Спряганият за възможен премиер на Израел генерал-лейтенант Габи Ешкенази и писателката и журналист Ошрат Котлер са главни герои в лентата

„Тази история трябва да бъде разказана на бъдещите поколения. Да знаят, че в най-зловещото време за Европа е имало и други хора – човешки същества! Имало е един малък български народ, заради който днес ние съществуваме. Ако не бяха те –  нас нямаше да ни има!“ Вълнуващите думи изрича генерал-лейтенант /о.р./ Габи Ешкенази в документалния филм „Следващото поколение“. Началникът на Генералния щаб на Отбранителните сили на Израел от 2007 до 2011, чието име днес се спряга от израелските медии като един от възможните наследници на настоящия министър-председател на страната Нетаняху, е един от главните герои в лентата на режисьорите Ния Александрова и Айелет Хелер.

Не по-малко силни са и думите на Ошрат Котлер, писател и един от доайените на израелската журналистика, водеща на телевизионни новини, автор и продуцент на предавания и документални филми: „Как е успял този народ да направи тиха революция срещу хитлеристите?“, се пита в края на филма Ошрат Котлер.

Героите в документалния проект „Следващото поколение“ са наследници на български евреи, спасени по време на Втората световна война. Ошрат Котлер е потомка на еврейска фамилия от Пазарджик, а бащата на генерал-лейтенант Ешкенази е роден в Пловдив.

Именно в Града под тепетата ще бъде световната премиера на пълнометражния документален филм „Следващото поколение“ на 23 октомври, сряда, от 20.30 часа в „Лъки – Дом на киното“. Създадената по идея на Яков Джераси, Цафрир Кохановски и Димитър Гочев документална лента е заснета в Израел и България, и чрез емоционалното пътуване на героите назад към корените проследява не просто изключителната история на спасяването и биографиите на двете семейства, но и личните чувства и емоции на героите в тяхното търсене на отговори за миналото и настоящето.

България е единствената държава, която по време на Холокоста успява да спаси близо 50 000 евреи, живели в страната тогава. Нито един от тях не е бил убит, нито изпратен в лагерите на смъртта, въпреки че в този период България е била част от Тристранния пакт. Спасяването на българските евреи е изключителен исторически прецедент, в резултат на който в страната има повече евреи след Войната, отколкото преди нейното започване. Това събитие е известно на по-голямата част от българите и израилтяните, но хората в световен мащаб рядко са чували за него.

Героите в „Следващото поколение” желаят да бъдат част от осветляването, както на събитията свързани със спасяването на техните предци, така и със слабо познатите, дори в България, последствия от този исторически прецедент.

Филмът е копродукция между „Dreams Industry”, България и T.T.V Productions и Канал 8, Израел. Реализиран е с подкрепата на Фондация „Пловдив 2019“ – Европейска столица на културата, Ционистка федерация на България, Международна фондация България и други.

„Следващото поколение” се посвещава и на 70-годишнината от „Голямата Алия” – имиграцията в Израел на 45 000 български евреи от 50 000 еврейска общност на България. Проектът е част от програмата „Пловдив – Европейска столица на културата“.

Кратка информация за главните герои в „Следващото поколение” – Ошрат Котлер и генерал-лейтенант Габриел Ешкенази

Ошрат Котлер (родена на 25.07.1965 г.) е израелска писателка и журналист, водеща на телевизионни новини, автор и продуцент на предавания и документални филми. През 2006 г. Котлер публикува първия си роман „Приказка, която започва със сълзи”, в който разказва историята на своя живот през модерен психологически прочит. Втората й книга „Дете мое” става бестселър в Израел и пресъздава историите на едно семейство еврейски емигранти и обхваща периода от 20-те години на миналия век до днес. Книгата е вдъхновена от личната семейна биография на Котлер. Днес Ошрат е още по-заинтригувана да продължи проучването на собствените си корени и семейна биография. С участието си във филма „Следващото поколение” тя вярва, че не просто ще успее да се докосне до миналото на предците си, но ще съумее да сподели и запознае зрители от целия свят със значимите исторически събития, случили се в България по време на Втората световна война, които не просто са дали отражение върху собствения й живот, но дори са предопределили изборът на професионална и житейска реализация. С тези заявки Котлер несъмнено се превръща в най-емоционалния герой на „Следващото поколение”.

Генерал-лейтенант Габриел /Габи/ Ешкенази е началник на Генералния щаб на Отбранителните сили на Израел от 2007 до 2011 г. Той е роден през 1954 г. в семейството на пловдивския евреин Йосиф Пепо Ешкенази, майка му е еврейка – преселничка от Сирия. Габи Ешкенази служи в прославената бригада Голани, която се смята за елитната част на източните евреи (Сефаради и Мизрахи). Участва във войната Йом Кипур, операция „Мълния”, операция „Литани”, Ливанската война от 1982 и конфликта в Южен Ливан продължил до 2000, Първата интифада, Интифадата Ал-Акса, и войната в Газа (2008-2009). Завършва школа за младши командири в Тел Авив, Командно-щабен колеж на Морската пехота в САЩ, има бакалавърска степен по политически науки от университета в Хайфа и МБА от Харвард. Женен е и има две деца. Той е извървял пътя от войнишкия окоп до най-високия пост във въоръжените сили на Израел, започвайки като редник на 18-годишна възраст. В продължение на 33 години служи на върховната за евреите задача – гарантирането на сигурността във враждебно обкръжение. През 2005 г. е избран за генерален директор в Министерството на отбраната и дясна ръка на военния министър Амир Перец. От 2007 до 2011 ръководи Генералния щаб на Израелските сили за отбрана. Пенсионира се с почести през 2011 г.

През следвоенния му период става председател на Шемен – компания за добив на газ и петрол. През март 2012 г. в град Ор Йехуда кръщават улица на негово име.

Днес името му е спрягано от част от израелските медии като един от възможните наследници на настоящия министър-председател на страната Бенямин Нетаняху.

Йосиф Пепо Ешкенази, бащата на генерал-лейтенант Габриел Ешкенази, участва във войната за независимост на Израел (1948 – 1949) като командир на отряд български евреи в състава на така наречените „Зверове на Нагев“ – елитна бронирана специална част. „Българите“ на Пепо Ешкенази влизат в историята на войната с това, че по време на най-тежките боеве, едва не започват сражение със свои колеги, които искат да екзекутират група египетски пленници, като отмъщение за жестоко инквизирани израелски командоси. „Българите“ надделяват и успяват да опазят пленниците невредими.

Премиерата на „Нарцис и ехо“ в Драматичен театър е в Деня на будителите

Спектакълът повдига въпроса за една от най-тежките социални болести на съвременността – отчуждението

„Когато ние се възгордеем, Бог ни наказва“, това споделя режисьорът на представлението „Нарцис и Ехо“ Ованес Торосян, чиято премиера ще може да се види на сцената на Драматичен театър – Пловдив на 1 ноември от 19:00 ч.

Спектакълът обединява таланта и усилията на първите стипендианти на проекта „С усилие към звездите“, иницииран от оперната прима Ина Кънчева. Те се изявяват в пет области на изкуството – литература, музика, танц, театър и визуални изкуства. Идеята на заключителния спектакъл е младите артисти да представят себе си и своя прочит върху една обща тема, под менторството на художника Недко Солаков, писателя Георги Господинов, сопраното Красимира Стоянова, хореографа Галина Борисова и режисьора Явор Гърдев.

Сюжетът на „Нарцис и Ехо“ е вдъхновен от древната легенда, но прочитът му е съвременен и по думите на Явор Гърдев „древният мит за невъзможната среща между загледания в собствения си образ Нарцис и заслушаната в собствения си глас Ехо проявява симптомите на една от най-тежките социални болести на съвременността – отчуждението“.

Младите артисти Антъни Пенев, Надя Керанова, Емона Илиева, Катерина Стоянова, Констанца Гецова, Стефани Кръстева и Себастиян Цолов изправят публиката пред въпроси като: какво се случва, когато поставим себе си в центъра на собствения си свят? Как прекаленото съзерцаване в това кои сме ние и как изглеждаме ще рефлектира върху нашия вътрешен свят?

„Ние се озоваваме в позицията на камъка Омфалос, мислейки си, че сме пъпната връв на света и че от нас започва всичко“, споделя режисьорът на спектакъла Ованес Торосян, който участва с роля в представлението.

„Попаднем ли в изкусителния резонанс на собствените си вибрации, пътят към другия неумолимо се затваря и оставаме в плен на отражението си. Съзерцаваме това отражение по екраните на мобилните си устройства, опиваме се от неустоимостта му в очите на предполагаемите други, докато реалните други постепенно изчезват, стопяват се в маранята на все по-избледняващата реалност. Колкото и да ги викаме после, чуваме само отгласа на собствения си глас. Загледани и заслушани в себе си, отваряме портите на бездънната и безутешна самота“, размишлява режисьорът Явор Гърдев, ментор на стипендиантите в област „Театър“.

„Нарцис и Ехо“ освен всичко друго е разказ за края на комуникацията. Край, който парадоксално идва в истерическия връх на комуникациите, където се намираме. Това е мит за невъзможността да си говорим повече един с друг. Ехо е другото име на медията, която удвоява и умножава собствения ни глас, докато той стигне истерически и исторически фалцет и се обезсмисли. Истерията е подменила историята. Въпросът е кой първи ще вдигне очи от екрана си и какво ще види срещу себе си – други очи или други екрани с удавени в тях лица“, споделя Георги Господинов, ментор на стипендиантите в област „Литература“.

„Една пиеса, която поставя живота на своя актьор на сцена. Как един мъж се спасява от главната роля, която играе в собствените си илюзии? Една история за лъжите, в които убеждаваме себе си, за да имаме сила да се погледнем в огледалото. За Нарцис като инстинкт за оцеляване. За Ехо като лесния избор да се огледаме в някой друг, вместо да последваме собствения си глас. За истината като зареден пистолет, готов да прониже плътта на повърхностното ни щастие. За да се превърнем в цветя“, разказва драматургът и стипендиант в област „Литература“ – Йоанна Елми.

Продуцент на спектакъла е Ина Кънчева, драматургията е дело на Йоанна Елми и Катерина Стоянова, а сценографията – на талантливия художник Руди Нинов. Зад въздействащата музика застава Себастиян Цолов. Костюмите са дело на Констанца Гецова.

Проектът е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Билети за „Нарцис и Ехо” в Драматичен театър – Пловдив можете да закупите на касата на театъра и онлайн тук.

INTELLIGENT MUSIC PROJECT & VRABEVSKI SUPER BAND ще представят най-новия си албум “Sorcery Inside” с премиерен концерт в Пловдив, Bee Bop Café на 25 октомври от 21:00 ч. Концертът е част от програмата на Международния китарен фестивал – GuitarArt Festival.

За първи път пловдивските рок фенове ще чуят на живо 12-те нови композиции на д-р Милен Врабевски. Те ще бъдат в изпълнение на едни от най-добрите български музиканти: Стоян Янкулов – Стунджи, Бисер Иванов, Боби Косатката, Иво Стефанов, Ивайло Звездомиров, Славин Славчев, Лина Никол, Самуел Ефтимов.

Премиерният концерт в Пловдив е част от националното турне, което бандата стартира през пролетта на 2019 г. “Sorcery Inside” завладя публиката в София, Варна, Русе и Велико Търново. На 25 октомври INTELLIGENT MUSIC PROJECT & VRABEVSKI SUPER BAND ще забият в Пловдив, на 5 декември – в Плевен, а на 13 декември – в Струмица, Р. Северна Македония.

Като подарък за всички меломани и ценители на качествената рок музика, всеки закупен билет ще бъде придружен от подарък – CD с новия албум, който феновете ще получат на място на събитието.

“Sorcery Inside” е четвъртият музикален албум на д-р Милен Врабевски. За пореден път в този изцяло български музикален проект участват легендарни музиканти.  Един от главните герои в all-star проекта на Intelligent Music “Sorcery Inside” отново е негово рок величество Simon Phillips, работил с Ерик Клептън, Джими Пейдж и Мик Джагър. Световноизвестният барабанист и автор на музика участва не само в записите на барабаните, но и като музикален копродуцент, заедно с д-р Врабевски и Иво Стефанов.

Неизменна част от звездния музикален проект са и рок титаните Карл Сентънс (Nazareth), Джон Пейн (ex-Asia) и Джоузеф Уилиямс (Toto), както и младият и обещаващ талант Ричард Грисман (River Hounds).

“Sorcery Inside” е албум за търсещия ум, който се опитва да открие своята собствена истина, правейки преоценка на миналото и рециклирайки енергията, пропиляна в безмислени терзания и действия.

Медийни партньори на националното турне на INTELLIGENT MUSIC PROJECT & VRABEVSKI SUPER BAND са Българската национална телевизия и радио Z-Rock.

С нея ще се разпредели цялата сума от 3 милиона лева от наградата “Мелина Меркури”

Поканата “Наследство” предвиждат 3 прага на финансиране на проекти – до 450 000 лева на година, до 70 000 лева на година и до 10 000 лева на година

Фондация “Пловдив 2019” обявява нова покана за финансиране на проекти, които да осигурят продължението и устойчивостта на Европейска столица на културата през 2020 и 2021 година.

С тази покана ще се разпредели цялата сума от 3 милиона лева от наградата “Мелина Меркури”, която беше връчена на Пловдив през 2018 г. за успешната реализация на мащабния проект. Наследството е основен приоритет на всеки град Европейска столица на културата. По тази причина бюджетът на наградата беше специално запазен, за да обезпечи развитието и надграждането на културно съдържание в Пловдив след ключовата година.

Условията по отворената покана “Наследство” предвиждат 3 прага на финансиране на проекти – до 450 000 лева на година, до 70 000 лева на година и до 10 000 лева на година. Големи и малки организации от България и чужбина ще могат да кандидатстват със своите предложения, като от тях задължително ще се очаква и съответното самоучастие. Кандидатите имат право да кандидатстват и само за една от двете години със съответно издание на фестивали, ежегодни или еднократни събития.

След проведени в последните три години над 20 отворени покани, по които кандидатстваха над 1600 проекта и бяха одобрени над 450, “Пловдив 2019” запазва основните критерии за качество на съдържанието, достъпност и привличане на публики, стратегия за разгласа, иновативни подходи, адекватност на бюджетите, като този път акцентира специално на устойчивостта и на възможността на организациите с натрупания досега опит да осигурят съществуването на събитията и след етапа на публично финансиране. Поканата е отворена от днес до 30 ноември 2019 г., а одобрените проекти ще сключват договори в самото начало на 2020 година.

Пълните условия на поканата и всички придружаващия я документи са достъпни на сайта на “Пловдив 2019” – ТУК

Първите осем учебни години в академията завършиха общо 1 174 ученици

Модерна академия на изкуствата „Синдикат” откри своята девета учебна 2019-2020-та година днес в заседателната зала на Общински съвет. В програмите са записани 114 ученика.

Старт на Академията даде първата записала се ученичка – Лиа Иванова – 9 клас, от Професионална гимназия по туризъм, която ще посещава програмата „Екранни изкуства“.

В Академията се включват безплатно ученици от 8-ми до 12-ти клас. Програмите са специално изготвени за Академията и обхващат теми на съвременното изкуство, мислене, комуникации, общуване, философия и практика.

В „Синдикат“ тази година има двама нови преподаватели в програма „Творческо писане“ – заедно с Недялко Славов ще преподават Ина Иванова и Димитър Герганов. За този учебен срок са планирани и публични лекции за „Ивент мениджмънт или как се организират събитията на една столица на културата“, „Позитивна психология“, среща със Стефан Вълодобрев, Хелоуин парти и Коледен купон.

Модерна академия на изкуствата „Синдикат”  обхваща програмите „Модерни методи на мислене и общуване”, „Модерна музика”, „Екранни изкуства”,  „Визуални изкуства на ХХ век”, „Графичен дизайн”, „Творческо писане” и „Практики на съвременната философия”, „PR и реклама в областта на изкуствата“. Преподаватели са утвърдени в своята област именна – проф. д-р Галина Лардева, Цанко Чавдаров, Лили Русковска, Анета Русковска, писателите Недялко Славов, Ина Иванова, Димитър Герганов, журналистът Евгений Тодоров, гл. ас. д-р Вероника Келбечева, Йоханнес Артинян, Таня Върбева.

Първите осем учебни години (2011 – 2019) завършиха общо 1 174 ученика, а събитията на Академията достигнаха до над един милион души. Академия „Синдикат“ поддържа връзка със завършилите ученици, както и организира доброволчески програми за настоящите. Издават се удостоверения за завършени програми, както и препоръки за кандидатстване в университети.

Проектът „Модерна академия на изкуствата „Синдикат“ се изпълнява с финансиране от Община Пловдив и собствено финансиране на организатора „Сдружени пловдивски творци“.