Представяме ви есето на победителката в конкурса „Българин да се наричам“

Ученичката от шести „в“ клас в  училище „Яне Сандански“ - Йоанна Канева, е големият победител в конкурса за есе „Българин да се наричам“, организиран от администрацията на район „Южен“ във връзка със 140 години от Освобождението на България.

Журито в състав: председател доц. Симеон Кацаров – преподавател по история в ПУ „Паисий Хилендарски“ и членове: Антон Баев – председател на съюза на писателите в Пловдив и Николай Балдев-художник, е било силно впечатлено от творбата на момичето.

В началото имаше известно колебание у тях само защото конкурса бе обявен за ученици от 7 до 11 клас, но просто нейното есе се открояваше сред всички останали и решението е взето единодушно, разказа райкметът Борислав Инчев пред наш репортер.  

„България винаги е имала талантливи деца и съм сигурен, че и винаги ще има. Когато имаш възможност да се срещнеш с такива деца разбираш, че потенциала ни е много голям и само от нас си зависи как да го развием. Държавата и общините трябва да направят всичко необходимо децата да имат тези възможности и да са безгрижни,“ коментира той.

Представяме ви есето на победителката в конкурса „Българин да се наричам“ Йоанна Канева

Разказ на една череша

Аз бях обикновено черешово дърво. Мечтаех да разцъфна и да нахраня много хора със сладките си и ароматни плодове. Живеех в двор с други дървета. Чувствах се у дома си.

Един ден в двора влязоха мъже с брадви, огледаха всички дървета и избраха мен. Похвалиха ме, че съм права и ненапукана. С брадвите си ме отсякоха и ме отнесоха в дърводелска работилница. Аз плаках за неродените си черешки. Мъжете обелиха кората ми и пробиха сърцевината ми с железен свредел. После ме стегнаха с железни шини и ме качиха на двуколка. „Хубаво топче става от нашата череша!” – казваха те. Така аз разбрах, че вече съм черешово топче и ще участвам в битка за свободата на България.

Цялата зима престоях в дърводелската работилница. Юнаците се събираха там, говореха за свободата, за въстанието, нямаха търпение да освободят родината си. Те много я обичаха. Не се страхуваха да умрат за нея. От тях научих, че човек трябва да има достойнство и да живее с вдигната глава, че робството е по – лошо от смъртта.

Един ден в работилницата дойде млад юнак. Всички го слушаха и му викаха „воеводо”. Когато той говореше, юнаците от работилницата се превръщаха в други хора. На гладкото ми тяло с остро ножче той написа едно пророчество: „ТУРКИЯ КЕ ПАДНЕ В ЛЕТО 1876” „Ще падне, братя, този топ ще я събори.” – каза тихо воеводата, но го чуха всички. И ме погали.

Дойде април. Моите въстаници дойдоха и ме впрегнаха в конен впряг. Откараха ме на полянка, която се беше превърнала в бойно поле. Чуваха се страшни гърмежи, беше страшно, но всички бяха весели, сякаш не на бой, а на сватба бяха тръгнали. И колко хубави бяха със своите въстанически униформи. И как се вееше това знаме със златния лев – същото, на което пишеше: „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ”...

Битката беше жестока! Аз стрелях с моите железни гюлета, макар че пареше от барута и цялото тяло ме болеше...

Моите хора загинаха в тази битка. Аз ги видях да умират без страх, защото който падне в бой за свобода – той не умира! Исках да им помогна, сипаха ми повече барут и...се спуках! Видях лицата на враговете, които се смееха и викаха: „Я гледайте – дървена артилерия”...

Аз щях да бъда обикновено черешово дърво, което да храни хората със сладки и сочни плодове. Сега знам на какво е способен човек, който иска свободата си и се гордея, че съм част от славната, българска, дървена артилерия.

Куп високи гости говориха за българската Европейска столица на културата

Виктор Янков от Фондация „Пловдив 2019” бе лектор във форума, който е част от програмата на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз

Проектът „Пловдив- Европейска столица на културата” стана основен акцент в голямата среща на министрите на културата от Европа и Азия, провел се вчера и днес в столицата.  Форумът “Ролята на културата в международните отношения: Пътят напред” се състоя в НДК, като част от програмата на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Оказа се, че „Пловдив 2019” е тема, която интересува силно представителите на куп европейски и азиатски държави. Министър Боил Банов откри мащабното събитие. Именно под негово председателство се проведе високия форум в Националния дворец на културата.

Пловдив 2019 беше и в речите, и в неофициалните разговори на важните международните гости. В обръщението към колегите си за българската Европейска столица на културата през 2019г. говориха министрите на Гърция, Италия, Малта, зам.-министърът на Холандия, представителят на Япония и Австрия. Те не скриха колко важен е този проект за развитието на сектора в България и за отношенията между страните както в рамките на Стария континент, така и извън тях.

Министърът на културата на Гърция Лидия Кониурду подчерта, че идеята за Европейска столица на културата се е родила в Гърция и заяви, че стиска палци на Пловдив за едно успешно домакинство на ЕСК догодина. Тя, както и много от другите чужди гости, бяха активни и в един от панелите от форума- „Подкрепа за културата като двигател за устойчиво социално и икономическо развитие”, в който един от лекторите бе директорът на Международната дейност във Фондация „Пловдив 2019” Виктор Янков. Лидия  Кониурду прояви особено голям интерес относно оживяването на квартал Капана като квартал на творческите индустрии.

Министрите обсъдиха  още как културата допринася за засилване и укрепване на външните отношения на страните, как може да се изгради по-отворен подход за международните културни отношения, базиран на взаимност и реципрочност, както и какви мерки биха могли да се предприемат на национално ниво с цел насърчаване на сътрудничеството между всички заинтересовани страни за осигуряване на полезни взаимодействия в международните културни отношения.