Изложбата на Елена Парушева, реализирана първо в Париж през 2018 и включена в програмата на Европейската година на културното наследство, пристигна в България и бе представена през юни в Ямбол, а от 1 август ще бъде експонирана в Пловдив, Културна столица на Европа за 2019.

Елена влиза в областта на интерактивното изкуство още с първите си творби в България. Връщайки се към произхода на своята концепция, тя създава творби, основани на движение, прозрачност, повторение и светлина. Тя разкрива невидимото и поставя видимото на заден план. Тя играе със слоеве от тюл и прозрачност; рисува със сенките на урбанистичен елемент, които тя отдавна използва – решетъчния електрически модул.

Човек се изненадва от електрическите стълбове, които са начертани върху меки платове, памучни облаци или окачени сфери. Това е послание за връзката, която човек има с машината и нашата зависимост от технологията.

Елена кани зрителя да влезе в нейното електрическо приключение, да види своя портрет в геометричните разрези на решетката, да се опита да завърши пъзела, да задейства движения и светлини.

Концепция

Първоначалната идея за търсенията на автора в областта на околната среда идва през 1999 при публикуването на една конвенция между френското правителство и EDF-Electricite de France (Електрисите дьо Франс), според която пилоните за ниско, средно и високо напрежение, които служат за поддръжка на линиите за транспорт на електричество, ще изчезнат завинаги. Те ще освободят от присъствието си френския пейзаж до 2012 в Парижкия район и до 2030 в цяла Франция.

Мрежата за електроснабдяване ще минава под земята.

Целта на тази конвенция е свободен пейзаж и чист хоризонт.

Търсенията на авторката са да запази няколко последни екземпляра от тези конструкции като символ на нашата епоха – епоха на стомана и бетон.

От рисунките, вдъхновени от металните конструкции гиганти, тя стига до решения за монументални инсталации, скулптури, фотографии, инфографии, етюди на светлината...