Ако бъдат помолени да опишат звученето на любимия тромбон на Вили Стоянов, повечето, които го познават, най-вероятно ще използват думите: "мощен", "силен", "арогантен", "експлозивен", "чудовищен". И това няма да е лъжа, защото Вили има доста характерен стил на свирене, който трудно може да остане незабелязан. Концертът на Стоянов е тази вечер (18 януари) от 21 часа в Bee Bop Cafe.

С настоящата програма, Вили иска да ви покаже другата страна на неговия тромбон – нежната и романтична, приемайки предизвикателството да покаже тромбона, като солиращ инструмент.

В програмата са избрани произведения на Дюк Елингтън, Слайд Хемптън, Чарли Паркър, Телониъс Мънк и други, с които Вили разхожда слушателите по улиците на Ню Орлиънс и им показва как е звучал джазът през 30-те и 40-те години на миналия век.

А с жизнерадостния си характер, Вили успява да пресъзададе освен енергията на Ню Орлиънс, с типичното рагтайм и диксиленд звучене, но също така и любовта между джаза, регето, фънка, хип-хопа и увлича по много заразителен начин публиката.

Спектакълът на хореографа Мила Искренова е част от програмата за 50-я юбилеен сезон на танцовата трупа 

Балет „ Арабеск” ще гостува в Пловдив със спектакъла „Сидхарта” по Херман Хесе на 8 февруари, на сцената на Драматичния театър. Проектът на хореографа Мила Искренова е част от програмата на 50-ия юбилеен сезон на танцовата трупа, замислена като един обзор на тенденциите, посоките и хореографите, които са определящи за развитието на „Арабеск”през годините. Важно място в този период от половин век заема направлението танцов-театър, като негов ярък представител, анализатор и творец е хореографът Мила Искренова. Затова месец февруари, в годината на юбилея на Балет „Арабеск“, е посветен на творчеството на Искренова. 

"Сидхарта" е танцово-театрален спектакъл по мотиви от философската поема на Херман Хесе Върху великолепната музика на Вагнеровите увертюри от „Тристан и Изолда“, „Танхойзер“ и „Лоенгрин“, единствената рага на Лед Цепелин и шлагери от 30-те години, хореографът Мила Искренова предлага едно пътуване към съвършенството по поетичната повест на Херман Хесе „Сидхарта“. Изискната сценография и костюмите  са на Свила Величкова, видеопроекциите – на Никола Налбантов.

Спектакълът предизвика много мнения, някои крайно противоречиви. Това означава, че силата на образите в него не са оставили никого равнодушен, а са го накарали да реагира със силно чувство. Защото самият спектакъл "изгаря чувствата". Образът на Сидхарта и духът, който витае в обстановката ни прави всички по-уверени и силни. Всяка една от деветте части на спектакъла, изграден от Мила върху текста на Хесе, е медитация и заедно с това - интензивно визуално изживяване.

Спектакълът на Мила Искренова представя европейското разбиране за Изтока, срещата между Изтока и Запада. В търсенето на общ език между двете  различни цивилизации хореографът се опира на много културно-исторически кодове, съдържащи се в  музиката, танцовия език и образността.

Мила Искренова споделя, че винаги си е представяла повестта "Сидхарта" на Хесе, написана през 1922 година като танц още, когато я е прочела за първи път на 16 години. Нейният спомен от това първо прочитане е на неизразимо силно впечатление на красота, една поетична философска повест за търсене на съвършенството. 

Много години по-късно от първата среща със „Сидхарта“, Мила Искренова се връща към Херман Хесе. Интуитивното й любопитство този път е породено от това да разбере защо Херман Хесе пише „Сидхарта“ и за да бъде максимално вярна на автора, нейният интерес е продиктуван от това да си обясни в какво състояние, в какъв житейски период е бил самият той;  защо е отишъл в Индия и след това се е върнал, разочарован от Индия; защо пише „Завръщането на Заратустра“, защо на 42 години, през 1919 г., напуска Германия и се отказва от германско поданство, защото е крайно разочарован от германската политика и от процесите, които се развиват в обществото там; защо се оттегля от света изобщо и не иска да има нищо общо с това ретроградно човечество и започва да се занимава с овощарство и да рисува в едно италианско село, където се затваря в една къща с висока ограда и гони дори и хората, които се доближават до оградата. Затова пък при него бягат от Германия впоследствие много изтъкнати интелектуалци като Томас Ман и Бертол Брехт.

Всички тези открития, споделя Мила Искренова, й дават ключа към спектакъла. Така Мила стига за себе си до извода, че „Сидхарта“ е една проекция, в която Херман Хесе идеализира своята представа за света и търси спасителен мост за хората, за себе си. Херман Хесе, според авторката, вярва, че през каквито и изпитания да минава човечеството, идеите за хуманизма ще надделеят.

 „Сидхарта“ е изключително актуална днес. Периодът , в който е писана повестта,  толкова наподобява днешното време така  тревожно и заредено в същото време,  когато търсим стабилни основи, които ни се изплъзват.

Затова Мила се насочва точно сега към Сидхарта, защото преживява същата тревога, както много други хора по света.

Самостоятелна изложба подготвя художникът Лъчезар Бояджиев в галерия SARIEV Contemporary. "Уютни дистопии" ще бъде открита на 2 февруари и ще остане в галерията до 24 март и ще представи непоказвани работи на художника, създадени в периода 2004-2018 година. Тя се организира в контекста на ретроспективната изложба на Лъчезар Бояджиев в Софийска градска художествена галерия „Лъчезар Бояджиев. Sic Transit Media Mundi (Настоящето е прекалено късо и доста тясно)”, която ще бъде открита в средата на февруари 2018 година. 

Лъчeзар Бояджиев е един от художниците с най-голямо влияние върху сцената в България. Неговите участия в групови артпроекти, кураторски инициативи, образователни курсове, дискусии, статии оставят уникална и трайна следа върху художествената ни сцена.  Първата му самостоятелна изложба в галерия Sariev Contemporary – „Уютни дистопии“, е нова гледна точка на автора по теми, които го вълнуват отдавна – градовете и териториите.

По отношение на изложбата авторът споделя: „Уютни дистопии“ препраща към такива визии за града, и по презумпция за света, които го правят малко по-поносим за живеене, въвеждат минимум уют там, където той е липсвал или отдавна е изчезнал... Моите работи предлагат „поправки“ или добавки, предложения и напътствия към избрани градове, с които ме е свързал живота, с конструктивен, урбанистичен, инженерен или просто ментален характер. Те са леки и „скромни“ като идея, но радикални като ефект предложения; те са утопични поради нереализуемостта си, но съвсем реални в разумността си предложения за социална промяна без жертви!“

По думите на Яра Бубнова някои от творбите в изложбата демонстрират как Бояджиев иска да направи по-комфортен живота в онези градове, които са пре-употребени от международната артколегия: „На Венеция ѝ трябва метро!“, 2007-2018; „На Касел му трябва летище!“, 2007-2018. В друга от рисунките е заложена възможността да се реши проблемът на Йерусалим – конфликтният град е клониран, а клонингите са разположени по вертикала („На Йерусалим му трябва да се рее в небесата!“, 2008-2018). Или, както уточнява художникът, “За да се решат проблемите на града и хората, които живеят там, е нужно „светите места“ да се отделят от нормалния град […], като сакралното служи, за да пази дебела сянка на земното”.

В друга творба от същата серия, Бояджиев утроява Айфеловата кула („На Париж му трябва рестарт!“ (2004-2018), предлагайки решение за туристопотока.

Авторът пояснява своите творчески интенции, залегнали в изложбата: „Художниците все се опитват да въ-образят света, а въпросът е да го при-у-ютят“, както е в живописния колаж „Joie de Vivre/Жизнерадост“, 2017, където жълтия цвят „е като слънце, станало плаж или вода или нещо друго ужасно топло и уютно“, уточнява Бояджиев.

Идеята за уют е допълнена и от печката, разположена в средата на пространството („Вечен припек“, 2018), както и златистият „Нов-открит флаг за липсваща страна“ (2018), които създават „нещо като двойна утопия на мечтаното, целяща да внуши идеята за уют и топлота във все по-невъзможния за живеене свят, в който хората все повече се разделят и като че ли забравят за прости неща като „вечния припек“, който всяка утопична идея ни внушава поне на ниво метафора“, пояснява авторът.

Лъчезар Бояджиев (р. 1957) е завършил Националната художествена академия в София през 1980 г. Един от най-влиятелните съвременни български художници, в работата си той се интересува от лични интерпретации на обществени процеси, от интеракцията между частно и публично, от градската визуалност и от света днес, разположен между утопията и дистопията. Неговата медия са инсталацията, фотографията, рисунката, обектът, текстът, видеото и перформативните лекции. 

Някои избрани изложби на автора са: индивидуалните „Места на мъдростта“, Галерия ИСИ-София (съвместно с Отворени изкуства – Пловдив, 2016); „Не съм библиотечен художник“, SALT, Истанбул (2013); „Художник в депото“ от серията „Другото око“, СГХГ, София (2010); груповите през 2016-17 „Economize”, Музей „Лудвиг“, Будапеща и „Симптоми на обществото“, Гуангдонг (Гуангжоу) и Жежианг (Жежианг Шенг) Музеи за изкуство, Китай; през 2016 „Студен вятър от Балканите“, Музей „Пера“, Истанбул; „С главата надолу: домакинстване на критиката“, Музей за съвременно изкуство, Белград и „Ниско-бюджетни утопии“, Модерна галерия, Любляна; през 2015 „Наопаки“, Градска галерия, Любляна; „Граматика на свободата“, Музей за съвременно изкуство „Гараж“, Москва и „Изкуство за промяна“, СГХГ, София; през 2014 „Несъгласие“, ЦСИ „Баня Старинна“, Пловдив; през 2013 „Икономика и изкуство“, MOCAK, Краков, Полша; през 2012 „Най-добрите времена, най-лошите времена“, 1-во биенале, Киев и „Окото само себе си никога не вижда“, 2-ро биенале, Екатеринбург, Русия; и през 2011 „Глобалното съвремие“, Център за изкуство и медии (ZKM), Карлсруе, Германия. Авторът е член-основател на ИСИ-София.

Четвъртък вечер е и се чудите какво да правите в Пловдив. Може да опитате едни от най-яките бири на Балканите в "Котка и мишка". От крановете ще се лее Dogma Albino White IPA, a ще има и достатъчно количество прясно бутилирани Svetionik Pale Ale, Hoptopod IPA, както и Albino.

Освен да изпиете по няколко бири в компанията на Gorjan Dukovski (главен виновник за приготвянето на кехлибарената течност) и Zoran Stojkovic (човекът отговорен за продажбите на Dogma), ще можете да научите някой от тайните на занаята и тънкости в производството на Dogma.

Срещата в Капана започва в 19 часа.

Опасни връзки e пиеса по текст на Пиер Шодерло дьо Лакло и Хайнер Мюлер. Режисурата, сценична адаптацията, сценографията е от Константин Еленков. 

Костюмите са на Ирен Дойчева, композитор и музика на живо от Явор Карагитлиев. Участват Мила Роберт, Мария Бакалова, Кристиян Негалов, Александър Секулов – младши и Константин Еленков. 

"Скука е второто име на дявола".

Премиерата на спектакъла на камерна сцена в Драматичен Театър Пловдив е тази вечер (18 януари) от 19 часа. Билети на касата на театъра или онлайн.