Двадесет живописни платна, създадени от художници – възпитаници на Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ – Пловдив, оживяват пространството на Пловдивския културен институт. Авторите, завършили през 1993 и 1994 година, представят свои творби след успешното участие в първото издание на пленера „Созопол на един дъх“, реализиран с подкрепата на Община Созопол и читалище „Отец Паисий – 1896“.

Тридесет и пет години след завършването си дванадесет художници отново се събират, обединени от дългогодишното приятелство и споделената любов към изкуството. В изложбата са представени творби на Александър Гьошев, Ангел Хайтов, Ваня Попова, Георги Калев, Деница Факелова, Златка Шеткова, Златена Михайлова и Ники Кермов.

„Всеки един от нас има свой стил, но общото помежду ни – освен приятелството и споделената емоция – е страстта, която влагаме в картините си. Всяка творба носи част от душевността на автора, и това се усеща от всеки, който се докосне до нея“, споделя Златка Шеткова – един от организаторите и вдъхновителите на изложбата, която участва с три свои произведения.

Сред акцентите в експозицията се открояват платната на Николай Кермов, който за първи път представя пред пловдивска публика своя нов творчески почерк. В тях той използва стари географски карти, върху които надгражда живописни елементи, детайли и символи, вплитайки съвременни теми и лични истории.

„Използвам стари карти, които ги „надграждам“ към съвременния свят. Някои от тях ги откривам по антиквариати у нас и в чужбина, най-често оригинални офорти от Нидерландия. Картата се кашира и оттам започвам да я дорисувам – с кораби, животни, шарки. Всяка от тях има своя история, а аз добавям моята“, разказва Кермов.

В настоящата експозиция той представя две свои творби, вдъхновени от Япония, като в тях добавя стилистиката на островната държава с мотиви като вълни – символ на безкрайността, цъфнали вишни, животни и вулкани.

Художникът споделя, че идеята му се ражда още в детството, когато дълго време изучава картите не само като документ, а като произведение на изкуството.

„Харесва ми колко нереални изглеждат старите карти спрямо днешния свят. Те съдържат дух и въображение. Вдъхнови ме британски фотограф, който снима животни и работи с художник, дорисуващ техните истории. Аз правя същото, но връщам старата история с нейната стилистика и красота и добавям своята“, уточни творецът.

Той определя своя подход като концептуален, но визуален.

„Днес често концептуалното изкуство изисква да четеш десетки страници обяснения, за да го разбереш. Проблемът е, че е загубен визуалният ефект. Всяка картина носи в себе си концепция и история. В момента се бяга от визуалността и се премина към писането на трактати, за да се обясни какво сме представили визуално. Ако не можеш да го покажеш визуално, няма смисъл да пишеш. Изкуството е да създаваш красота, да провокираш, да разсъждаваш по тема… Картината трябва да носи емоция. Вярвам, че картината трябва да говори сама. Тя трябва да създава красота и да провокира зрителя да открие собствената си история“, коментира авторът.

Изложбата на випускниците от националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ демонстрира творческата връзка между приятели, която е непреходна във времето. Тя се превръща в източник на вдъхновение и нови идеи. Художниците ще продължат съвместни творчески проекти и през следващата година.