Този път Бойко Кръстанов застана пред камерите

Капана отново осъмна като снимачна площадка днес. Тесните улички в квартала на творческите индустрии се превърнаха в естествен декор за трети път в последните двадесетина дни. Хора с камери, микрофони и осветителни тела се щуркаха по павираната настилка заради малка продукция, посветена на България, доколкото успяхме да разберем. 

Днес пред камерите застана звездата от театралната сцена и екрана Бойко Кръстанов. Бачо Гичо от постановката „Възвишение” на пловдивската драма засне няколко романтични сцени, а кино суматохата пак се превърна в зрелище за посетителите в Капана. Като съществената разлика от индийската масовка от преди няколко седмици е, че снимачният екип по никакъв начин не се натрапваше на естествения живот в квартала и не пречеше нито на преминаващи пешеходци, нито на собствениците на търговски обекти.

За да започне денят ви пълноценно, пловдивският гид Lost in Plovdiv подбра няколко предпочитани места

След като сте се разходили по нашите парти маршрути Част 1, Част 2 и  Част 3, не бързайте да пропускате закуската, а се отдайте на спокойна късна среща с приятели и се възползвайте от предложенията, които ние от пловдивския гид Lost in Plovdiv грижливо подбрахме за вас. Казват, че закуската трябва да е основното ядене през деня, но в България най – често се случва да похапваш в движение, така че не може да не започнем с така популярната баничка с боза, която може да намерите в почти всяка баничарница из града, ухаеща на сирене, топла и примамлива, особено в студените есенни утрини.

На много места са разположени фурни и пекарни, където може да избирате измежду огромно разнообразие от тестени закуски, които са прясно изпечени и със сигурност ще ви заситят. А ако сте на центъра в района на Халите, не пропускайте да опитате вкуса на пирожките, които много от нас си спомнят още от детските години –с мармалад, който се топи в устата!

А тъй като ние от пловдивския гид държим всяка сутрин да започва с хубаво настроение, потърсихме и  онези скрити местенца, където може да закусим, да пийнем кафе и да си „откраднем” малко време за себе си или да го прекараме в компанията на любими хора.

Eddy’s Café & Food – казват, че тук палачинките са божествени, а ние няма как да не се съгласим и да не поръчаме поредната порция. Може да изберете измежду солени и сладки палачинки или пък да заложите на така популярните в Италия панини. Изкушенията са по френска рецепта, изключително тънки и с истински продукти, които допринасят за неописуемия вкус. Персоналът е дружелюбен и усмихнат от рано, а атмосферата предразполага към спокойна сутрин, гарнирана с изкусителна  храна и вкусно кафе. Абсолютно задължителна спирка и за брънч шрез уикенда.

Бел.авт: Поръчайте си палачинка с ябълки и канела и няма да искате да приключите със закуската.

Ако пък искате да похапнете сутрин нещо съвсем прясно изпечено, различно от баничка и бюрек, не пропускайте френската пекарна  La Marquise, където може да се насладите на голямо разнообразие от сладки и солени продукти: торти, сладкиши, кроасани, макарон, хляб, киш, солени мъфини. Че какво по френско от кроасан и кафе на закуска!? Е. Може би не е с изглед към Айфеловата кула, но и Пловдив си има своите очарователни местенца.

Vitafix – и какво по – подходящо сутрин от нещо свежо за разбуждане на ума и сетивата...Във Vitafix всичко е прясно, вкусно и здравословно. И както се пее в популярна българска песен се получава една „неочаквано добра комбинация”. Смутита, сандвичи, крекери са само малка част от асортимента, който ни изкушава всяка сутрин на път към офиса.

А в случай че сте в района на Централна гара не пропускайте да посетите KinoCafe Plovdiv за по една порция домашно приготвени мекички, пържени филийки и омлети. Гарантирано ще ви пренесат в кухнята на баба и ще ви накарат да си оближете пръстите!

Независимо коя от опциите изберете – едно е сигурно, ако започнем с вкусна храна на приятно местенце в уютна атмосфера, всичко друго ще ни се струва с една идея по – приятно, а съвсем скоро най - актуалният пловдивски гид подготвя още места, които си заслужават да станете по - рано и да се насладите на първото хапване за деня!

Източник: Lost in Plovdiv

Световноизвестният писател Джефри Мур пристига за среща с пловдивската публика. Той ще презентира своята книга "Клубът на изчезналите видове". Срещата ще се състои на 23 ноември (четвъртък) от 18:30 часа в Първо студио на Радио Пловдив. Срещата се организира от "Жанет-45" в рамките на Европейски писателски срещи, с подкрепата на Община Пловдив.

За автора

Джефри Мур е роден в Монреал и получава образованието си в Университета в Торонто, Сорбоната и Университета в Отава. В момента е преводач на свободна практика и преподавател по превод в Университета в Монреал. Работи за музеи, театри, танцови трупи и филмови фестивали по цял свят.

Първият му роман, Prisoner in a Red-Rose Chain, е писан в продължение на няколко години в Канада, Шотландия, Англия, Унгария и Бали. Удостоен с Commonwealth Writers Prize, 2000.

Творците на памет (2004) е публикуван в 15 страни по света и получава висока оценка както от критиката, така и от читателите. Романът е удостоен с наградата на Асоциацията на канадските писатели (2005) и е сред финалистите, номинирани за наградите Sunburst (2005), Rogers’ Writers Trust (2004), Hugh MacLennan (2004), WordsWorthy (2004) и пр. Българският превод на книгата на Невена Дишлиева-Кръстева е носител на Специалната награда за превод на фондация „Елизабет Костова“ на името на Кръстан Дянков (2014). 

Мур е автор и на романа Клубът на изчезналите видове (2010), „едновременно разказ за търсенето на идентичност в лишения от устои постмодерен свят, размисъл върху оцеляването на най-приспособените в една култура, чиято жертва са беззащитните, и взривоопасен приключенски роман за бракониерството и жестокото отношение към животните.“ (Quill & Quire). Живее в Монреал и Вал Морин, Квебек.

За преводача

Милена Попова (1971) завършва специалност Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Превежда художествена литература и публицистика за различни издателства и списания. Сред авторите, чиито романи и разкази е превеждала, са Джефри Юдженидис, Каръл Шийлдс, Труман Капоти, Йосиф Бродски, Артър Конан Дойл, Дейвид Лодж, Дорис Лесинг, А. С. Байът, Алегзандър Маккол-Смит. 

Отзиви за книгата

„Фантастичен роман, изключително литературно постижение, което не се вписва в един-единствен жанр – едновременно изтънчено и брутално.“ 

— Хедър ОНийл, автор на Lullabies for Little Criminals 

„Творба, която не само интригува, но и образова.“ 

— Times Literary Supplement

„Мур вплита нишки на съспенс в цялата книга. Това е роман, от който те побиват тръпки и започваш да се съмняваш в доброто у човека.“ 

— Time Out

„Образи, които се запечатват в съзнанието… Вълнуващ и вледеняващ разказ за бягащ от правосъдието наркоман, опит за убийство, изкупление и бракониерска банда, която избива и измъчва животни в провинциален Квебек… Лорентианските планини, такива, каквито ги представя Мур, са изцяло плод на неговото въображение, но той гради една по-добра, по-достоверна, изпълнена с надежда и вълнуваща действителност.“ 

— Telegraph

„Ако вземете някой от романите за Джак Ричър и добавите неочакван обрат и равни части ноар и ексцентричен хумор, ще получите нещо, което наподобява тази книга… Трилър, който не се забравя лесно.“ 

— Booklist

„Зашеметяващ. „Клубът на изчезналите видове” е едновременно разказ за търсенето на идентичност в лишения от устои постмодерен свят, размисъл върху оцеляването на най-приспособените в една култура, чиято жертва са беззащитните, и взривоопасен приключенски роман за бракониерството и жестокото отношение към животните. Пълен с мрачен хумор и ярка светлина, „Клубът на изчезналите видове” е затрогващ и роман за силата на връзката между хората и за несломимата воля да не се предаваш пред изпитанията.“ 

— Quill & Quire

„В романите на Джефри Мур се съчетавават стремителен хумор, тайнствена тъга, интелектуална находчивост и дълбока човечност. Никой друг не познава по-добре Лорентианските планини и не би могъл по-умело да ги направи герой в прозата си.“ 

— Стивън Хениган, автор на When Words Deny the World

„Писателският му стил е вдъхновяващ, разказът – вълнуващ. Великолепна книга.“ 

— Нийл Смит, автор на Bang Crunch

„Клубът на изчезналите видове” е невероятен роман. Книгите на Мур винаги притежават яркост и живописност, ала тази е съвършено кинематографична. Разказът се разгръща с класическа театралност, но си остава пълен с изненади. […] Чета най-добрите книги с молив в ръка, подчертавайки онова, което ме поразява. Моят екземпляр на тази книга е целият в подчертавания.“ 

— Мелиса А. Томпсън , автор на Dreadful Paris

Откритата в централата на ЮНЕСКО изложба поставя началото на кандидатурата на България за вписване на късноантичните мозайки на Филипопол в Списъка на световното културно наследство

Изложбата „България представя: Епископската базилика и римското мозаечно наследство на Филипопол“ бе открита снощи в централата на ЮНЕСКО в Париж. Събитието се организира от Фондация „Америка за България“ с подкрепата на Постоянното представителство на България към ЮНЕСКО, Министерството на културата, Министерство на туризма и Община Пловдив.  

Изложбата, която може да бъде видяна до 27 ноември, включва 25 фотографии и информационни табла, които показват великолепието на късноантичните мозайки в три от най-представителните паметници на римското мозаечно изкуство във Филипопол – Епископската базилика, Малката базилика и Вила Ейрини.

С тази изложба се дава начало на работата по вписване на сериен обект „Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия“ в Индикативната листа на недвижимото световно културно наследство на ЮНЕСКО.  Екипът, който работи по кандидатурата на България, включва археолози, реставратори, архитекти и консултанти от Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство, подкрепени финансово и организационно от Фондация „Америка за България“.

След успеха на Малката базилика, която отвори врати през есента на 2013 г. благодарение на инвестираните 1.3 милиона лева от Фондация „Америка за България“, Фондацията подкрепя и  пълното археологическо проучване, реставрация и социализация на
Епископската базилика с 8.2 милиона лева и кандидатурата на България към ЮНЕСКО.

Епископската базилика е най-голямата раннохристиянска култова сграда, открита в земите на римската провинция Тракия. Малко от впечатляващата архитектура на трикорабната базиликата с абсида, предверие и открит двор с колонади, е оцеляло във времето, но съхранени в два пласта са около 2,000 кв. м. многоцветни мозайки, които превръщат базиликата в първокласен паметник на културното наследство.

„Зад този проект стоят сериозните усилия и неуморния труд на много хора, организации и институции и благодарение на тяхната всеотдайност и добро партньорство вярвам, че важна част от уникалното ни културно наследство ще бъде показана на света в пълния си блясък,“ каза при откриване на изложбата Амелия Гешева, заместник-министър на културата.

Десислава Тальокова, изпълнителен директор на Фондация „Америка за България“, подчерта: „За Фондация „Америка за България“ е привилегия да подкрепи връщането към живот на Епископската базилика на Филипопол.  Ние се вдъхновяваме от ценното културно наследство на България и за нас то е източник на иновации и напредък, просперитет и оптимизъм за бъдещето.  С нетърпение очакваме работата по кандидатурата към ЮНЕСКО, както и да ви посрещнем на откриването на Базиликата в началото на 2019 година, когато Пловдив ще е Европейска столица на културата.“