„Здравей, хлапе!
Обръщам се към теб така, понеже всеки на тази земя е дете! Нечие дете.
И дете си остава до края... „

Виктор Самуилов има книги и за възрастни, но предпочита да пише за деца, защото искреността в общуването с тях е незаменима. Миналата година излезе 12-та му книга за деца, наречена „Нъцки“.

Имате книги за възрастни, но предпочитате да пишете за деца. Така ли е?

С родители  и деца е много по-приятно да се срещаш, отколкото хора, които специално отиват на поезия за възрастни. Някак ми се струва не толкова естествено. Вълнуват ме случайни неосъзнати комплименти от деца, които са прочели книга. Обичам да се срещам с деца, които живеят в малки населени места, където срещите стават много по-искрени, не се налага да играя  ролята на пишещ човек, получават се съвсем непринудени разговори. Аз съм човек не толкова публичен, не се явявам по телевизионните екрани. Трябва някой да ми види снимката във фейсбук или шаржа, за да се досети как изглеждам. И поначало мисля, че на пишещия човек мястото е там, където работи, както би работил един резбар, например. Мястото му е при инструментите, а не на екрана на телевизора.

За какво си говорите с децата при Вашите срещи?
Странни въпроси задават, всякакви. Най-често като ме видят вече ме питат на колко години съм (смее се), не ме е ли е срам вече, че съм жив. Всички сигурно имат дядовци и баби, но им е странно как един такъв възрастен човек на 72 години все още е тук.

И пише за деца, така че да ги увлича. Как се прави това?
Точно за това обичам с тях да общувам, защото дори да сгафя или да кажа нещо не както трябва, ние лесно си прощаваме. Няма неискреност, няма фалш, не може да изиграеш радост. Може би с децата се разбираме поради това, че сме искрени, което често е в ущърб на човек.

Как се появи „Нъцки“ и защо избрахте това заглавие?
Заглавието се появи по-късно. Вълнуваше ме тази книга с това, че всеки жив на тази земя е дете на нечии родители и такъв си остава до края на живота. Аз, например, колкото  и пъти да съм се опитвал да играя ролята на възрастен не се е получавало. Детето в нас, кой колкото може да го съхранява и в каквато и област да работи, това дете ще се проявява.
Заглавието дойде от една дума от моето детство, която веднъж най-внезапно чух от деца в София. Това е отрицанието, вечното желание да сме наопаки, каквито са всичките ми герои на детски произведения. И ме плени тази дума „нъцки“ – кратка, отчетлива, ясна, декларативна, нашето „не“, спрямо света на не толкова запазили детското в себе си възрастни. Книгата е продължение на всичко, което съм правил за децата, не е някакъв отделен период. Който е виждал другите ми книги, ще разбере, че ако нещо се е променило, то е задължителната тъга, която се появява във възрастта ни. Но винаги съм се стараел тя да е кратка и усмивката да надделява.

С какво си спомняте Пловдив?
Пловдив го обичам. Тук младостта ми премина с много добри хора и поети: Добромир Тонов, Тодор Чонов, Йордан Велчев. Това са хора, с които тръгвахме заедно навремето. Покрай приятели ми е любим град, а да не говорим за атмосферата и кътчетата тук, местата за общуване, за връзка между хората. В София такива изначално не може да има.

Ревю на книгата „Нъцки“ може да видите ТУК

Петя Накова: В годината на осемте химии аз се завърнах по-силно към вярата в Бога, което също изигра положителна роля. Така някак цялостно – тялото, душата и духа – участваха в лечението. 

Семейството на Ани е пред разпадане. Доника очаква внуче. Ваня е бременна. Росица живее спокойно и хармонично. Галя обича спорта и децата си. Всички те са диагностицирани с рак на гърдата. Очаква ги година с осем химиотерапии, много болка, но и изненадващо пътуване към себе си.

Книгата „Годината на осемте химии“ на Петя Накова съдържа истинските истории на жени с рак на гърдата, обединени в пет образа. Те са дълбоко интимни и съвсем конкретни със своите чувства, страхове, сънища, обрати и, разбира се, добри и злощастни срещи с нашето здравеопазване. Това е книга за оптимизъм и победа. Защото авторката е една от тези жени. Това може да прочетем на гърба на книгата, след която никой не може да остане същият какъвто е бил преди.

Книгата излиза през 2018-та година. 2016-та е година на осемте химии за Петя Накова. Но не само за нея. Хиляди жени у нас тогава и сега водят тежката битка с рака на гърдата. Тъкмо 2018-та година медиите цитират изследване, в което е установено, че случаите на рак на гърдата при жени, на възраст между 30 и 35 години у нас са се увеличили двойно. Жените в България, които се диагностират с рак на гърдата годишно, са между 3600 и 3800.

Познаваш лично героините в твоята книга, защо реши да разкажеш техните истории?
Да, познавам ги. Някои познавам от времето преди въобще да мисля за книга, с други се запознах специално, за да изслушам историите им. Исках да включа истории, които представят различни обстоятелства и опит, но и се допълват по някакъв начин. Героите в книгата, с изключение на бременната Ваня, са съставни. Имах повече истории, но не всяка от тях имаше гръбнак – от разказите на някои можех да взема само една-две интересни случки. Така че прикачих тези случки към основните истории, и така се получиха съставни. Това ограничи броя на героите до пет, което пък улеснява възприемането от читателска гледна точка.

Наричаш тази болест „философия“. Какво имаш предвид?
Мисля, че ракът променя гледната точка повече от другите болести, защото се преживява по-различно. Лекуваш се по-дълго, изходът от лечението е някаква статистическа цифра, леталния край е достатъчно близко, за да го усетиш, но и достатъчно далеч, за да не те изненада изведнъж. Така имаш време и да се уплашиш, и да ти мине, време за преосмисляне и промяна. За съжаление чак при такава заплаха важните неща изплуват като важни, осъзнаваме кое е значимо за нас, оценяваме дребните радости на живота. Нещо като войник на фронта, който бърза да се нахрани, да се люби и да дремне под слънчевите лъчи преди да го изпратят в боя, от който може да не се върне.

Кои бяха нещата, които ти даваха сили по време на годината с осемте химии?
Семейството и приятелите ми много ме подкрепяха и помагаха. Фондация “Една от 8“ също, и особено тяхната психоложка Антонина. Важно е човек да има среда и приятни занимания, докато изтърпява интервенцията на силните химикали. А професионалната помощ от психолог ми се струва почти задължителна. В годината на осемте химии аз се завърнах по-силно към вярата в Бога, което също изигра положителна роля. Така някак цялостно – тялото, душата и духа – участваха в лечението. 

Сега, след като това е минало, какъв е животът ти и как се промени отношението ти към него?
Ежедневието ми е почти като преди – работа, вкъщи, сън, работа. Но се стремя да отделям време за себе си – да спортувам, да се разхождам, да чета повече. Храня се по-здравословно. Семейството ми е по-сплотено. Продължавам да оценявам дребните радости и да си давам време да ги изпитвам по-продължително. 

Разговор с Петя Накова, автор на книгата "Годината на осемте химии" ще се състои в Пловдив на 20-ти април от 12:00 до 12:45 в рамките на фестивала "Здравей, Здраве!"

Когато днес говорим за успеха, вероятно първо се сещаме за имената на Бил Гейтс, Илон Мъск, Марк Кубан и Джеф Безос. Много преди тях обаче е бил Бенджамин Франклин – общественик, изобретател, дипломат, издател, един от бащите на американската нация. В живота всичко постига сам и от низините на обществото стига до върха, превръщайки се в една от най-значимите личности в американската история.

Роден е на 17 януари 1706 г. в Бостън в семейство с още 16 деца. На 10-годишна възраст му се налага да напусне училище, за да започне да работи. Когато е на 17, заминава за Филаделфия без да има и пени в джоба си. На 42 успява да се пенсионира като богат, успешен и известен човек.

Доживява до дълбоки старини. Умира на 17 април 1790 г., но на света завинаги оставя своя ярък и вдъхновяващ пример и безценна мъдрост.

Ранното лягане и ранното ставане прави човека здрав, богат и мъдър.

Взимай каквото можеш и задръж каквото си взел. Това е философският камък, който ще обърне оловото в злато.

Бъди усърден в професията си, и ще научиш много. Бъди трудолюбив и пестелив, и ще бъдеш богат. Бъди умерен и въздържан, и ще бъдеш здрав. Бъди честен, и ще бъдеш щастлив.

Пътят към богатството се определя само  от две думи – усърдие и пестеливост.

Онзи, който плаща преди работата да бъде свършена, получава работа за едно пени вместо за две.

Ако човек изпразни кесията си в главата си, никой няма да може да му отнеме парите. Инвестицията в знания винаги е с най-добра лихва.

Бъди умерен. Не преяждай и не се напивай.

Бъди умерен в изказванията и отношенията си с хората.

Вярвай в себе си и никой друг няма да те предаде.

Най-благородният въпрос в света звучи така:"Какво добро дело мога да сторя?"

Бъди целомъдрен. Бъди възпитан и показвай добри маниери в отношенията с представителите на другия пол.

Бъди спокоен. Не оставяй дреболии или пък внезапно случили се проблеми да те безпокоят.

Мързелът се влачи толкова бавно, че бедността бързо го застига.

Бъди скромен.

Бъди чист. Не показвай толерантност към нечистоплътно тяло, дрехи, навици или душа.

Не бъди екстремен в думи и действия. Избягвай да нагрубяваш и да се караш с хората.

Дръж очите си отворени до сватбата и ги притвори след това.

На хора, които не се вслушват в съвети, не трябва да се помага.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Как да накараме хората да ни харесват с ефекта на Бенджамин Франклин

Бъди пестелив. Не прави разходи, които няма да допринесат за твоето благоденствие или за това на други хора. Не пропилявай нищо. Бъди решителен. Имай волята да правиш това, което трябва, и прави това, което трябва, без да губиш волята си. Подреди нещата си. Нека всички твои неща имат своето място. Нека всяка част от твоя бизнес и дейности получават полагаемото им се време и внимание. Бъди тих. Говори тогава, когато това ще е от полза за другите или за теб. Избягвай безсмислени разговори. Бъди предприемчив. Не губи време. Винаги бъди зает с нещо полезно. Премахни от навиците си всички дейности, от които няма полза.

Бъди открит и честен. Не си служи с измама. Мисли справедливо и когато говориш, говори честно и открито.

Бъди справедлив. Не обвиняван някой, че ти е причинил вреди или е изпуснал ползи за неща, които всъщност са били и са твои задължения.

Ако не започнеш да се подготвяш, бъди готов да се провалиш.

Добре свършеното е по-добро от добре казаното.

Управлявай работата си, иначе тя ще те управлява.

Да бъдеш невежа не е толкова срамно, колкото да ти липсва желание за учене.

Ако не можеш да платиш за нещо, не го купувай. Ако не могат да ти платят за нещо, не го продавай. Прави това и ще имаш спокойни нощи, ще запазиш добрия си бизнес и ще се освободиш от лошия.

Обичай враговете си, защото казват слабите ти страни.

Или напиши нещо, което си заслужава четенето, или направи нещо, за което си заслужава да бъде писано.

Решавай да изпълниш каквото трябва, изпълнявай докрай каквото си решил.