Военно-строева подготовка за младите актьори в театъра преди премиерата на новото заглавие на пловдивския театър, армейски офицер се включил в репетиционния процес

Няма да вдигаме паметник на поета. Той ще е сред нас, от плът и кръв, казва режисьорът Диана Добрева

Истинска военно-строева подготовка е вървяла в продължение на цяла седмица в пловдивския театър. Армейски офицер се е включил в репетиционния процес за новия спектакъл на Диана Добрева „Дебелянов и ангелите”, който ще разкаже с езика на театралното изкуство за последните дни от живота на големия поет на южния фронт. Много от актьорите не са били в казарма, а това се оказало пречка при подготовката на представлението.  Наложило се в репетициите да се включи военен, който да „вкара в строя” младоците в пловдивската трупа, които държали пушката като айфон, по думите на драматурга Александър Секулов.

Но с пикантериите дотук. Зрителите трябва да се подготвят за един истински, дълбок, 100-процентов театър, гаранция за което е екипът, който седи зад спектакъла „Дебелянов и ангелите”.  Това е една пиеса за чистия лирик на България. За големия поет, завършил земния си път в едни съвсем непоетични времена и на едно съвсем непоетично място- южния фронт на Първата световна война. Всъщност, това представление заявява гръмко едно: Поезията не губи битката с живота. Тя е спечелила тази война, казва авторът на драматургичния текст Александър Секулов. В момента, в който Дебелянов пада от куршум по време на сражение, той е бил един напълно безизвестен поет. Първата му книга излиза четири години след смъртта му. За да заживее вечно.
Идеята на Секулов и Добрева е публиката да види и докосне Димчо Дебелянов от плът и кръв.  Да изживее поета Дебелянов, но и човека Дебелянов. Да се сражава с него. Да обича с него. Да диша с него, докато свистят куршумите на фронта.

Не можем да го свалим от пиедестал, но и не можем да вдигнем паметник на сцената. Затова и влязохме в живота му. Минахме през всичките му писма, документи, писания, през всички спомени, за да стигнем до образа. Нямахме готова пиеса и бе като скок в неизвестното, обяснява Александър Секулов. Определя работата по пиесата си като археология. Освен с документи и спомени, за драматургичния си текст той работи с книгата  на Валери Стефанов „ Слепият градинар”. Пиесата не е по книгата, пиесата е на Сашо, подчертава режисьорът Диана Добрева. Да, не искахме да правим паметник на поета, а той да е от плът и кръв сред нас. И намерихме най-подходящия човек за това- прекрасният актьор Ненчо Костов, на когото се спряхме след кастинг. Това толкова светло момче е завършил в класа на Ивайло Христов в НАТФИЗ само преди година. Ненчо, също като Дебелянов, излъчва много светлина. Той, също като Дебелянов, е целият в пориви, казва Добрева.

Тя подчертава, че спектакълът не е автобиографичен и не търси документалност. Той се занимава с последните дни на Дебелянов, за да разкрие сблъсъка на поета с войната. Да отговори на въпроса как един нежен лирик седи насред този световен хаос.

На сцената ще видим как Дебелянов излиза от меланхолията и се превръща в поет- воин. Моцарт на война, отбелязва драматургът Секулов.

Спектакълът има много мисии. Освен да представи образа на Дебелянов, той цели да изведе напред фигурата на поета като цяло. Защото един народ има нужда от поетите си. Иска да разкаже за исторически време, за които иначе рядко българското изкуство говори. То се занимава изключително с революционерите. Не се интересуваме от строителите на културното здание на държавата. Не се занимаваме с войните. С този спектакъл обаче пловдивският театър започва в тази посока, анонсира Александър Секулов.

Какво ме провокира да се гмурна в този текст? Каква по-голяма провокация от Димчо Дебелянов. Той е най-близкият до сърцето ми поет, с най-близък до мен светоглед, обясни Диана Добрева. Не скри, че любовта присъства на сцената рамо до рамо с разрушителната война. Която пък звуково се пресъздава по един интересен, ненатрапчив начин, без характерните конкретни звуци от гърмежи и викове. Напрежението се създава чрез друг тип звук. Усещането е сякаш звяр ти диша във врата, разкриват Добрева и Секулов.

Драматургът се спира и на историческото време в пиесата си. Всъщност, то е изключително актуално в съвременния контекст. Тая вакханалия на идеологии, това похарчване на обикновения човек и сега го виждам. Много паралели могат да се правят. Но в онези времена хората са били възпитавани как да умират за страната си и това не е евтин патриотизъм. Откроява се фигурата на полк. Борис Дрангов, който учи войниците си на умението да умират, обяснява Секулов. Откроява се и нещо друго- дългът към общата съдба, който сега го няма. Самият Дебелянов е пример в това отношение- два пъти прави опити да бъде зачислен на фронта. Всички отиват да мрат, а аз не, казва поетът. И някак предсказва съдбата си като заявява, че ще умре още на първото сражение, допълва Диана Добрева.

Премиерата на „Дебелянов и ангелите” е насрочена за 23 март. Авторът на сценографията и костюмите е Мира Каланова, а музика е дело на Петя Диманова. На сцената ще видим Ненчо Костов, Добрин Досев, Симеон Алексиев, Алексей Кожухаров, Ивайло Христов, Красимир Василев, Димитър Банчев, Венелин Методиев, Никола Орешков, Тодор Дърлянов, Троян Гогов, Стилиян Стоянов, Петър Тосков, Мария Генчева, Мария Сотирова, Радина Думанян, Патриция Пъндева.

Писма от фамилиите на големите пловдивски художници против отварянето на заведения във възрожденските сгради с постоянни експозиции спират временно реализирането на идеята за оживяване на Стария град в този ѝ вид

„Ситуацията е имаме общинска собственост, но вече не е наша. Tя вече е превзета,“ коментира Иван Тотев казусите със Старинен Пловдив и Археологическия подлез

С обществен натиск и подписки определени хора се опитват да вкарат общината в обяснителен режим в случаи, в които става дума за управлението на общинска собственост. Така кметът на Пловдив Иван Тотев коментира след днешното заседание на Общински съвет казусът с исканията на инициативната група за запазване на културен център Тракарт и писмата на наследници и фамилии на големите пловдивски художници, които се обявяват против така нареченото „Обживяване на Старинен Пловдив“ с повече заведения.   

„За къщите е важно да има консенсус. Личното ми усещане е – и днес го имаме този случай да  не говорим кое е правилно и кое не - в случая говорим, че в един период някой взима нещо от общината и то става негово. Изведнъж се оказваме в ситуация – кой пази обществения интерес, общината или този, който е взел “нещото“?! Когато срещу общинската администрация има частна инициатива, могат да се събират подписи и да приложат обществен натиск. Но кое е правилното в случая?“ – коментира още кметът.

Той заяви, че на този етап администрацията няма да предприеме ход, при който ще влезем в скандал, ще се внесат подписки и „ще се обясняваме“, изброявайки постоянните експозиции на Енчо Пиронков, Слона и Димитър Киров.  

Имаме една общинска собственост, за която общината не може да каже нищо. Тя е общинска, но вече не е наша. Тя вече е превзета. Общината я е дала, но не може да си я вземе, защото има картини, има подписки, общественици. В случая имаме един договор, нещо е станало, сложили са едни картини и къщата е завзета.

После Иван Тотев сравни ситуацията с възрожденските къщи с казуса за галерия Тракарт. Той припомни, че концесията  изтича и е най-нормално общината да реши какво да прави. „Но не е така. Отново имаме подписки, недоволство, 600 - 700 човека. Кой пази обществения интерес: Общината с близо 400 000 гласоподаватели или 600 подписа, кое е по-силното?! Ето днес видяхте – 500 подписа са по-силни и Общински съвет взима решения да обмисля.“  

Идеята за оживяване на АИР „Старинен Пловдив“ с повече заведения няма да се реализира, заключи Тотев и добави „но не казвам, че това е правилно.“

„Ние имаме право с къщата на Слона да правим каквото искаме. Тя е общинска. Не аз, не зам.-кметът, а Общински съвет има пълното право, но няма възможност.

В момента влагаме 1 200 000 лева в Градската художествена галерия, защо смятаме, че там може да се излагат пловдивските автори.

Какво означава един автор да има изложба в къща за вечни времена? Това означава, че затваряме възможността за новите автори. Сега имаме вечна експозиция на Слона, на Пиронков, на Ди Киро, всички са вечни експозиции. Докога ще бъде? Те къщите ще свършат по някое време, тогава какво правим?!

Да не се обиждат, но това е правилното решение,“ заключи кметът.