Съвсем скоро – на 28 юни, се открива 21-вия Международеня фестивал за шансони „Златен ключ” – Пловдив 2024. Той ежегодно се организира от Алианс Франсез в партньорство с Община Пловдив и е под патронажа на Посолството на Реп.Франция и Френския институт за България. 

Тази година духът на Фестивала ще бъде шоколад и шансони, тъй като френският майстор Венсан Гайо ще ни представи и предложи специални шоколади и сладки лакомства от които не се пълнее, а за да е пълно удоволствието ще отбележим и френския празник на музиката и настъпващото лято с два великолепни концерта.   

Чакаме скъпи гости, които ще ни поднесат много приятни и неочаквани изненади за публиката в залата. Тази година, благодарение на нашите партьори, сцената за концертите в ГДК «Борис Христов» ще се превърне във френско кабаре от началото на миналия век с ретро мебели. Интересна мултимедия ще пренесе зрителите духом във Франция, която освен страна на шансона, тази година е и домакин на Олимпийските игри. Както за спорта, така и за музиката няма езикова бариера, а  шансонът е любим на всички възрасти, ето защо този Фестивал се ползва и се развива с такъв успех и се утвърди като най-големия такъв формат за Балканите – споделя директорът на Алианс Франсез в Пловдив, г-жа Теофана Брадинска-Ангелова. Така в Пловдив се отбелязва вече повече от три десетилетия и „Празника на Музиката”, едно събитие лансирано от Франция още през 1985 година от многократния Министър на Културата Жак-Ланг, когато музиканти, любители и професионалисти пеят и свирят свободно за собствено удоволствие и за удоволствието на публиката. Изключително завладяващо и положително зареждащо събитие, което се случва днес по цял свят, в над 120 държави на петте континента, където има Френски алианси и културни центрове.

Посланието на този празник е „Правете музика” и 21-вото издание на Международния фестивал за франкофонска песен „Златен ключ“ – Пловдив 2024г. се вписва изцяло в тази инициатива като неговата медийност става още по-голяма. Фестивалът ще бъде открит, както традицията повелява, от г-н Пламен Панов, Заместник-кмет по култура, туризъм и археология в присъствието на много официални френски и български гости. 

Най-голямата франкофонска телевизия TV5Monde е дългогодишен и неизменен партньор при провеждането на Международния фестивал за франкофонска песен „Златен ключ” в Пловдив, като сега ще представим и световната, културно-образователна, стрийминг платформа TV5MONDE plus. Платформата е безплатна и дава достъп до сериали, френски филми, игрални и документални, а тази година там ще бъдат споделени и двата концерта от град Пловдив. 

Единият е на Антония Маркова, първият лауреат на този международен форум, която сега има своята звездна кариера, но ще видим и бъдещи музикални звезди идващи от цяла България. Звездната кариера на Антония Маркова е стартирала именно благодарение на френския шансон. Тя е и многократен носител на отличия от национални  и международни конкурси -„Хит минус едно”, „Бургас и морето”, Music idol, „АVON VOICES’’, като там тя успява да се пребори с 9000 претендентки от цял свят и да достигне до полуфиналите в Париж, където достойно представя България. Наскоро, тя съвсем заслужено спечели и телевизионния формат на NOVA „Звездите в нас”. Наш партньор е отново Арт Войс Център. Благодарение на музикалния педагог г-жа Румяна Иванова, през 2024 година, ще вземат участие, както изпълнители от Пловдив, така и лауреати от различни фестивали и конкурси от цялата страна. Ще видим и чуем невероятни млади таланти от Враца, Горна Оряховица, Стара Загора, Силистра и др. 

Вторият концерт е на талантливите двама братя близнаци, които вече са много известни във Франция, като дуета “Jessandwest”, а те са подготвили нова и атрактивна програма за участието си в Пловдив. „Jessandwest” е дует спечелил всички възможни награди на  формата „Талантите на Франция” през 2019година – на жури, публика, за автори и композитор и др. и вече са влюбени в Пловдив, а отскоро са и лауреати на телевизионният формат „Гласът на Франция”. Изключително ангажирани с пълен календар от участия, но с удоволствие намериха възможност, за да дойдат за концерт на Фестивала. Специално за тях в Пловдив ще дойде да ги поздрави от сцената и вдъхновяващата Олга Василенко. Интересни интерпретации и музикални предизвикателства, плод на френско-българското сътрудничество, очакват пловдивчани и гостите на града на този уникален Фестивал, който ще бъде много по-атрактивен и вълнуващ за любителите на френския дух и култура, а публиката ще усети едно зареждащо и приятно изживяване на лятна романтика. 

Тъй като целият фестивал е под лабела „Празник на музиката” и тук, както и по цял свят, той се прави с изключителното съдействие на съответната община като концертите задължително са безплатни и входът за тях е свободен, а  Община Пловдив е неизменен партньор при провеждането му, както и най-голямата франкофонска телевизия TV5Monde, с което допринася за популяризирането и добрата реклама на нашия град по света.

Изложба с карикатури „Карастояновките на Христо“ и прожекция на филма „Гео Милев в лабиринта на времето“ предстоят на 8 юни (събота), от 17:30 в Lucky Дом на киното (ул. „Уилям Гладстон“ 1).

Откриване на изложба с карикатури „Карастояновките на Христо“

Експозицията съдържа 42 творби, създадени от големия ни писател през последните няколко години от живота му.

8 – 19 юни – фоайе на Lucky Дом на киното

18:00 – Прожекция на документалния филм „Гео Милев в лабиринта на времето“ (2021), режисьор Костадин Бонев, вход – свободен.

Събитието е част от фестивала „Пловдив чете”.

Всичко ще бъде наред!

Смъртта винаги ни заварва неподготвени, особено ако трябва да се разделим с близък на сърцето си човек. А непрежалимият Христо Карастоянов беше и остава неделима част от съвременната ни литература, липсата му ще продължава дълго да зее, като широко отворен прозорец. Използвам умишлено думата „прозорец“, защото причислявам Христо към ония носители на смислов кислород, без които останалите писатели гмуркачи нямаше как да стигнат литературните дълбини, към които се бяха устремили. Карастоянов целият беше една протегната ръка – и като редактор, и като човек, с когото можех да споделя някаква тревога, а той със специфичното си чувство за хумор да ме подкрепи: „Няма страшно, пич, всичко ще бъде наред!“. Още помня датата 23-ти януари, когато на Фейсбук стената на големия ни писател се появи снимка на празното му бюро, публикувана от неговия приятел Диан Цанев. Текстът към кадъра беше съвсем кратък и гласеше: „Бюрото на Христо Карастоянов, а него вече го няма!“. И наистина от половин година него вече го няма, но какво е тази липса в сравнение с фразата: „Всичко ще бъде наред!“, която той успя да посее у всеки един свой приятел и читател. Сякаш е знаел, че след загубата му ще са ни нужни още повече оптимизъм и вяра, че ще се справим, че има смисъл да продължаваме!

Карастояновките на Христо

Христо имаше способността да улавя с фините си писателски рецептори заобикалящия ни абсурд, това личеше не само от неговите текстове, но и от карикатурите, които той публикуваше от време на време в социалните мрежи. Отношението му към тези негови творения беше от рода на: „Абе, какви карикатури са това, аз просто се забавлявам!“. Истината е, че именно липсата на амбиция от негова страна да се докаже като автор в този жанр, позволяваха на шаржовите му рисунки да поразяват със своята естественост и остра социална нотка. В нашите разговори с Христо аз наричах неговите карикатури „карастояновки“. Това беше мое приятелско намигване по аналогия с онзи сорт дребни ябълки ранозрейки, познати сред народа като петровки. Всеки опитал ябълка петровка, помни до края на живота си характерния им сладко-кисел вкус, едновременно освежаващ, но и напомнящ за тяхната дива природа. Точно такива бяха и карикатурите карастояновки. Една малка част от тях видяха бял свят на страниците на хумористичния седмичник „Стършел“, но повечето потъваха във Фейсбук сред стотиците други публикации на писателя. Осъзнавайки ценността на карастояновките, аз „тайно“ от него ги събирах в своя компютър. И ето ги сега пред вас в целия им блясък, такива, каквито Христо ги е създал – диви и несъвършени, но утоляващи жаждата – като първите ябълки, бързащи да узреят още в края на юни.

Владислав Христов 

От 7 до 26 юни 2024 г. известната фотографка Соня Станкова ще представи пред публика изложбата си „MIO TEMPO“ – своеобразна ретроспекция на най-доброто в портретния жанр на своето фотографско изкуство. Автор на хиляди изображения в кариерата си на фотограф-художник, днес Соня стига до разбирането, че „цикълът „Репортажни портрети в студио“ са фотографиите, които до голяма степен определят моя фотографски портрет“.

Този цикъл е заснет в средата на 80-те години на XX век, снимките от него са представяни на национални и международни форуми, публикувани са в списание „COLORS“, в книги, представящи българската фотография, експонирани са в галерии. Като Соня Станкова отбелязва: „Сравнявали са ги с каталог за филми на неореализма, което е моето любимо кино, понякога разказват истории, за които не всеки е готов“. Но те има какво да ни „кажат“ и днес след толкова години и превратности, запечатали мига на тогавашната си среща с обектива.

А защо „MIO TEMPO“? „МОЕТО ВРЕМЕ“ са моментите, в които аз и фотоапаратът ми сме били едно цяло, когато съм заснемала образи, определящи живота ми, образи, които аз съм провокирала и които са ме провокирали. Възможността да усещам света през обектива винаги ми е позволявала както да навлизам по-дълбоко в него, така и подсъзнателно да се дистанцирам, преживявайки по различен начин всеки момент“.   

Изложбата ще се открие на 7 юни в 18:00 ч. в Постоянна експозиция „Мексиканско изкуство“ към Градската художествена галерия, ул. „Артин Гидиков“ №11 в Стария град.

Тя е част от защита на дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор“.

Соня Станкова за изложбата си „MIO TEMPO“:

„Моето време“ са моментите, в които аз и фотоапаратът ми сме били едно цяло, когато съм заснемала образи, определящи живота ми, образи, които аз съм провокирала и които са ме провокирали. Възможността да усещам света през обектива винаги ми е позволявала както да навлизам по-дълбоко в него, така и подсъзнателно да се дистанцирам, преживявайки по различен начин всеки момент.

„Репортажни портрети в студио“ е цикъл, заснет от мен в средата на 80-те години, преседял в шкафа ми необходимото време, за да заживее сега отново. През годините снимките са представяни на национални и международни фотографски форуми, публикувани са в списание „COLORS“, в книги, представящи българската фотография, експонирани са в галерии… Заглавията са различни според времето и мястото. Сравнявали са ги с каталог за филми на неореализма, което е моето любимо кино, понякога разказват истории, за които не всеки е готов.

Представянето на портретите в галерия „Мексиканско изкуство“ в Стария Пловдив е най-естественият път, като завръщане у дома – тези хора живеят или са живели тук, някой дори може да ги разпознае, а може и да си направи селфи с портрета на своя роднина. Фотографията е запазила образа и мига на заснемането, целият разказ е в този негатив 9/13. „Репортажни портрети в студио“ са фотографиите, които до голяма степен определят моя фотографски портрет.