Шест години след избирането си за Европейска столица на културата, Пловдив припомня най-емоционалните и запомнящи се моменти от програмата през 2019 г. с изложба. Тя може да се разгледа от днес на емблематичното място за срещи до часовника на пощата, където всички граждани и гости на града ще имат възможност да се върнат към спомена за Пловдив – Европейска столица на културата.

В ретроспекцията са включени кадри от откриващия спектакъл, фестивала на светлините за Деня на Европа, изложбата „Изкуство на свободата“ с парчета от Берлинската стена, мащабния спектакъл „Одисей“ на Драматичен театър, Пловдив, изложбата „Дим. Истории за тютюна“ и т.н. Богатата програма на Пловдив 2019 включваше повече 500 събития от всички жанрове и сфери на културата, насочени към най-разнообразни публики в града, региона, страната и чужбина.

Общо 26 пана представят сега в хронологичен ред малка част от акцентите в нея. Кадрите са уловили част от емоцията на фестивали, концерти, работилници, изложби, гостуващи продукции, които преобразиха Пловдив и изградиха международния му образ като динамичен културен център.

Ретроспекцията е тук, за да припомни и на пловдивчани и гостите на града момента, в който Пловдив бе избран за първата в България Европейска столица на културата. В процеса на подготовка за важната година на титлата, екипът и партньорите на проекта успяха да приобщят към програмата повече от 5 000 артисти и над 1000 културни организации.

Под мотото „Заедно“ Пловдив бе представен на десетки международни форуми и споделен от световни медии като CNN Travel, New York Post, Lonely Planet и др.

От 2015 г. насам всяка година Пловдив отбелязва датата на избирането си със специални събития като Пикник край реката, детски работилници в Цар Симеоновата градина, Празник на реката, хоровите концерти на деца от Пловдив и Япония и много други, с които градът напомня за един от най-важните моменти в съвременната ни културна история.

Изложбата се осъществява по идея на Пламен Панов - зам.-кмет „Култура, археология и туризъм“ и председател на УС на фондацията, който казва за нея: „Горд съм, че Пловдив бе част от тази инициатива и благодаря на нашите всеотдайни партньори от семейството на градовете - Европейски столици на културата. Пловдив вече е част от европейската културна карта! Градът с древна история показа своя огромен потенциал да създава съвременно изкуство на световно ниво. Наследството на инициативата Европейска столица на културата днес е дори много по-важно от програмата в самата година на титлата, защото градът получи огромна енергия, видимост, възможности, които ще продължават да дават своя положителен ефект дълги години след титлата. Европейска столица на културата не е едногодишен проект или фестивал, а отговорност и процес, в който участвахме всички. Пловдив може само да се гордее!  Тази титла е особено ценна, защото ЗАЕДНО е не просто слоган  -  това е кауза, залегнала дълбоко в историята на нашия град. ЗАЕДНО е нашата формула за успех. Пловдив завинаги ще остане първият български град – ЕСК. Това не е краят . Това е  начало“.

Изложбата ще остане в града под тепетата до 11 октомври, след което ще отпътува за Варна и София.

Пейки, маси, плотове и детски катерушки от дърво са достъпни за ползване от днес за гражданите и посетителите на крайречната алея на река Марица от северната страна (между мостовете на бул. „Победа“ и бул. „Васил Априлов“). Те са създадени  по проект REstatica, част от програма „Наследство“ на Фондация „Пловдив 2019“. За направата им са използвани двадесет и четири дървени греди, преподредени по подобие на популярната игра с клечки микадо.

Идеята за мебелите тръгва от трансформирането на една от временните артистични инсталации от програмата за Европейска столица на културата през изминалата 2019-а.  В основата си проектът се обръща към теми, свързани с повторно използване на материали, архитектура, строителство, екология, дизайн, производство, изкуство и публична градска политика. Концепцията за кръговата икономика, при която остатъчните материали са основна част за производството на нови продукти и преосмислянето на река Марица като зелено място за отдих, са сред основните акценти, които REstatica цели да развие.

REstatica е дело на ALHM collective, група от специалисти със сходни мироглед и ценностна система, работещи по разнородни проекти в сферите на архитектурата и приложните изкуства. В екипа на проекта се включват Кунд Копадж, скулптор на оригиналната артистична инсталация, осъществена по време на Резиденция Адата през 2019 година, архитектите Валентин Денков, Иван Бонев и Ленко Михов и фотографът Марин Кафеджийски.

Партньори по реализацията са още  Spark, BG BE ACTIVE, Национален фонд „Култура“.

„Езикът на поезията е дълбоко символен, редактирането изисква от вас да извадите смисъла, да качите един етаж по-нагоре текста, който сте написали първоначално и да помогнете той да попие още един-два слоя. Ще се наложи да смените някои от думите, не заради ритъма, а в издирването на по-сложен смисъл. Не се бойте да си играете на асоциации, да търсите думата дни или …месеци… То пък все едно времето съществува. И не се бойте да използвате синонимен речник. Защото в нашия ежедневен език, ние използваме по-кратък набор от думи, които … влизат като инструментариум в речта ни, но не са достатъчни, за да намерим най-точното в поезията“. 

Това е само много мъничка част от вдъхновяващите думи на писателката Ина Иванова към дошлите на творческата работилница по писане на поезия. Тя се състоя на 12.09, в двора на галерия „Джуркови“ в Пловдив. 

Малко след нея започна работилницата по проза с Мартин Касабов. Той посочи, че според него такива обучения не са задължителни за желаещите да пишат, но пък изтъкна, че в писането е важна искреността и ако човек е фалшив на листа, читателите го усещат и не го приемат добре. „Препоръчвам ви книгата на Рей Бредбъри за писането. Толкова любов събужда към четене и писане и разрушава някои от тези интелектуални пречки, които някои хора срещат. На пишещата си машина той си е сложил цитат „Не мисли“. Това е много важно – да изключиш. Може да си ходил на курсове, работилници, да си чел предписания, но когато почнеш да пишеш е добре да се впуснеш абсолютно чисто в историята си и след това да го оформиш“. По време на работилница някои от участниците, които вече са започнали да пишат разкази или своя първи роман зададоха доста въпроси на писателя.

По час и половина продължиха работилниците. Вижте в галерията. ?

На 19 септември от 11 часа в двора на галерия „Джуркови“ ще се състои обучението по отразяване на културни събития с двама утвърдени журналисти от Пловдив – Радослав Иванов и Владислав Севов. Записването е на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. и във фейсбук страницата на Пловдив чете/Plovdiv Reads.

Дарина Иванова: Харесах флейтата почти веднага, заради звука! Днес обичам всеки нюанс от тембъра й! Като втори глас е, ...с който успяваш да изразиш някои неща, които са трудни за изказване!

„Полетът на песента“ - концертна панорама с флейта, пиано и цигулка ще се състои на 17 септември от 18.30 часа в двора на галерия "Джуркови" в Пловдив. Това е именно панорама, защото обхваща огромен по време и дълбок по смисъл период на развитието на българската музика, и вплитането на песента в българската класическа музика на едно вече професионално ниво, от българските композитори. Така, че днес да имаме една национална класическа музика. Програмата включва примери от най-автентичните народни песни, като преминава през творчеството на първото поколение български композитори, до наши дни. С Дарина Иванова, която свири на флейта, разговаряме, за да научим повече. 

Даре, (говорим си така, защото се познаваме отдавна), от поне десетилетите си радиожурналист в БНР. Завършила си Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Как стана така, че с музиката останахте заедно и защо си избрала именно флейтата?

Да, вече 15 години работя в Радио Пловдив, и обичам работата си, може би именно, защото ме държи близо до изкуството! Срещите с всички творци от нашия град и от всички краища на света, запазват връзката ми с него жива! В този смисъл, мога да кажа, че не чувствам никаква крайна промяна от това, че работа като журналист, или трудност, за да запазя връзката си с флейтата ! Всичко се случва много естествено и аз съм щастлива, защото си мисля, че тези трансформации са всъщност етапи на нашето развитие. Не се лутам в търсене на това дали съм всъщност музикант, или съм журналист, нямам драма от това, никак даже! :)))

Защо избрах флейтата? Бях втори клас и вече две години се подготвях по солфеж, за изпитите в музикалното училище, уроците по пиано обаче не вървяха така, както солфежа. ? Тогава трябваше да избера между виолончело и флейта. Спомням си всеки детайл от първата ми среща с моя първи учител - Стефан Пашев! Бях инатливо дете и в следващите години това се оказа особено полезно! :)) Харесах флейтата почти веднага, заради звука! Днес обичам всеки нюанс от тембъра й! Като втори глас е, ...с който успяваш да изразиш някои неща, които са трудни за изказване!

Кажи ни повече за вашата формация, какво ви мотивира и каква е вашата посока?

Триото, трио Санатон, е още едно естествено продължение на някакъв процес - на работа, на общуване, но основната причина за появата на триото, откривам в това, че ние имаме еднакъв светоглед, вълнуват ни много сходни неща, споделяме едни и същи ценности, но не си мисли, че няма “сблъсъци на Вселени” :))))) Най-интересно става даже, когато две от три, или три от три мислим различно по конкретен въпрос! :))) Изкушавсм се да споделя някой от чатовете на триото, но няма! :))))

С Борислава и Ралица се познаваме от години. Свирили сме заедно на различни места, но това бяха участия, съобразени с конкретни поводи, програми и т.н. След няколко години работа, все по-силно искахме да направим нещо, което има смисъл за нас. Нещо извън всякакъв смисъл на халрура и комерсиализъм. Всеки музикант иска това, сигурна съм! Не сме си давали тържествени обещания да следваме стриктно това правило, и не е нужно, защото се познаваме! 

Първо се появи идеята за концертната панорама и българската песен, която с Борислава обмисляхме няколко месеца. ? Може би е добре, че не разполагаме с цялото си време, защото ще стане страшно в един момент! :))) Вече имаме богат репертоар от идеи :))) !

Понякога ни питат какво означава Sanaton.  Още едина от идеите, които заложихме в концепцията на триото е, че искаме фокуса да остане върху музиката, без излишни акценти върху нас самите. Ето, в този момент се случва първото нарушаване на правилата, с интервюто , което ти давам! :)))))) Дълго мислихме да изобщо да нямаме име, но и така не бяхме доволни. Трябваше семпло, благозвучно и идейно име, нещо като безимен, безмълвен - така дойде Sanaton.

Програмата за концерта на 17.09 в двора на галерия Джуркови е много интересна, връща ни и към историята на българската музика. Нека да ни кажеш повече.

С програмата на тази Концертна панорама, искаме да покажем освен красотата на българската музика, също  и нейната стойност и смисъл в развитието и съхранението ни като народ.  Отношението и ангажимента на българските музиканти инструменталисти и композитори към процесите касаещи развитието на музиката, и създаването на класическа музика с национален облик. Неизменна част от този процес, дори бих казала основна, е българската песен.  За това я разглеждаме панорамно от най-автентичните примери във фолклорната песен, до творби на композитори- наши съвременници. Като журналист пък, винаги ми е липсвала една идея повече, от само музиката в един концерт. И понеже вярвам силно, че когато разбираме нещо, го възприемаме по-успешно и оставя следа за по-дълго, включих към програмата малко информация - за произведенията, за композиторите, от историята ни, бита, така, че да получим наистина панорамен поглед и усещане за българската музика.

Имаме огромно желание да направим запис на тази програма, за да достигне до повече хора, и за това ще сме благодарни ако ни подкрепите, но това НЕ е условие за да посетите концерта ни! Входът е напълно безплатен! Щастливи ще сме ако присъствате!

Вълнуваща среща с творби на старозагорски художници можем да видим в залата за временни експозиции на Главната улица на Градската художествена галерия от няколко дни. Десетки автори и още повече картини са окачени на двата етажа на галерията - от автори, родени или свързани с Града на липите или региона. Творбите от колекцията на старозагорската галерия ще можем да гледаме до 30 септември.

Изложбата ни представя множество интересни живописни творби от голям исторически период. Още в началото се срещаме с доайените на старозагорската живопис - Антон Митов, Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров.

Антон Митов е от първото поколение български живописци след Освобождението. Завършил образованието си в Италия, той е сред създателите на Държавното училище (днес Национална художествена академия), дълго време преподавал както на студенти, така и на широката общественост история на изкуството. Самият той, верен на времето, следва по-академичен стил, подобно на Иван Мърквичка и други наши творци от периода. По-известен е с картини на пазари из страната, но в изложбата е представен с портрет. Любопитна е и още една по-късна творба, която намира място в експозицията. През 1906 година на Втората южнославянска изложба, която се провежда в София, са показани импресионистични творби, които повлияват на някои наши творци. Една от представените творби от Митов е именно такава.

Една от най-известните творби в изложбата е историческият портрет "Цар Симеон" на Димитър Гюдженов - майстор в тази сфера. Макар и да сме гледали тази и други варианти на композицията на Гюдженов многократно в репродукции, на живо картината има коренно различно усещане и си заслужава да се види. Неговият близък приятел и съратник Никола Кожухаров също намира място в изложбата. Известен с една по-късна маслена картина "Залавянето на Васил Левски", също попадала безброй пъти в учебници и по други материали, тук той е представен с един по-ранен неин вариант в акварел. Интересен е и неговият автопортрет.

Разнообразният поглед, който ни представят екипите на пловдивската и старозагорската галерия, си заслужава - както по-ранните творби, така и по-нови неща от последните десетилетия. Не бива да се пропускат и подминават работи на имена, като Васил Маринов, Кипро Николов, Никола Аръшев, Янаки Кавръков и др.

Макар и без много текст, изложбата е подредена приятно. Надписите са двуезични и прилично изработени, и поставени. Кратък кураторски текст в началото ни вкарва в историята и логиката на изложбата. Липсите са "детайли", като екип на изложбата и повече конкретика в самата ѝ идея (освен очевидното: творби от колекцията на Старозагорската галерия). Липсва и разказ - история зад дадени по-важни картини, по-интересни автори, по-ценни идеи. Похвалното, спрямо други случаи е, че картините са добре подредени, ненатрапчиво една спрямо друга, приемливо осветени и анотирани. Липсата на образователен елемент е пропуск, но самите творби са достатъчно качествени в повечето случаи да говорят сами за себе си, и изложбата си заслужава посещение.

Росица Обрешкова се завръща на театрална сцена със „Страшносмешно необщуване” тази вечер – 13 септември, от 19 часа в двора на Драматичния театър. Премиерата на моноспектакъла й е част от програмата на фестивала „Сцена на кръстопът” и въпреки че първоначално идеята бе пиесата просто да бъде прочетена, в знак на уважение и обич към пловдивската публика от дълго време Обрешкова репетира, за да се върне към амплоато си на актриса.

„Заглавието е малко или много оксиморон, но оксиморон съм и аз самата – хем режисьор, хем актриса, хем пишещ човек. Трудно ми е да го обясня, защото то е плод на спонтанност. Този текст се появяваше в едно драматично, травматично за мен време, дописваше се в главата ми. Става дума за последните три години от живота ми, когато изпратих майка си – актрисата Росица Данаилова, и вуйчо си Стефан Данаилов. Когато се поотдалечих от преживяното, успях да разкажа историите си малко по-комично, с отстранена самоирония.  В началото бяха едни спорадични мигове, в които изливах душата си в текстове. Те се появяваха в много тъмни нощи, в болезнени утрини. После полека-лека започнах да чувам  актьора в себе си, да ги разигравам в главата си, да ги изговарям. После се родиха и светлите текстове, за да се роди и моноспектакълът”, разказва Росица Обрешкова.

„Страшносмешно необщуване” е пачуърк от малки истории, които имат връзка помежду си. Актрисата и режисьор не ги определя като изповеди, а по-скоро като омнибус от споделени неща, които ще изиграе пред публиката в Пловдив.

„В крайна сметка какво е театърът? Думата идва от „театрон” – място за гледане. Когато има кой да те види, когато има какво да оголиш, да отвориш някакви вратички към душата си, може да се случи театър. Днес това е премиера на един текст на една актриса, която от много отдавна не се е връщала на сцена. Но сцената я привлече отново”, споделя Обрешкова.

Не крие, че завръщането на сцена е резултат и от подкрепата, която е получила от първите читатели на пиесата – сценографа Елена Иванова и драматурга Елин Рахнев.

„ Чувствам се хем уплашена, хем щастлива. Емоциите са смесени. Не мога да спя нощем, мисля си, че гласът ми ще падне, че ще получа пристъп на уплаха. Какво ли не не ми минава през главата. Забавно е, защото бях забравила тези актьорски емоции. Изключително много се радвам, че това мое завръщане ще се случи на „Сцена на кръстопът”. От 23 години съм на този фестивал, само на първото издание не бях, защото бях беглец в Америка. В живота ми някои от най-хубавите моменти са свързани точно с фестивала. За мен Пловдив е „Сцена на кръстопът”, казва още актрисата.

А онези, които искат да видят нейния моноспектакъл „Страшносмешно необщуване”, могат да го направят тази вечер при вход свободен.