Три златни съкровища ще пристигнат в града

„Преоткритият свят на стара Европа“ ще може да се види от май до октомври под тепетата

Правителството отпуска 50 000 лева държавна гаранция за организирането на изложбата в Регионалния археологически музей в рамките на ЕСК  

Правителството одобри осигуряването на държавна гаранция за временна експозиция, организирана от Регионалния археологически музей – Пловдив през 2019 година. През периода 15 май – 30 октомври в Регионалния археологически музей – Пловдив ще бъде представена национална изложба със заглавие „Преоткритият свят на стара Европа“, която ще включва движими културни ценности от фондовете на Националния исторически музей, Националния археологически институт с музей – БАН и Регионалния исторически музей – Велико Търново.

В съответствие със застрахователната стойност на експонатите е необходимо да бъде осигурена държавна гаранция за временни експозиции в страната в размер на 50 000 лв., като сумата ще бъде блокирана за периода на транспортиране на изложбата. Представянето на изложбата ще допринесе за мисията на програмата „Европейска столица на културата“, а именно да подчертае разнообразието на европейската култура и да привлече вниманието към различните общности с фокус към културните различия и прилики.

Осигуряването на държавна гаранция на експонатите е общоприета европейска практика, която позволява реално да се намалят разходите за организиране на изложби, стимулира двустранното сътрудничество между музеите и мобилността на колекциите.

Културно-историческото наследство на Пловдив е богато, но често оставя в сянка друго, много интересни места в близкия регион. Все пак историческото развитие на Пловдив е свързано с областта и градът е просто център на една част от Европа, пребогата на културни напластявания. Знаем, че Пловдив е бил важен и интересен град през Средните векове, но днес нямаме никакво материално наследство от този период – поне не и в града. Не е случайно обаче, че именно в близост до богатия Филипополис се появява Бачковският манастир, Асеновата крепост, църквата „Свети Йоан“ в Асеновград или други подобни обекти, които и днес съществуват и можем да посетим на половин-един час от града.

Един такъв любопитен обект в относителна близост до Пловдив е античният град емпорион Пистирос. Историята на града, чиито останки са близо до днешния град Септември, обаче може би е малко по-различна.

Свързваме историята на Пловдив с хилядолетното минало, но за действителна градска урбанизация и изграждане на крепостни стени преди IV век пр. Хр. и времето на Филип Македонски все още се спори. Със сигурност обаче столетие по-рано – през V век пр. Хр. е съществувал голям търговски център – именно въпросният Емпорион Пистирос. Възможно е неговите урбанистични структури и крепостни стени всъщност да са по-стари от тези на Пловдив.

Това е времето на класическата гръцка цивилизация – смята се, че Пистирос е създаден през втората половина на V век, когато се изгражда, например и атинският Партенон на Акропола. Гръцката цивилизация отдавна е започнала своята колонизация, но почти всички гръцки градове са по крайбрежието. Според археолозите Пистирос е град на гръцки колонизатори и това е рядко изключение изобщо за европейската история – или поне за разкритите до момента археологически находки.

Уникалното селище обаче има неприятна съдба. То е изградено на крайбрежието на река Марица, но с годините явно е пострадало от наводнения. Към края на III в. пр. Хр. той вече е пострадал и от нападения на келти. Наводненията вредят и на изследванията – известна част от селището е напълно загубена от реката.

Самото селище е обект на ежегодни археологически проучвания и не е съвсем достъпно за туристически посещения. С неговите първи проучвания се свързва името на полския археолог Мечислав Домарадски, който дълги години работи на Пистирос и публикува откритията си, но загива млад през 1998 година. Именно Домарадски открива Пистирос 10 години по-рано – през 1988 година, след което работи там до смъртта си. Археологическите проучвания продължават и до днес.

Самият археологически музей „Мечислав Домарадски“ е открит в град Септември през 1995 година и съдържа малка, но излкючително богата и интересна колекция от уникалния гръцки колонизаторски град.

В музея на входа посреща надпис, от който знаем и името на населеното място - Пистирос, както и детайли за неговото минало. „Емпорион“ се свързва с факта, че градът е бил по-скоро пазарен център. Откъде идва името Пистирос, както и други детайли обаче все още са обект на спор. Самият надпис върху камъка е разчетен, но като много други подобни случаи, е обект на различни дебати. Надписът, който най-вероятно е от IV век коментира взаимоотношенията с други градове, сред които такива на наследници на тракийския цар Котис I. Жителите на Пистирос вероятно са преселници от Тасос. Съществува и мнение, че камъкът е донесен от тях и се отнася до друго селище, а не това до град Септември. Самият надпис е открит преизползван за крепостна стена на по-късна римска сграда.

Във всеки случай останалите археологически находки говорят за сериозно гръцко влияние. Крепостните стени са в строителната техника, модерна за периода в класическа Гърция. Сред находките обаче има надписи и на тракийски жители.

Най-любопитното откритие и гордост на музея е на голямо съкровище от монети – сребърни и златни, от македонски владетели. В самия обект са открити много монети на тракийски и гръцки владетели.

Монетното съкровище се намира във второто помещение на музея, където са основните находки и експозиция. Там могат да се видят много находки от селището и снимки от работата на археолозите на самия обект. Освен много глинени предмети от бита са подредени и други интересни експонати – модел на керемиден покрив, какъвто явно са имали някои от сградите в Пистирос, или модел на тъкачен стан.

Независимо от малкия си размер, музеят в Септември предлага изключително интересни находки. Самото запознаване с историята на Пистирос – гръцки колонизаторски град, който не е по морското крайбрежие – е любопитен факт от тракийското минало. А пътят от Пловдив до град Септември е съвсем кратък за еднодневно посещение.

Местата, където със сигурност ще ви нахранят добре и ще ви дадат повод да се връщате отново, според единствения дигитален гид под тепетата

Притегателно място за малки и големи, паркът на хълм Бунарджик е изпълнен с посетители и детски смях още с първите топли дни.  Той е нашето предложение за всички, които искат да избягат от туристическите тълпи на Небет тепе в Старинен Пловдив и все пак да се насладят на смайващата гледка отвисоко на целия град като на длан.

Из безбройните малки пътечки и скрити кътчета може да прекарате по-голямата част от деня си в разтоварваща почивка сред природата, но все някога идва и моментът, в който имаме нужда да заситим глада си и да похапнем нещо вкусно.

3 са нашите предложения, където със сигурност ще ви нахранят добре и ще ви дадат повод да се връщате отново и отново.

Точно в подножието на хълма преди почти година бе възроден Малкият Бунарджик, който отвори врати като част от веригата ресторанти Южен полъх. „Южен полъх при Малкия Бунарджик” е подходящ както за организиране на лични събития, така и за обедно или вечерно похапване със семейството и приятелите.  Откритата част е терасовидна, разположена на няколко нива, а вътрешността – светла и просторна. За малчуганите има обособено пространство с пързалка, за да могат родителите да похапнат на спокойствие, необезпокоявани от нетърпеливи за игра дечица.  Менюто е разнообразно и ключва предложения както от българската, така и от европейската кухни. Подгответе се, че порциите съвсем не са малки и дори комбинацията от стартер и салата може да ви бъде напълно достатъчна. Препоръчваме свежите салати, чипса от пържени картофи и скарата.

Pasta e Vino Petraglia е място, което неведнъж сме споменавали, но напълно заслужава признанието ни заради невероятните вкусотии, които шеф Петраглия приготвя всеки път. Разнообразното седмично меню е чакано с нетърпение и позволява да пробвате различни италиански специалитети и рецепти с всяко следващо посещение. Дори и нещо наглед простичко и несъвместимо като супа с паста и картофи има феноменален вкус. А когато попаднете на нещо по-рядко сервирано на пловдивската кулинарна сцена като паста със сепия или витело тонато, гарантираме, че ще си оближете пръстите.

Ресторант Ривиера се намира няколко крачки встрани по улица „Данаил Николаев”, но както и Малкия Бунарджик е заведение с дълга история. Немалко приятелски компании са се събирали на по чаша вино и топло ястие и са замръквали на сладка раздумка в компанията на добре приготвена храна. В подходящо време препоръчваме да седнете в градината и да се оставите на препоръката на персонала за някой специалитет на шеф-готвача.

А за десерт и сладолед, за който се спомняме още от детството, не пропускайте да се отбиете в сладоледена къща и сладкарница Стената. Тортите са вкусно съчетание от приготвени на място блатове, кремове и глазури от висококачествени, натурални продукти и макар и декорирани семпло, ни връщат към онзи вкус от детството, когато затваряш очи и усещаш приятна ненатрапчива сладост на върха на езика си, леката пухкавост на крема и мекотата на домашно приготвения блат. Вкусът на сладоледа остава непроменен през последните 27 години и заради него не е рядкост да видиш на една маса три поколения, които с удоволствие го похапват, а някои дори са омазани до уши със сметана и шоколад.

А къде още ще ни препоръчате да похапнем ние след изтощителна разходка нагоре по хълма?

Източник: Lostinplovdiv.com

Дългоочакваната пролет най-сетне настъпи, а с нея сякаш всичко се пробужда. Навън слънцето грее, ухае на цвят и просто неизбежно такова става и в душата ни – слънчево и цветно.

Заменяме грейката с леко дънково яки и приветстваме най-красивия сезон с няколко пролетни цитата.

„Всяка пролет е единствената – вечно изумление.” – Елис Питърс

„Ако хората не се обичаха, нямаше да виждам никакъв смисъл в пролетта.” – Виктор Юго

„Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.“ – Пабло Неруда

„Това му е хубавото на света – винаги можеш да си сигурен, че предстоят още много пролети.” – Луси Мод Монгомъри

„След тежката зима никой не може да се насити на свежия въздух. Всяка сутрин се будех с ясното съзнание, че зимата е свършила. Нямаше никакъв знак от пролетта, нито зеленеещи гори, нито цъфнали градини. Имаше само самата пролет – пулсирането, светлината и неспокойството ѝ, живителното чувство навсякъде – в небето, в бързите облаци, в ярката светлина, в топлия вятър, появяващ се неочаквано, импулсивен и игрив като пале, което се закача, а после ляга в краката ти, за да го погалиш.” – Уила Катър

„Пролетта идваше… и зеленината ѝ растеше над кафявите легла, с натъпващата зеленина, с надеждата, която всяка нощ преминаваше над тях и оставяше светещи следи по тях с всяка крачка.” – Шарлот Бронте

„Красивата пролет дойде, а с нея природата възвърна очарованието си и човешката душа се съживи.” – Хариет Ан Джейкъбс

„Първият истински пролетен ден е като усещането, когато за първи път момче те хване за ръка. Поток от топлина те залива и всичко блести със свежо, цветно сияние, карайки те да забравиш за всичко студено и сурово, сякаш зимата никога не е съществувала.” – Рикел Гудрих

„Тя усещаше магията в тихия пролетен ден, като далечен глас на магьосник, а линиите на поезията се носеха над главата ѝ като нишки на паяжина.” - СтелаГибънс