Близо 30 автора се събраха на шестото издание на изложбата Ономатопея. Тя се проведе в ателието на Димитър Шопов до Пешеходния мост. Мястото е на петия етаж в сградата западно от пешеходния мост, като входът е от северната страна на сградата, към реката.

По стените бяха подредени творби в различни медии – както по-традиционни, така и нестандартни, като рисуване със спрей върху медни плочи или татуировки върху изкуствена кожа.

Участие взеха: Александра Ласкова, В + Yves_O, Велизар Димчев, Венера Смиленова, Виктория Филипова, Вълко Чобанов, Гергана Мантърлиева, Димитър Шопов, Добромир, Запрянка Василева, Иван Караджов-Инди, Иван Чобанов, Ина Валентинова, Калина Стоянова, Красимира Кирова + Ваня Кирова, Любомир Кръстев, Maque, Мария Налбантова, Мартина Вачева, Мирослав Христов, Мич ар Брезунек, Полизавър, Роня, Тодор Ненов, Трифон Ташев, Христофор Балабанов.

Интересни творби представиха Димитър Шопов (Гавазов) с портрет – гоблен на Винсент ван Гог. Графичното решение наподобява пикселизирана рисунка на компютърната програма Paint. Интересна инсталация представиха дуото от екип „Историйки“ Венера Смиленова и Запрянка Василева. С рисунки се представи и кураторът на изложбата Вълко Чобанов, който представи всички творби, а с голямо и интересно платно се представи и брат му Иван Чобанов. 

Пловдив ще посрещне сакралната 2019г. с разкопан Площад Централен. Такива са намеренията на общината, след като работата по процедурата за реконструкцията вече официално стартира. На въпрос на Под тепето кога да очакваме конкретен проект за бъдещата визия на площада и дали той ще е строителна площадка в годината на проекта Европейска столица на културата, кметът днес заяви, че със сигурност там ще се работи през 2019-та. А проект ще има някъде през лятото. Сигурно е едно- той няма да има нищо общо с одобрената в международния архитектурен конкурс разработка на португалското студио Фора, правата от които общината закупи за сериозна сума.

Нямайте съмнение в това, че на части от Площад Централен ще се работи през 2019г. В момента стартирахме процедурата по ЗОП, което означава, че имаме поне три месеца за избор на изпълнител, ако естествено някоя Анка или Фанка не обжалва. Но говорим оптимистично сега. Около три месеца имаме да изберем изпълнител, още половин месеца за подписване на договор. След това започва проектиране. От една страна на площада, но паралелно с това може да започне работата и по подлеза на Гладстон. Срокът за проектиране ще бъде подаден от изпълнителя. Предполагаме, че след сключване на договора, в рамките на около 40 дена ще имаме проект, който да бъде предложен. След това този проект трябва да мине за съгласуване от НИНКН. Там имаме уверението и работим заедно с министъра, че това ще бъде приоритетен проект и ще стане максимално бързо. Така че, както и да го смятаме, преди началото на юни няма да има реално проект, който да може да бъде изпълнен. Ако говорим за реално строителство на площада, то очакваме то да стартира някъде през юли, отговори на Под тепето Тотев днес.  

Той предполага, че няколко месеца ще ни бъдат абсолютно достатъчни да бъде направено поне централното трасе- продължението на Главната до „Иван Вазов”. Това ще ни бъде целта за 2019г. От там нататък частите, които водят към Форум Юг, тротоарите по „Цар Борис III Обединител” и частта около ТИЦ-а ще бъдат забавени, те са за втория етап. Археологията ще продължи и 2019г. със сигурност- ще се работи и Одеона и Форум Запад. Сега нека изберем проекта. Това е най-важното- какъв ще бъде той, поясни кметът.

Десетки пловдивчани уважиха откриването на изложбата „Български архитектурен модернизъм: Образци от 1920-те, 1930-те и 1940-те“ в Тотал спорт в Тютюневото градче. Представени са над 30 сгради от цялата страна, представителни за архитектурата на модернизма между двете световни войни. Пловдив е сред градовете с най-много представителни сгради, като акцентът е върху частните домове, специфични именно за нашия град.

Изложбата бе открита в петък вечер. Автори са Васил Макаринов – изкуствовед и дългогодишен изследовател на архитектурата и Теодор Караколев – журналист, който също от няколко години се занимава с проучвания в сферата. Двамата са обединени в изследователската група „Български архитектурен модернизъм“. Изложбата е продукт от дългогодишните им изследвания, които продължават работата на проучватели в предходните години – най-вече арх. Любинка Стоилова. Част от представените сгради са известни – като Морското казино в Бургас от арх. Виктория Ангелова-Винарова или комплекс „България“ в София на арх. Станчо Белковски. Други обаче не са популярни и надеждата на авторите е именно чрез тяхната работа да бъдат популяризирани – например Минералната баня в Ямбол от арх. Александър Куртев или цялостното творчество на арх. Захари Илиев.

Това, което отличава Пловдив са частните домове. Градът е бил най-богатият в страната след София, но поради жилищната криза след Първата световна война, там постепенно се ограничава свободното строителство и се задължава сградите да се строят на калкан. Така къщите, които са на свободен терен с голям двор са по-малко от тези в Пловдив, разказаха авторите. Подбраните сгради от нашия град в изложбата са къщата на Протохристови на Трихълмието от арх. Димитър Попов – чието творчество като модернист тепърва ще се популяризира още повече, къщата на Каишеви на Сахат тепе от арх. Грозев, изключително изчистеният модернизъм в къщата на Елена Рашко Николова на ул. „Артилерийска“ от арх. Стефан Тодоров и къщата на Малапел на ул. „Пастухов“ до Музикалното училище – от архитект Христо Пеев, също много изчистена и представителна за модернизма сграда.

След откриването в петък двамата автори представиха кратки лекции за историята на модернизма и спецификите на стила в различните градове в страната. Васил Макаринов направи детайлен и съдържателен разказ за някои специфики в българския модернизъм – като връзката с традиционната българска архитектура по различни функционални характеристики, както и визуалните търсения на модернистите, напълно в крак с европейските тенденции. Теодор Караколев разказа за проучванията на групата, както и спецификите, които могат да се открият в по-големите и по-малките градове в архитектурата от периода, представяйки по-малко известни имена от малки населени места.

На следващия ден Макаринов и Караколев направиха обиколка сред някои от представителните образци на архитектурата от периода. Разходката започна от дома на Куцоглу на ул. „Иван Вазов“, проект на арх. Грозев и завърши в Стария град до включената в изложбата къща от арх. Попов. Групата премина през къщи, проектирани от архитектите Боян Чинков, Христо Пеев и Стойко Стойков, като авторите акцентираха и привлякоха погледна на публиката към различните специфики както на самия модернизъм, така и на архитектурата в Пловдив и на отделните автори. В обиколката се видя, че част от сградите се поддържат много качествено, но други бавно се губят за историята – дали, поради липса на грижа или поради невежи реконструкции и ремонти. По време на обиколката архитектурните любители се срещнаха и с внука на архитект Боян Чинков.

Изложбата, която е финансирана от Централния фонд за стратегическо развитие към НБУ, ще остане в Тотал спорт до средата на януари. След това тя ще продължи обиколките си в страната. Тя вече беше представена във Варна, Бургас, Казанлък, София и Стара Загора.