Представители на медии от цял свят с логото на „Пловдив 2019” на гърдите си

Заедно за Пловдив! Така, в контекст с мотото на Европейската столица на културата през 2019-та, премина срещата на 180 журналисти от водещи медии от цял свят с екипа на Фондация „Пловдив 2019” в Малката Базилика. Обилният снеговалеж не само не спря участниците в 65-тото Световно първенство по ски за журналисти да опознаят древния град, а много от тях и да го обикнат. Снегът за нас е празник, обясниха скиорите- журналисти. Такъв снеговалеж не е имало в последните 4-5 години, обясни им зам.-кметът Стефан Стоянов.

Репортери, редактори и фотографи обходиха знаковите обекти под тепетата, част от тях бяха на бизнес обиколка в „Тракия Икономическа зона”, други пътуваха до близки до Пловдив винарни. Повечето са за първи път в града ни и не скриха, че са изключително впечатлени, разказаха домакините от Община Пловдив и „Пловдив 2019” . А финалната точка в тура им- „Малката Базилика”, буквално ги удиви. Гостите се запознаха с раннохристиянските мозайки, начина на реставрация и консервацията ми. И научиха, че догодина, по същото време, трябва да завършва далеч по-мащабният проект- музеят Епископската Базилика на Филипопол, в която ще могат да видят над 2 хиляди квадратни метра раннохристиянски мозайки.

Френски, италиански и британски журналисти с удоволствие закачиха логото на „Пловдив 2019” на пуловерите си, след като преди това чуха много детайли относно проектът Европейска столица на културата от артистичният директор на Фондацията Светлана Куюмджиева.

Спечелихте верни приятели. Догодина ще дойдем отново тук, но не заради ски състезания, а заради Европейска столица на културата, обещаха вестникари и телевизионери от водещи световни медии.
Следобеда всички се отправиха към Пампорово, където ще се проведе 65-тото Световно първенство по ски за журналисти.

Природата реши да ни напомни, че все още е зима, но тази седмица градът предлага толкова забавления, че даже и снегът не може да ни накара да си останем вкъщи

26 февруари

"Стая 1313" на Рей Куни

Още веднъж: „Похвално слово за комедията!“

Не знам защо сме приели, че трагедията е „висока”, драмата – обикновено „сериозна”, а комедията винаги – „просташка”. Още повече, че след Тарантино и Макдона, тези понятия са наистина доста условни. Знам само, че комедията е създала също толкова велики артисти, колкото и трагедията, и че Аристофан е почти толкова популярен, колкото Есхил.

Знам също, че добрият театър обикновено е този, в който артистите играят добре, а публиката – дори да плаче, се забавлява. И още - във време, когато срещам усмихнати хора само в рекламите, комедията не бива да се заклеймява... Не знам и защо, в началото на така наречения ни и продължил безкрайно преход, автор като Рей Куни бе буквално сатанизиран. Да поставяш негова песа звучеше по-страшно от инфлуенца. Твърдя убедено, че той е един от най-сериозните автори на ХХ век.

Дом на културата „Борис Христов“
19 часа

No Sense / Cocktail Night

No Sense са ви подготвили специална коктейлна вечер. Любимите ви бармани ще се погрижат вашите коктейли да са направени с много алкохол и любов (попитайте ги за промоциите).

No Sense
20 часа

27 февруари

Ирена Иванова/Рене Карабаш в Литературен салон Spirt and Spirit

Ирена Иванова (Рене Карабаш) – родена на 8-ми юли,1989 г. в град Ловеч. Завършила е Ловешката Езикова Гимназия „Екзарх Йосиф |”, има бакалавърска степен по Приложна Лингвистика (английски и френски език) от Великотърновския Университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Стипендиант в „Западен Католически Университет“ в Анже, Франция. Магистър е по театрална режисура, към Нов Български Университет.

Ирена Иванова е автор на стихосбирката „Хълбоци и пеперуди“ (ИК „Жанет 45“). През 2015 година книгата получава номинация за Национална награда „Иван Николов“, което нарежда Ирена сред най-младите поети, получавали номинация за този конкурс. През 2016 година книгата е представена пред българската общност в Университета Кеймбридж и пред българска и чуждестранна публика в Българския Културен Институт в Лондон. А през 2017 бе представена и в Българския Културен Институт в Прага. Нейни текстове са преведени на словенски, испански, гръцки, английски, чешки и турски език и са включени в световни поетични антологии. През 2015 г. печели Първа награда за белетристика от Шуменския Литературен Конкурс „Боян Пенев“. През 2017г. е в почитното жури на Националния литературен конкурс „Петя Дуобарова“. Съвсем скоро предстои публикуването на дебютния й роман „Остайница“.

Петното на Роршах
19 часа

Вижте всички събития в Lost in Plovdiv.

Свърши солта по магазините в пешеходната зона

Нека да вали, да вали 5 дни поне! – нарича жена по телефона. Опакована е като скиор, вървейки по Малката главна. От лявата ѝ страна са останали само най-смелите продавачи на мартеници, които са разтворили плажни чадъри и са накачили допълнително найлони за преграда срещу навяванията.

Вечно гладните гълъби чакат на ята до павилионите за закуски, дано някой хвърли волно подаяние.   

Рафтът за сол в единствения хранителен магазин в района на ул. Райко Даскалов и кв. Капана в 12 часа по обяд е чисто празен. Освен морската сол, вече няма и трапезна, и каменна.

Вижте още в Под Тепето.

Веселина Бакалова-Михайловска

Най – новият български филм е вече по кината и в първата събота след премиерата залата се пука по шевовете. Дали обаче оправда очакванията ни и заслужава ли препоръката ни?

Още от началото жанрът романтична комедия ни оставя с впечатлението, че нищо особено няма да се случи, защото всички знаем какво става в американските такива. Е, нямаше особени изненади. Стандартен сюжет за една гимназия, който може да гледате във всеки тийнейджърски филм. Има групи, готини и задръстени. Любов, интриги, наранени чувства и това не само между учениците.

Класната тук е куул (не може да отречем, че Яна Маринова се справя доста добре в ролята си). опитва се да бъде приятел с учениците си и като че ли целият й живот са училището и танците. Танцът като част от училищния живот също не е нещо ново. Той събира и разделя. А когато към него има музика, в лицето на новия учител „господин Калин”, се получава приятна комбинация. Само дето госпожата и господинът на моменти се държаха като поверените им ученици, дори и в любовта. А може би малко трябваше да са надраснали този вид драми.

Общо взето някакво действие не очаквайте, защото всичко се върти около 5 – 6 човека, които на фона най – често на мола и няколко известни столични заведения ни показват колко е яко да плащаш с телефон. Шопинг, кафета и цигари в училище, бягане от час и забавление в нощните клубове – това е действителността на българските абитуриенти от частното училище според сценаристите и режисьора.  Диалозите са доста опростени, но едва ли може да очакваме повече, когато разбираме, че оценките им по история са потресаващи, а единственият път, когато написаха нещо, беше поради факта, че имаха отговорите на теста.

Продуктовото позициониране беше в почти всяка сцена и въпреки че няма как да се получи българско кино без спонсорство, леко идваше в повече. Верно ли учениците от елитната гимназия пият водка на българска марка или по – скоро биха посегнали към известна марка шампанско, която няма как обаче да рекламира у нас?

Това, което може би си струва в цялото действие, е речта на класната на бала. Макар и пълна с клишета, тя бе нещо, което е хубаво да се повтаря, да бъде осмисляна и разбирана от всяко едно поколение. Друг е въпросът колко от нас успяват да я приложат в реалния живот!

Появата на така рекламираната Николета Лозанова в самия край и аналогията с „Американски пай” изобщо не си струва да бъде коментирана, тъй като стоеше като огромна кръпка на целия филм.

И все пак, ако ви се гледа нещо неангажиращо, без претенции за нещо грандиозно и с уговорката, че все едно гледаме романтична американска комедия от преди няколко години, „Привличане” е идеален за разтуха, особено в случай че ученическите терзания и неволи не са ви толкова далечни.