Стрела до намерените човешки останки изненадаха археолозите

Средновековен гроб откриха археолози още със старта на зимните разкопки на Одеона. Човешките останки бяха намерени под премахнатата караулка на общинска охрана, където преди броени дни стартира проучване. Според специалистите, гробът е от 11- 12 век. Находката е интересна с това, че до скелета е открита стрела. Единият вариант е, че е убит от нея. А другият е, че погребаният е воин, коментира на място археологът Мая Мартинова.

Експертно становище по повод откритите човешки останки ще изкаже и специалист от Медицинския университет, който в момента също е на терен.

Припомняме, че новите разкопки на Одеона ще бъдат в посока пешеходната улица "Гурко". Целта е зоната под караулката да бъде проучена и през 2018 година да започне дългочаканата социализация на обекта.

Съдържанието е символично разделено на – 10 години -  10 автора- 10 области на творчеството и културата от всяка страна

20 авторски текста в 10 културни теми, над 150 архивни фотографии и произведения на изкуството, запечатани в 300 страници на три езика, представя фондация „Пловдив 2019“ в бутиковата антология – „България и Румъния – 10 години в Европейския Съюз.“ Ексклузивният тираж на изданието е 500 броя.

Много или малко са 10 години, осъзнали ли сме се като европейци за този период и какво означава всъщност това в динамичния геополитически пейзаж днес?  Тези са едни от въпросите, на които дават пресечна точка в изданието организаторите от двете Европейски столици на културата – Пловдив 2019 и Тимишоара 2021. Двете столици на културата обединиха усилия през последните месеци в контекста на културните процеси, протичащи в двете държави – членки след включването им в голямото европейско семейство през 2007 година.

Редактор на изданието от българска страна е Димитър Стоянович - историк, главен редактор на списание L’Europeo и водещ на „Денят започва с Култура“ по БНТ1.

Съдържанието е символично разделено на – 10 години -  10 автора- 10 области на творчеството и културата от всяка страна.

„Културната промяна вече е в ход и нейните белези са навсякъде около нас. Театрите са пълни, книжарниците се множат, снимат се български филми. Появява се видима градска култура, процъфтява младежкият субкултурен живот“, въвежда в темите текстът на известния културен антрополог Харалан Александров.  В тези първи редове от книгата можем да намерим и основната провокация за осъществяване на този мащабен проект - динамичното развитие на културата е факт и Европейска столица на културата е важен международен двигател за остойностяване на това развитие.

В архитектурата, дизайна, визуалните изкуства, редом с киното, театъра, литературата, фотографията и книгоиздаването, ще открием имената на авторите Анета Василева, Лидия Манолова, Лъчезар Бояджиев, Геновева Димитрова, Явор Гърдев, Владимир Зарев, Лиляна Караджова, Светлозар Желев. Ретроспекция, анализ, личен опит и активно участие в процесите преди и след 2007 година, са вплели авторите в своите фрагменти в антологията, с дискретно поднесена доза позитивизъм и поглед в бъдещето. Медиите също са намерили свое обособено място в специалното издание с особената гледна точка на Георги Лозанов за процесите в четвъртата власт в последното десетилетие.

Безспорно в края на 2017, това е един от най-любопитните и амбициозни проекти за годишнината на двете съседни държави, поели по нелекия, но и същевременно силно мотивиращ път към общите ни европейско- културни ценности.

Разпространението на изданието е безплатно и то може да бъде намерено както в библиотеките, така и във всички градски пространства за култура и международните културни институти. Дигиталният вариант ще е достъпен на сайта на фондация „Пловдив 2019“  с опция за печат на всяка заинтересова страна от 11 декември на http://plovdiv2019.eu/

Настоящия проект, посветен на френската импресия и сетивност има за цел да представи френската култура като обхване и обедини изкуството в различни колаборации на мултижанрово ниво: музика, литература и живопис, представени от известни български автори, които черпят вдъхновение, създавайки своите творби във Франция заедно с френски артисти, които са дълбоко впечатлени от България и срещите с българското изкуство. В тази вечер ще усетите двустранната креативна взаимовръзка. Връзката с френската култура е представена чрез обмяната на впечатления, емоции и творчески вдъхновения, отразени с изразните средства на изкуството. Творби, създадени във Франция, които ще бъдат показани пред българска публика и български легенди и изследвания, оставили дълбоко впечатление в съзнанинето на френски артист, които провокират създаването на музикално произведение. На тази френска вечер ще усетите чувствата, сетивността и любовта на българските автори, породени от контакта с френските артисти и обратно на едно емоционално ниво. 

Събитието е тази вечер (8 декември) от 18 часа в галерия Филипополис.

1.Откриване - Събитието ще бъде открито с Арията на Жералд от първо действие на операта „Лакме“ на Лео Делиб в изпълнение на оперния певец Андрей Найденов – tenore–altino. Андрей Найденов е завършил майсторски клас на Stefano Algieri и Jeffrey Gall. 

2 . Изложба „ Френската Импресия и Сетивност “

Динко Ненов, Лили Кючукова и Елица Гигова – трима пловдивски художници, които са свързани емоционално с Франция .Техният житейски път е преплетен с културата и традициите на френския народ. Вдъхновение, което оставя ярък отпечатък в творчеството и на тримата автори. На тази изложба ще бъдат разказани три житейски истории , които са провокирали авторите на емоционално ниво в един съзидателен творчески процес. Някои от тези истории ще бъдат споделени с публиката за първи път. 

Лили Кючукова. В центъра на творчеството на Лили Кючукова е ЖЕНАТА- загадъчна, многолика, хармонична, съблазнителна и чувствена. Лили е омъжена за Ален Роа-известен френски сценограф и скулптор. Създател на декори за над 150 постановки за театрите в Сент Етиен, Нанси, Страсбург и Комеди Франсез. Двамата работят като творчески тандем и участват в международни изложби по целия свят.Много от картините на Лили Кючукова са вдъхновени имено от тази любов с Ален Роа.В нейните картини ще видите една персонализираност и чувствителност. Завлядаващ е еротизмът в тоновете. 

Динко Ненов . Динко Ненов работи живопис и скулптура.Има над 40 самостоятелни изложби.Негови пластики и картини са притежание на галерии и се намират в частни колекции в Италия, Словакия, САЩ Аржентина, Швейцария, Лихтенщайн и др.Член е на СБХ и групата на пловдивските художници, Член на Съюза на Журналистите, Член на AIAP L’association Internationale des Art Plastiques UNESKO Paris. 

От 2017 г. Динко живее и твори в Нормандия. Eто какво сподели автора ..”Исках да се докосна до светлината, въздуха , водата,местата където са творили Импресионистите от Салона на отхвърлените...Така попаднах в Нормандия ,една област, която съчетава моето студио в с.Турян, обл.Смолян ,България и Свети Аубин Елбуф обл Руан Франция.Изумлението беше огромно,когато разбрах, че Пикасо е живял също тук и в този нормандски период е започнал да прави пластика и керемика.Спомних са за 1979 година когато ме нарекоха Пикасо в казармата в Харманли и това ме доамбицира да съм търсач -импровизатор. Тази 2017 година аз имам възможност да гледам и се наслаждавам на Творчеството от Нормандския период на Пикасо в националната галерия в Руан.

За да преоткриеш красотата около себе си ,когато си видял хиляди обекти и изненади по света трябва да имаш не само очи ,но и живот и сърце изпълнено с любов , с която съм закърмен в Родопите и която преоткрих в Нормандия“. 

На тази изложба ще бъдат показани картините от нормандския период на автора.

Елица Гигова. При едно от гостуванията си в България френския композитор Ален Амуе Айева посещава Родопите и остава изумен от вълшебната природа, от гостоприемството на хората, което е пословично и най- вече от Орфеевите скали и извори, за които е чувал във Франция. Запознава се с поетът-изследовател на Орфей Никола Гигов и от него научава за петте плочи с древна писменост, които лично Никола Гигов е открил и доказал, че българската писменост е още от орфеево време, т.е. от времето на траките. Ален Айева е дълбоко впечатлен от това и връщайки се във Франция написва опера за Орфей. При една съвместна изява в Париж на Никола Гигов и Елица Гигова , която е внучка на Николай Хайтов, той подарява диска с операта за Орфей на дъщеря си. Елица Гигова създава няколко картини, като чрез цветове пресъздава срещата и изразява своето вдъхновение и преклонение пред изследванията на баща си за Орфей и силното въздействие на музикалното произведение на Айева. Тези картини за първи път ще бъдат показани пред публика имено на тази изложба , а публиката ще чуе музиката от операта за Орфей на Ален Айева.

3.Венецианско изкуство от XVI век - демонстрация и история на древната техника карвинг.

Първите данни за рязани свещи ни връщат в XVI ВЕК, когато в Италия се заражда стилът Барок, който прониква във всички сфери на живота – строителство,изкуство,мода,интериор , живопис и т.н. и се характеризира с пищност и величие. Единствения източник на светлина по това време е бил огънят, затова свещите са имали огромна популярност. През XVI никой не бил чувал за преработка на нефт, затова свещиге се изработвали от животинска мазнина и пчелен восък. За да не остават от модата , да повишат цената на продукцията си и да увеличат продажбите, във Венеция майсторите на свещи за първи път започнали да ги режат, като с получените „ листенца” правели всевъзможни завъртулки. Това било истински фурор в производството на свещи и техниката започнала да се разпространява както в цяла Италия , така и в целия свят. 

Въпреки, че карвингът възниква още по времето на Барока, в България то все още не е много познато като творческа индустрия . Моята мисия е да разпространя карвинга като изкуство . Ето защо , освен че бих искала да създам една нова публика за едно различно изкуство, включването на гостите в съзидателен творчески процес ще разчупи границите и ще се постигне един социален, културен и артистичен обмен между артисти и публика. Всеки гост ще има възможност да се докосне до карвинга и да усети неговата магия. Целта е публиката да не бъде само гост, а активен участник в събитието.

Изложбата „Българският архитектурен модернизъм от 1920-те, 1930-те и 1940-те години“ ще представи близо 30 най-представителни сгради от периода. Сред тях има апартаментни сгради, фамилни къщи, индустриална и религиозна архитектура и други обществени сгради, както и допълнителна достъпна информация за архитектурата и историята от периода. Тя е продукт на няколкогодишни изследвания на историята на сградите, за които са проучени литература, архиви, преса от периода и други материали, както и са проведени теренни проучвания със срещи с наследници на първите собствениците на сградите. Целта на изложбата е да запознае широката публика с богатото и разнообразно архитектурно наследство, което България все още пази. Желанието на авторите е да покажат, че голяма част от нашите градове са застроени от български архитекти в периода между двете световни войни, при това творили на изключително високо ниво.

Изложбата е и своеобразно представяне извън интернет на фейсбук групата „Български архитектурен модернизъм“ (www.facebook.com/BGarch203040), която от няколко години съществува с цел да популяризира архитектурното наследство от Модернизма. Основни автори са Васил Макаринов (създател на страницата, историк на изкуството, музеен работник в „Национален политехнически музей“) и Теодор Караколев (журналист, изследовател, история на изкуството, студент в „Нов български университет“). Дизайнът е дело на художничката Дея Вълчева, а аксонометриите са изработени от архитектът Любомир Пейчев. С научна редакция се включват изтъкнатите историци на архитектурата и изкуството д-р арх. Любинка Стоилова и доц. д-р Ружа Маринска, консултации по превода на английски прави известната преводачка и любител на архитектурата Мариана Мелнишка.

Откриването на изложбата в Пловдив ще бъде на 15 декември от 18:00 часа в спортен център „Тотал спорт“ в квартала на Тютюневите складове на ул. „Екзарх Йосиф“ 13. След откриването авторите ще разкажат за проучванията си и целите на работата на групата „Български архитектурен модернизъм“. 

На следващия ден в 10:30 ще бъде проведена и архитектурна обиколка сред някои от интересните пловдивски сгради, построени в този период и стилистиката на модеринизма.

Изложбата е пътуваща и вече посети редица градове в страната. Тя премина през Варна, Бургас, Казанлък, София и Стара Загора. По време на изложбите във всеки град се провеждат лекции и дебати, свързани с историята и опазването на културното наследство, както и специализирани обиколки сред най-представителните сгради в стилистиката на модернизма в съответните градове. Изложбата се финансира от Централния фонд за стратегическо развитие към Нов български университет.

Три художнички - Бисерка Вълканова, Виолета Георгиева и Гергана Вълкова подготвят съвместна изложба в Пловдив. Те са от различни градове - Видин, Пловдив и Стара Загора, но са завършили заедно Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". Художничките са имали множество изложби в други градове, но за пръв път се представят заедно в Пловдив.

Изложбата ще бъде в Пловдивския културен институт на ул. "Иван Перпелиев" 5 до Света Петка. Откриването е на 9 декември от 18 часа.