Проектът "Път на младите" на културен център "Бялата къща" продължава и през тази година. Проектът за 2018 година стартира тази вечер (сряда) с изложба на Поли Велкова, Петко Недялков и Христомир Великов. Откриването е в 18:30 часа. В следващите месеци предстоят още шест изложби.

През изминалата 2017 година над 20 млади автори от цялата страна - фотографи, художници и скулптори показаха творбите си пред пловдивската публика и я спечелиха завинаги!

Поли е "забравила" монохромните колажи от миналия октомври и сега се представя с абстрактна живопис - минималистична, но ярка, оптимистична и радостна. 

Христомир  отново се връща към любимите женски образи. Сега - година по-късно, залага и на пастелни портрети, изпълнени майсторски и носещи любовта и преклонението пред жената.

Петко Недялков за първи път гостува в Пловдив и веднага разбива стереотипите ни за дърворезбарското изкуство. Авторът е учил специалност "резба" последователно в СХУ в Трявна и НХА -София, но творбите му са неочаквано изчистени и съвременни. Има самостоятелни изложби, участия в общи и в международни симпозиуми. В "Бялата къща" Петко се представя с най-новата си фигурална композиция, както и с  минималистични пейзажи върху хартия.

Проектът „Път на младите“ подкрепя млади артисти, като им дава възможност да се представят пред широката публика в залите на културен център „Бялата къща“. През 2016 година след проведен конкурс жури от специалисти избра 25 финалисти. Те бяха представени в шест съвместни изложби през 2017 година, през настоящата година авторите ще покажат нови творби, а през 2019 година бъдат обединени всички млади творци в обща изложба. Зрителите ще могат да проследят развитието на „Младите“,  пътя и търсенията, през който минават.

Следващата седмица в галерия Възраждане ще се открие изложба керамика и скулптура „Неразказани приказки“ на Маргарита Иванова и Спас Киричев. Изложбата ще бъде открита на 13 февруари от 18 часа и ще продължи до 05.03.2018 г.

"Третата изложба на тандема Иванова-Киричев в галерия Възраждане отново е повод за светли чувства, удивление и постигане на празник. Този път двамата творци се обединяват около темата за коня, сам по себе си символ от векове за векове.

Авторите са претърсили отново всички митове, подтекстове, легенди. Те търсят съвършенството, свободата, очарованието и метафизичната същност на животното. Опитват се материалите, с които боравят, да не ограничават идеите и замислите им, а напротив – да им дават основа за онова, което не може да се разкаже, но може да се изобрази. 

Изложбата е богата на естетско вдъхновение и на много красота и очарование," пише галеристът Краси Алексиева.

Биография на Маргарита Иванова :

Маргарита Иванова е родена  в гр. Пазарджик. През 1990г. завършва Национална художествена академия град София, специалност „Приложно изкуство – керамика“  при акад. Венко Колев и проф. Красимир Джидров. Работи в областта на кавалетната керамика, монументална и малка пластика. Член на СБХ. Председател на Представителство на СБХ – Пазарджик. Член на международна творческа организация Creativ-Kreis-International- world wide artist. Член на Дружеството на Пловдивските художници. Член на Дружеството на Пазарджишките художници. 

Получава награда за пластика на Община Пазарджик – 2003 г. Награда “Георги Машев” на Дружеството на пазардишките  художници – 2012 г. Награда на община Пазарджик - 2017 г. Осъществила е 17 самостоятелни изложби и множество участия в общи такива, пленери, симпозиуми в България и чужбина. Реализирала е над 11 монументални творби в различни български градове.

Биография на Спас Киричев :

Роден през 1959 г. в гр. Пазарджик. През 1988 г. – завършва Художествена Академия в гр. София специалност “скулптура” при проф. Борис Гондов. Член на СБХ. Получава награда за скулптура в ОХИ “Благоевград”. Награда на Община Пазарджик - 2001г. Награда на СБХ - 2016 г. Осъществил е 25 самостоятелни изложба и множество участия в общи такива, пленери и симпозиуми в България и чужбина. Реализирал е над 31 монументални творби в различни градове в България.

Въпреки факта, че жените в литературата често срещат трудности, каквито мъжете просто не познават, все пак има писателки, които са ни оставили истински шедьоври, достойни да се конкурират с тези на колегите им от мъжки пол. Традицията на жените писатели не е толкова стара. Дамите, решили да пишат и до днес трябва да се борят с предубеждения, стереотипи и предразсъдъци. Често се е налагало да използват псевдоним или инициали, за да не разкриват пола си. Ето няколко изключителни произведения на женския талант.

„Да убиеш присмехулник“, Харпър Лий

„Гордост и предразсъдъци“, Джейн Остин

„Хари Потър“, Дж. К. Роулинг

„Франкенщайн“, Мери Шели

„Възлюбена“, Тони Морисън

„Задната къща“, Ане Франк

„Джейн Еър“, Шарлот Бронте

„Разказът на прислужницата“, Маргарет Атууд

„Брулени хълмове“, Емили Бронте

„Стъкленият похлупак“, Силвия Плат

„Най-синьото вълшебство“, Петя Дубарова

„Мисис Далауей“, Вирджиния Улф

„Собствена стая“, Вирджиния Улф

„Убийство в Ориент експрес“, Агата Кристи

„Сърцето е самотен ловец“, Карсън Маккълърс

„Пътуване към себе си“, Блага Димитрова

„Мидълмарч“, Джордж Елиът

„Вторият пол“, Симон дьо Бовоар

„Интервю с вампир“, Ан Райс

„Шоколад“, Джоан Харис

„Чичо Томовата колиба“, Хариет Бичър Стоу

„Невинни години“, Едит Уортън

„Левски“, Яна Язова

„Север и юг“, Елизабет Гаскел

„Лявата ръка на мрака“, Урсула Ле Гуин

„Атлас изправи рамене“, Айн Ранд

„Магьосникът от Землемория“, Урсула Ле Гуин

„Тайната история“, Дона Тарт

„Любовникът“, Маргьорит Дюрас

„Сломената жена“, Симон дьо Бовоар

„Долината на куклите“, Жаклин Сузан

„Птиците умират сами“, Колийн Маккълоу

„Отнесени от вихъра“, Маргарет Мичъл

„Ана Дюлгерова“, Яна Язова

Тази история е много повече от мода, макар да е изтъкана от плат. На 9 февруари излиза от печат автобиографията на Вивиан Уестуд, написана съвместно с Иън Кели!

„Вивиан Уестуд“ (превод: Герасим Славов, Деян Кючуков, 332 стр., цена: 25 лв.) е издателски феномен, защото се явява първа и единствена засега автобиография на авангардната дизайнерка и разкрива неподозирани страни на нейната личност. Безусловен поддръжник на каузите, в които вярва, грандамата на британската мода е една от най-влиятелните фигури в световните дизайнерски среди, кралица на пънк модата, жива легенда, „Коко Шанел на нашето време”.

Иън Кели нарича периода на сътрудничество с Вивиан „моята вълшебна бляскава година”. И добавя: „Тя е съхранила детето в себе си, въпреки всички трудности. Винаги е с ококорени очи. Любопитна. Отворена. Сърдита. Изобретателна. Някой път е груба. Друг път ти сгрява сърцето с преданост и любвеобилност. Вивиан е неуморима, а умът й е по-остър от карфиците в ръкава й.”

Ако мислите, че модата е само контене, или пък че седемдесетгодишните имат по-малко право, а не повече, да поучават света за неговото бъдеще или пък да отстояват каузите на миналото му, тогава можете да оставите тази книга. Както казва самата Вивиан, „това ще опази няколко дървета“. Но ако можете да издържите рундовете с тази „баба пънк”, която още е на ринга и се бори за това, което смята за правилно и намира за красиво, тогава останете с нея. Предстои да бъдете заслепени.

Вивиан Уестуд, Иън Кели - „Вивиан Уестуд“ (откъс)

– Пънкът – Вивиан изплюва думата с допълнителната тежест, която акцентът ѝ придава на гласната, – пънкът беше всичко за мен и Малкълм. Сега не говоря за него толкова, колкото хората смятат, че би трябвало, но това не е защото се срамувам или мисля, че е нещо старомодно, или нещо такова. Повече ме интересува това, което правя в момента, но трябва да обясня следното  – това, което правя сега, пак е пънк, пак е крясък срещу несправедливостта и принуждаване на хората да се замислят, дори да им причинява неудобство. В този смисъл винаги ще съм пънк. За мен, за Малкълм и в магазина пънкът се превърна в нещо като колаж, събиране на идеи. Събиране на хора…
Тя въздъхва и намества лентата си за глава с надпис „Хаос“. Поема дълбоко дъх с глътка билков чай и мъдро промълвява:
– Има неща в миналото ти, от които не можеш да избягаш. След Малкълм се опитах да избягам от всичко, но сега се гордея с ролята си на пънк, защото мисля, че е допринесла за позицията на много млади хора до ден днешен  – не вярвайте на правителството. Никога. Климатичната революция е пънк. Това, което направих на параолимпийските игри, беше абсолютен пънк. Пънкът е жив! Същото отношение, но с по-развити идеи, по-сериозни и, да се надяваме, по-способни да променят света, отколкото можахме първия път.
Малкълм се запалва от идеята да продават рокендрол неща.
– В началото бяха само плочи – казва Вивиан. – Имаше един Харолд „Теда“, който работеше в „Мистър Фрийдъм“ на Кингс Роуд, той беше от втората Тед вълна. Трябва да беше есента на 1970 година и Малкълм набавяше плочите от „Ексчейндж енд Март“ – Лари Уилямс и разни други такива, така започна всичко.
Модерните лондончани, разочаровани от проваления оптимизъм на хипи движението през шейсетте (Малкълм ги нарича „хипопотами“), обръщат поглед към ретро шика в първото от многобройните възраждания на рокендрола. Според Малкълм всичко било планирано по-скоро като арт инсталация, отколкото като сергия, изразяваща отношението си към капиталистическата система, предлагайки „ретро джунджурии“, пускайки музика и дори отказвайки да продава основни стоки. Нямало помещение, нямало план, нямало и почти никакви пари. Но се породил някакъв синхрон между Вивиан, Малкълм, музиката и хаоса.
– Отначало изобщо не ставаше дума за дрехи. Малкълм беше силно повлиян от Патрик Кейси и започна да купува десетинчови плочи и такива на седемдесет и осем оборота. Хрумна му, че можем да събираме плочи и да ги продаваме, но после срещнахме рокаджии от втората вълна като Томи Робъртс, известен с магазина си „Мистър Фрийдъм“, и той предложи да потърсим сергия някъде на запад, може би пак на Портобело Роуд. Бях редовен клиент там, но не заради дрехите. Обичах нещата, които си купувах от там. Чувствах се като извънземна принцеса, с кадифени панталони на леопардови шарки и трубадурски ризи с купи и пики по тях, спомням си, или пък дълги като рокли тениски със звезди, шал за глава от „Улуъртс“ от блестящо ламе и пурпурно червило! Така че дори да казвам, че не е ставало дума за дрехи, естествено, че ме интересуваха. Системата с дрехите беше много проста. Най-напред Малкълм купуваше якета тип „Теди Бой“ от шивача Сид Грийн, а аз ги доукрасявах с разноцветни кадифени яки и други такива неща. После Патрик Кейси изнамери някакво класическо яке с цип, с крила на прилеп и една ивица, а аз го изкопирах. След това направих няколко дамски тениски на ивици. Всичко това обаче беше малко по-късно, когато имахме нещо повече от сергия…
Бих казала, че истинското начало беше през 1971 година. Дрехите и аз. На стадион „Уембли“ имаше събитие – рокендрол. Бяха поканили Чък Бери, Литъл Ричард и Гари Глитър, които щяха да свирят, пълно беше с Тедове от втората вълна. Тедовете не харесваха Гари Глитър и настана лудница – замеряха го с бирени кутийки и разни такива работи. Бяхме инвестирали в тези тениски. Но не вървяха. Бяха катастрофа. И понеже не се продаваха, започнахме да експериментираме с тях. Пробивахме им дупки, преправяхме ги. Най-напред направих част от тях на шорти. Не продадохме много, затова им сложихме малки капси. Тогава започнаха да се продават. Шортите бяха предимно черни, с бяла картинка; надпис от рода на „Нека да е рок“ и образа на Литъл Ричард отпред или отзад на шортите. А на някои от белите им направихме дупки. Следващото нещо, което опитах с тениските, беше да зашия ръкавите им, навити нагоре, от което тръгна някаква страшна мода на тениски с пристегнат, навит ръкав. Пипкава работа. Но аз съм си такава.

Новите вариации на ретро рекламите взривиха социалните мрежи с различни мнения и коментари

Имиджът на съвършената жена през 50-те години е познат на всички нас - една щастлива съпруга, която обикаля цялата къща през деня, подготвя вкусни ястия за своя трудолюбив съпруг, грижи се за децата и всичко това с усмивка, разбира се. Това изображение бе отразено стотици пъти в рекламите от онова време. Вдъхновен именно от подобен род картини и снимки, фотограф и видео редактор от Бейрут, Ливан, Eli Rezkallah създава поредица, наречена "В една паралелна вселена", където преобръща ролите на половете, очертани в тези реклами, за да разкрие абсурда на такива стереотипи с хумор.

"По време на последния Ден на благодарността, чух как чичовците ми говорят за това как жените се чувстват по-добре от готвенето, като се грижат за кухнята и изпълняват, женските си задължения ", пише Rezkallah на своя уебсайт. "Въпреки че знам, че не всички хора са като моите чичовци и мислят по този начин, бях изненадан да науча, че някои все още го правят. Затова си представях паралелна вселена, където ролите са обърнати и мъжете получават собствената си сексистка отрова. "

Повече информация: elirezkallah.com          

Вижте интересната и провокативна поредица, която преобръща представите ни.

Всяко семейство има своите… особености. Историята на това руско колоритно семейство е колкото страшна, толкова и смешна. Тя е историята на руската интелигенция, която живее с високите идеали на миналото и това й пречи да се включи в реалния живот на съвременния свят. Телефонен секс, йога, църковни камбани, пиянство, любов, печалбарство, лентяйство, предателство, чест, късно сбъднати мечти, наивитет са само част от съставките на този прекрасен „Руски мармалад“, забъркан от великолепни актьори. Създаден изцяло от руски постановъчен екип, спектакълът отваря врати не само към руската действителност, но и към любопитните особености на руското театрално изкуство.

Руски мармалад. PostChekhov ще се играе днес в 19 часа в Драматичен театър Пловдив.