Искаме да покажем изкуството като изкуство, а не през призмата на политиката, разказаха кураторите от Германия

Матиас Флюге и Матиас Винцен смятат, че въпреки разделението, има много общо в развитието на изкуството в Източна и Западна Германия

В двете нови пространства – на Гладстон и Детмаг – можем да видим работи на Герхард Рихтер, Йозеф Бойс, Хана Хох и много други легендарни имена

Теодор Караколев

Среща с някои от най-големите имена на немското и световно изкуство от XX век – основно от втората му половина – ще ни предложи предстоящата изложба „Пътуване по света. Изкуство от Германия“, която се открива тази вечер в изложбеното пространство на улица „Гладстон“. Всъщност под тепетата пристигат работи на десетки артисти в две пространства – освен т.нар. „Изложбена зала 2019“, творби ще посрещне и бившият Детмаг, назован днес галерия „Капана“. Сред представените артисти са Герхард Рихтер, Йозеф Бойс, легендите във фотографията Бернд и Хила Бехер, Матиас Хох, култовата за берлинското дада-движение Хана Хох, създателят на видео-арта Нам Джун Пайк и много други.

„Опитваме се да покажем хронологичното развитие в изкуството в Германия от Втората световна война насам. Всъщност целта ни е да покажем историята на изкуството като история на изкуството – а не като политическа история“, разказаха пред „Под тепето“ кураторите на изложбата Матиас Флюге и Матиас Винцен. Двамата са експерти съответно в източногерманското и западногерманското изкуство. Представената от тях изложба е част от колекцията на организацията IFA – немски институт, който цели да запознава чуждестранната публика с изкуството на Германия. Структурата купува творби на различни творци и представя колекцията си по различен начин по света.

„В тази изложба се опитваме да покажем, че артистите са се сблъсквали с подобни проблеми както в Източна, така и в Западна Германия. Например Арно Фишер прави снимки през 50-те години на разрухата след войната, които имат паралели в други творби, които ще видим, например, от Кьолн – стотици километри и в другата Германия“, коментира Матиас Винцен. Той добави, че изложбата ще покаже, че изкуството се движи по свой път, който е различен от политическия и артистите често са много по-близо едни до други, макар и физически далеч, отколкото са самите политици.

В изложбеното пространство на „Гладстон“ ще бъдат показани по-съвременни творби от 90-те до днес, докато в галерията на Детмаг ще видим изкуство от 50-те до 80-те. „Представата за разликата между Изтока и Запада донякъде е клише“, каза още Винцен и добави: „В изложбата ще се видят много артисти, които не са били толкова популярни с партията в ГДР, но те са продължавали да творят и са били близки до проблемите в Западна Германия“.

„Важно е да се каже, че това е колекцията на IFA – а не нещо, което сме свалили от музеите. Разликата е, че тази колекция е събирана от млади и актуални за времето си автори, понякога тепърва навлизащи в изкуството. Още от 50-те IFA колекционира изкуство от различни изложби с различни млади куратори. Купувани са неща от различни млади автори и дори такива, работили преди Втората световна война – най-старите неща в изложбата са от Хана Хох. Предимството на тази колекция е, че това не е нещо от музеите – от утвърдени стари имена, а купувани неща от млади артисти. Това е била политиката чак до 90-те на организацията, сега малко се е променила. Това се е случвало в Западна Германия, а Източногерманското изкуство става част от колекцията още в първите години след падането на стената“, добави и колегата на Винцен Матиас Флюге.

„Това, че млади куратори са купували неща от актуалните изложби прави колекцията много специална. От много рано има творби на жени артисти – нещо, което градските художествени галерии се осмеляват да правят чак към 70-те години. Това, което има IFA е нещо като разрез в различните години – какво се е случвало тогава. Тази изложба, която пристига в Пловдив, в последните години пътува по света. Ние обаче я създадохме между 2009 и 2013 година, ровейки се в тази огромна колекция от около 26 000 творби“, добави Винцен. „Има неща, които самите уредници не знаеха тогава, че притежават. Например открихме много интересен тефтер със скици от Зигмар Полке – с негови малки рисунки, в които се вижда как му хрумва дадена идея, моментът, в който нещо се появява в неговата глава, запечатано в този скицник“, добави кураторът.

„Освен класическите имена в изложбата – като Герхард Рихтер и Йозеф Бойс – има доста важни имена на творци, които се появяват отново през 50-те. Те са реабилитирани след войната, когато държавата се е опитвала да каже – ние вече не сме като нацистите, и отново показват на преден план артисти от 20-те. Един такъв автор е Хана Хох, която за мен е може би най-важната фигура в немския дадаизъм“, коментира Матиас Винцен.

В изложбата ще бъдат представени и легендарните фотографи Бернд и Хила Бехер. Те ще са представени с две големи фотографии в типичния за тях индустриален стил, макар и не обичайните големи серии. „Освен тях има и много фотографии от други автори, които са част от т.нар. „Школа на Бехер“. Има много техни последователи, които днес са някои от най-големите имена в немското изкуство“, коментира Винцен.

Любопитно, според кураторите, е как във фотографията понякога се появяват най-нестандартните творби. „В ГДР тя не се е възприемала точно като изкуство и затова има доста по-авангардни и нестандартни неща. Ако се види цялата серия на Зибил Бергеман с поставянето на паметниците на Маркс и Енгелс, те приличат повече на погребение“, разказа Матиас Винцен. Тази серия е изключително докосваща за българската публика и е лице на рекламните плакати, с които изложбата се популяризира в Пловдив. „Това е решение на местния екип от България и смятам, че е много подходящо точно изображения от нея да се използват за лице“, добави той. „Тази серия е поръчана от културното министерство на ГДР, но те не я харесват и тези фотографии виждат бял свят чак след 1990-а година“, добави Матиас Флюге. „Тя все пак и имала свободата да прави подобни неща – както и други фотографии, защото това изкуство в ГДР не се е възприемало точно като изкуство – важните неща са били големите паметници или картините с масло“, добави той.

Интересно творби има и в други медии. Известният скулптор Катерина Фрич ще бъде представена с творба, съставена от много фигури на Света Богородица. „Тези много, десетки Мадони, те карат да се замислиш за стоките за потребление. Дева Мария би трябвало да бъде само една – когато са показани десетки, човек се замисля за масовото потребление, купуването на такива подобни фигури, които всъщност имат негативен ефект“, коментира Матиас Винцен. С видео работа ще бъде представена Розмари Трокл, която заснемайки по абстрактен начин кухня и работата на един колтон, всъщност прави коментар върху феминисткото движение и традиционно свързваните с жените роли на затворен в кухнята човек.

Интересно е и включването на създателят на видео-арта Нам Джум Пайк. Въпреки аурата си, той няма да бъде представен с видео, а с инсталация – малък щастлив Буда, който гледа телевизия.

„Ролята на IFA е да показва германското изкуство по света“, коментира Матиас Винцен и добави: „И интересното е, че ако накараш насила артистите да бъдат дипломати, успехът е малък. Много по-голям е той, когато оставиш артистите да бъдат артисти, тогава те са много по-добри дипломати“, коментира той. Представяйки творби, които не са създадени по поръчка, а са купени от различни представяния, тази изложба показва наистина качествени работи, с които немската култура е представена по най-вълнуващ начин, добавиха немските куратори.

Изложбата се открива таи вечер (11 октомври) от 18 часа в залата на улица „Гладстон“. Тя ще остане в това пространство и в Детмаг до 8 декември.