Капана.БГ
Джон Скофийлд – легендарният китарист и неколкократен носител на Грами гостува на Пловдив джаз фест 2019
Заедно с него на сцената ще бъде друг носител на Грами – забележителният нюорлеански музикант Джон Клиъри
Тазгодишното издание на едно от най-значимите и очаквани музикални събития в страната – Пловдив джаз фест ще се проведе от 31 октомври до 02 ноември. Програмата му вече е готова и първите хедлайнери са известни.
Акцент в петия Пловдив Джаз Фест ще бъде концертът на легендарния китарист и трикратен носител на Грами – Джон Скофийлд. Той пристига в България в компанията на един от най-интересните певци и пианисти в историята на съвременния блус Джон Клиъри. Задълбочен познавач на нюорлеанската музикална култура, той също е отличен с Грами през 2016 г. Дългогодишните приятели за пръв път свирят заедно едва през 2008 г., а чак през 2015 г. са първите им концерти като дует.
Тази година двамата правят лимитирано турне в Европа и САЩ, чийто маршрут минава през Пловдив джаз фест. Необичайни музикални партньори – единият виртуоз в съвременния джаз, а другият ненадминат владетел на нюорлеанската музика, Джон Скофийл и Джон Клиъри създават впечатляваща и плътна концертна програма, която съдържа в себе си по малко от двата свята: от нюорлеанска музика, през атрактивен ритъм енд блус до наелектризиращ джаз.
Освен майсторски джаз импровизатор, американския китарист Джон Скофийлд покрива целия стилов спектър на китарата в джаза. Той е сред най-значимите китаристи от 80-те години насам. Роден в Охайо, Скофийлд започва да свири на 11-годишна възраст, а по-късно завършва Музикалния колеж Бъркли. Още в началото на кариерата си той участва в историческите записи на албумите на Майлс Дейвис: Star People, Decoy, You're Under Arrest, а също така свири с Чет Бейкър и Джери Мълиган. Става част от групата на Били Кобъм/Джордж Дюк, а през 1976 г. влиза на мястото на Пат Матини в квартета на Гари Бъртън, редом с Чарли Мингъс. От тогава до сега той записва над 30 албума, много от които вече са се превърнали в съвременни класики. Скофийлд преподава музика в нюйоркския университет и близо 200 дни в годината пътува по турнета, заедно със своите групи. През 2016 г. печели Грами за най-добър инструментален джаз албум за Past Present, както и две награди Грами през 2017 г. за албума си Country For Old Man.
Заедно с прочутия китарист на сцената на Пловдив Джаз Фест ще излезе забележителният пианист и певец Джон Клиъри, за когото Скофийлд казва, че свири на пиано така, сякаш свири цяла група. Клиъри е роден в Англия, но от дете е повлиян от нюорлеанския фънк и R&B. Веднага щом завършва училище, заминава за Ню Орлеанс, където започва да свири на пиано. Увлечен от тази музикална култура, днес той е едно от водещите ѝ имена. Списание Jazziz пишат за него: „Никога не съм чувал никой, който е попил толкова много фънк и тънкости на различни гениални пианисти, китаристи и ритми на Ню Орлеанс.“ (2002).
Активните жени на Пловдив: Запознай се с Лина Кривошиева
През месец юни на ТЯ в Пловдив се срещаме с Лина Кривошеива - фотожурналист. Съосновател на Тоест, учредител и член на Настоятелството на Фондация „Тоест“.
Каква е първата ти мисъл сутрин, с която започваш деня си?
Първата мисъл е скорострелна и последващите също така бързи и спонтанни, понякога позитивни, друг път предизвикателни. Но не пропускам да се насладя на мисълта за любимия човек до мен и сутрешно кафе.
С какво се занимаваш професионално?
Основно се занимавам с фотография и видео, последно време повече с второто. Работя предимно с културни и международни организации. През 2017 г. заедно с трима прекрасни колеги – Ан Фам, Йовко Ламбрев и Владислав Севов, както и с още много други силни автори, приятели и поддръжници, основахме седмичното интернет издание “Тоест”, което опитва нов финансов модел, а именно да се издържа единствено от публиката.
А в свободното си време?
Все по-малко свободно време някак ми остава, което ме кара да се чувствам щастлива, защото се развивам, но в същото време липсват в ежедневието ми някои от нещата, които ме радваха преди – обичах да въртя огън например. Заместих го с каране на колело – прекрасно начинание, което пък ми липсваше от Берлин, но започнах отново в Пловдив. Старая се да пътувам, макар и по-често по работа, но намери ли се повод за разходка из Родопите съм винаги много ентусиазирана.
Защо в Пловдив?
Родена съм в Асеновград, но от шестгодишна възраст живея в Пловдив. След 9 години в Германия пожелах хибриден живот между Берлин и Пловдив, което желание се подсили от спечелването на титлата Европейска столица на културата и постепенно реших повечето време да прекарвам тук. Личната ми карта изтича края на 2019 – символиката беше прекалено силна, за да не открия накъде води. Е, сега е 2019 и все повече не съм сигурна защо Пловдив.
Какви трудности срещаш в своята професионална сфера?
Забелязвам липса на етика в моята професия с опита ми до сега. Предполагам, че нагоре по пирамидата част от тези проблеми се изчистват (за сметка на други), но сравнително нечистоплътните професионални отношения в ранния стадии на развитие при млади професионалисти се усеща. Включително и неустойчивата подготовка за професионалния път в образованието ни.
Кога реши, че искаш да изградиш кариера като фотограф?
Постепенно ме завладя без да мога да обърна глава в никоя друга посока. Тоест, нямаше само един момент, в който си казах “Ще стана фотограф”, а дълго търсих това, което отговаря на интереса ми към живота, на качества, които искам да придобия. И стана част от мен сякаш не може да бъде под въпрос, както майка ми с нейната професия.
Лина Кривошиева - снимка личен архив
Имаш ли любима снимка заснета от теб и каква е историята зад нея?
Все още не, колкото и странно да звучи. Чувствам, че тепърва ще разгръщам потенциал и погледът ми ще улови други моменти, които да почувствам още по-смислени. Но ако трябва да съм вярна на емоциите си – ето тази снимка от Берлин, която толкова много пъти проявих сама в студиото си на Франкфуртер Тор, а съвсем първата не измих добре. Ами тази снимка с времето се промени и почерня, побеля, но въпреки това запази съдържанието си и ми напомня за това как изглеждат спомените ни от миналото.
Как насочваш и използваш женската си енергия в своята работа?
В интерес на истината толкова силно се съсредоточавам върху научаването и създаването на неща с хора, с които се чувствам добре. Като човешки същества се различаваме по много признаци и аз се старая да изпъкна с качества, не с характеристики. Макар и да не мога да скрия удивлението и привързаността си към женската енергия по много причини. Често я използвам, когато се изправя пред хората, които трябва да интервюирам или снимам например. В този смисъл, че се опитвам да създам комфортна атмосфера, в която отсрещния да се почувства достатъчно добре, но и достатъчно сигурен в моята компания, за да разкаже своята история.
Как завършваш един ползотворен ден?
В последно време със затварянето на лаптопа, но все по-често смятам да приключвам ползотворния ден с освежаваща разходка.
Този месец ТЯ в Пловдив е на 27 юни от 19:00 часа в Отсреща.
Социалният формат 'ТЯ в ...' е създаден в Пловдив от Академия 'Екатерина Каравелова' с цел да овластява момичета и жени и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа. Научи повече!
Нов фестивал в Пловдив помага на млади хора да направят първи стъпки в творческото начало
Във фестивала „Хронотоп“ участват утвърдени български артисти с кариера в чужбина, които се завръщат в Пловдив, за да помогнат на млади таланти да направят „първата важна стъпка“ към творческото начало.
Фестивалът ХРОНОТОП е замислен като една възможност за всички, които се занимават или искат да се занимават с кино и театър да участват в един цялостен творчески процес, при който в рамките на „един слънчев кръговрат“(Аристотел) участниците ще имат шанса да придобият необходимите подход, знания и умения, за да сътворят филм, танц, костюм, плакат или театрално представление.
Темата на фестивала тази година е „Време, място и любов“. Драматургичният материал ще бъде селектиран на случаен принцип, но по предварително подбрани реплики от велики любовни истории. Репликите ще се теглят като томбола и по силата на случайността участниците ще могат да създадат кратко представление, танц или филм. Така например Жулиета може да срещне своя Ромео в стих на Яворов или реплика на Гетсби. Сцените ще се разработват на малки групи под ръководството на изпитани творци-практици, като най-добрите откъси на не-професионалните участници ще бъдат показани на вечерните представления, заедно с тези на професионалните актьори и танцьори.
Финалното представление ще включва най-добрите филми, танци и откъси, сътворени по време на майсторските класове и творческите работилници, но подчинени на предварителна режисьорска концепция, основаваща се на естетическото преминаване на двойките от другата страна на времето.
Фестивалът дава възможност на участниците да постигнат художествен образ в рамките на един ден, но също и да вземат участие в развиващ се творчески процес, при който крайното представление ще представлява синтез от отпечатъците на отделните изкуства в цялостния образ.
Проектът ще даде възможност от една страна на професионални артисти, ученици и студенти по изкуствата да се срещнат с техни колеги и артисти, които работят по цял свят. От друга страна всички желаещи ще имат възможност да участват в предлаганите творчески работилници и да отключат творческия си потенциал в една или друга степен. За някои от тях, този фестивал може да първата важна стъпка към творческо начало. Участниците ще могат да покажат своите откъси, плакати и етюди и по този начин ще преодолеят страха от изява пред публика.
Златка Станкова е докторант по Теория на Драмата в Софийски университет, преподавател по Драма и Литература в Лондон, завършила е магистратура „Европейска култура“ в Лондонския университет и е учила театрална режисура при Стоян Камбарев. Била е два пъти куратор на филмов фестивал в Блумсбъри, Лондон, има три постановки със студенти в студентски театри във Великобритания и е учила културен мениджмънт в Амстердам. Като член на драма обществото на Лондонски университет е била асистент-режисьор на постановката „Ромео и Жулиета“ на Уйлям Шекспир, чийто режисьор бе Юлия Бурбах – в момента един от водещите режисьори на Ковън Гардън.
Диана Чолакова е възпитаник на пловдивската Национална гимназия за сценични и екранни изкуства, някога Средно специално художествено училище за сценични кадри. След завършване учи и се дипломира във ВИТИЗ. След театралната академия завършва и „Журналистика“ в София. Няколко години работи в столицата, след което заминава за Италия, като кореспондент на вестник “Сега”. След години се установява в Америка, където живее и работи и в момента. Вече повече от 17 години, Диана не живее в България, но връзката и с Пловдив не е прекъсвала никога. Във фестивала Диана Чолакова ще покаже своите модели като дизайнер в ревю-спектакъл в Малката базилика.
Организатор на фестивала „Хронотоп“ е „Театрополис“, партньори са АВА данс къмпани; Катра ФМ; Н и Н:новата школа; ОИ „Старинен Пловдив“. Всички участници в проект „Фестивал Хронотоп“ са утвърдени артисти, практици и преподаватели: предаването на техния опит на творци и граждани на Пловдив, както и представяне на техни оригинални творби, е достатъчна заявка за стойността на проекта.
Ще бъде подготвен и диск с най-доброто от фестивала и ще се постави началото на фестивален архив.
Фестивалът се осъществява с финансовата подкрепа на Община Пловдив, след спечелен проект по компонент 2 „Гражданска активност“.
ПРОГРАМА
ФЕСТИВАЛ ХРОНОТОП - ДЕН 1
1 юли 2019, понеделник
10:00 – 17.00 часа, Балабанова къща Пловдив
Откриване и Творчески сесии: Танц и Театър
ФЕСТИВАЛ ХРОНОТОП - ДЕН 2
2 юли 2019 , вторник
16.00 – 17.45 ч – Малка базилика
Открита репетиция и представление в процес „Времето, мястото и големите любови“
19.00- 20.00 часа, Малка базилика
Билети
- Модно Ревю на Диана Чолакова „България – мода в картини“
ФЕСТИВАЛ ХРОНОТОП - ДЕН 3
3 юли 2019, сряда
10:00 – 12.30 ч., Малка Базилика
Сесия „Визия и драма“
14.00 – 18.00 ч- СОУ „Св. Софроний Врачански“
Творчески работилници
Майсторски класове – една по избор:
Киносценарий и късометражен филм
Сценичен костюм
Театрален плакат
Дияна Чолакова - костюм
Димитър Трайчев – плакат
ФЕСТИВАЛ ХРОНОТОП - ДЕН 4
4 юли 2019 , четвъртък
10:00 – 12.00, Балабанова къща Пловдив
Закриване и представяне на творчески резултати от отделните компоненти
12.30-16.00 – Балабанова къща – Спектакъл „Времето, мястото и големите любови“
20.00 ч- Културен център Тракарт
Соло изпълнение балет „Ангелът“ на Аватара Аюзо
Спектакъл „Времето, мястото и големите любови“
Билети в мрежата на Ивентим. Цена 10 лева, за ученици – 5 лева.
ХРОНОТОП (гр. chronos време, и topos място) хронотоп буквално означава времепространство и изразява органичната връзка между тези две категории. Терминът обхваща времето като четвърто измерение на пространството
Фестивалът е от 1 до 4 юли в различни пространства на Старинен Пловдив- Балабанова къща, Малка Базилика, Тракарт. Фестивалната програма ще бъде открита с творчески сесии по драма - Златка Станкова и танцов театър - Аватара Аюзо. Текстовете на Шекспир, Сервантес, Яворов и Фицджералд са предварително селектирани и обработени в сценарий от Златка Станкова. Комисията в състав: Йоан Балджиев- музикални картини, Диана Чолакова- дизайнер костюми, Аватара Аюзо- хореограф, Клои Хилеар- артистичен асистент и Златка Станкова- режисьор, ще определят участниците за финалното представление “ Време, място и големите любови”. То ще се състои на 4 юли в Тракарт, Балабанова къща и Малка Базилика.
Активните жени на Пловдив: Запознай се с Йоана Иванова
През месец юни на ТЯ в Пловдив се срещаме с Йоана Иванова - журналист в Капана.БГ, преводач и активист.
Каква е първата ти мисъл сутрин, с която започваш деня си?
Всяка сутрин е различна. Ако съм сънувала нещо странно, известно време си мисля за него. Друг път в главата си прехвърлям какво имам да свърша през деня. А много често просто си мисля за кафето.
С какво се занимаваш професионално?
Винаги ми е трудно да отговоря на този въпрос. Журналист, автор на статии, преводач, копирайтър… Понякога и маркетолог. Работата в медиите е такава, но затова пък си я обичам.
А в свободното си време?
В свободното си време чета, гледам сериали и спортувам. От няколко години тренирам бокс и пилатес. Също много обичам да ходя на концерти. Не само големи концерти на световноизвестни изпълнители, но и на ъндърграунд групи в някой клуб или по фестивалите.
Защо в Пловдив?
Където и да ходя, винаги когато се върна в Пловдив, изпитвам облекчение. Пловдив си е вкъщи. Обичам този град, въпреки че понякога е изтощаващо малък. Искам да се развива и знам, че това зависи от хората, включително и от мен. Все още имам какво да дам на Пловдив. Ако някой ден нямам, ще видим.
Какво те вдъхнови да развиваш кариера като журналист?
Много обичам да пиша. Когато бях малка пишех много разкази, есета и стихотворения.Исках да стана писателка и да пиша романи. Освен книги обаче винаги ми е доставяло удоволствие да чета различни списания, сайтове и блогове. В един момент просто реших да опитам да пиша статии, докато се престраша да напиша книга. До романа още не съм стигнала, но със статиите мисля, че се справям. А напоследък се завръщам и към разказите и стихотворенията.
Какви трудности срещаш в своята професионална сфера?
Аз за щастие работя в независима медия, което означава, че имам свободата да пиша каквото искам без да бъда цензурирана. Няма какво да се лъжем обаче, медиите имат нужда от читатели, за да съществуват, а това означава, че понякога се налага да пишеш за кликове. Много неприятно е също как много медии в България смъкват нивото. И нямам предвид само, че публикуват злободневни и несъществени неща, клюки или фалшиви новини заради тези кликове. На много места по света във вестниците и медийните сайтове се използва понякога дори преднамерено сложен език и отличителна стилистика. Тук се пише „простонародно“, а да не говорим, че нивото на езиковата култура понякога е под средното.
Какво е за теб феминизмът и защо е важно присъствието му днес?
Няма да се опитвам да давам определения на феминизма, само ще кажа, че живея всеки ден с пълното осъзнаване, че много от нещата, които имам и които мога да приема за даденост, ги имам благодарение на него. А някои жени по света и това нямат. В същото време много отдавна спечелени битки напоследък започват да се оспорват. Затова феминизмът ни е нужен и важен.
Как насочваш и използваш женската си енергия в своята работа?
Мисля, че жените сме много силни и устойчиви. В това най-вече проявявам женската си енергия– знам, че пред каквито и предизвикателства и трудности ми се наложи да се изправя, ще се справя.
Как завършваш един ползотворен ден?
Ако денят ми е бил ползотворен, нямам нужда да го завърша по някакъв специален начин. Чувството на удовлетворение е достатъчно.
Този месец ТЯ в Пловдив е на 27 юни от 19:00 часа в Отсреща.
Социалният формат 'ТЯ в ...' е създаден в Пловдив от Академия 'Екатерина Каравелова' с цел да овластява момичета и жени и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа. Научи повече!
Три дъщери се връщат в Пловдив от Швейцария, Австрия и София за кноцерт, посветен на загиналия им по време на работа баща
Датата на концерта „Акорди за тати“съвпада с края на учебната година за младите музикантки
Концерт за пиано, цигулка и виолончело изнасят в семейния мебелен магазин трите сестри: Габриела, Дебора и Елизабет Стефанови. Посвещават го на своя баща, който наскоро загина по време на работа, затова са нарекли концерта си „Акорди за тати“. Трите сестри се връщат в Пловдив от Швейцария, Австрия и София. Датата на концерта съвпада с края на учебната година за трите музикантки. И това е техният начин да покажат на тати и на приятелите си, че са пораснали виртуози в музиката. Ще изпълнят произведения от Бах, Бетовен, Чайковски, Масне, Албинони и др.
Кои са трите сестри:
Габриела Стефанова е най-голямата и нейният музикален инструмент е пианото. Ето и пътят й в музиката:
Започнах да свиря на четири години и продължавам вече осемнадесет. Когато сме били малки със сестра ми сме били шаферки на сватба на най-добрата приятелка на мама. И докато е траела церемонията сме тичали навсякъде из залата. В един момент водещата е спряла церемонията и казала: не чувате ли – ангелска музика! Били сме аз и Дебора. Намерили сме пианото и сме открили, че то може да свири. Тогава мама и тати решили да ме запишат на пиано. Първото ми представяне пред публика е било, когато съм станала на пет години, но не си го спомням.
Тати винаги се грижеше да имаме най-големият комфорт, за да може да работим спокойно и да се развиваме. Поради постоянните ми пътувания той ми осигури три инструмента – два роялa Franz Wirth, Steinway&Sons и едно пиано Yamaha. Единият е в Пловдив, другият – в София. Лично отиде до Виена и ми докара първият. А пианото си го докарах аз от Виена, когато се върнах да уча тук.
В момента уча в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ при проф.д-р Борислава Танева. Сега трябваше да завършвам бакалавър, но ме върнаха две години назад в обучението ми, след като се върнах от Виена, където учех в Консерваторията за музика и изкуства. Имам и малък клас от 6 деца от 4 до 11 годишна възраст, които уча също да свирят на пиано. Бях изненадана, че когато преподавам и аз научавам много неща за моето свирене и начин на работа.
Разбрах, че не съм посредствена на 12-13 годишна възраст, когато започнах да ходя по майсторски класове и конкурси в чужбина, и да ги печеля. Виждах на какво ниво съм и чувах професионални мнения от различни хора за това как се справям. Но най-високата оценка получих от тати. Веднъж той ме чу как се опражнявам в къщи и каза: брей, колко хубаво свирела моята дъщеря. Той не коментираше нещо, ако нямаше какво да каже и това беше един от малкото коментари, които някога е правил относно свиренето ми. Тогава за първи път и свирих нещо наистина виртуозно – бързи пръсти, техника, скокове. Всеки би разбрал, че е трудно и би се впечатлил. Но все пак трябва и да се хареса.
С моето изпълнение днес се надявам да докосна духа на тати, като свиря за него и за публиката от сърце и душа. И знам, че няма начин как да не се усети.
Дебора Стефанова e студентка в Музикалния университет на Лозана, Швейцария. Нейният инструмент е цигулката.
Уча цигулка при професор Светлана Макарова – една от най-добрите преподаватели в света в момента. Моята инструмент е от Франция, възстановена френска цигулка. Направи я българският лютиер Калоферов. Той ми даде да свиря с нея за известно време и накрая тати ми я купи.
Бях на 6 години, когато за първи път хванах цигулка. Най-напред ме записаха на пиано и скоро разбрах, че това не е моят инструмент. Така „открих“ цигулката. Отидох при мама – бях едно шестгодишно хлапе – застанах с ръце на кръста и казах: разбрах какъв е проблема, пианото не е моят инструмент, искам да свиря цигулка. Тогава получих първата си цигулка и започнах да уча.
Не съм била на много конкурси. Но преди три години спечелих две първи места в България. Имам множество концерти в България и в чужбина. Свирила съм и с оркестри, като първият ми такъв концерт беше в четвърти клас.
Най-важният концерт ми предстои. Той е рецитал в края на следването ми догодина. Ще бъде в Лозана в голямата зала на Консерваторията. Ще трябва да подготвя програма и да свиря 60 минути.
Тати беше човекът, който ме заведе на майсторски клас в Блоне, Швейцария. Бях на 14 години. Тогава видях за първи път професор Светлана Макарова. Тя е съпруга на цигуларя Павел Верников, ученик на Давид Ойстрах. В музикалния свят това са големи имена и за мен беше чудо, че се докосвам до тях. Тати беше до мен постоянно, говореше с професора, бореше се за мен. Професорът ни извика на още два майсторски класа след това и аз трябваше да се подготвя и да докажа, че заслужавам да ме учат. Днес ще покажа, че съм заслужавала подкрепата на тати.
Елизабет Стефанова – най-малката сестра, свири на виолончело
Моят инструмент го избра … сестра ми Габриела. Попита ме: Елизабет, искаш ли да свириш на чело? Не знаех дори какво е. Но тя ми даде решаващият довод: така ще свирим трите заедно. Бях на 5 години. Сега съм 10 клас в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ – София. Отначало инструментът ми изгледаше грамаден, но сега съм влюбена в него. Толкова е красив. Моето виолончело е направено от Апостол Калоферов – той е български лютиер.
Тати харесваше понякога да слуша как най-малката му дъщеря свири. Слушаше, но не коментираше. Усещах обаче, че одобрява работата ми.
За да стана добър музикант ми трябват само три неща: стая, стол и инструмент. Останалото е в мен – работа, усърдна работа. Вече знам, кога успявам – тогава, когато музиката на моето изпълнение доставя удоволствие на слушателите. Познавам по усмивките.
Тази вечер искам да усмихна тати.
12 цитата за морето
Летните понеделници винаги ни карат да мечтаем за морето и поне в мислите си за миг да избягаме от сивото ежедневие. Особено когато отпуската е още далеч. Пренасяме се на брега с няколко цитата за безкрайното синьо:
Решението на всички проблеми е солената вода: пот, сълзи или море. – Исак Динесен
След като веднъж ви омагьоса, морето ви държи в плен на чара си цял живот. – Жак Кусто
Защо обичаме морето ли? Защото има силата да ни накара да мислим за неща, за които обичаме да мислим. – Робърт Хенри
Рибарите знаят, че морето е опасно и бурята е ужасна, но те никога не са смятали тези опасности за достатъчна причина да останат на брега. – Винсент Ван Гог
Аз търсех свобода, пространство на открито и приключение. Намерих ги в морето. – Ален Жербо
Морякът е художник, чието вдъхновение е вятърът. – Уеб Чийлс
В морето ние винаги намираме себе си. – Едуард Естлин Къмингс
Когато се взирам в морето, ми се струва, че вълните му отнасят мъката ми. – Елчин Сафарли
Море и небе - два символа на безкрайността. – Джузепе Мацини
Морето никога не остарява. – Марк Леви
Няма нищо по-привлекателно, разочароващо и заробващо като живота край морето. – Джоузеф Конрад
Тези, които живеят край морето, трудно биха могли да родят и една мисъл, в която то да не участва. – Херман Брох
Млада авторка от Албания гостува в Балабановата къща
Изложбата „ИГРИ И ФОРМИ” на албанската съвременна художничка Блерта Хюсени се открива днес от 18 часа в дълбока зала на Балабанова къща. Тя е завършила скулптура в Прищина, а към настоящия момент е докторант в Нов български университет в София.
Госпожица Хюсени представя 20 свои платна, в които основно изразно средство е акрилната боя. Силно повлияна от творчеството на Дега тя представя експресивни произведения, в които властва духа на балетната магия. Авторката използва силата на цветовете, нейните сюжети са в чисти и ярки тонове. Освен фигурални композиции тя изгражда и миражни абстрактни образи и въздейства върху зрителя със своя емоционален и творчески потенциал.
Желанието да сподели свои творби в Балабанова къща е повлияно от усещането за магичност и историчност, които Старият град е вдъхнал у авторката.
Изложбата ще гостува в Пловдив до 30 юни. Входът е свободен!