Трио джаз музиканти гостуват тази вечер в бар Контрабас. В петъчната вечер на една сцена ес събират Иван Гърбачев на пианото в заведението, Христо Минчев на контрабас и Кристиан Белев на барабани. Концертът започва в 20:30 часа. Бар Контрабас се намира в Стария град на улица "Панайот Волов" 8.

Таня Грозданова

Под тепето и Kapana.bg продължават поредицата си по списъка с емблематични сгради и къщи паметници на културата в централната градска част, които са предвидени за продажба в Програмата за управление на общински имоти за 2018-а година. Предстои документът да бъде разгледан на сесия на Общински съвет на 31 януари.  

В неговата част, озаглавена „II.2.3. Недвижими имоти предвидени за продажба чрез провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс по реда на ЗОС и НРПУРОИ“, фигурират общо 19 имота. Сред тях са такива недвижими архитектурни паметници като Къщата с кулата на ъгъла на ул. „Лейди Странгфорд“ и ул. „Антим I“, Докторската къща на „Велико Търново“ 9 в сърцето на Цар-Симеоновата градина, сграда на Малката главна, в Капана и други забележителни постройки, за които не са полагани грижи от стопаните/съсобственици през годините.

В този списък фигурират и три имота на територията на гордостта на Града на тепетата – архитектурно-историческия резерват „Старинен Пловдив“. Представяме ви първия от тях, който е емблематичен пример за отношението на различните видове собственици към това, което стопанисват.  

Добре дошли на ул. „Кирил Нектариев” № 7  - УПИ ІХ- 575, кв. 395 по плана на Старинна градска част. Тръгвайки по обектите от горе цитирания списък на този адрес няма как да не преживеете културен шок. Попадате пред красива синя възрожденска къща, очевидно грижливо поддържана в съответствие с визията и изискванията в зоната със специален статут. На втория етаж зад прозорците се виждат подредени детски книжки и свети лампа.

На позвъняването се отзовава възрастен мъж, търпеливо изслушва повода за посещението ни и обяснява, че не сме се объркали и общинската съсобственост се намира в задния двор на имота. Преминаваме през красив вестибюл с огромни каменни стъпала, с древна остъклена врата към двора, който е покрит с плочник и до тук със следите от грижовната ръка на стопанин…

Задният двор на имота е запушен от двуетажна къща без отличителни белези, освен тези на разрухата. „Това е общинската съсобственост,“ обяснява пловдивчанинът. Разказва как преди години като започнал да реставрира своята къща, често идвали представители на сегашното НИНКН и управлението на Стария град, следели какво и как прави. Освен това го помолили да не хвърля нищо от старите материали по сградата, а да го събира в общинската съсобственост. От време на време се появявал реставратор, за да му поиска парче дърво или нещо друго за закърпване на къщи.

Питам го кога за последно е идвал представител на съсобствениците, за да хвърли едно око на имота, а той се усмихва горчиво и започва да брои на пръсти. „Повече от 10 години не са се вясвали. За последно идваха някаква комисия по времето на Славчо Атанасов и няколко месеца след това дойде бригада, която носеше заповед за събаряне. Пуснах ги, момчетата огледаха и отсякоха „Тая няма да стане! Ако иска той да го събори!“ и си тръгнаха…“

Докато продължават медийните спекулации за втори лифт, в Пирин се планира строителство, а в Пловдив се секат дървета без никакво обяснение.

На 25 януари 2018 г., четвъртък, граждани ще протестират срещу приетото на 28 декември 2017 г. решение на Министерски съвет за отваряне за строителство на 48% от територията на Национален парк Пирин. В Пловдив протестиращи ще изразят недоволство и срещу масовото изсичане на дървета в града, без да получат смислено обяснение от управляващите.

В продължение на един месец граждани в над 30 града в България и Европа излизат в мразовитото време, дъжд и сняг, за да защитят Пирин, планината възпята в химна на Република България. Този път протестите обхващат София, Асеновград, Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Дупница, Казанлък, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе, Свищов, Сливен, Стара Загора, Хасково, а също Берлин, Бристол, Брюксел, Виена, Глазгоу, Гьотеборг, Копенхаген, Лондон, Прага, Скопие и Стокхолм и са подкрепени от коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България", 

Протестното шествие в Пловдив започва със среща в 18 ч. на площад „Съединение“ и ще тръгне в 19ч по маршрут на изток по бул. "Шести септември", баня “Старинна”, на север по бул. Цар Борис III Обединител, ул. “Железарска”, Римски стадион, ще продължи по централната пешеходна улица и ще приключи пред Община Пловдив.

Зелените "факли", които носеха гражданите миналата седмица на протеста в Пловдив, са символ на надеждата да остане гора и природа в България.

Исканията на протеста в четвъртък вечерта са за отмяна на решението на Министерски съвет от 28 декември 2017 г., с което бяха приети промени, разрешаващи строителство в националния парк, за оставка на министъра на околната среда и водите Нено Димов, който саботира основната функция на екоминистерството – да опазва природните богатства на България, и за обявяване на реалния собственик на концесионера "Юлен" АД и одит на концесията от международен одитор и с участие на гражданското общество. 

Междувременно, членове на коалицията „За да остане природа в България“ получиха по имейл проект за ново решение на правителството, което неуспешно се опитва да изясни, че няма да се допусне ново строителство в Национален парк Пирин, освен на втора кабинка в ски зона Банско. Коалицията „За да остане природа в България“ отхвърля това предложение, настоява за трите си искания и заявява, би могла да участва в диалог за намиране на законосъобразно решение, както и за спиране на разделението сред българските граждани, породено от решението на Министерски съвет, само ако той е публичен. [1]

Гражданите на Пловдив се обявяват и в защита на дърветата в града, застрашени от систематично изсичане. Подадени са сигнали от граждани още през юни месец 2017, в резултат на което от ОП "Паркове и градини" заявяват пред медии, че няма да се секат черниците в града. Два месеци по-късно има сеч именно на дървета от този вид. Според общинската наредба (чл. 32, ал. 3) черниците, заедно с кестените и орехите, имат статут на защитени дървесни видове и се изисква специално разрешение от общината, ако гражданин поиска да отсече подобен вид.

Междувремено, ОП "Паркове и градини" и Община Пловдив продължават политиката си на игнориране на гражданските запитвания и не предоставят информация какви са плановете за поддръжка на зелената система в града. Продължава изсичането на различни видове дървета, измежду които чинари, липи, круши, и други, които са видимо здрави, а гражданите настояват за обяснение и независима експертиза, която да оцени дали са болни или не дърветата.  

В Наредбата на Община Пловдив за развитие (чл. 31, ал. 2) за поддържане и опазване на зелената система се посочват само четири случая, в които се позволява премахване на дървета в терени - общинска собственост:

“1. При изграждането на нови или реконструкция на съществуващи общински озеленени площи;

2.  При изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, както и на дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, пътната и техническата инфраструктура;

3. При премахване на последици от природни бедствия и аварии;

4. При строителство, преустройство, реконструкция и ремонти на сгради, пътища и обекти на техническата инфраструктура и при доказана невъзможност за запазването й”.

Масовото изсичане на черниците не попада в някои от описаните по-горе случаи. 

Вирджиния Улф е една от най-изтъкнатите фигури в литературата на модернизма във Великобритания през 20 век. Тя е романистка, есеистка, феминистка, издател, автор на разкази, важна част от лондонското литературно общество между Първата и Втората световна война и член на Кръга Блумсбъри.

Родена на 25 януари 1882 г., Вирджиния Улф продължава да вълнува и вдъхновява и днес. С творчеството, с личния си бунт, с новаторските си възгледи…

“За първата си рецензия получих един фунт, десет шилинга и шест пенса и с тези пари си купих персийски котарак. А после у мен заговори честолюбието: котарак – това, разбира се, – е много добре. Но на мен ми е малко. Искам кола. Ето така започнах да пиша роман.”

“Когато въпросът е силно спорен – и въпросът за пола е такъв – човек не може да се надява да каже истината. Той може само да покаже как е стигнал до своето мнение, което поддържа. И единствено може да даде на своята аудитория възможността да определи своите собствени заключения, докато наблюдават ограниченията, предрасъдъците и идиосинкретичността на говорещия.”

“Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите.”

“Човек не може да мисли, обича и спи добре, ако не е вечерял добре.”

“Някой трябва да умре, за да може останалата част да цени живота повече.”

“Не може да има две мнения за това какво представлява интелектуалецът. Той е мъж или жена, който язди ума си в галоп из страната в преследване на една идея.”

“Всеки човек има минало, укрито в него като страници от книга, известна единствено на него самия; хората обаче съдят само по заглавието.”

“Големите общности от хора са невменяеми.”

“Нищо не се е случило в действителност, докато то не е записано.”

“Бях в странно настроение, мислейки себе си за много стара, но сега съм отново жена – както винаги съм била, когато пиша.”

“Телефон, който прекъсва най-сериозните разговори и най-важните наблюдения, крие своя собствена романтика.”

„Като жена аз нямам родина. Като жена аз не искам родина. Като жена моята родина е целият свят“

“Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.”

“Историята на мъжката съпротива срещу женската еманципация е едва ли не по-интересна от историята на самата еманципация.”

“Хуморът е първото, което се губи при превода.”

“Езикът е вино върху устните.”

“Очите на другите – нашите затвори, техните мисли – нашите клетки.”

“Истината е, че жените често ми харесват. Харесвам тяхната неконвенционалност. Харесва ми тяхната завършеност. Харесва ми тяхната анонимност.”

„Животът е един сън. Преди събуждането да ни убие.“

„Колко пъти хората са използвали писалка или четка, защото не са имали смелостта да дръпнат спусъка?“
„На мъжа принадлежаха и властта, и парите, и влиянието. Той е собственикът на вестника, неговият главен редактор. Той бе министърът на външните работи и председателят на Върховния съд… Той е онзи, който дава милиони на благотворителните заведения и на колежите, управлявани от нему подобните."

„Този, който краде мечтите ни, краде и живота ни.“

„Не съветвам жените, които искат да имат нещо свое, да се омъжват.“

„Приятелствата, дори най-добрите, са чупливи.“

„Да пораснеш означава да изгубиш някои илюзии и да придобиеш други.“

„Всеки, който струва нещо, чете това, което харесва, според настроението му.“

„Човек не може да намери мир, ако избягва живота.“

„Книгите са огледалата на душата.“

„Човек има у себе си дълбоко вкоренен, макар и нерационален инстинкт в полза на теорията, че единението на мъжа и жената – именно това е източникът на най-голямото задоволство, на най-съвършеното щастие… Нормалното и най-уютно състояние на духа ще бъде онова, когато двете половини съжителстват заедно в хармония и духовно си помагат.“

Бирен магьосник гостува в Котка и Мишка

Вечерта в бирения бар в квартал Капана е многообещаваща. Ще можете да се насладите на наливен както и прясно бутилиран Hills в компанията на главния пивовар на Hills Bee Wolfgang Trautner.
Освен да се запознаете с него и да изпиете по няколко бири заедно, ще научите за процеса и направата на Hills Beer от първа ръка. На 25-ти януари Wolfgang, който създава рецептите, селектира съставките и следи за високото качество на пивото ще сподели с ценителите за ценните неща в бирата и това, което го кара да я създава с любов.  

Волфганг Траутнер, който е работил на много места по света, има и собствена пивоварна, а същевременно с удоволствие оказва помощ на ентусиасти, които са решили да се включат в подобно похвално начинание.