастяване!” , защото наистина е така. В един момент телевизията може да те изцеди до огромна степен,  защото ти влизаш от един свят в друг. Хората, които работят в телевизията, често нямат конкретно работно време. В един момент обаче, като излезеш от този свят, той започва да ти липсва, то това е малко, като с някакъв вид зависимост. Хората зад кадър не случайно са зад кадър, защото те не искат да афишират това, което правят. Те са изключително добри в работата си, която е точно толкова важна, колкото и тази пред камерата, защото телевизията е екип. Каквато и работа да вършиш в телевизията, ти зависиш от екипа си. Един човек не може да прави всичко сам.

Има ли начин телевизията да бъде спасена?
Нейното бъдеще, според мен, зависи от съдържанието. Тази формула за програмиране, да чакаш вкъщи, за да го гледаш, този принцип отдавна вече не работи. Времето е динамично, променя се начинът, по който гледаме телевизия. Тя всъщност няма как да умре. Наблюдаваме едно завръщане към малкия екран, благодарение на платформите, но това е различно. Там ние избираме кога и какво да гледаме, тоест контролираме ситуацията.

И как ще дойде спасението?
Съдържанието. Както един филм не може без сценарий, така и телевизията не може без съдържание, без идея, без структура.  Трябва да бъде направено интересно, в книгата съм избрала риалити формат, защото той е най-честата формула,  към която телевизиите прибягват. В хората е заложено да искат да знаят какво се случва с тези около тях. Когато това става на живо пред очите ти, е много лесно да не спираш да гледаш, дори и да го мразиш. Но все пак мисля, че трябва да се залага на по-качествено съдържание, такова, което да те кара да се замисляш.

Заглавна снимка: Ванеса Попова

„Аорист“ е своеобразна поетична равносметка за изминатия творчески път на автора

Теодора Драгиева

Фестивалът „Пловдив чете” дава уникална възможност на читателите да се срещнат на живо със своите любими поети и писатели и да усетят присъствието на самият човек, чието слово обичат. В Балабановата къща, в сърцето на Стария град, тазгодишният носител на престижната литературна  награда „Орфеев венец” Виктор Самуилов представи новата си стихосбирка „Аорист“. Събитието беше не само приятелска среща на талантливия, сърцат и обичан български поет с неговите почитатели, но и поглед към историята на художествения му свят с помощта на известния сред литературните и академични среди преподавател от Пловдивския университет доц. д-р Гергина Кръстева.

Поетесата и издател Божана Апостолова откри представянето на Виктор Самуилов, като сподели личното си отношение към него: „Винаги, едни от най-хубавите книги, са били неговите. Талантливо перо, скромен като човек. Истинско удоволствие е да се общува с Вики Самуилов.”

Виктор Самуилов е обичан и утвърден с годините автор. Той е носител на престижната литературна награда „Орфеев венец“ за тази година. Представяме и най-новата му стихосбирка „Аорист“, която е своеобразна поетична равносметка. Всичко това изискваше един много сериозен ангажимент от моя страна, защото историята на неговия художествен свят, как той се е развивал във времето, е изключително интригуваща, не скри вълнението си модераторката доц. Гергина Кръстева.

Дебютната книга на Виктор Самуилов „Моментално фото“ се появява през далечната 1972 година, в един преломен момент от историята на българската поезия. Все още изявените, така наречени тогава „Априлски поети“, издават едни от късните си творби, а на литературния подиум се раждат първите стихосбирки на едно ново поколение творци, като Иван Цанев и Калин Донков. Новите автори звучат по съвсем различен начин и имат много специфичен и обърнат през сетивното поглед към света. Още тогава се забелязва как в „Моментално фото”, поезията на Виктор Самуилов заявява един много деликатен, устойчив отказ да бъде обвързвана със задължителния тогава социален ангажимент. Това е една поезията на сетивата, изключително чувствителна, обърната към човешкото, вглеждаща се към малките, красивите неща и страняща от шумните колективни изяви. В контекста на онова време, поезията на

Виктор Самуилов още тогава заявява своята определена естетика и етика, и съвсем естествено се вписва в тенденциите на стойностната литература, обясни доцент Кръстева.
Няколко характерни за Виктор Самуилов умения го правят толкова разпознаваем и добър поет, не само на детска поезия, но и на лирика за възрастни. Едно от силните му достойнства е, че неговата поезия успява да гледа на литературата, като на свят, който прави нещата странни, да говори за уж познатото, но в крайна сметка то да е нещо, което за пръв път виждаме. Това го умеят само децата и добрите детски поети, допълни още Кръстева. Способността да разказва е друго умение, което откриваме и в поезията му за възрастни. С натрупания опит и литературното си майсторство, той успява да събере финалната мъдрост с изключителна лекота. Но най-вече това, което прави специална неговата детска поезия е, че не само възпитава отношение на детето към света, но възпитава и отношение към езика. Всичко това виждаме отразено и в „Аорист”. Тук е всичко, което се е раждало през годините, но е вече утаено в един дълбок релеф. Това е книга, в която намираме и човечността на този поет, и светлата и умъдрена тежест на отминалото, и ироничната горчилка на всичките колебания, на изборите и паметта, и честното яростно и ярко заставане пред другите с много смирение, притихване и достойнство. И всичко това е предадено в стегнати, събрани, лаконични форми, текстовете са с много висока плътност, обобщи Гергина Кръстева.

Виктор Самуилов развълнувано благодари за наградата „Орфеев венец” и сподели, че има специално отношение към нея и към Пловдив. След това лично прочете няколко свои стихотворения и „краткописи“. С познатото на всички фино остроумие и шеговитост, авторът отговаряше на въпросите на публиката, сред която се забелязваха и множество млади лица. На върпоса къде е изворът на красивия му хумор, поетът отговори, че тъй като е чул за недостига на вода в много кътчета на България, ще запази изворът в тайна. Помолен да даде съвет на младите пишещи хора как да избегнат опасностите на многословието и да запазят чистотата на словото, Виктор Самуилов искрено сподели: „Не мога да дам съвети. Това е много грешно, една личност да дава съвет на друга. Всички сме различни. То е въпрос на характер. Така са ни създали. А създали, не зная кого имам предвид всъщност, дали майка си и баща си или онзи началник отгоре.”

„Когато пиша за деца, самият аз ставам ведър, ставам малко глупав, малко нахакан, малко луд. Много приятно усещане е това. Противник съм на максимата, че за деца се пише, като за възрастни, само че по-добре. Много деца ми дават усещането за благодарност, без да знаят тази дума” – така поетът коментира каква е разликата да пишеш за деца и за възрастни.

Запитан как се е избавил от изкушението да пише по наложените тенденции в годините на соца, авторът отговори: „Не съм от шумните смелчаци, наистина съм кротък, тих поет, до второто питие. В предговора на дебютната ми книга „Моментално фото”, Любомир Левчев е написал: „Нека поздравим тази тиха смелост на Виктор Самулов.“ И аз съм съгласен с това.”

Сред присъстващите имаше много приятели и колеги на поета, които развълнувано разказаха общите си спомени и за радостта да го познават лично. След представянето се изви дълга опашка от чакащи за автограф и посвещение от автора.

„Пловдив чете“ сърдечно поздравява любимия на малки и пораснали деца Виктор Самуилов за заслужената награда, но и за неговата неподправеност и човечност, за сърдечното му присъствие, за живото слово, което възпитава и нас, и децата ни. Пожелаваме си до нови приятелски срещи.


снимка: Ванеса Попова

Виктория Филипова

Срещата с една от най-обичаните съвременни български авторки е част от програмата на книжния фестивал „Пловдив чете“ , а разговорът бе напътстван от „ренесансовия човек“ Кирил Николов и деликатната поетична ръка на Ина Иванова.

Елка Стоянова отпразнува своя рожден ден в знаковия за Пловдив  клуб „Петното на Роршах“. Сред гостите, наред с почитателите на поезията, присъстваха родителите на Елка, нейни приятели и колеги. В атмосферата на приятно бъбрене между близки хора с чаша вино в ръка, авторката допусна присъстващите близо до себе си и отвъд шумната светска поза, показа завладяваща душевност, емоционална топлота и човещина, които откриваме и в творчеството й.

Елка Стоянова пише без да се щади, защото, както самата тя казва: „лириката трябва да бъде честна.“ Читателят не прощава притворството и позата. Поезията трябва да бъде разголваща и обезоръжаваща, защото има за цел да достигне до някой друг, някой, който ще  припознае в нея своята емоция, споделя още от тайните си известната поетеса.

„Как смееш да ми го казваш
всяко обичам те е като нож
като зъб на чакал
като удар в слънчевия сплит
Втори, трети, четвърти в пролуката между ребрата
Четвърто, трето , второ.
Боли като от удар на стомана в кост…“

Зад усмивката винаги стои болка, зад любовта винаги има себепреодоляване. Елка  прекрачва прага на сърцето си, смъква кожата си, опитомява своите демони и ги оковава в думи. Тя издишва нейното „обичам те“. Най-новата й книга „Много преди Пабло да ме намери“, макар и малка по обем, притежава огромна маса, смята Кирил Николов. Една изящна книга, съдържаща детайлна поезия, която преминава през личните болки, допълни и Ина Иванова.

Елка Стоянова е родена и живее в Бургас. По професия е юрист и работи в държавната администрация. Нейни произведения са публикувани в периодични издания, алманаси и литературни списания. Има издадени две поетични книги и сборник с разкази. Неколкократен победител в интерактивния формат “Лига на разказвачите”. През 2011 г. печели първа награда в конкурс за разказ, а през 2012 г. става лауреат на литературният конкурс за поезия Яворови дни. През 2014 г. стихосбирката й “Anamnesis morbi” печели поетичната награда на името на Христо Фотев на Годишния литературен преглед “Бургас '2014”. Най-новата й книга се казва „Много преди Пабло да ме намери.“

Кой е Пабло?

Той е онзи, който прави изричането на „обичам те“лесно. От творчеството на чилийския писател Пабло Неруда Елка научава, че тази дума няма да се изхаби от честата употреба и не е страшно да бъде част от ежедневието ни.

В приятелска раздумка, гарнирана с разкошното чувство за хумор на авторката, тя  споделя своите виждания по големите теми за изкуството, за света, за мисията на твореца, за любовта.
„Ние, поетите, нямаме право да даваме лош пример“- разсъждава Елка Стоянова. За мен писането е бягство от реалността, от прозата. Пиша за нещата, които обичам и това ми дава възможността да съм свободна. Поезията е моят катарзис, моят необходим баланс. И допълва с усмивка: „Тя е моят начин да задоволя суетата си“.

Двамата с Кирил Николов се опитаха да намерят общото между юриста и поета, как се помирява тази опозиция и как се вписва лириката в правото. Не остана незасегната и темата за интелигентността в изкуството. Необходими ли са културата и начетеността и какъв отпечатък оставят върху творчеството на автора.

Трябва да има магия. Някои хора успяват така да се вглеждат в света, че да откриват неща, които другите не умеят. Успешната формула за лирика, според Ели е укротяването на емоцията, преодоляването на  страха в процеса на писане и говорене, като поемаш всички рискове, които носи тази смелост. Талантливите хора си носят своето проклятие. „Много преди Пабло да ме намери“ споява страстите, експлозиите, цветовете и моите впечатления от света, допълва авторка.

„Хоризонтът държи погледа ми
И чакам, напрегната и нетърпелива,
за следващата високосна секунда“

Подарете си време за любов, за живеене и за всичкото вино на света, заръча Елка Стоянова на своите пловдивски читатели на финала на срещата.

02 октомври

3 Groovy Years Birthday Party

Groove Music&Art расте заедно с вас. Вече е на три годинки, ходи и говори.  Ще има комплименти от бара за всички гости, музиката ще се лее от пулта, който ще бъдте на разположение на всеки желаещ да се пробва. Какво още? Да заявите вашето присъствие за петък вечер, като с предимство ще бъдат хората с клубни карти.

Groove Music&Art

20:00 – 02:00 часа

Stazz @ The Post

Този петък имаме не една, а даже две супер яки причини да ви поканим в бара!
На гости ще ни е Selector Stazz (FlipFlop bar resident), който ще застане зад диджей пулта и ще се развихри, а пред бара ще бъде мобилния бар на Whitley Neil джин, там ще намерите Атанас Савов (посланик на марката за България), той ще твори страхотни напитки за всеки вкус с невероятната палитра от вкусове на Whitley Neil.

Пощата - The Post

21:00 – 03:00 часа

Bally Club pres. DJ Stephan Gee

Този петък зад пулта в Bally Club застава Stephan Gee! Той започва DJ кариерата си през 1994г. Минавайки през доста стилове в музиката към края на 90-те открива любовта си към електорната музика.С изяви в почти всяко кътче на родната сцена и редица зад граница към момента резидент на Cacao Beach.

Bally Club

20:30 – 05:00 часа

03 октомври

Духовни маршрути в Пловдив - Маршрут V

3 ОКТОМВРИ (събота), 10:30 ч.
СБОРЕН ПУНКТ: Седмият хълм

ВОДАЧИ: доц. д-р Владимир Янев, д-р Стефан Шивачев
С УЧАСТИЕТО НА: Елена Минчева

Тема: ЛИТЕРАТУРНИЯТ ПЛОВДИВ И ИСТОРИЯТА

■ Седмия хълм
■ Дановата къща – Христо Г. Данов и създаването на модерното книгоиздаване в България; Данов – издателят на учебници и учебни помагала като основа на новобългарското образование в Мизия, Тракия и Македония
■ Църквата „Св. Николай“
■ Катедрален храм „Успение Богородично“
■ Жълтото училище – борбата за национална просвета; мястото на Пловдивското класно епархийско училище, прераснало в първата гимназия в българските земи до съвременната Хуманитарна гимназия, възпитаниците на това училище – 5 министър-председатели, Вазов, Яворов, Дебелянов
■ Античният театър – мястото му в живота на римския град и провинция Тракия, пловдивската школа в съвременната реставрация на антични паметници, Пловдив като средище на културно-историческото наследство на поне пет цивилизации
■ Къщата с кулата
■ Къща „Клианти“
■ Къща „Ламартин“

10:30 – 13:00 часа

„Времеубежище“ в Пловдив. Среща с Георги Господинов

Запазете този късен следобед в ранната есен на 2020 г. за един роман, който започва да се сбъдва пред очите ни. Среща с писател, чиито книги станаха убежище за няколко поколения български читатели, пътуват по света, преподават се в университети в САЩ, Аржентина, Европа.

Разговорът ще води Борис Минков.

Лятно кино Орфей

18:00 – 19:30 часа

EORN - Aponama - Release promo

EORN е проект, създаден от Андрей Христозов, български продуцент, проектиращ звукови вълни под вещото ръководство на научно-фантастичната мания и тийнейджърската носталгия.

През 2020 г. EORN издаде първия си сингъл "Aponama". Изданието от две песни е емоционално и медитативно парче електронна музика. Трансът на бъдещето е окъпан в дронове, космически подложки, абстрактни текстури и осезаеми механични барабани. Музика, предназначена за танци!

Wunderbær - Hills Beer Bar & Shop

19:00 – 23:30 часа

Street Music with Varola (GrooveLab) at BALLY CLUB

Зад пулта нa 03-ти октомври ще застане Varola, в чиято селекция ще чуете мелодичен и ритмичен deep/tech с дълбоки бас линии, преминаващ през динамичен groovy tech, понякога с испански и ориенталски елементи, достигащ до underground и tech house звучене.

Bally Club

20:30 – 04:00 часа

04 октомври

Духовни маршрути в Пловдив - Маршрут VI

ВОДАЧИ: доц. д-р Владимир Янев, д-р Стефан Шивачев
СПЕЦИАЛЕН ГОСТ: доц. д-р Йордан Костурков
С УЧАСТИЕТО НА: Елена Минчева

Тема: КОГАТО ПЛОВДИВ БЕШЕ СТОЛИЦА

■ Площад „Съединение“ – историята на паметниците на Съединението
■ Регионалният исторически музей – сградата, строена по проект на архитект Пиетро Монтани за Областно събрание на Източна Румелия, единствената запазена архитектурно парламентарна сграда
■ Регионалният археологически музей и археологическото богатство на Пловдив и Древна Тракия
■ Дондуковата градина – първата обществена градина в България след Освобождението
■ Паметникът на Захари Стоянов и неговото дело в Пловдив като революционер, писател и общественик
■ Паметникът на Иван Вазов – връзката на дядо Вазов и Константин Величков с мястото, къщата на Вазов, която днес я няма
■ Къщата на Йоаким Груев – разказ за този изключителен българин, запознаване с архитектурата на къщата
■ Къщата на Драган Манчов – разказ за Манчов и неговото дело като издател на български учебници; къщата, проект на Йосиф Шнитер; делото на Манчов за издаване на първата българска енциклопедия на Лука Касъров

Площад Съединение

10:30 часа

"Прераждане" танцово-театрален мултимедиен шоу спектакъл

"Прераждане“ е танцово-театрален, мултимедиен шоу спектакъл за любовта между амазонка и римлянин, които се прераждат през вековете в опит да изживеят живота си заедно. Едно зрелищно представление с над 30 участника, 17 танца, динамична хореография и осветление, 8 на 3 метра LED екран и използвано максимално мултимедийно въздействие, създаващо впечатление за "жив" филм.

Поради ограничения брой на зрители от 50%, спектакълът този път ще бъде изигран 2 пъти, като първият ще е с начален час -  16: 00 часа, а вторият от 19:00.

За да се създаде организация и да се спазят противоепидемичните мерки, на първия спектакъл от 16:00 ще бъдат допуснати зрителите, които имат билети с началните номера на местата от 1 до 12-14-то място. Това са местата, които са до средната пътека на партера. На балкона – местата до 13-то място. Така зрителите ще могат да сядат по целия ред, през едно място, един от друг. За втория спектакъл влизат другите номера на билети.

Дом на културата "Борис Христов

Пловдив 2019: МЛАДЕЖКИ ОРКЕСТЪР И АНСАМБЛИ PROGRESSIVE

На 4 октомври на откритата сцена на Римския стадион в Пловдив от 17.30 ч. ще се състои Гала концертът на проекта “Младежки оркестър и ансамбли  PROGRESSIVE”, в който на една сцена ще си партнират млади музикални таланти и изявени солисти и оркестранти със световна кариера! Проектът е част от програма "Наследство" на Пловдив - Европейска столица на културата 2019.

Като солист на сцената ще излезе прочутата цигуларка Зорница Иларионова, лауреат на редица национални и международни конкурси, заедно с изгряващите звезди Ева Дончева – цигулка и Кай Орлинов – цигулка. Огромна привилегия за младите оркестранти е, че към тях като ментори и колеги в Гала концерта ще се присъединят музикантите от най-елитния камерен оркестър в България – Ансамбъл “Софийски солисти” с диригент професор Пламен Джуров. Ще звучи музика от Вивалди, Хайдн, Сарасате.
Концертът ще отбележи и 75-годишнината от създаването на НУМТИ “Добрин Петков”. Тя ще бъде почетена с изпълнения на талантливия китарен ансамбъл CHITARRA CAMERATA към училището с ръководител Милена Манева – Вълчева.

Верен на своя замисъл да се развива и да инициира иновативни и оригинални събития, проектът “Младежки оркестър и ансамбли PROGRESSIVE” ще представи новосъздаден младежки вокален ансамбъл, изпълняващ автентичен български фолклор.

Входът е свободен за всички пловдивчани и гости на Града под тепетата.

Римски стадион

17:30 часа

Fluca goes Dark[room] by 7 Films Lab

Приятели на фотографията, имаме удоволствието да Ви поканим на едно по-различно мероприятие. Fluca ще се превърне в импровизирана тъмна стая за ден, в която ще проявават филми и снимки на хартия. Нашият екип ще Ви снима, ще прояви филмите пред Вас и после ще копира кадрите на хартия. Последната част от процеса ще имате възможност да наблюдавате чрез лайвстрийм пред павилиона. След като изсъхнат копията ще Ви бъдат подарени. Очакваме Ви!

15.00-17.00 - снимки
17.00-18.00 - проявяване на филми
18.00-22.00 - копиране на хартия

FLUCA – Austrian Cultural Pavilion

15:00 – 22:00 часа

Staff party @ Bally Club

Bally Club ви кани на поредица "Staff Party"! -50% на избрани алкохоли и коктейли.

Bally Club

17:00 – 23:59 часа

05 октомври

Quiz Night Show

Куизмастър Стефан Лозанов

Правила:

I кръг - 10 отворени въпроса по 30 секунди и 1 точка за верен отговор + 1 допълнителен въпрос за 3 точки с две минути време за мислене

II кръг - 10 отворени въпроса по 30 секунди и 1 точка за верен отговор + 1 допълнителен въпрос за 3 точки с две минути време за мислене

III кръг – Снимков кръг – 10 снимки по 45 секунди и 1 точка за верен отговор + 1 допълнителен въпрос за 3 точки с две минути време за мислене

IV кръг – Аудиовизуален – 3 песни за разпознаване на изпълнител, 3 музикални видеоклипа за разпознаване на песента, 3 откъса от филми за разпознаване на филма и откъс от един сериал за разпознаване. 45 секунди време за мислене и 1 точка за верен отговор + 1 допълнителен въпрос за 3 точки с две минути време за мислене

V кръг – Пирамида/Рискова пирамида – 4 въпроса с общо търсени 10 отговора/Рискова пирамида с възможност за удвояване

Temple Bar

20:30 – 22:30 часа

06 октомври

„Абстрактна реалност“ Изложба фотография на Соня Станкова

Соня Станкова потапя зрителя във фотографска „Абстрактна реалност“ в Градската художествена галерия От 6 до 27 октомври 2020 г. един от най-разпознаваемите автори на художествена фотография Соня Станкова ще представи пред публика новия си проект „Абстрактна реалност V“. Творбите ѝ ще бъдат разположени на първия етаж в Залите за временни експозиции към Градска художествена галерия - Пловдив на ул. „Княз Александър I“№15, а почитателите ѝ могат да се срещнат с нея между 17 и 20 часа на 6 октомври. Маските са задължителни.

За образите и идеите, които я вълнуват тя споделя: „В някои от фотографиите ми присъства образът на майката с огромна изпълнена утроба като метафора на енергията и вселенската информация, която носи човешкото тяло, а ритъмът на подвижната вода го превръща във фрагмент от Дзен градина.“

Градска художествена галерия – Пловдив

17:00 – 20:00 часа

FLUCA presents: HALLO by Gert Resinger solo exhibition

През октомври FLUCA – Австрийски културен павилион ще представи HALLO - дебютната изложба на младия австрийски художник в България Герт Ресингер. Изложбата, която ще се състои между 6 октомври - 29 октомври 2020 г. в Пловдив, ще бележи края на петия летен сезон на FLUCA, в който откритата сцена за изкуство и култура създава диалог между съвременното изкуство и града.

Творчеството на Герт Ресингер, като че ли сърфира в хедонистична лекота между гребена на вълните на рисунката, живописта, дизайна, графиката, пространствените инсталации, пърформънса, музиката, видеото, фотографията, колажа, шевицата и печата върху текстил. Нерядко се случва една творба да възникне от смесване на остатъци от други творби и така да се превърне в безкраен процес. Идеите и концепциите му също често се проявяват циклично в други форми отново и отново.

За Герт Ресингер хуморът, трагикомичното и неизмеримото са огромен подтик да създава и да изразява себе си. Той се вдъхновява от социалните процеси, литературата, поп културата, технологиите и психологията.

Пред българската публика Герт Ресингер представя специално направената за FLUCA текстилна инсталация “Тhe head”, 2020, както и новите си творби скулптурата “Ciao”, 2020 и дизайн обекта “The Nervous Chair”, 2020.

FLUCA – Австрийски културен павилион

18:30 – 22:00 часа

Plovdiv Swing Social Dance

След доста дълга пауза, отново се завръщаме с редовните сошъли всеки вторник! Една от най-хубавите страни на суинг танците е запознаването с нови хора! Елате да се социализираме, да потанцуваме, да импровизираме или просто да се порадваме на хубава джаз музика в приятната обстановка на Vintage House. Просторният дансинг Ви зове!

Vintage House

20:00 – 23:00 часа

08 октомври

Международен филмов фестивал СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2020 в Пловдив

София филм фест се завръща в Пловдив през октомври с „Паразит“ и новите филми на Кен Лоуч и Джим Джармуш. В Пловдив след 8 октомври пристигат носителите на Оскар, Златна Палма и Златна Мечка за изминалата година. След дълго чакане любителите на седмото изкуство ще могат да се насладят на носителя на Оскар за Най-добър филм – корейският „Паразит“. Освен овациите на американската филмова академия, филмът взе и ред други също толкова престижни награди – сред които Златна Палма в Кан’19 и Златен глобус за Най-добър чуждоезичен филм.

Част от програмата е и „Медена земя“ – македонският документален филм, направил пробив на фестивала за независимо кино „Сънданс“, както и при Оскарите. Лентата на югозападната ни съседка бе номинирана в две категории на американската Академия – за най-добър пълнометражен документален филм и за най-добър международен филм. Историята ни среща с прехвърлилата 50 години Хатидже живее в запустяло село в Македония. Всеки ден тя изкачва един хълм, за да се грижи за своите пчелни семейства, сгушени в скалите, докато спокойните ѝ владения не са навестени от шумни двигатели и много деца.

Освен наградените филми, фестивалът ще ни срещне и с най-новите заглавия на някои любими режисьори. Майсторът на социалната драма Кен Лоуч се представя с „Извинявайте, че не ви намерихме“. Страхотен актьорски състав събира и любимият Джим Джармуш в една необичайна зомби комедия. В „Мъртвите не умират“ ще видим Адам Драйвър, Бъл Мъри и Стив Бушеми.

Питър Уебър, с номинации за Оскар, Златен глобус и БАФТА, се представя с черно-бялата история „Ина де Ярд“. Филмът е портрет на пионерите на реге музиката в Ямайка. „Ина де Ярд“ улавя непреходността на този жанр и неговите социални ценности, както и страстта, с която се връща интересът на по-старите поколения, за да бъде предадена на младите слушатели.

Лъки Дом на Киното

08 – 22.10

21:00 – 23:00 часа

No Sense Karaoke Show

След извънредната почивка от бара отново имат възможността да ви поканят на "No Sense Караоке Show", на което да пеете заедно любимите си песни, без да има значение дали можете.
Сценичната треска ще се лекува с шотчета, а несполучливите изпълнения с още повече шотчета!

No Sense

21:30 – 03:00 часа.

Източник: Lost in Plovdiv

С празничната гала "Сърцето на Пучини, силата на Верди" в Пловдив бе отбелязан Международния ден на музиката – 1 октомври и началото на новия творчески сезон на Опера Пловдив. Бляскавият спектакъл, подарък за пловдивчани се случи на открито пред Дом на културата "Борис Христов" с уникален мапинг върху сградата. За първи път ДК „Борис Христов” се превърна в екран за мапинг, създаден специално за оперен концерт. Пловдивчани изпълниха пространството пред сградата часове преди началото, като в него имаше обособено място и за детската публика, която от първи ред, върху червена пътека и възглавнички в същия цвят, жадно и любопитно поглъщаше случващото се.

Опера Пловдив игра пред фасадата си. Не единствено принудата от противоепидемичните мерки е причина за това. Това е и споменът за средновековните мистерии, увеселения, зрелища, при които артистите са заставали открито пред публиката си в смел опит да я спечелят – без трикове и пропаганда, единствено и само с изкуството си, с уменията си. Така те откриха своя пореден сезон – на сценичната платформа на Града, храбро напуснали коридорите и кулисите. С музика от двама композитори, чиито имена са символи на изкуството на операта, с моженето и привлекателността на солистите певци, хор, балет и оркестър. С оцветяващото звуците въображение на аниматорите.

Операта излезе пред своя дом и затвори пространството за движение в името на изкуството.  Те станаха нейни с една единствена цел – да зарадва и очарова своята публика, да  празнува заедно със своите съграждани!

Гала концертът "Сърцето на Пучини, силата на Верди" бе под диригентската палка на Григор Паликаров. Концепцията е дело на доц. Нина Найденова – режисьор и директор на Опера Пловдив. Възхитителния и ефектен мапинг, който оживи фасадата на сградата, илюстрирайки отделните изпълнения на творбите на Пучини и Верди, създаде Петко Танчев, когото пловдивчани познават от работата му по спектакъла „Одисей“ на Драматичен театър Пловдив и закриващото събитие на Пловдив ЕСК 2019.

Диригент на хора - Драгомир Йосифов. В галата пловдивчани видяха и чуха прекрасните гласове на солистите   Вера Гиргинова, Светлана Иванова, Елена Чавдарова – Иса, Евгения Ралчева, Александър Носиков, Марк Фаулър и Михаил Пулиев.

Солист на балета бе Александра Савова, а концертмайстор - брилянтния цигулар Мичо Димитров.

През това музикално пътешествие с участието на солисти, хор, балет и оркестър на Опера Пловдив ни преведе любимата водеща Лили Бързева, която освен че представяше отделните изпълнения, въвеждаше публиката в историята на творбите и емоциите от епохата, в която са създадени.

Гала концертът "Сърцето на Пучини, силата на Верди" се реализира в партньорство с отдел "Култура" на Община Пловдив.

На финала на събитието, Солисти, Хор и Оркестър на Опера Пловдив изпълниха „Наздравица“ из операта „Травиата“ на Верди под бурните аплодисменти на публиката. Емоционален поздрав към пловдивчани отправиха заместник-кметът по култура, археология и туризъм на Община Пловдив Пламен Панов и доц. Нина Найденова. От името на екипа на Опера Пловдив, тя благодари за безрезервната  подкрепа на Пламен Панов.

Фотограф - Александър Богдан Томпсън

Райна Кацарова

Фестивалът „Пловдив чете“ започна официално в края на септември. Търсих една дума, с която да опиша откриването му, което стана на Античния театър. Дума, която да опише емоция, състояние на духа. Мисля, че накрая я открих. Уютно. Въпреки, че заваля и вечерта беше хладна.
Нарочно отивам малко по-рано от обявеното начало и в бекстейджа улавям един от „случайните заподозрени“ – Стоян Янкулов - Стунджи.

-Ще споделиш ли с нашата аудитория какво четеш в момента?
-Когато бях дете, четях приказките на Братя Грим. Много обичах и Елин Пелин, а любимата ми книга беше „Малкият принц“. Сега чета предимно инструкции за машини, технически указания и много, много ноти. Трябва да попитате нашият басист Еко (Веселин Веселинов). Той е четящият човек в групата, винаги е с книга.

Забелязвам и всеобщия любимец Стефан Вълдобрев да разписва екземпляр от своята “Книга на песните” и му задавам същия въпрос.
-В началото четях приключенски романи, като всички деца. След това, рано започнах да чета поезия и основното, което съм чел, са българските и световни поети. Понеже слушах много музика, вадех песни от радиото и винаги се интересувах кой е писал текста на дадена песен. Намирах стихосбирката му и купувах всичко, което е издадено. Просто ги изучавах. Поезия, чета основно поезия.

Зад сцената виждам да се суетят и малките, сплетени на плитки, танцьорки от фолклорния ансамбъл “Дилянка”. А “Детска китка”, вместо с обичайното “ми-ме-ма-мо-му”, се разпяват с “ми-ла-ро-ди-но”. Прекрасни.

Свечерява се и античният декор става още по-красив от светлините на прожекторите. Публиката притихва. На сцената кметът Здравко Димитров, с огромен букет, се обръща към сърцето на фестивала - поетесата и издател Божана Апостолова:
-В лицето на Община Пловдив имаш партньор. И не само ти и културата, Пловдив заслужава това.
-Заслужават го всички тези хора! - казва Божана. Велики сте! Пловдив чете!

Невероятно впечатление оставиха носителят на наградата за съвременна българска поезия „Орфеев венец“ -  Виктор Самуилов и на „Златното перо“ – художничката Люба Халева. Скромни, леко притеснени от вниманието, земни и естествени хора, които с присъствието си стоплиха захладнялата вечер. Прекрасните деца на “Дилянка” разтърсиха въздуха с българските народни ритми и с багрите на носиите си. Ангелските гласове на “Детска китка” пък пребориха вятъра и се сляха с него. На финала Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ само и единствено заради пловдивчани, промениха текста на любимата песен и тя прозвуча във варианта: “Барът е до Тепето и Тепето е до бара”. Леко заръмя, но зрителите останаха.

А зад сцената, моторът на „Пловдив чете“ Гери Георгиева, танцуваше.

Реших да се прибирам към „Кючука“ пеш. По пътя, от телефона ми се носеше записа на гласа на поета Виктор Самуилов:

„Само две три букви зная,
 но натискам 100 клавиша.
 На писател си играя.
 Умни писаници пиша.
 Май описах доста случки.
 Много лесно ги написах.
 Азбуката щом науча,
 ще узная и какви са.“

Пловдив и духът на културата са си уютни.