Художникът Николай Стоев: Животът е прекрасен. Такъв е!

Не можеш да хванеш неуловимото Забавно е да рисуваш нещо, което е невъзможно, казва маестрото, който откри самостоятелна изложба в галерия „Дяков”

Иво Дернев

Художникът Николай Стоев е в центъра на най-знаковото събитие в областта на изобразителното изкуство в Европейската столица на културата тази седмица- откриването на самостоятелната му изложба в галерия „Дяков”. Събитие знаково, тъй като Пловдив изключително рядко посреща експозиция на маестрото заради свръх натоварената му програма и големия интерес към творчеството му. И не на последно място- заради времето, което изисква всяка една негова самостоятелна изложба, тъй като Николай Стоев е съвършен в детайла, в колорита, в сюжетите и е абсолютно безкомпромисен в това, което прави.

„Да направя една картина ми отнема… 40 години. Аз съм започнал да уча от 1979г. Значи една картина я правя от 79-та досега. Всичко е натрупване на опит, проба-грешка, извървян път”, каза пред Под тепето в галерия „Дяков” Николай Стоев. „Ако не си честен в това, което правиш, никой няма да излъжеш, освен себе си. Ако вървиш нечестно по пътя, то се вижда”, допълни маестрото.

И разказа за пътя си.

„В 11-ти клас не знаех какво ще става, какво ще правя. Винаги съм рисувал добре. Не съм си мислил, че всеки го може, а това, че аз го мога просто е някаква екстра, сложена в мен. Така реших да ставам художник, като не знаех какво точно значи това. Художник? Буквички ли ще пиша, звездички ли ще правя, картини ли ще рисувам? Или и трите. Моите родители, учители, нищо не казаха. След студентските си години започнах да работя. Винаги съм работил- правил съм плакати и за театъра, временни украси, всякаква приложна работа. Но и картини рисувах, разбира се. Работейки и вървейки, аз съм следвал идеята чисто идеалистично и съм рисувал неща, които на мен ми харесват. Защото схемата за купуване на картини преди 89-та беше много сложна и трудна. Не можеш ей така да си сложиш картината, както сега, и да чакаш някой да дойде, да я хареса и да я купи. То бяха Национални изложби, журита. Не че не съм участвал. Участвал съм и са ми купували, но не беше лесно да се издържаш. Повечето от художниците, писателите, работеха някъде, получаваха заплати и отделно рисуваха. Аз не знаех какво исках, обаче извървях пътя си. И животът стана такъв, че изведнъж виждаш колко този извървян път води донякъде. Като следваш себе си, накрая се получава. Стават нещата. Този, който знае за какво е тръгнал и накъде отива, въпреки всичко върви напред и стига там, където трябва”, обясни Николай Стоев.

Подчерта, че абстрактното изкуство и правенето на инсталации са нещо изключително трудно и за тях са нужни много познания, много кадърност.

„Това, че можеш да рисуваш е плюс и можеш да не го показваш. Но си личи, когато си го минал този път дори в абстрактното. За съжаление много от  колегите, особено по-младите, си мислят, че абстрактната работа е нещо лесно, защото няма нужда да рисуваш, да показваш сюжет. Но просто с няколко петна не става. Ако се огледаш сто години назад, то цялото изкуство и с това е пълно. Какво е да са авангардист? Такъв можеш да бъдеш и на базата на старите майстори. Ако музикантите са авангардисти трябва да спрат да възпроизвеждат ноти ли? Ами не. Повтаряш основните принципи и изразни средства, на които се опира всяко едно изкуство. Изкуството се ражда от изкуство”, смята художникът.

Той е един от творците, които никога не можеш да сбъркаш. Картините му са отличителни, а почеркът му е уникален. Твърди, че уникалността се изгражда именно тогава, когато си честен в работата си и следваш себе си.

„ Можеш да гледаш други художници и да си вземеш по нещо, да се учиш от тях, като същевременно надграждаш себе си, но пак трябва да си искрен и честен. В началото на пътя си човек може да рисува като някого. После като друг. Има едно лутане. Докато накрая постепенно този опит, който си набрал от тук и от там, го съчетаеш и миксираш. Тогава вече разбираш, че не искаш да приличаш на този или онзи, че вече си се обогатил. И когато тръгнеш да реализираш това, което наистина искаш, то ще стане. Но се случва с много бачкане. Рисуването не може да е хоби, не може да се прави в свободното време. С което и изкуство да се занимаваш е така- театър,в кино, музиката, навсякъде”, подчерта творецът от Велико Търново.

Освен с изключителния си почерк, Николай Стоев е емблематичен художник и заради  посланията си. Светлината, животът в картините му могат да пренаредят пъзела от ежедневието на всеки, застанал пред тях. Да ни накарат да възкликнем „Да, животът е прекрасен!”.

„Когато правя една картина никога не я правя с мисълта да кажа нещо на хората. Правя нещо, което мен ме вълнува и ми е интересно. Страхотното е, че когато го правя по този начин, и на други хора им е интересно. Нещата съвпадат.  Никога не съм си мислил, че ще възпитавам хората, ще им показвам светлия път, ще им казвам какво не трябва да бъдат, какво трябва да правят, колко е лош светът. Всички си го виждат това, кой повече, кой по-малко, но всеки си знае. Когато нещо ми се стори интересно, дори да е негативно, аз го правя по такъв начин, както аз го виждам и на мен ми харесва. Тогава то се получава. Правил съм алегория на завистта, на лакомията. Друг път глупостта ми е интересна, а на следващия път любовта. Всяко нещо можеш да го видиш под сто различни ъгъла. Но аз го правя винаги през моите очи. А през моите очи животът е прекрасен. Такъв е. Още повече, че нямам причина да бъда черноглед. Не разбирам мита за художника, че за да бъде искрен, честен и голям творец, трябва да е гладен, ритан, беден. Няма такова нещо и никога не го е имало. С някои от художниците се е случвало, но то е било заради характера и ситуацията, в която са изпадали”, довери той.

И се спря на чувството „Да хванеш облака”, както се казва една от картините в последната му самостоятелна изложба в столицата.

„ Чувството да хванеш облака е нещо фантастично. Това е една алегорична история, в която съм искал да кажа много неща. Основното е, че не можеш да хванеш неуловимото. Имах и една картина „Облакът на розовите желания”, в която всички, с едни чували , взимат от него и накрая като се приберат- няма никой. Пресъздавам илюзията, желанието да хванеш нещо, което лети. Нещо, което искаш да хванеш, озаптиш, да вкараш в някаква твоя си мярка, а то си е облак, мястото му е съвсем другаде. Забавно е да рисуваш нещо, което е невъзможно. Трудно се и рисува това. Понякога рискуваш дотам, че би могъл да влезнеш в някаква леко илюстративна сфера, която е много тънък лед. Много тънка е границата понякога. Когато се справиш обаче удоволствието е голямо. Иначе магията на картината не мога да я формулирам. Моят преподавател по живопис казваше за един негов състудент „Абе не е нарисувано хубаво, обаче има картина”. Това е магията.Защото гледаш някой, който има платно, боя до него, рамка има, ама картина няма”, каза за финал Николай Стоев.